В съвременното общество, въпросите свързани с установяването и оспорването на бащинство заемат важно място в рамките на семейното право. Адвокатска кантора "Колибанекова и партньори" разглежда тези въпроси с особено внимание, като предоставя висококвалифицирана правна помощ в лицето на добри адвокати по семейно право. Темите, които ще разгледаме в настоящата статия, обхващат ключови аспекти на процеса по установяване и оспорване на бащинство, като се базират на актуалната нормативна уредба в България.

Основният регулаторен текст, който очертава рамката по темата, е Семейният кодекс. Съгласно чл. 61 от него, съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Тази презумпция обаче може да бъде оспорена или потвърдена чрез предявяване на иск за установяване на бащинство.

Ще разгледаме ситуации, при които бащинството може да бъде оспорено, включително отказ от бащинство след припознаване, както и особеностите при установяване на бащинство при починал баща. Не по-малко важно е и разглеждането на процедурата и цената на дело за бащинство, което представлява съществен аспект за клиентите на адвокатската кантора.

Освен това, ще обърнем внимание на доброволния отказ от бащинство, процедурата за оспорване на бащинство и възможностите за установяване на произход от бащата в различни контексти, включително при починал баща и при асистирана репродукция.

За да предоставим цялостна картина, ще включим и информация за правата на биологичния баща, особено в случаите, когато той желае да бъде активно включен в живота на своето дете, независимо от правните предизвикателства, които може да възникнат.

Адвокатска кантора "Колибанекова и партньори" подхожда с изключителна внимателност към всеки случай, като осигурява на своите клиенти необходимата правна подкрепа и консултации, за да могат те да преминат през този сложен процесс с яснота и увереност. В следващите раздели на статията ще детайлизираме по-нататък всяка от засегнатите теми, като предоставим конкретни примери и съдебна практика, които ще помогнат за по-доброто разбиране на материята.

Как се завежда иск за установяване на произход от бащата? Видове искове

Установяването на произхода от бащата е ключово за правния статус на детето, включително за формирането на родствените му връзки, идентификацията на бащиното и фамилното име, както и за други гражданскоправни аспекти. Според българското законодателство, регулирано в Семейния кодекс (чл. 60 – 73), произходът от бащата може да се установи по исков и неисков (извънсъдебен) ред, като в настоящата статия ще акцентираме на исковия ред.

Исковете за установяване на произход от бащата са родово подсъдни на окръжен съд и се разглеждат по реда на особените искови производства, регулирани в ГПК (чл. 331-335). Тези искове са от типа на положителните установителни искове и имат за цел установяване на факт с правно значение.

Предпоставки за завеждане на иск:

1. Раждането на детето – защото е недопустимо установяване на произход на човешки ембрион, който не е правосубект.
2. Установен произход от майката – необходимо условие за допустимост на иска.
3. Неустановен или оспорен произход от бащата – основание за търсене на установяване.

Искът за установяване на произход от бащата може да бъде предявен при условия като извънбрачно бащинство, оборване на презумпцията за бащинство, оспорване или унищожаване на припознаване, и при отпадане на неправилно вписване в акта за раждане.

Видове искове за установяване на произход от бащата:

1. Иск по чл. 69 от Семейния кодекс – предявяван от майката или детето, с цел установяване на бащинство.
2. Иск по чл. 66, ал. 2 от Семейния кодекс – предявяван от бащата в случай на оспорване на припознаването.

Овластените от закона да предявяват иск за установяване на бащинство са майката и детето, като бащата може да установи произхода по реда на припознаването (чл. 64 СК). Преклузивните срокове и процедурите за предявяване на исковете са строго регламентирани, а самите искове не са наследими, могат само да продължат един започнал процес.

Има ли срок за завеждане на дело за установяване на произход?

В българското семейно право сроковете за завеждане на дело за установяване или оспорване на произход са детайлно регламентирани и важни за защитата на интересите на всички засегнати страни. Съгласно чл. 62 от Семейния кодекс, различни лица имат правото и възможността да оспорят бащинството при определени условия:

• Съпругът на майката може да оспори бащинството, като докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него, с иск предявен до една година от узнаването на раждането. Ако фактите, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно, искът може да бъде предявен до една година от узнаването на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето.
• Майката има право да оспори бащинството на детето до една година от раждането му.
• В случай на оспорване на бащинството от втория съпруг, и първият съпруг, и майката могат да предявят иск до една година от узнаването на решението, но не по-късно от три години от неговото влизане в сила.
• Детето има право да оспори бащинството от своето четиринадесетгодишно до една година след навършването на пълнолетие.
• Трето лице, твърдящо, че е биологичният баща, може да оспори бащинството до една година от узнаването на раждането на детето, като този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход.

Важно е да се отбележи, че преклузивните срокове за всички страни са задължителни и не могат да бъдат възобновени или удължавани. Пропускането на срока води до губене на правото на иск и може да има дълготрайни последици за правните отношения между родителя и детето. Тези срокове подчертават значението на своевременното действие от страна на заинтересованите лица за уреждане на въпроси, свързани с произхода.

Оспорването на бащинство е съпроводено с определени процесуални изисквания, като по исковете се призовават майката, детето, съпругът или предполагаемият биологичен баща в зависимост от случая. Важно е да се подчертае, че при всички искове за оспорване на бащинство, съдът взема предвид интереса на детето, като основен критерий при решаването на казуса. Тези правила осигуряват рамка за защита на правата и интересите на децата, както и възможност за коригиране на гражданскоправния статус в случай на несъответствия.

Как се завежда дело за оспорване на бащинство?

Завеждането на дело за оспорване на бащинство следва конкретна процедура, определена от последните изменения в Семейния кодекс, публикувани в Държавен вестник, бр. 103 от 4 декември 2020 г. Тези промени обхващат кръга от лица, които могат да предявят иск, и сроковете за това.

Кой може да оспори бащинството и в какви срокове?

• Майката може да оспори бащинството на своя съпруг в срок до една година от раждането на детето.
• Съпругът (или бившият съпруг) може да оспори бащинството, ако докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него, с иск подаден до една година от узнаването на раждането. Ако съпругът е научил за раждането по-късно, срокът се удължава до една година от узнаване на обстоятелствата, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето.
• Съпругът от последващ брак също има право да оспори бащинството в срок до една година от узнаването на раждането.
• Детето може да оспори бащинството от навършването на 14-годишна възраст до една година след навършване на пълнолетие.
• Биологичният баща може да оспори бащинството до една година от узнаването на раждането, като този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход.

Процедура по завеждане на дело:

Исковата молба се подава в окръжния съд, като се заплаща държавна такса от 80 лева. В случай че се предявява и друг иск (например за установяване на произход), се заплаща отделна такса и за него.

По делото за оспорване на бащинство задължително се призовават майката, детето, съпругът (или бившият съпруг), както и лицето, което твърди, че е биологичният баща. Съдът назначава особен представител (адвокат) на детето за защита на неговите интереси, като възнаграждението му е за сметка на ищеца.

За установяване на фактите се извършват медицински експертизи, като често съдът назначава кръвно-групова, андрологична или ДНК експертиза. Тези експертизи са допълнителен разход по делото, но са ключови за установяването на биологичната свързаност между детето и лицето, записано като баща.

Тези изменения в Семейния кодекс разширяват възможностите за лицата, засегнати от въпросите на бащинството, да търсят правата си и да защитават интересите си и на своите деца в съдебен ред, като вземат предвид препоръките и осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека.

Какви са особеностите на съдебната експертиза за установяване на бащинство?

Особеностите на съдебната експертиза при установяване на бащинство засягат както процедурните аспекти, така и важността на експертизата за правилното разрешаване на спора. Съдебните експертизи са незаменим инструмент за съдиите, когато става въпрос за въпроси, изискващи специални медицински или научни знания, като например установяването на биологичния произход на дете.

Служебно назначаване

Една от ключовите особености е възможността съдът служебно да назначи експертиза без искане от страните, когато прецени, че това е необходимо за изясняване на фактическата обстановка. Това допринася за обективността и справедливостта на процеса, като съдът поема активна роля в изясняването на истината.

Видове експертизи

При делата за оспорване на бащинство, най-често се използват ДНК експертизи, кръвно-групови, андрологични и гинекологични експертизи. Тези експертизи могат да предоставят конкретни доказателства за или против биологичната връзка между предполагаемия баща и детето.

Процедурни аспекти

Съгласно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс, съдът определя задачата на експертизата, избира специалист с подходящи знания и урежда финансовите аспекти на експертизата. Важно е също така съдът да осигури и подходяща възможност на страните да представят необходимите документи и материали на вещото лице.

Значение на експертизата

Съдебните експертизи имат централно значение в потвърждаването или оборването на презумпцията за бащинство. Тяхната надеждност и точност са от съществено значение за вземането на правилни съдебни решения и гарантиране на справедливост за всички страни.

Прозрачност и обоснованост

Съдебното решение трябва да обоснове изрично приемането или отхвърлянето на резултатите от експертизата, както и да разгледа възраженията на страните по отношение на нейната допустимост, методология и заключения. Това допринася за прозрачността на процеса и възможността за ефективно обжалване на съдебните решения.

Обратно действие на решенията

Когато съдебната експертиза доведе до оборване на презумпцията за бащинство, решението има обратно действие - то влияе на правоотношенията между страните от момента на раждането на детето, осигурявайки така правна защита на истинския произход на детето.

Как се припознава дете? Как се оспорва припознаването на дете?

Съгласно Чл. 64 от Семейния Кодекс, всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи. Припознаване може да извърши и родител, навършил шестнадесет години. По-долу ще разгледаме как се припознава дете и как се извършва оспорване на припознаването!

Как се припознава дете?

Припознаването на дете е акт, чрез който родител признава своето родителство по отношение на дете. Това действие може да се извърши от всеки родител, включително и от тези, които са навършили шестнадесет години. Припознаването може да обхваща както заченати, така и починали деца, които са оставили потомство.

Форма на припознаването: То се извършва лично чрез писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис. Възможно е заявлението да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето. След извършване на припознаването, длъжностното лице информира другия родител и, ако детето е навършило четиринадесет години, също и него, както и Дирекция "Социално подпомагане".

Срок за припознаване: Няма конкретен срок, в който трябва да бъде извършено припознаването на дете, но има определени процедурни стъпки, които трябва да бъдат следвани. Припознаването може да се извърши преди или след съставянето на акта за раждане.

Как се оспорва припознаването на дете?

Оспорването на припознаването на дете е процедура, която дава възможност на родителя, детето (след като е навършило четиринадесет години), Дирекция "Социално подпомагане" или дори на прокурора да оспори акта на припознаване, ако считат, че той не отговаря на действителното родителство.

Срок за оспорване: Оспорването трябва да се извърши в тримесечен срок от съобщението за припознаването. В някои случаи, когато припознаването се оспори, припознаващият има право в същия тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход. Детето може да оспори припознаването по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно.

Процедура за оспорване: Оспорването се извършва с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние. В случаите, когато припознаването е оспорено, и ако оспорването е прието, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане на детето.

Важно е да се знае, че припознаването и оспорването на припознаването са регулирани с цел защита на интересите на детето и осигуряване на неговите права във връзка с родителската отговорност и идентичност.