Ние в адвокатска кантора "Колибанекова и партньори" сме посветили нашата практика на семейното право, като особено внимание отделяме на въпросите, свързани с предаването на дете при развод и уреждането на лични отношения между родителите. Разбираме колко емоционално тежки и юридически сложни могат да бъдат тези случаи, затова нашият екип от добри адвокати по семейно право се ангажира да предоставя професионална подкрепа и експертни решения, управлявани от стремежа към най-добрите интереси на детето.

При нерегулярно виждане на детето от страна на единия родител - майката или бащата и неспазване на установения режим на лични отношения, ние помагаме на нашите клиенти да формулират жалби за неспазване на съдебно решение и да инициират процедури за предаване на детето чрез държавни или частни съдебни изпълнители, като същевременно обясняваме техните правомощия и задължения.

Разглеждаме производствата за предаване на дете, включително изготвянето на протоколи за предаване и съдействие за изпълнение на изпълнителни листове. Когато ситуацията позволява, насърчаваме разглеждането на изменение на режима на лични контакти или дори постигането на споразумение с частен съдебен изпълнител.

Освен това, адресираме и по-специфични ситуации като отнемане на родителски права, наказателна отговорност за неизпълнение на съдебно решение, и обстоятелствата, при които детето може да избере при кой родител да живее. Разбираме важността на режима на лични отношения в присъствие на майката и правото на бащата да вижда своето дете, като работим усилено за гарантиране на баланс и защита на интересите на всички страни.

Нашата цел е да предложим ясни, точни и ефективни решения, които да отразяват изменящите се семейни динамики и да предпазват правата и благосъстоянието на децата. Нашият екип е тук, за да ви подкрепи на всяка стъпка от този процес, като осигурява професионализъм, състрадание и персонализирано внимание към вашите нужди.

Как се урежда режимът на личните отношения с дете, след развод?

Уреждането на личните отношения с дете след развод е важен аспект, който засяга не само родителите, но и най-вече детето. Процесът е регламентиран с цел защита на интересите на детето и осигуряване на неговото благополучие.

Режим на виждане на дете при развод с майката / бащата

При развод съдът определя режим на лични отношения (режим на "виждане" на детето), което гарантира поддържането на лични отношения и пряк контакт с и двамата родители. Решението за виждане зависи от конкретните обстоятелства и е насочено към най-добрия интерес на детето. Родителят, при когото детето не живее постоянно, има право на определено време за лични контакти, като съдът може да определи детето да прекарва определени периоди от време с другия родител, например летни ваканции, празници като Коледа и нова година, рождени дни и т.н.. В случай на неспазване на съдебно решение, засегнатият родител може да подаде жалба и да иска съдебна намеса за осигуряване на правата си на личен контакт с детето.

На каква възраст избира детето при кой родител да живее?

Възрастта, на която детето може да избере при кой родител да живее, е съществен елемент в процеса на уреждане на личните отношения. Съгласно чл. 15 от Закона за закрила на детето, детето задължително се изслушва от съда или административния орган, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Това дава възможност на детето да изрази своето мнение относно предпочитанията си за местоживеене, което съдът взема предвид при вземането на окончателното си решение.

ВАЖНО! Съгласно чл. 15 ЗЗДет (Законът за закрила на детето), във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира. Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си, да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган. Съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист, като разпореждат изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интереса на детето.

Изменение на режим на лични контакти

Изменение на режима на лични контакти може да се иска от който и да е от родителите, когато има съществени изменения в обстоятелствата. Такива изменения могат да включват отчуждаване на детето от единия родител, създаване на пречки за осъществяване на лични контакти или други ситуации, които влияят на благополучието на детето. В такива случаи, родителят може да подаде искане за изменение на установения режим, като съдът оценява новите обстоятелства и може да промени режима в интерес на детето. Важно е да се подчертае, че при неизпълнение на съдебните решения, родителите могат да бъдат подложени на наказателна отговорност.

Как протича процедурата за предаване на дете по чл. 528 ГПК?

Процедурата за предаване на дете съгласно чл. 528 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обхваща последователност от стъпки, целящи да гарантират изпълнението на съдебни решения относно упражняването на родителски права и режим на лични контакти. Тази процедура е изградена така, че да предоставя възможност за доброволно изпълнение на задължението, преди да се прибегне до принудителни мерки. Ето основните стъпки, включени в процеса:

1. Изпращане на покана за доброволно изпълнение: Съдебният изпълнител изпраща покана до родителя, задължен да предаде детето (длъжника), където е указано времето и мястото за предаване. Поканата трябва да бъде връчена две седмици, но не по-късно от една седмица преди установеното време за предаване.
2. Отговор от длъжника: В рамките на тридневен срок след връчването на поканата, длъжникът (тоест родителят при когото е детето) трябва да уведоми съдебния изпълнител дали е готов да предаде детето доброволно, да посочи евентуални пречки за изпълнението на задължението, както и предпочитано време и място за предаване.
3. Налагане на глоба за неизпълнение: Ако длъжникът не изпълни задълженията си, съдебният изпълнител може да наложи глоба и при необходимост да постанови принудително довеждане на длъжника.
4. Съдействие от социални служби: Съдебният изпълнител може да поиска помощ от дирекция "Социално подпомагане" за отстраняване на пречките пред доброволното изпълнение на задължението и за информиране на длъжника и, при необходимост, на детето за ползите от доброволното изпълнение и отрицателните последствия от неговото неизпълнение.
5. Принудително предаване на детето: Ако длъжникът откаже да изпълни задължението си доброволно, съдебният изпълнител може да наложи повторна глоба и с подкрепата на полицията и местната администрация принудително да отнеме детето и да го предаде на родителя-взискател.
6. Изпращане на постановлението за глоба: Постановлението за налагане на глоба се изпраща на Националната агенция за приходите за събиране съгласно процедурите, уредени в кодекса.
7. Задържане при препятстване на изпълнението: Според чл. 529, ако длъжникът препятства изпълнението, полицейските органи могат да го задържат и да уведомят незабавно прокуратурата.

Тази процедура подчертава значението на доброволното изпълнение на съдебните решения и предвижда мерки за защита на интересите на детето, като се стреми да минимизира емоционалното му въздействие. Важно е съдебните изпълнители и родителите да действат с пълно разбиране за тежестта на ситуацията и да търсят решения, които са в най-добрия интерес на детето.

Какви правомощия има съдия изпълнителя (ЧСИ/ДСИ) в процедурата за предаване на дете?

В рамките на процедурата за предаване на дете между разделени родители, съдия изпълнителят (било той частен съдебен изпълнител (ЧСИ) или държавен съдебен изпълнител (ДСИ)) има определени правомощия, целящи ефективност и минимизиране на конфликтите, съобразени с българските закони и най-вече процедурата по глава четиридесет и осма „Изпълнение на определено действие“ от Гражданския процесуален кодекс.

Съдебният изпълнител има за задача да гарантира, че съдебните решения за режим на лични отношения между детето и неговите родители се изпълняват правилно. Една от първите стъпки в този процес включва уведомяването на дирекция „Социално подпомагане“ по адреса на детето за извършване на социално проучване и изготвяне на социален доклад, след срещи с родителите и подготвителни срещи с детето и родителите в присъствието на социален работник или психолог.

В случай на неуспешен опит за предаване на детето, съдебният изпълнител може да предприеме редица мерки:

• Налагане на глоби на родителя, който пречи на изпълнението на съдебното решение.
• Уведомяване на Дирекция социално подпомагане за преценка на сътрудничеството и отношението на родителя към детето и за предоставяне на необходимите консултации.

При повторно осуетяване на изпълнението, съдебният изпълнител има правото да:

• Налага още по-тежки глоби в прогресивно увеличаващ се размер на препятстващия изпълнението родител.
• Указва на родителя да подаде заявление за ползване на социални услуги.
• Уведомява Дирекция социално подпомагане за необходимостта от предприемане на мерки за закрила в семейна среда.
• Информира родителя за възможността да подаде жалба по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс при продължаващ отказ от съдействие.
• Уведомява Дирекция социално подпомагане за възможността за подаване на искане до съответния районен съд за промяна на мерките относно упражняването на родителските права, както и режима на личните отношения;
• Указва на дължащия изпълнение родител, че при липса на съдействие или отказ от негова страна за изпълнение на съдебното решение, може да поиска от полицейските органи вземане на мерки;

Тези мерки целят не само наказание на некооперативния родител, но и подпомагане на семейството чрез социални услуги и консултации, с основна цел да се защитават интересите на детето и да се гарантира неговото благополучие и сигурност при изпълнение на съдебните решения. Така, правомощията на съдия изпълнителя са насочени към активно и ефективно уреждане на режима на лични отношения, с цел намаляване на емоционалното въздействие върху детето и изграждане на здравословна среда за неговото развитие.

Кога отказът от предаване на дете е престъпление и кога се повдига наказателна отговорност при неизпълнение на съдебното решение?

Отказът от предаване на дете и неизпълнението на съдебно решение могат да представляват основание за наказателна отговорност съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс (НК) на Република България. Специфично, чл. 182, ал. 2 от НК урежда случаите, при които родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняването на родителски права или относно лични контакти с дете, подлежи на наказание с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

В контекста на семейноправните отношения, когато единият родител умишлено възпрепятства другия в упражняването на установения режим за лични контакти с детето, засегнатата страна има право да инициира наказателно производство чрез подаване на тъжба до компетентния съд. Тъжбата задейства процеса, който е от частен характер, и е нужно самото засегнато лице да предприеме действия за неговото иницииране.

Освен това, чл. 296 от НК урежда случаите на пречене или осуетяване на изпълнението на съдебно решение в по-общ план, което също включва и неизпълнение на заповеди за защита от домашно насилие. Подобни действия се наказват с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева, като при повторение на деянието наказанието може да бъде по-тежко. Не на последно място в чл. 269 от НК е посочено, че който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта, представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му, се наказва с лишаване от свобода до шест години, а в чл. 270. НК е предвидено, че който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева.

Значението на тези разпоредби е да осигурят защита на правата и интересите на децата, като същевременно предоставят средство за наказателно преследване на родители или сродници, които умишлено възпрепятстват упражняването на тези права. Това подчертава сериозността, с която българското законодателство разглежда правата на детето и уреждането на родителските отношения. Важно е да се има предвид, че предпочитание винаги трябва да се дава на диалога и разбирателството между родителите за решаване на спорове, като се защитават интересите на децата и се избягват наказателни процедури, които могат да имат негативно въздействие върху семейната среда.