Как се обжалва отказ за изплащане на обезщетение при пенсиониране в България?

Научете как се завежда дело и обжалва отказ от работодател за изплащане на обезщетение при пенсиониране в България на основание чл. 222 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 228. Вижте размерите на обезщетенията и вариантите за защита!
аКТУАЛНО КЪМ
21/5/2024 1:21 PM
виж повече

Нашият екип от адвокатска кантора "Колибанекова и партньори" разполага с дългогодишен опит и експертиза в областта на трудовото право. Ние сме тук, за да ви предоставим професионална правна помощ при обжалване на отказ за изплащане на обезщетение при пенсиониране. В настоящия материал ще разгледаме в детайли ключовите аспекти на този важен въпрос.

Първият въпрос, който ще разгледаме, е дали работодателят е длъжен да изплати обезщетение при пенсиониране. Също така, ще обсъдим процедурата за подаване на молба за изплащане на обезщетение при пенсиониране и какви са особените случаи, при които се полага обезщетение.

След това ще обърнем внимание на методите за изчисляване на обезщетението при пенсиониране, включително как се определят шестте брутни заплати и дали има право на две брутни заплати при пенсиониране година по-рано. Ще обясним и как се облага това обезщетение, за да сте информирани за всички финансови аспекти.

Важна част от материала ще бъде и разглеждането на процедурата за подаване на молба за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда и сроковете за изплащане. Ще обсъдим и случаи, при които се отказва изплащане на обезщетение и какви са вашите права и възможности за обжалване на такъв отказ.

Нашите адвокати по трудово право работят във всички областни градове в България, включително: София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Винаги може да разчитате на нас за компетентна правна помощ и съдействие при решаването на вашите трудови спорове.

Ако имате нужда от добър адвокат по трудово право, нашият екип е на ваше разположение, за да ви помогне да защитите вашите права и интереси. С нас можете да бъдете сигурни, че ще получите професионално отношение и качествена правна помощ във всяка стъпка от процеса.

Длъжен ли е работодателя да изплати обезщетение при пенсиониране?

Да, съгласно българското трудово законодателство, работодателят е длъжен да изплати обезщетение при пенсиониране при определени условия, установени в Кодекса на труда (КТ). Чл. 222, ал. 3 от КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, той има право на обезщетение от работодателя. Размерът на това обезщетение е еквивалентен на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца. Ако работникът или служителят е придобил 10 години трудов стаж при същия работодател или в същата група предприятия през последните 20 години, обезщетението е равно на брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца. Този вид обезщетение може да бъде изплатено само веднъж.

Обезщетението при пенсиониране има за цел да осигури финансово подпомагане на работника или служителя при преминаването му в пенсия. Законът не прави разлика по отношение на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, което означава, че работникът или служителят има право на обезщетение както при доброволно напускане, така и при уволнение. Важно е да се отбележи, че ако работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване, правото на обезщетение също се прилага.

Работодателят е длъжен да изплати обезщетението в срок не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. В случай че в колективния трудов договор е договорен друг срок за изплащане, той се прилага. При неизпълнение на този срок работодателят дължи законната лихва върху сумата на обезщетението. В случаите на спор относно дължимостта или размера на обезщетението, работникът или служителят може да потърси правата си по съдебен ред.

Какво е правото на обезщетение при пенсиониране съгласно чл. 222 от Кодекса на труда?

Обезщетението при пенсиониране е регламентирано в чл. 222 от Кодекса на труда (КТ) и има за цел да осигури финансово подпомагане на работниците и служителите при прекратяване на трудовото им правоотношение поради пенсиониране. Ето какво предвижда законът:

Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение с право на пенсия (чл. 222, ал. 3 от КТ):

Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца. Ако работникът или служителят е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години, той има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца. Важно е да се отбележи, че обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Обезщетение при пенсиониране на намален размер (чл. 222, ал. 4 от КТ):

В чл. 222, ал. 4 от Кодекса на труда в България е записано, че  правото на обезщетение се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Това означава, че дори ако лицето реши да се пенсионира до една година по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, то пак има право на обезщетение по чл. 222 от КТ.

Придобиване на право на пенсия:

Съгласно чл. 68 от КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава ежегодно, докато достигне 65 години и за двата пола.

Лицата, които нямат необходимата възраст или стаж, но са навършили 67 години и имат поне 15 години действителен осигурителен стаж, също могат да получат право на пенсия по ал. 3 на чл. 68 от КСО.

Пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер (чл. 68а от КСО):

Лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията в този случай се отпуска в намален размер пожизнено.

Ако имате въпроси или нужда от правна помощ относно правото на обезщетение при пенсиониране, не се колебайте да се свържете с нашите адвокати по трудово право. Ние сме на ваше разположение във всички областни градове в България, включително София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Нашият екип ще ви предостави компетентна правна помощ и ще ви помогне да защитите вашите права и интереси.

Как се изчислява размерът на 2 или 6 брутни заплати обезщетение при пенсиониране в България?

Изчисляването на размера на обезщетението при пенсиониране в България е регламентирано в чл. 228 от Кодекса на труда (КТ). Ето как става това изчисление:

Определяне на брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 222 и 228 от Кодекса на труда

Определянето на брутното трудово възнаграждение, което служи за база при изчисляване на обезщетенията при пенсиониране, е важен аспект от трудовото право в България. В Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) са посочени конкретни правила и компоненти, които се включват в брутното трудово възнаграждение.

Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, или последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Това означава, че при изчисляване на обезщетението се взема предвид последната получена пълна месечна заплата преди прекратяването на трудовото правоотношение.

Компоненти на брутното трудово възнаграждение

В НСОРЗ са изброени конкретните елементи, които се включват в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията. Те включват:

  1. Основна работна заплата за отработеното време: Това е основното възнаграждение, договорено в трудовия договор за изпълнение на трудовите задачи.
  2. Възнаграждение над основната работна заплата: Допълнителните възнаграждения, които се изплащат според прилаганите системи за заплащане на труда, също са включени в брутното възнаграждение.
  3. Допълнителни трудови възнаграждения: Тези възнаграждения, определени с наредбата, друг нормативен акт, колективен или индивидуален трудов договор или вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер, също са част от брутното възнаграждение. Например, допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, възнаграждения за образователни степени и др.
  4. Допълнително възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от КТ: Това включва възнагражденията, които се изплащат на служителите за временно изпълнение на задължения на друга длъжност.
  5. Възнаграждения по чл. 266, ал. 1 от КТ: Тези възнаграждения се изплащат за положен труд при извънредни условия, когато това е договорено.
  6. Възнаграждения за престой или поради производствена необходимост по чл. 267, ал. 1 и 3 от КТ: Включват се и възнагражденията, изплатени за времето, през което работникът или служителят е бил на разположение на работодателя без да изпълнява своите обичайни задължения поради престой.
  7. Възнаграждения по чл. 268, ал. 2 и 3 от КТ: Включват се възнагражденията, изплатени за допълнителен труд, положен по реда на чл. 268 от КТ.

Среднодневно брутно трудово възнаграждение

Ако работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение за изчисляване на обезщетението се определя чрез изчисляване на среднодневното брутно възнаграждение. Това става, като общото брутно трудово възнаграждение за последния пълен месец, през който са отработени най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец и се умножи по броя на работните дни в месеца, през който се прекратява трудовото правоотношение.

Примери

  1. Пример за основно възнаграждение и добавки:
    • Работникът получава основна заплата от 1500 лв. и допълнителни възнаграждения за трудов стаж в размер на 150 лв. Ако той прекрати трудовото си правоотношение през май, последната му пълна заплата от април ще бъде взета за база. Общото брутно възнаграждение за април ще бъде 1650 лв.
  2. Пример за среднодневно възнаграждение:
    • Ако през април работникът е отработил само 15 дни и е получил общо възнаграждение от 1200 лв., среднодневното му възнаграждение ще бъде 1200 / 15 = 80 лв. Ако в месец май има 20 работни дни, брутното трудово възнаграждение за изчисляване на обезщетението ще бъде 80 х 20 = 1600 лв.

Така, определянето на брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 222 и 228 от Кодекса на труда се базира на ясни правила, които включват всички съществени компоненти на трудовото възнаграждение на работника или служителя, с цел да се осигури справедливо и коректно изчисляване на обезщетенията при пенсиониране.

Включване на допълнителни възнаграждения

При определяне на брутното трудово възнаграждение се включват всички елементи на трудовото възнаграждение, които работникът или служителят е получил през месеца, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение. Това включва и допълнителните възнаграждения, изплатени на база процент от реализирани приходи или други условия, предвидени в трудовия договор или допълнителни споразумения, дори ако тези плащания не са регулярни и се изплащат само при определени условия.

Примери за изчисляване

  1. Две брутни заплати:
    • Ако работникът има право на обезщетение в размер на две брутни заплати, изчислението се извършва на база брутното трудово възнаграждение за последния месец преди прекратяване на трудовото правоотношение. Например, ако последното брутно възнаграждение е 2000 лв. ( основно възнаграждение плюс допълнителни възнаграждения), обезщетението ще бъде 2000 лв. х 2 = 4000 лв.
  2. Шест брутни заплати:
    • Ако работникът има право на обезщетение в размер на шест брутни заплати (например при 10 години трудов стаж при същия работодател през последните 20 години), изчислението отново се базира на последното брутно трудово възнаграждение. Ако последното брутно възнаграждение е 2000 лв., обезщетението ще бъде 2000 лв. х 6 = 12 000 лв.

Срок за изплащане на обезщетението, важни аспекти и особености

  • Обезщетение при намалена пенсия: Съгласно чл. 222, ал. 4 от КТ, правото на обезщетение се прилага и при намалена пенсия по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Това означава, че ако работникът отговаря на условията за пенсия в намален размер, той също има право на обезщетение при пенсиониране.
  • Срок за изплащане: Обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. Ако в колективния трудов договор е договорен друг срок, той се прилага, а при неизпълнение работодателят дължи законната лихва за забавянето.

Изчисляването на размера на обезщетението при пенсиониране в България е процес, който включва точно определяне на брутното трудово възнаграждение за последния месец преди прекратяване на трудовото правоотношение. Включват се всички допълнителни възнаграждения, получени от работника или служителя през този месец. Ако имате допълнителни въпроси или нужда от правна помощ при изчисляването на вашето обезщетение, нашите адвокати са на разположение във всички областни градове в България.

Как се обжалва отказ за изплащане на обезщетение при пенсиониране?

Обжалването на отказ за изплащане на обезщетение по чл. 222 от Кодекса на труда изисква работникът или служителят да предприеме няколко конкретни стъпки. Първо, работникът трябва да се увери, че притежава всички необходими документи, които доказват правото му на обезщетение – трудов договор, документи за осигурителен стаж, както и всякаква друга релевантна документация. Ако работодателят откаже изплащането на обезщетението, работникът трябва да поиска писмено обяснение за причините за отказа. Тази стъпка е важна, защото писменото обяснение ще служи като доказателство в последващия процес на обжалване.

След получаването на писменото обяснение от работодателя, работникът може да подаде жалба до Инспекцията по труда. В жалбата трябва да бъдат описани всички факти и обстоятелства по случая, както и да бъдат приложени копия от всички документи, които подкрепят претенциите на работника. Инспекцията по труда има задължението да извърши проверка и да се произнесе по случая, като може да наложи санкции на работодателя, ако установи нарушения на трудовото законодателство.

Ако Инспекцията по труда не успее да разреши спора или ако работникът не е удовлетворен от решението, следващата стъпка е завеждане на иск в съда. Работникът трябва да подаде искова молба до компетентния районен съд, в която да изложи всички факти и обстоятелства, както и да посочи правните основания за искането си за изплащане на обезщетението. Важно е да бъдат приложени всички необходими доказателства, включително кореспонденцията с работодателя и становището на Инспекцията по труда.

В съдебния процес работникът може да се представлява лично или чрез адвокат. Съдът ще разгледа всички представени доказателства и ще се произнесе с решение. Ако съдът установи, че отказът на работодателя е неправомерен, ще постанови изплащане на дължимото обезщетение, както и може да присъди законна лихва за периода на забавяне. В случай че работодателят не изпълни доброволно съдебното решение, работникът може да поиска издаване на изпълнителен лист и да предприеме действия по принудително изпълнение чрез съдебен изпълнител.

Обжалването на отказ за изплащане на обезщетение по чл. 222 от Кодекса на труда изисква активност и ангажираност от страна на работника или служителя. Важно е да се следват всички законови процедури и срокове, за да се гарантира успешното защита на правата. Всяка стъпка в процеса трябва да бъде подкрепена с необходимата документация, доказателства и правни основания, за да бъде искът успешен и справедливото обезщетение да бъде получено.

Как се обжалва незаконно уволнение, включително на държавен служител, с цел избягване на плащането на обезщетение при пенсиониране?

Обжалването на незаконно уволнение, включително на държавен служител, с цел избягване на плащането на обезщетение при пенсиониране, изисква внимателно спазване на предвидените в закона процедури и срокове. Ето как става това:

Първо, уволненият служител трябва да оцени дали уволнението е било законно или незаконно. Това включва проверка на основанията за уволнението и дали те съответстват на предвидените в Кодекса на труда (КТ) или Закона за държавния служител (ЗДСл). Незаконно уволнение може да бъде налице при липса на законно основание, нарушение на процедурите за уволнение или дискриминация.

Ако служителят счита, че уволнението е незаконно, той трябва да подаде  иск в съда. Исковата молба се подава в районния съд по местоживеене на служителя или по местонахождение на работодателя. В молбата трябва да се изложат всички факти и обстоятелства, подкрепящи твърдението за незаконно уволнение, и да се приложат съответните доказателства.

Специален ред за държавни служители

За държавните служители, обжалването на незаконно уволнение има свои особености. Държавният служител може да подаде жалба до административния съд по месторабота. Жалбата трябва да бъде подадена в срок от 14 дни от получаването на заповедта за уволнение. Съдът ще разгледа случая и ще се произнесе по законността на уволнението. Ако уволнението бъде признато за незаконно, съдът може да постанови възстановяване на държавния служител на работа и изплащане на дължимите обезщетения.

Съдебно решение и последващи действия

Съдът разглежда делото и ако установи, че уволнението е незаконно, ще постанови възстановяване на служителя на работа и изплащане на дължимото обезщетение. Решението на съда е задължително за изпълнение. Ако работодателят не го изпълни доброволно, служителят може да поиска издаване на изпълнителен лист и да предприеме действия по принудително изпълнение чрез съдебен изпълнител, освен ако работодателят не е държавно предприятие, където процедурата е по-специфична!

Thank you! Your submission has been received!
Oops! Something went wrong while submitting the form.

Виж още статии

Прочети последните публикации от адвокати, наши партньори и експерти в съответната тематика.
ВИЖ ВСИЧКИ ПУБЛИКАЦИИ
ЦЕНАТА НА КОНСУЛТАЦИЯТА СЕ ПРИСПАДА ОТ КРАЙНИЯ ХОНОРАР

Нека намерим решение заедно.

Запази час за консултация