Опасна практика на ВАС - защо чуждестранните специалисти вече не са приоритет на България?

С промяната на динамиката на пазара на труда и глобалните миграционни потоци, България, подобно на много други страни, се нуждае от чуждестранни специалисти в различни сектори. Въпреки това, някои институции, като Върховния административен съд (ВАС), изглежда не признават значението на тази реалност.

Последните определения от ВАС и Административния съд в Бургас подчертават определена тенденция, която може да се окаже обезпокоителна за работодателите в страната. Въпреки че аргументите на дружествата, които са заявили издаването на такива разрешения, са ясни и обосновани, съдебните органи изглежда имат различно мнение.

Да наемеш чуждестранен служител не е каприз или избор по удобство. Това е стратегическо решение, базирано на нуждите на пазара на труда и специфичните умения, които тези специалисти притежават. Оттеглянето на възможността за наемане на чуждестранни служители, основано на неясни или административни причини, може да засегне не само една компания, но и цялата икономика.

Ако вземем предвид факта, че много български компании зависят от висококвалифицирани чуждестранни специалисти, такава практика може да доведе до задържане на икономическия растеж. Освен това, това създава среда на несигурност и нестабилност за инвеститорите.

Защо според ВАС дружествата нямат правен интерес да наемат чуждестранни служители?

Процедурата за издаване на единно разрешение за пребиваване и работа на чужденци в България е сложен и многократен процес. Това разрешение обединява и улеснява процедурите за наемане на чуждестранни служители, като се цели облекчаване на административната тежест за работодателите.

Въпреки това, последните определения на Върховния административен съд (ВАС) поставят под въпрос правния интерес на дружествата да наемат чуждестранни служители. Според ВАС, дружествата не са основни адресати на административните актове, свързани с отказите за издаване на такива разрешения, и поради това нямат правен интерес да оспорват такива откази. Това становище предизвиква известно недоволство сред бизнес общността, тъй като дружествата са тези, които инициират и управляват процеса на наемане на чуждестранни служители.

Тази позиция на ВАС може да има дългосрочни последствия за бизнес средата в страната. На практика, ако дружествата не могат да оспорват административните решения, свързани с наемането на чужденци, това може да доведе до намаляване на интереса на чуждите инвеститори и специалисти към България. На практика, това ограничава възможностите на българските дружества да наемат квалифицирани чуждестранни специалисти, които са необходими за развитието на бизнеса и икономиката на страната.

Какви законови задължения имат дружествата по ЗТМТМ?

Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) урежда два основни режима: регистрационен и разрешителен.

• Регистрационен режим: Този режим се прилага при определени условия, когато дружествата могат да наемат чуждестранни служители без да изискват предварително разрешение за работа. Тук ключов елемент е регистрацията на заетостта на чужденеца. Работодателите трябва да предприемат определени стъпки и да предоставят необходимите документи за регистрация.
• Разрешителен режим: Този режим изисква предварително разрешение за работа на чужденеца в България. Работодателите трябва да подадат заявление и да предоставят необходимите документи в Агенцията по заетостта. Този режим се прилага при по-комплексни случаи, когато чужденецът не попада под условията за регистрационен режим.

Въпреки ясните разпоредби на ЗТМТМ, последните определения на административните съдилища създават несигурност и противоречия. Ако дружествата следват всички стъпки и предоставят нужните документи съгласно ЗТМТМ, как може да се твърди, че те нямат правен интерес да оспорват откази? Такива решения противоречат на духа и целта на закона и представляват сериозна пречка за дружествата, които искат да наемат чуждестранни специалисти.

‍

Как административните регулации станаха препятствие?

Един от основните предизвикателства, пред които се изправят дружествата при наемането на чуждестранни служители в България, е сложността и неяснотата на административните процедури. Въпреки че ЗТМТМ предоставя рамка за регулация на този процес, в практиката дружествата често се сблъскват с редица пречки.

1. Неясни и противоречиви разпоредби: Макар да има ясни изисквания в ЗТМТМ, често има липса на последователност и яснота в тълкуванията на различните статии. Това оставя възможност за различни тълкувания и несигурност при прилагането на закона.
2. Бюрократични пречки: Дружествата често се сблъскват с дълги и сложни процедури, които изискват множество документи и утвърждавания. Вместо да облекчат процеса на наемане, тези процедури го усложняват и допълнително обременяват дружествата.
3. Откази без ясна обосновка: Както беше подчертано в предишния анализ, определени откази от съдебните органи, базирани на процедурни причини, са противоречиви и често лишени от ясно и логично обоснование.

Тези пречки не само затрудняват българските дружества да привличат чуждестранни специалисти, но също така изпращат отрицателно послание към потенциалните кандидати от чужбина. Вместо да насърчава миграцията на талантливи специалисти към България, съществуващата система може да ги отблъсне.

Докато ние от Адвокатска Кантора "Колибанекова и партньори" признаваме необходимостта от регулация и контрол върху процеса на наемане на чуждестранни служители, е важно тези мерки да не се превръщат в препятствие за дружествата и за икономическия растеж на страната.

‍

Какво следва да се промени?

В заключение, е важно институциите на Република България да разбират значението и важността на глобалната работна сила. Вместо да поставяме административни пречки, трябва да търсим начини за по-лесна интеграция и адаптация на чуждестранните специалисти в нашата страна. Това ще допринесе за по-бърз и стабилен икономически растеж и ще укрепи позицията на България като привлекателно място за инвестиции.