В адвокатска кантора Колибанекова и партньори разбираме, че въпросите, свързани с издръжката на дете, често предизвикват множество тревоги и неясноти. Като добър адвокат по семейно право с опит в дела за намаляване на издръжката в София, Пловдив, Бургас, Варна и цяла България, нашият екип е тук, за да ви предостави цялостна и компетентна правна помощ. Статията ни "Завеждане на иск и дело за намаляване на издръжка на дете в България" ще разгледа обстойно всички аспекти на този сложен процес.

Клиентите често се интересуват от теми като "Отказ от издръжка на дете", "Как протича дело за издръжка" и "Колко струва дело за издръжка на дете". Възможността за намаляване на издръжката на непълнолетно дете е въпрос, който изисква внимателно проучване и ясна представа за правните изисквания. Ще обсъдим кой има право да заведе дело за намаляване на издръжка и как се предявява исковата молба за увеличение на издръжката на непълнолетно дете.

Темата за "Минимална издръжка за дете 2024" също ще бъде разгледана, както и въпросите за "Адвокатски хонорар за дело за издръжка" и "Калкулатор за издръжка на дете". Ще предоставим информация относно извънсъдебните споразумения за издръжка на дете, съдебните решения за издръжка и последствията при неплащане на издръжка, включително възможностите за затвор и давността за издръжка на дете.

Разбираме, че клиентите често задават въпроси като "Издръжка на дете ако бащата е в чужбина", "Прекратяване на издръжка на пълнолетно дете" и "Нотариално заверено споразумение за родителски права". Нашата статия ще ви насочи как да се справите с тези ситуации, включително отнемането на родителски права при неплащане на издръжка и процедурите за дело за издръжка на дете без брак.

Спектърът от въпроси, които ще разгледаме, включва още и "Максимален размер на издръжка за дете", "Жалба за неплащане на издръжка за дете" и "Споразумение за издръжка на дете образец". Ще обърнем внимание и на процеса на предявяване на искова молба и как протича дело за издръжка.

Независимо дали се нуждаете от помощ за намаляване на издръжка или търсите отговор на въпросите си, свързани с издръжката на дете, адвокатска кантора Колибанекова и партньори е тук, за да ви предостави необходимата правна подкрепа и насоки.

Кой има право да заведе съдебно дело за намаляване на издръжката и кога?

Правото да се заведе съдебно дело за намаляване на издръжката на дете е регламентирано в българското законодателство, по-конкретно в Семейния кодекс (СК). Основната разпоредба, която се прилага, е чл. 150 СК, който предвижда, че при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Това означава, че ако се променят обстоятелствата, при които първоначално е определена издръжката, засегнатото лице има право да поиска промяна.

Всеки родител, който плаща издръжка на своето дете, има право да заведе дело за намаляване на издръжката, ако може да докаже, че е настъпила съществена промяна в обстоятелствата. Съгласно чл. 143 ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Това задължение обаче може да бъде преразгледано, ако се установи, че възможностите на родителя са се променили значително. Например, ако родителят загуби работата си или се разболява и не може да работи, тези нови обстоятелства могат да послужат като основание за намаляване на издръжката.

Освен това, ако родителят, който плаща издръжка, има нови финансови задължения, като например ново дете, той може да поиска намаляване на издръжката на първото си дете. Важно е да се отбележи, че съдът ще вземе предвид нуждите на детето и възможностите на родителя при определяне на новия размер на издръжката. Според чл. 142 СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Тази разпоредба гарантира, че всяка промяна ще бъде справедлива и обоснована.

Искът за намаляване на издръжката трябва да бъде предявен по съдебен ред и съдът ще разгледа всички релевантни обстоятелства, преди да вземе решение. В съдебната практика е утвърдено, че при промяна на обстоятелствата, които са били в основата на първоначалното решение за издръжка, съдът може да намали или дори да прекрати издръжката (чл. 150 СК). Това включва както намаляване на доходите на родителя, така и намаляване на нуждите на детето или наличието на нови обстоятелства, които налагат промяна.

Има ли минимален размер на издръжката, под който тя не може да бъде намалена?

В България законодателството предвижда минимален размер на издръжката, под който тя не може да бъде намалена. Това е съобразено с принципа, че всяко дете има право на достатъчно средства за осигуряване на нормални условия на живот и развитие. Съгласно чл. 142 ал. 2 от Семейния кодекс, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата в страната. Тази разпоредба гарантира, че издръжката, предоставена на детето, покрива основните му нужди, като храна, облекло и образование.

Законът постановява, че независимо от финансовите затруднения на родителя, той не може да иска намаляване на издръжката под този минимален размер. Това означава, че дори при значителни промени в доходите на родителя, съдът няма да намали присъдената издръжка под законово определения минимум. Например, ако минималната работна заплата в България е 933 лева, минималната издръжка за едно дете ще бъде 233,25 лева.

Съдебната практика също потвърждава това правило. Съдът взема предвид нуждите на детето и възможностите на родителя при определяне на издръжката, но никога не намалява размера ѝ под минималния праг, определен от закона. Тази минимална издръжка е предвидена, за да осигури основни условия за живот и развитие на детето, независимо от финансовото състояние на родителя.

Освен това, дори в случаи на значителни финансови затруднения, съдът ще се стреми да намери баланс между интересите на детето и възможностите на родителя, като може да определи различни механизми за плащане на издръжката, но не и да я намали под законовия минимум. Това се прави с цел да се гарантира, че детето няма да бъде лишено от необходимите средства за неговото издръжане и развитие.

Законът също така предвижда, че при неизпълнение на задължението за издръжка, родителят може да бъде подведен под отговорност, включително и наказателна, за да се осигури спазването на това важно задължение. С оглед на всичко това, минималният размер на издръжката играе ключова роля в защитата на правата и интересите на децата в България.

Кога българският съд може да счете, че са намалели възможностите на родителя, респективно нуждите на детето и следва да се намали издръжката?

Българският съд може да счете, че са намалели възможностите на родителя или нуждите на детето и следва да се намали издръжката, когато настъпят съществени промени в обстоятелствата, които са били в основата на първоначалното определяне на издръжката. Тези промени могат да бъдат както финансови, така и свързани със здравословното състояние, социалното положение или образованието на детето.

Съдът може да вземе решение за намаляване на издръжката, ако родителят, който е длъжен да я плаща, претърпи значително намаляване на доходите си. Това може да бъде резултат от загуба на работа, намаление на работното време, сериозно заболяване или друга причина, която води до трайно намаляване на финансовите му възможности. В тези случаи е важно да се представят доказателства за намалените доходи и съответните промени в материалното състояние на родителя.

От друга страна, намаление на издръжката може да се поиска и при намаляване на нуждите на детето. Например, ако детето вече не се нуждае от специфични медицински грижи, които са били основателна част от разходите, или ако детето навърши пълнолетие и започне да се самоиздържа, това може да бъде основание за промяна на размера на издръжката. В тези случаи съдът разглежда всички обстоятелства, включително възрастта, образованието и здравословното състояние на детето, за да определи дали нуждите му са намалели съществено.

В решение № 131 от 01.06.2015 г. по гр. д. № 6927 / 2014 г. на Върховен касационен съд, съдът посочва, че иск за промяна на издръжка може да бъде уважен, когато е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържаното лице или съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В конкретния случай, съдът е установил, че бащата е претърпял значителна промяна в доходите си след завръщането си в България и раждането на второ дете, което налага намаление на издръжката за първото дете.

При разглеждането на такива искове, съдът също така отчита дали родителят е направил всичко възможно да подобри финансовото си положение и дали промените в доходите му са били извън негов контрол. Също така, съдът взема предвид и обстоятелството дали детето има допълнителни източници на доходи или поддръжка, които могат да намалят необходимостта от висока издръжка.

Съгласно чл. 142 от Семейния кодекс, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че всяка съществена промяна в тези два фактора може да бъде основание за промяна на размера на издръжката, за да се осигури справедливо и адекватно издръжане на детето.

Кога държавата плаща издръжката на детето, вместо осъденият да я изплаща родител?

Държавата изплаща издръжката на дете вместо осъдения родител при определени условия, които са ясно регламентирани в Семейния кодекс и съответната наредба.

Съгласно чл. 152 от Семейния кодекс, държавата поема изплащането на присъдената издръжка на ненавършил пълнолетие български гражданин за сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. Това се прави, когато по изпълнителното дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение.

Процедурата започва с писмено искане на взискателя до съдебния изпълнител, който извършва цялостно проучване на доходите и имущественото състояние на длъжника. При установяване на обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 от Семейния кодекс, съдебният изпълнител съставя констативен протокол, в който се посочват номерът и датата на образуване на изпълнителното дело, трите имена и адресите на длъжника, взискателя и детето/децата, датата на раждане на детето/децата и месечният размер на присъдената издръжка. Констативният протокол се изготвя в два екземпляра и към него се прилагат копия от документи, удостоверяващи доходите и имущественото състояние на длъжника.

Според Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, издръжката се изплаща чрез общината по постоянния адрес на взискателя по изпълнителното дело, след като са установени обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 от Семейния кодекс с констативен протокол на съдебния изпълнител. Издръжката се изплаща ежемесечно, считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който е съставен констативният протокол. Взискателят е длъжен да подава декларация, че за конкретния месец не е получил издръжка от длъжника, преди всяко изплащане.

Държавата не изплаща издръжка на бивш съпруг, както е посочено в чл. 152, ал. 4 от Семейния кодекс. В случай че длъжникът започне да изплаща издръжката или тя се събира по принудителен ред, съдебният изпълнител уведомява общината в тридневен срок от датата, когато е започнало плащането.

Съгласно чл. 152, ал. 6 от Семейния кодекс, неизправният длъжник е задължен да възстанови платената от държавата издръжка заедно със законната лихва. Държавата се смята за присъединен взискател за частното държавно вземане за платената издръжка по образуваното изпълнително дело заедно със законната лихва, както е посочено в чл. 152, ал. 7 от Семейния кодекс.

В решение № 3912 от 21.04.2022 г. по адм. д. № 10649 / 2021 на Върховния административен съд се подчертава, че задължението на държавата за изплащане на присъдена на български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник има акцесорен характер и е израз на конституционните принципи за закрила на децата и подпомагане на тяхното отглеждане. Държавата не замества длъжника в дълга, а изпълнява вместо него и за негова сметка задължението за издръжка, като изплаща ежемесечно присъдената издръжка при наличие на предвидените в закона материалноправни предпоставки и спазване на нормативно регламентираните процесуални изисквания.

Колко струва дело за намаляване на издръжката и кой плаща разноските?

Разходите, свързани с делото за намаляване на издръжката, могат да варират в зависимост от сложността на случая, необходимостта от експертизи и адвокатските хонорари. Обикновено тези разходи включват държавни такси, разноски за адвокат и евентуални експертизи или други доказателствени средства.

Съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), държавната такса за завеждане на иск се изчислява като процент от стойността на иска. Например, таксата за завеждане на иск за издръжка е 4% от стойността на тригодишната издръжка, но не по-малко от минималната такса, определена в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Адвокатските хонорари също варират в зависимост от сложността на случая и от споразумението между клиента и адвоката. Обикновено, те се договарят предварително и са с фиксиран размер. При дела за издръжка, тези хонорари могат да бъдат значителен разход, особено ако делото изисква много работа и доказателства.

В случай, че съдът постанови решение в полза на ищеца, ответникът може да бъде осъден да заплати направените разноски по делото. В решение № 131 от 01.06.2015 г. по гр. д. № 6927 / 2014 г. на Върховен касационен съд е посочено, че ако ищецът спечели делото, ответната страна трябва да покрие направените разноски за адвокат, държавни такси и други разходи, свързани със съдебното производство. Това е общоприета практика, която цели да обезщети ищеца за разходите, направени във връзка със завеждането и воденето на делото.

От друга страна, ако искът бъде отхвърлен, ищецът ще трябва да покрие своите разноски, както и тези на ответника, ако последният е поискал това и е направил съответните разходи. Съдът решава въпроса за разноските въз основа на представените доказателства и заявления от страните.