Завеждането на дело за пропуснати ползи и иск за обезщетение за вреди е процес, който изисква задълбочени правни познания и прецизно доказване на претърпените загуби. Често клиентите ни питат какви са стъпките за подаване на граждански иск за пропуснати ползи и как се изчисляват тези пропуснати ползи. Въпросите варират от "Как да докажа неимуществени вреди?" до "Какво е пропуснати ползи според ЗЗД?".
Адвокатска кантора "Колибанекова и партньори" предоставя експертна помощ по дела за пропуснати ползи в София, Пловдив, Бургас, Варна, Благоевград, Пазарджик, Русе, Силистра, Шумен и цяла България. Нашият екип от добри адвокати по гражданско право има богат опит и ще ви съдейства във всички аспекти на процеса - от подаване на искова молба за неимуществени вреди, през доказване на претърпени загуби и пропуснати ползи, до защита на вашите интереси в съда.
Питате ли се какво е тълкувателно решение за пропуснати ползи и каква е съдебната практика по въпроса за неимуществените вреди? Или може би се нуждаете от образец на искова молба за неимуществени вреди? Нашата кантора може да ви предостави точните отговори и необходимите документи.
За повече информация относно завеждането на дело за пропуснати ползи и изчисляването на претърпените загуби, не се колебайте да се свържете с нас. Нашите добри адвокати ще ви консултират и ще ви помогнат да постигнете справедливо обезщетение за вредите, които сте претърпели.
Какво означава определението "пропуснати ползи"?
Определението за "пропуснати ползи" в българското право е свързано с обезщетението за вреди, което включва както претърпяната загуба, така и неосъщественото увеличаване на имуществото на кредитора, което би се реализирало при точното изпълнение на задължението. В съответствие с чл. 82 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В случаите на недобросъвестност на длъжника, обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди.
Пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. В тълкувателно решение № 3 от 2012 г. на Върховния касационен съд (ВКС) се уточнява, че установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си. Тази полза трябва да бъде доказана с реални данни за увеличаване на имуществото, а не чрез логически предположения. Също така, пропуснатата полза не се предполага, а трябва да бъде доказана в процеса чрез конкретни доказателства за създадени правоотношения или пазарни условия, които са били осуетени в резултат от неизпълнението на задължението.
Например, при забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, кредиторът трябва да докаже, че при точно изпълнение на задължението е имало сигурна възможност за увеличаване на имуществото му чрез получаване на наеми, доходи от търговска дейност или продажба при изгодни условия. Пропуснатите ползи трябва да са предвидими за страните при сключване на сделката и да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Тълкувателно решение № 3 от 2021 г. на ВКС също потвърждава необходимостта от сигурност при доказване на пропуснатите ползи, независимо дали те произтичат от договорно неизпълнение или от деликт. Това решение подчертава, че пропуснатите ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, а не чрез предположения за евентуално увеличаване на имуществото.
Как се изчислява обезщетение за пропуснати ползи?
Изчисляването на обезщетение за пропуснати ползи представлява сложен процес, който включва детайлно събиране и анализ на доказателства, свързани с конкретния случай. Пропуснатите ползи се дефинират като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, което би настъпило при точно изпълнение на задължението или при липса на увреждащото действие или бездействие. За да се изчислят тези ползи, трябва да се спазват определени методики и правила, които са установени в закона и съдебната практика.
На първо място, трябва да се определи вида на пропуснатите ползи. Те могат да бъдат различни в зависимост от характера на вредите и конкретните обстоятелства. Например, пропуснатите ползи могат да включват пропуснати доходи от наеми, загубени печалби от търговска дейност, неполучени дивиденти или други видове приходи, които кредиторът би реализирал при нормални обстоятелства.
Следващата стъпка е събирането на доказателства. Тези доказателства трябва да бъдат конкретни и обективни, за да могат да докажат с достатъчна сигурност размера на пропуснатите ползи. Това включва представяне на договори, финансови отчети, счетоводни документи, пазарни анализи, експертни оценки и други релевантни документи, които подкрепят твърденията за пропуснати ползи.
Изчисляването на пропуснатите ползи изисква използването на методи, които отразяват реалната стойност на неполучените приходи. В съдебната практика се използват различни методи за изчисление, като най-често срещаните са:
- Метод на сравнимите пазарни стойности: Този метод включва сравнение на доходите, които биха били получени при обичайни пазарни условия. Например, ако става въпрос за пропуснати наемни приходи, се взема предвид средният пазарен наем за аналогични обекти в съответния период.
- Метод на капитализираните доходи: Този метод се основава на капитализация на очакваните бъдещи доходи. Това включва изчисляване на стойността на бъдещите приходи, които биха били реализирани при нормални условия, като се използва подходяща капитализационна ставка.
- Метод на предходни периоди: Този метод включва анализ на доходите, реализирани през предходни периоди, за да се предвиди какви биха били приходите в бъдеще. Това е приложимо в случаите, когато има стабилна история на доходи и е възможно да се направи обоснована прогноза за бъдещите приходи.
- Метод на експертни оценки: В случаите, когато няма достатъчно обективни данни за използване на други методи, се прибягва до експертни оценки. Това включва назначаване на вещи лица, които извършват оценка на пропуснатите ползи въз основа на своя професионален опит и знания.
Съдът взема предвид всички представени доказателства и използва подходящи методи за изчисление, за да определи размера на пропуснатите ползи. Важно е да се отбележи, че при изчисляването на пропуснатите ползи се взема предвид и принципът за предвидимост на вредите, както е предвидено в чл. 82 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Това означава, че обезщетението обхваща само тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
В заключение, изчисляването на пропуснатите ползи е сложен процес, който изисква задълбочен анализ и представяне на конкретни доказателства. Използването на подходящи методи за изчисление и предоставянето на обективни данни са от съществено значение за успешното доказване на размера на претендираните пропуснати ползи в съдебния процес.
Как се завежда дело за пропуснати ползи?
Завеждането на граждански иск и дело за пропуснати ползи включва няколко основни стъпки, които зависят от вида на правоотношението и правната основа за искането на обезщетение. Пропуснатите ползи се разглеждат като вид претърпяна вреда, която се доказва като пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължения или от непозволено увреждане.
Ако претенцията произтича от неизпълнение по смисъла на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), кредиторът може да се позове на чл. 79 ЗЗД, който предвижда правото на кредитора да иска изпълнението на задължението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Чл. 82 ЗЗД уточнява, че обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждането на задължението.
Пропуснатите ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, като се предоставят конкретни доказателства за пропуснатата възможност за увеличаване на имуществото на кредитора. В тълкувателно решение № 3 от 2012 г. на Върховния касационен съд (ВКС) се посочва, че за да се докаже пропуснатата полза, трябва да се установи, че при точно изпълнение на задължението кредиторът със сигурност би получил увеличаване на имуществото си. Това включва доказателства за съществуващи договори или пазарни условия, които са били осуетени поради неизпълнението.
Ако вредите произтичат от непозволено увреждане, съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на другиму. В тези случаи вината се предполага до доказване на противното. Допълнително, чл. 51 ЗЗД уточнява, че обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като то може да бъде платимо еднократно или периодически. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.
Завеждането на делото включва подготовка на искова молба, в която трябва да се изложат фактите и обстоятелствата, подкрепящи претенцията за пропуснати ползи. Исковата молба трябва да съдържа:
- Правното основание за искането (чл. 82 ЗЗД или чл. 45 ЗЗД).
- Подробно описание на претърпените вреди и пропуснатите ползи.
- Доказателства, подкрепящи твърденията за пропуснатите ползи, включително договори, пазарни анализи и свидетелски показания.
- Искане за конкретен размер на обезщетението.
Съдебната практика показва, че пропуснатите ползи трябва да бъдат доказани с конкретни и обективни доказателства. Например, в тълкувателно решение № 3 от 2021 г. на ВКС се потвърждава необходимостта от сигурност при доказване на пропуснатите ползи, като се уточнява, че тези ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, а не чрез предположения.
А как се завежда дело за пропуснати ползи срещу държавата или община?
Завеждането на дело за пропуснати ползи по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) включва редица стъпки и специфични изисквания, които се основават на правните норми и съдебната практика. Пропуснатите ползи представляват вид претърпяна вреда, която трябва да бъде доказана като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице. Чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност.
Процесът за завеждане на дело започва с установяване на правното основание за претенцията. Това включва доказване на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган, което е в пряка връзка с настъпилите вреди. В производствата по ЗОДОВ, родово подсъдни за разглеждане от административните съдилища по процесуалния ред на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), исканията за обезщетения се разглеждат по реда на чл. 203 и следващите от АПК, като субсидиарно се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Чл. 204 от АПК предвижда предпоставките за допустимост на исковете за обезщетение, като те трябва да са причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Важна стъпка в процеса е подготовката на исковата молба, която трябва да съдържа:
- Описание на незаконосъобразния акт, действие или бездействие.
- Подробно изложение на претърпените вреди и пропуснатите ползи.
- Доказателства за причинно-следствената връзка между незаконосъобразното поведение и настъпилите вреди.
Например, в решение № 1741 от 2023 г. на Софийски градски съд по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, съдът е приел за установено, че воденото срещу ищеца наказателно производство е причинило сериозни имуществени и неимуществени вреди. Съдът е постановил, че претенцията за обезщетение за пропуснати ползи от пропуснати работни заплати за определен период е основателна и доказана, като е присъдил съответните обезщетения.
Друг пример е решението на Административен съд – Плевен по дело № 305 от 2017 г., в което съдът е разгледал и отхвърлил иск за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на административен орган. В случая, искът е бил основан на отказ на административен орган да приеме заявление за регистрация на автомобил, което е довело до пропуснати ползи по сключен договор за продажба на автомобила.
За да бъде основателен искът по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да се установят няколко кумулативни предпоставки: наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице; претърпяна вреда (имуществена или неимуществена); вредата да е пряка и непосредствена последица от административната дейност; и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата.
След подаване на исковата молба, делото се разглежда от съответния административен съд, като производството се води по реда на АПК. Исковете за обезщетение за вреди трябва да бъдат доказани с конкретни доказателства за причинно-следствената връзка и размера на претърпените вреди. Съдебната практика подчертава значението на точното и детайлно представяне на доказателствата за успешното завеждане и решаване на делото за пропуснати ползи.