След приетите изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), влизащи в сила от 1 юли 2024 г., от Адвокатска кантора "Колибанекова и партньори", считаме за важно да анализираме и представим особеностите на тези изменения, като особено внимание обръщаме на въведените разпоредби относно задължителната съдебна медиация. В контекста на непрекъснато търсене на ефективни механизми за разрешаване на правни спорове, тези промени предизвикват сериозни въпроси относно тяхната практическа приложимост и реален принос към ускоряването на съдебните процедури.

Процедурата по съдебна медиация, както е предвидено, ще се осъществява от един или повече медиатори, вписани в списъка на медиаторите към Съдебен център по медиация, освен ако страните не посочат друг медиатор по общо съгласие. Въпреки че спорещите страни ще бъдат задължени да участват в среща с медиатор, ключов елемент е, че те не са задължени да постигнат споразумение. Освен това се предвижда, че процедурата по медиация ще се провежда след приключване на размяната на книжа в срок, определен от съда, който не може да надхвърля три месеца, без съдебното дело да бъде спряно.

Интересно е да се отбележи, че при неизпълнение на разпореждане на съда за провеждане на медиация ще бъде налагана санкция на страната, което подчертава строгия подход към изпълнението на новите изисквания. Медиацията може да бъде инициирана само веднъж и изисква специално разпореждане от съда.

В тази статия, ние от "Колибанекова и партньори" се стремим да Ви предоставим актуална и в същото време задълбочена информация, която да Ви помогне да навигирате успешно през предизвикателствата и възможностите, свързани с медиацията и съдебната система в България.

Видове дела по които медиацията става задължителна

Законодателните промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които предвиждат задължителна медиация за определени видове дела, като в чл. 140а ГПК е предвидено, че за редица дела медиацията става абсолютно задължителна, докато за други, съдът може да укаже на страните да се насочат към медиационна процедура. Тези промени обхващат широк кръг от случаи - от разпоредби, свързани със съсобственост и етажна собственост, до трудови спорове и въпроси, засягащи интелектуалната собственост. Особено внимание е насочено към дела с материален интерес до 25 000 лева, което поставя ясен праг за насочване към медиация, изключвайки по този начин делата с по-голям финансов интерес.

Видове дела, по които медиацията е абсолютно задължителна

Съгласно последните изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), задължителната медиация е въведена като неотменимо условие за следните категории дела:

• Разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;
• Парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;
• Делба по чл. 34 от Закона за собствеността в производството по извършване на делбата;
• Изпълнение на задължения на собствениците, ползвателите или обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, възстановяване на направени от отделен собственик разходи за ремонт на общи части на сградата и за отмяна на незаконосъобразно решение или акт в управлението на етажната собственост по съответните членове от Закона за управление на етажната собственост;
• Изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон;
• Отговорност на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 от Търговския закон.

Видове дела, по които насочването към медиация е по дискреция на съда

Законодателството предвижда също така, че съдът може по своя дискреция да насочи страните към медиация в следните случаи, като преценява всички обстоятелства, свързани със спора:

• Дела за развод по чл. 49 от Семейния кодекс;
• Дела за разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му;
• Дела за изменение на мерките за упражняване на родителските права, местоживеенето на детето и т.н.;
• Дела за разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения;
• Дела за определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото;
• Дела за издръжка на дете
• Дела за собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение
• Дела за парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие с цена на иска до 25 000 лв.;
• Дела относно съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или на едностранна сделка или за сключване на окончателен договор с цена на иска до 25 000 лв.;
• Дела относно възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;
• Дела за защита на членствени права в търговско дружество по чл. 71 от Търговския закон или за отмяна на решение на общото събрание на дружеството по чл. 74 от Търговския закон, както и искове по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите и по чл. 25, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
• Дела за защита на права на интелектуална собственост по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.

Съдът оценява дали спорът е подходящ за медиация, като взема предвид фактори като наличието на трайни отношения между страните, предишни и текущи дела между тях, сложността на случая, както и интересите на децата, когато това е приложимо

Кога участието в съдебна медиация НЕ Е задължително?

Съдът няма да насочва страните към медиация в определени ситуации, като се ръководи от ясно установени изключения, предвидени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Тези изключения обхващат случаите, в които медиацията не се счита за подходящ или възможен механизъм за разрешаване на спора между страните.

Когато процедурата по медиация е изключена за съответния вид спор със закон. Това е предпазна мярка, която гарантира, че медиацията се прилага само там, където е законно допустима и считана за подходяща.

Когато първото съобщение по делото не е връчено на ответника лично или чрез друго лице в предвидените от закона случаи, освен ако ответникът не бъде открит по-късно в хода на производството. Това гарантира, че всички страни са адекватно информирани и имат възможност да участват в процеса.

Когато ответникът признае иска, което автоматично премахва нуждата от допълнително разглеждане на случая чрез медиация, тъй като спорът е разрешен с признанието.

Когато страна по делото е държавата или държавно учреждение. В такива случаи спецификата на страната по делото може да наложи различен подход за разрешаване на спора, извън рамките на медиацията.

Когато страна по делото е потребител, с изключение на исковете за вземания, произтичащи от договор за банков кредит или свързани с него правоотношения, както и от договор за имуществено застраховане. Това изключение защитава интересите на потребителите, като предоставя възможност за специализирани механизми за разрешаване на техните спорове.

Когато по делото са представени убедителни доказателства за извършено насилие над страна по делото от насрещната страна, за наличието на риск за живота или здравето на детето или за неговия най-добър интерес. В тези чувствителни ситуации, медиацията може да не е подходящият механизъм за разрешаване на спора, предвид нуждата от защита на жертвите и гарантиране на тяхната сигурност.

Как ще протича бъдещата процедура по задължителна медиация?

Бъдещата процедура по задължителна медиация, въведена с последните изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се очертава като внимателно структуриран процес, който цели да обедини страните в търсене на съгласувано решение на техния спор. Ето основните стъпки и особености на тази процедура:

Препращане към медиация - След като изтече срокът за подаване на отговор на исковата молба и до момента на приключване на съдебното дирене, съдът задължава страните да участват в първа среща в процедура по медиация. Това задължение важи абсолютно за случаите по чл. 140а, ал. 1, докато за делата по чл. 140а, ал. 2, съдът има дискреционното право да реши дали да насочи страните към медиация, като вземе предвид конкретните обстоятелства на случая.

Участие в процедурата - Страните са длъжни да участват в медиационната процедура само веднъж през целия процес на производството по делото. Това задължение не означава, че страните са длъжни да постигнат споразумение, а само да се включат активно в процеса на медиация.

Времеви рамки - Процедурата по медиация трябва да се проведе в срок, определен от съда, който не може да бъде по-дълъг от два месеца от момента на съобщаване на страните за определението за препращане към медиация. По общо съгласие на страните, процедурата може да продължи и след изтичането на този срок.

Резултати от медиацията - Ако в резултат на медиацията бъде постигнато споразумение, то може да доведе до прекратяване на делото или одобряване на спогодбата от съда. В случай че споразумение не бъде постигнато или то засяга само част от спора, съдебното производство продължава по отношение на неразрешените въпроси.

Финансови стимули - В случай на приключване на делото със спогодба, на ищеца се връща половината от внесената държавна такса. Ако спогодбата е резултат от успешна медиация, на ищеца се връщат 75% от внесената държавна такса. Това представлява значителен стимул за страните да се ангажират с медиационния процес.

Така оформената процедура по задължителна медиация има за цел да насърчи решаването на спорове по конструктивен и съгласуван начин, предлагайки възможност за постигане на по-бързи и ефективни решения, които са приемливи за всички страни.

Медиацията е скъпа. Коя от страните в производството следва да плати за нея?

Процесът на медиация, въведен в рамките на съдебното производство с последните изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се отличава с важно предимство за страните - той ще бъде БЕЗПЛАТЕН за тях. Според новата разпоредба, вписана в чл. 78а от ГПК, разноските, свързани с провеждането на медиацията по дела, указани в чл. 140а и 140б, се покриват от бюджета на съда. Това означава, че финансовата тежест на медиационния процес и цената на задължителната медиация не пада върху плещите на страните в производството, което прави медиацията достъпна и привлекателна опция за разрешаване на спорове.

Въпреки това, законодателството предвижда конкретни санкции за страните, които откажат да участват в процедурата по медиация. В случай че страна откаже участие лично или чрез пълномощник в първата среща за медиация, която е била задължена от съда, тази страна носи разноските по делото в съответната инстанция, както и разноските за медиация, ако в крайна сметка загуби делото. Това служи като стимул за активно участие в медиационния процес и се стреми да предотврати безоснователното отказване от страна на участниците в делото.

ВАЖНО! Когато в случаите по чл. 140а, ал. 1 или 2 ГПК съдът е задължил страните да участват в първа среща в процедура по медиация, страната, която е отказала да участва лично или чрез пълномощник в срещата, дължи таксите и разноските по делото в съответната инстанция, както и разноските ЗА МЕДИАЦИЯ, платени от бюджета на съда, ако страната е загубила делото. В случаите, в които не е проведена първа среща в процедура по медиация поради отказ и на двете страни, таксите и разноските остават върху тях, както са ги направили, а разноските за медиация, платени от бюджета на съда се заплащат от тях поравно.

При ситуации, където и двете страни отказват да участват в първата среща за медиация, разноските по делото остават върху тях, както са ги направили, а разноските, свързани с медиационната процедура, се разпределят поравно между тях. Това подчертава важността, която законодателят отдава на медиацията като предпочитан и ефективен механизъм за разрешаване на правни спорове, като същевременно осигурява справедливо разпределение на финансовите последици при отказ от участие в процеса.

Ако не съм бил на медиация на първа съдебна инстанция, трябва ли да ходя при втората (въззивна) инстанция?

Ако в първоинстанционното производство не е проведена среща в процедура по медиация по причина, че съдът не е указал задължението на страните да участват в нея, или страните не са взели участие в процедурата, въззивният съд има правомощието да задължи страните да участват в медиация и при въззивно обжалване. Според чл. 267, ал. 3 от ГПК, в случаите по чл. 140а, ал. 1 въззивният съд задължава страните да участват в такава процедура, докато в случаите по чл. 140а, ал. 2 може да ги задължи да участват по реда на чл. 140б, ал. 3 - 5. Това показва, че медиацията се запазва като значим елемент от процесуалната стратегия дори и на по-късни етапи от съдебното производство, като се стреми към разрешаване на споровете по съгласуван начин.

От друга страна, чл. 267, ал. 4 предвижда, че ако в първоинстанционното производство е проведена медиация, въззивният съд може отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Това дава възможност на съдилищата да оценяват постоянно потенциала на медиацията за разрешаване на конфликтите, включително и при разглеждане на делото от въззивна инстанция.

Когато се стигне до първото открито съдебно заседание на въззивната инстанция, съгласно чл. 268, ал.3 ГПК, отново, в рамките на откритото заседание съдът може да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. При съгласие на страните за участие в такава процедура делото се отлага или производството се спира по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1.

Важно е да се подчертае, че насрочването на медиация на въззивна инстанция не е автоматично. То зависи от преценката на въззивния съд относно допустимостта на жалбите, необходимостта от ново изслушване на свидетели или вещи лица и целесъобразността от медиация в конкретния случай, като се имат предвид всички обстоятелства на спора. Тази гъвкавост позволява на съда да подходи индивидуализирано към всяко дело, като търси най-добрия път за неговото разрешаване.

Как ще се осъществява медиацията при бързото производство по ГПК?

При бързото производство, уредено в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), интеграцията на медиацията се осъществява с цел да се запази основната идея за бързина и ефикасност при разрешаването на спорове. Чл. 314а уточнява, че в случаите, където бързото производство включва дела, попадащи под действието на чл. 140а, ал. 2 — т.е. категории спорове, при които решението за насочване към медиация е в прерогатива на съда, се налагат конкретни правила за прилагане на медиационната процедура. Това предписание служи за гаранция, че медиацията ще допринесе за ефективното и оперативно разрешаване на съдебните дела, съобразено с бързите срокове и процедурни особености на бързото производство.

Важно е да се отбележи, че при бързото производство, съдът насрочва делото за разглеждане не по-късно от шест седмици след постъпване на отговора на ответника или след изтичането на срока за неговото подаване (чл. 312, ал. 1 от ГПК, също след измененията в ГПК, които влизат от 1 юли 2024г.). Това определя рамката, в която всички процедурни действия, включително медиацията, трябва да се състоят.

Така, максималната продължителност на медиацията при бързо производство ефективно се ограничава от шестседмичния период между подаването на отговора от ответника до датата на насроченото съдебното заседание. Това означава, че ако медиация е предложена или задължена в рамките на бързото производство, тя трябва да се проведе бързо, за да не забавя съдебния процес и да запази своето предназначение като бърз и ефективен метод за разрешаване на спорове.

Последиците от тази процедурна характеристика са важни: медиацията в контекста на бързото производство не само че предлага алтернативен път за разрешаване на спорове, но и трябва да се осъществява в строги времеви рамки, което подчертава нейната цел за ефикасност и бързина. Това устройство на медиационния процес в бързото производство е в съответствие с общата цел на ГПК за осигуряване на бързо и ефективно правораздаване.

Заключение

Заключавайки разглеждането на темата за задължителната съдебна медиация в българското законодателство, важно е да подчертаем ключовите моменти и принципи, които обосновават въвеждането и прилагането на тази процедура в различни аспекти на съдебната практика.

1. Задължителната медиация е въведена с цел да се подобри ефективността и справедливостта на съдебното разрешаване на спорове, като се предлага алтернативен, по-бърз и по-малко конфронтационен метод за постигане на споразумение между страните.
2. Регламентацията на медиацията в българското законодателство, включително в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), установява рамката, в която тази процедура се прилага, като се определят случаите и условията за задължителна и дискреционна медиация.
3. Финансовата страна на процедурата е съществено облекчена за страните, като разноските за медиация се покриват от бюджета на съда, което прави медиацията достъпна и привлекателна опция за разрешаване на спорове.
4. Възможностите за избягване на задължителната медиация са ясно определени и обхващат случаи, когато медиацията не е подходяща или възможна по съдържателни или процедурни причини, осигурявайки справедлив баланс между нуждата от медиация и защитата на правата и интересите на страните.
5. Прилагането на медиацията в различни контексти, включително в бързото производство по ГПК, демонстрира гъвкавостта на българската правна система в търсенето на оптимални решения за ефективно правораздаване, като същевременно се уважават правата и интересите на страните.

Така задължителната съдебна медиация представлява значима стъпка към модернизацията и хуманизацията на правораздавателната система в България. Тя отразява тенденцията към използване на алтернативни механизми за разрешаване на спорове, които могат да предложат по-ефективни, икономични и справедливи решения за гражданите и бизнеса, подсилвайки доверието в съдебната система и укрепвайки правовата държава.