В тази статия ще разгледаме какви са правните механизми за водене и спечелване на дело срещу банка и защо е важно да наемете добри адвокати за ипотечни, лоши и бързи кредити. Успешните практики на адвокатска кантора "Колибанекова и партньори" в съдебни и извънсъдебни спорове с банки показват, че е от първостепенно значение дали гражданите, които теглят потребителски или ипотечни кредити в България наистина си знаят правата и разпознават кои клаузи са неравноправни и кои нищожни. Нашите адвокати, специализирани в банковото право и банковите дела, са доказали своята ефективност в спечелването на дела по потребителски и ипотечни кредити срещу водещи банки като Банка ДСК, УниКредит Булбанк, Пощенска банка и други.

Много от нашите клиенти се интересуват от въпроси като: "Как да осъдим банка?", "Имат ли право бързите кредити да те притесняват на работното място?" и "Как да постигнем извънсъдебно споразумение с банка?". Ние предоставяме висококачествени правни услуги в различни градове на България, включително София, Пловдив, Бургас и Варна. Нашите адвокати по банкови дела са специализирани в справянето с проблеми, свързани с лоши и бързи кредити, и имат богат опит в воденето на дела и срещу колекторски фирми ( тоест фирми за предоставяне на бързи потребителски кредити).

В последните години кантората ни е придобила богат опит и спечелени дела срещу банки и кредитни институции, включително дела срещу Профи кредит и фирми за бързи кредити. Чрез комбиниране на безупречни юридически тактики и задълбочени познания в областта на банковото право, ние успешно защитаваме правата на нашите клиенти и осигуряваме благоприятни резултати както в съдебен, така и в извънсъдебен ред.

Ние сме тук, за да ви помогнем да се справите с всякакви правни въпроси, свързани с банки и кредити. Независимо дали сте в София, Пловдив, Варна или друг град в България, можете да разчитате на нашите опитни адвокати по банкови дела. Свържете се с нас, за да обсъдим вашия случай и да ви предоставим професионална правна помощ, необходима за спечелване на делото ви срещу банка.

Какви задължения има банката и какви права има потребителя при сключване на договор за потребителски кредит?

Банките в България имат конкретни задължения при сключване на договори за потребителски кредити, както е установено в Закона за потребителския кредит. Основното задължение на банките е да предоставят на потребителите необходимата информация за кредитните условия, за да могат те да вземат информирано решение. Това включва предоставяне на преддоговорната информация своевременно и съобразно предпочитанията на потребителя, както е посочено в чл. 5, ал. 1 от закона. Информацията трябва да бъде предоставена в стандартен европейски формуляр, който да позволява сравняване на различните предложения.

Съгласно чл. 5, ал. 4, информацията трябва да бъде ясна, разбираема и предоставена на хартиен или друг траен носител. Банките са задължени да използват шрифт с размер не по-малък от 12, за да осигурят лесно четимост. Те също така трябва да попълнят изцяло формулярите и да предоставят информацията на български език (чл. 5, ал. 5-6). Предоставянето на преддоговорната информация е безвъзмездно и трябва да включва всички елементи на договора, като общия размер на кредита, срока на договора, лихвения процент и годишния процент на разходите (чл. 5, ал. 10).

Банките са длъжни да предоставят разяснения на потребителите, които им позволяват да преценят доколко предлаганият договор за кредит съответства на техните потребности и финансово състояние (чл. 6). Тези разяснения трябва да обхващат основните характеристики на предлаганите продукти и въздействието им върху потребителите, включително последиците в случай на просрочени плащания. Освен това, банките трябва да осигурят на клиентите достъпна информация в писмена форма относно общите условия, тарифите и реда, по който предоставят потребителски кредити (чл. 5, ал. 8).

При предоставяне на потребителски кредит от разстояние, банките са задължени да предоставят стандартния европейски формуляр за преддоговорната информация (чл. 5, ал. 9). Ако договорът за кредит е сключен чрез използването на средство за комуникация от разстояние, което не позволява предоставянето на преддоговорната информация на хартиен носител, банката трябва да предостави тази информация незабавно след сключването на договора (чл. 5, ал. 13).

В случаите на овърдрафт, преддоговорната информация трябва да бъде предоставена на потребителя във формата на стандартен европейски формуляр за овърдрафт (чл. 8, ал. 2). Информацията трябва да включва общия размер на кредита, лихвения процент, условията за погасяване и годишния процент на разходите (чл. 8, ал. 7).

Кои клаузи в договор за потребителски кредити са неравноправни или нищожни?

Клаузите в договора за потребителски кредит, които са неравноправни или нищожни, са подробно регламентирани в Закона за потребителския кредит. На първо място, чл. 20, ал. 1 постановява, че правата, предоставени на потребителите по закон, не могат да се ограничават. Всяка уговорка, която предварително изключва или ограничава правата на потребителите, е недействителна. Това включва и отказът от тези права, който също е недействителен по силата на чл. 20, ал. 2. Потребителят не може да бъде лишен от защитата, предоставена му по закон или от законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, когато договорът за потребителски кредит е свързан с тези територии (чл. 20, ал. 3).

Всяка клауза, която има за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна, съгласно чл. 21, ал. 1. Специално внимание трябва да се обърне на клаузите в договорите с фиксиран лихвен процент, които определят обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4 - те също са нищожни (чл. 21, ал. 2).

Допълнително, ако не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 (ясна и разбираема форма на договора), чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 (задължителните елементи на договора) и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 (информацията при овърдрафт), договорът за потребителски кредит е недействителен (чл. 22). В такъв случай, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита (чл. 23).

Законът също така ограничава възможността за събиране на такси и комисиони от страна на кредитора. Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, нито да събира повече от веднъж такса за едно и също действие (чл. 10а, ал. 2-3). Видът, размерът и действието, за което се събират такси и комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора (чл. 10а, ал. 4).

Неравноправни клаузи са и тези, които противоречат на изискванията за едностранна промяна на условията по договора. Едностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя е допустима само при изпълнение на определени условия, посочени в чл. 10, ал. 4. Всяка уговорка, която противоречи на тези условия или ги заобикаля, е нищожна (чл. 10, ал. 5).

Законът за потребителския кредит също така постановява, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Клаузи в договора, надвишаващи този лимит, се считат за нищожни (чл. 19, ал. 4-5). При плащания по такива договори, надвзетите средства над прага се удържат при последващи плащания по кредита (чл. 19, ал. 6).

Законът за защита на потребителите също предоставя допълнителна защита срещу неравноправни клаузи, като например чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите, които са приложими и към договорите за потребителски кредит. Тези разпоредби допълнително утвърждават недействителността на клаузи, които несправедливо обременяват потребителя или нарушават неговите права.

Съгласно чл. 143 от Закона за защита на потребителите, неравноправна клауза е всяка уговорка, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя. Тези клаузи могат да включват различни аспекти, които поставят потребителя в неравностойно положение спрямо банката.

Неравноправна е клаузата, която освобождава банката от отговорност или ограничава нейната отговорност, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени от действие или бездействие на банката (чл. 143, ал. 2, т. 1). Също така, клаузи, които изключват или ограничават правата на потребителя, произтичащи от закон, или изключват възможността за прихващане на задължение към банката с насрещно вземане, са неравноправни (чл. 143, ал. 2, т. 2).

Клаузи, които поставят изпълнението на задълженията на банката в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от нейната воля, са също неравноправни (чл. 143, ал. 2, т. 3). Банките не могат да задържат заплатените от потребителя суми, ако последният откаже да сключи или да изпълни договора, без да предвиждат право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на банката (чл. 143, ал. 2, т. 4).

В случай на неизпълнение от страна на потребителя, клаузи, които задължават потребителя да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, също са неравноправни (чл. 143, ал. 2, т. 5). Клаузи, които позволяват на банката да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, са неравноправни (чл. 143, ал. 2, т. 6).

Автоматичното продължаване на срочен договор без ясно посочени условия или необосновано кратки срокове за мълчаливо съгласие също се считат за неравноправни (чл. 143, ал. 2, т. 8-9). Освен това, клаузи, които налагат на потребителя приемането на условия, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, или позволяват на банката да променя едностранно условията на договора без ясно основание, са също неравноправни (чл. 143, ал. 2, т. 10-11).

Законът предвижда и редица други клаузи, които са определени като неравноправни, включително такива, които позволяват на банката да увеличава цената без право на потребителя да се откаже от договора (чл. 143, ал. 2, т. 13), или които налагат задължения на потребителя, дори когато банката не изпълнява своите задължения (чл. 143, ал. 2, т. 15).

Съгласно чл. 146, ал. 1, неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи, които са били изготвени предварително и върху които потребителят не е имал възможност да влияе, не се считат за индивидуално уговорени (чл. 146, ал. 2). При наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, договорът остава в сила, ако може да се прилага без тези клаузи (чл. 146, ал. 5).

Как да упражним правото на отказ от кредит в 14-дневен срок?

Потребителят има правото да се откаже от вече изтеглен потребителски кредит без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, в срок от 14 дни. Този срок започва да тече от датата на сключване на договора за кредит или от датата, на която потребителят е получил условията на договора и информацията по чл. 11 и 12 от Закона за потребителския кредит, ако тази дата е по-късна. За да упражни правото си на отказ, потребителят трябва да изпрати уведомление до кредитора преди изтичането на крайния срок.

Уведомлението за отказ трябва да бъде направено на хартиен или друг траен носител, до който кредиторът има достъп, и по начин, който може да бъде доказан съгласно действащото законодателство. При упражняване на правото на отказ, потребителят е задължен да върне на кредитора главницата и да заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по кредита до датата на връщане на главницата. Това трябва да бъде направено без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението за отказ.

Отказът влиза в сила и договорът се прекратява, ако уведомлението е направено в срока и по реда, предвидени в закона, и ако потребителят е върнал главницата и е заплатил дължимата лихва. В този случай, кредиторът няма право да изисква и събира от потребителя обезщетение, с изключение на обезщетението за направените от него разходи към публични административни органи, които не подлежат на възстановяване.

При упражняване на правото си на отказ, потребителят не е обвързан от допълнителните услуги, свързани с договора за кредит, които се предоставят от кредитора или от трето лице въз основа на споразумение между тях. Тези разпоредби не се прилагат за договорите за кредит с общ размер по-малък от 400 лв., както е посочено в чл. 29а.

Какви са границите за годишни разходи по кредита, които могат да се наложат на потребителите?

Годишният процент на разходите по кредита (ГПР) представлява всички разходи по кредита за потребителя, включително лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по формула съгласно приложение № 1 към Закона за потребителския кредит, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

При изчисляването на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Освен това, не се включват разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит. Също така, разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит и разходите за използване на платежен инструмент, свързани с извършването на плащания, не се включват, ако откриването на сметката не е задължително и разходите са ясно и отделно посочени в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Законът поставя ограничение на ГПР, което не може да бъде по-високо от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, които надвишават този лимит, се считат за нищожни. В случай, че договорът съдържа клаузи, обявени за нищожни поради превишаване на ГПР, надвзетите средства над лимита се удържат при последващи плащания по кредита.

Какви други права има изтеглилият потребителски кредит, включително и при сключен договор с неопределен срок?

Лицето, изтеглило потребителски кредит има множество права, които са гарантирани от Закона за потребителския кредит. Тези права обхващат различни аспекти на договора за кредит и защитават интересите на потребителя както при предсрочно погасяване на кредита, така и при договори с неопределен срок.

Право на предсрочно погасяване на кредита

Потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. При предсрочно погасяване, той има право на намаляване на общите разходи по кредита, което се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора (чл. 32, ал. 1). Кредиторът не може да откаже да приеме предсрочното изпълнение по договора за кредит (чл. 32, ал. 2).

При предсрочно погасяване, кредиторът няма право на обезщетение или неустойка в следните случаи:

1. Погасяването се извършва в период, през който лихвеният процент не е фиксиран.
2. Погасяването е извършено въз основа на плащане по застрахователен договор, който гарантира връщането на кредита.
3. Договорът за кредит е под формата на овърдрафт (чл. 32, ал. 3).

В други случаи, кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение, когато погасяването се извършва през период с фиксиран лихвен процент. Обезщетението не може да надвишава 1% от предсрочно погасената сума, ако оставащият период на договора е повече от една година, или 0.5%, ако оставащият период е по-малък от една година (чл. 32, ал. 4). Възможно е кредиторът да претендира за по-голямо обезщетение, ако докаже по-голяма загуба от предсрочното погасяване (чл. 32, ал. 5-7).

Право на прекратяване на договори за кредит с неопределен срок

Потребителят има право по всяко време да прекрати договора за потребителски кредит, сключен за неопределен срок, без да дължи обезщетение или неустойка, освен ако не е договорен срок на предизвестие, който не може да бъде по-дълъг от един месец (чл. 35, ал. 1). Кредиторът също може да прекрати такъв договор, като изпрати предизвестие най-малко два месеца преди това (чл. 35, ал. 2).

Кредиторът може да прекрати усвояването на суми по договора за кредит при наличие на обективни причини, като предварително информира потребителя за причините, освен ако това не противоречи на законодателството или обществения ред и сигурност (чл. 35, ал. 3-4).

Други задължения на кредитора

При забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума, която не може да надвишава законната лихва (чл. 33, ал. 1-2). Кредиторът не може да откаже да приеме частично плащане по потребителски кредит (чл. 33, ал. 3).

Кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира кредита чрез издаване на запис на заповед или менителница. При гарантиране на кредита по този начин, след всяко плащане кредиторът трябва незабавно да приведе документите в съответствие с остатъка по задължението и да върне документа при погасяване на кредита (чл. 34, ал. 1-3). Кредиторът няма право да променя валутата на кредита без съгласието на потребителя (чл. 34, ал. 5).

Тези разпоредби осигуряват защита на потребителите, като гарантират техните права и интереси при различни ситуации, свързани с потребителските кредити.

Какви права имаме, когато теглим ипотечен кредит? Какви задължения има банката?

При теглене на ипотечен кредит, потребителите имат множество права, гарантирани от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, които целят да осигурят защита и информираност. Едно от основните права на потребителя е правото на информирано решение, което се постига чрез предоставяне на обща информация за кредита. Кредиторът е задължен да осигури на разположение на потребителя ясна и подробна информация за условията по кредита, включително целите, за които може да се използва кредитът, видовете обезпечения, възможния срок на договора, вида на лихвения процент (фиксиран или променлив) и свързаните с тях последици за потребителя, както и информация за чуждестранната валута, когато е приложимо.

Кредиторът е длъжен да предостави на потребителя представителен пример за общия размер на кредита, общите разходи по кредита за потребителя, общата сума, дължима от потребителя, и годишния процент на разходите (ГПР) по кредита. Също така, потребителят трябва да бъде информиран за възможните допълнителни разходи по кредита, които не са включени в общите разходи, както и начините за изплащане на кредита, включително пример за броя, периодичността и размера на погасителните вноски.

Когато се налага оценка на имота, потребителят трябва да бъде информиран кой осигурява извършването на оценката и дали възникват разходи за него. Допълнителните услуги, които потребителят е длъжен да ползва, за да получи кредита или за да го получи при предлаганите условия, също трябва да бъдат ясно посочени. Кредиторът трябва да осигури достъп до информацията на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин.

Когато потребителят сключва договор за ипотечен кредит, кредиторът има задължение да осигури условия за отговорно поведение и да предотврати прекомерната задлъжнялост на потребителите. Кредиторът не може да включва неравноправни клаузи в договора и трябва да предостави възможност за предсрочно погасяване на кредита при справедливи условия, като при предсрочно погасяване потребителят има право на намаляване на общите разходи по кредита. Кредиторът също така трябва да информира потребителя за всички промени, които могат да настъпят в условията по кредита, като предоставя ясни и точни предупреждения за възможните последици при неизпълнение на задълженията, свързани с договора за кредит.

Каква информация е длъжна да ни предостави банката при сключване на ипотечен кредит?

При сключване на ипотечен кредит банката е длъжна да предостави на потребителя подробна и персонализирана информация, която да му позволи да вземе информирано решение. Според чл. 6, ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, кредиторът или кредитният посредник трябва да предостави информация за предлагания кредит, включително възможните последици за потребителя, за да може той да сравни предложението с други кредити на пазара. Тази информация трябва да бъде предоставена без неоснователно забавяне и преди потребителят да е получил обвързващо предложение или да е обвързан от договор за кредит.

Информацията трябва да бъде предоставена на хартиен или друг траен носител, в стандартизиран европейски формуляр по приложение № 2, и на български език или на друг уговорен език. В случаите на кредити с променлив лихвен процент, при които се използва бенчмарк за лихвен процент, кредиторът трябва да предостави информация за наименованието на бенчмарка и на неговия администратор и свързаните с това последици за потребителя в отделен документ.

Кредиторът е длъжен да осигури видима и достъпна информация в своите обслужващи помещения и на интернет страницата си относно общите условия и тарифите по кредитите. При използване на телефон или друго средство за гласова комуникация от разстояние, кредиторът трябва да предостави освен основната информация и данни по чл. 9 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Кредитният посредник също има задължения да информира потребителя. Съгласно чл. 7, ал. 1, преди предоставяне на услугите, посредникът трябва да предостави на потребителя най-малко следната информация: данни за идентификация, регистрация, наименования на кредиторите, дали предлага съвети, такси и методи за определянето им, процедури за жалби и комисиони, дължими от кредиторите или трети лица.

Кредиторът и кредитният посредник са задължени да предоставят разяснения на потребителя относно предлагания договор за кредит и всяка допълнителна услуга, свързана с договора, така че потребителят да може да прецени доколко те съответстват на неговите потребности и финансово състояние (чл. 8). Разясненията включват преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите кредити и допълнителни услуги, последиците при просрочени плащания и възможността за прекратяване на договорите.

Когато кредиторът предоставя на потребителя обвързващо предложение, същото трябва да бъде придружено със стандартизирания европейски формуляр, ако той не е бил предоставен по-рано или ако характеристиките на предложението се различават от предишната информация (чл. 9). Потребителят има срок от 14 дни за вземане на решение, през който предложението е обвързващо за кредитора.

Цялата информация и разяснения, предоставени от кредитора или кредитния посредник, трябва да бъдат безвъзмездни за потребителя (чл. 10). Тези изисквания гарантират, че потребителят има достъп до всички необходими данни, за да направи информиран избор при сключване на ипотечен кредит.

Какво трябва да съдържа договора за ипотечен кредит?

При сключване на договор за ипотечен кредит, договорът трябва да съдържа редица основни и специфични елементи, за да осигури защита на потребителя и да гарантира яснота и прозрачност. Според чл. 24 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, договорът за кредит трябва да бъде изготвен на разбираем език и да включва следната информация:

1. Наименование на кредитора - седалище, адрес на управление, телефонен номер и електронен адрес, както и името на потребителя, неговия ЕГН (личен номер или личен номер за чужденец), постоянен и настоящ адрес.
2. Име/наименование на кредитния посредник - постоянен адрес, седалище и адрес на управление, телефонен номер и електронен адрес.
3. Дата и място на сключване на договора.
4. Видът на предоставения кредит.
5. Срокът на договора.
6. Общият размер на кредита и условията за усвояването му.
7. Условията за погасяване на кредита - включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.
8. Лихвеният процент по кредита - ясно посочване дали е фиксиран, променлив или комбинация от двата, условията за прилагането му, индекс или референтен лихвен процент и информация за свързаните с бенчмарка последици за потребителя.
9. Годишен процент на разходите по кредита - подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя.
10. Право на потребителя да получи копия от договора и анексите към него - при поискване и безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора.
11. Обща сума, дължима от потребителя по кредита.
12. Изисквани обезпечения.
13. Разходи при предсрочно погасяване на кредита.
14. Предупреждение за последиците и разходите при просрочени плащания.
15. Нотариални и други такси, свързани с договора за кредит - ако има такива.
16. Допълнителни задължения по договора за кредит - като задължително сключване на договор за застраховка или други допълнителни услуги, задължение за откриване на сметка по кредита и други.
17. Подписи на страните.

Освен това, кредиторът трябва да предостави на потребителя право на избор между два типа договори за кредит: единият, при който кредиторът се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението след принудително изпълнение, и другият, при който потребителят носи отговорност по чл. 133 от Закона за задълженията и договорите (чл. 24, ал. 2).

Съгласно чл. 25 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, при договори с променлив лихвен процент, кредиторът трябва да прилага референтен лихвен процент по определена методика, която трябва да бъде ясно описана в договора и не може да бъде променяна едностранно след сключването му. Кредиторът е длъжен да публикува методиката и размера на референтния лихвен процент на своята интернет страница.

Договорът за ипотечен кредит трябва да бъде съставен по начин, който дава яснота и защита на правата на потребителя, като включва всички необходими подробности и условия, за да се осигури пълна прозрачност и информираност.

Кои клаузи на договор за ипотечен кредит са неравноправни или нищожни?

При сключването на договор за ипотечен кредит, съществуват клаузи, които се считат за неравноправни или нищожни, ако не отговарят на изискванията на закона и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя. Според разпоредбите на Глава десета от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, следните клаузи са особено важни:

1. Прекомерно високи разходи: Годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и чуждестранна валута, определена с постановление на Министерския съвет (чл. 29, ал. 9). Клаузи, които надвишават този праг, са нищожни (чл. 29, ал. 10).
2. Ограничаване на права на потребителя: Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата на потребителите, предоставени по закона, е нищожна (чл. 36, ал. 1). Също така, отказът от тези права е недействителен (чл. 36, ал. 2).
3. Клаузи, противоречащи на закона: Всяка клауза в договор за кредит за недвижим имот, която противоречи на закона или има за цел заобикаляне на закона, е нищожна (чл. 37, ал. 1). Това включва клаузи, които определят обезщетение за кредитора, по-голямо от законово допустимото (чл. 37, ал. 2).
4. Неспазване на изискванията за информация: Когато не са спазени изискванията за съдържание на договора, като предоставяне на подробна информация за лихвения процент, годишния процент на разходите и условията за усвояване и погасяване на кредита (чл. 23, ал. 1; чл. 24, ал. 1, т. 5 - 9 и 11; чл. 25, ал. 3), договорът за кредит може да бъде обявен за нищожен (чл. 38).
5. Връщане на суми при нищожност на договора: Когато договорът за кредит бъде обявен за нищожен от съда, потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита (чл. 39).
6. Приложимост на Закона за защита на потребителите: За договора за кредит се прилагат разпоредбите на чл. 143 - 148а от Закона за защита на потребителите, които определят общите условия и клаузи в потребителските договори, които могат да бъдат считани за неравноправни и съответно нищожни (чл. 40).

С оглед гореизложеното, клаузите в договора за ипотечен кредит, които нарушават горепосочените разпоредби, се считат за неравноправни или нищожни. Потребителите трябва да бъдат внимателни и добре информирани за своите права, а банките и кредиторите са задължени да предоставят пълна и ясна информация, съобразена със законовите изисквания.

Как да осъдим банка по дело за потребителски или ипотечен кредит в България?

За да осъдим банка по дело за потребителски или ипотечен кредит в България, е необходимо да разберем честите нарушения и пропуски на банките и как да се защитим от тях. Някои от основните проблеми, свързани с кредитните институции, включват едностранно повишаване на лихвения процент, налагане на незаконосъобразни такси, неправилно обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и неравноправни клаузи в договорите. Важно е да се разберат правата, които имаме като потребители, и как да използваме законовите механизми за защита.

Едно от най-честите нарушения е едностранното повишаване на лихвения процент по кредита от страна на банката. Съгласно чл. 143, т. 3 и т. 10 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), клаузите, които позволяват на банката едностранно да променя лихвения процент без предварително съгласуване с потребителя, са неравноправни и съответно нищожни. Това означава, че ако банката увеличи лихвения процент без основание, може да се претендира, че тези действия са незаконни.

Друг важен аспект е свързан с налагането на различни незаконосъобразни такси. Например, таксите за разглеждане на документи, одобрение, управление и други подобни могат да бъдат незаконни, ако не са ясно определени в договора и ако не съответстват на действително предоставени услуги от страна на банката. Според чл. 27 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, кредиторът не може да събира повече от веднъж такса или комисиона за едно и също действие, и таксите трябва да бъдат ясно определени в договора.

Когато става въпрос за предсрочна изискуемост на кредита, банката е длъжна да спазва строго определени правила. Чл. 32 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители изисква банката да изпрати уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, което трябва да бъде оформено съгласно изискванията на закона. Съдебната практика, включително решения на Върховния касационен съд (ВКС), подчертава, че автоматичната предсрочна изискуемост не може да настъпи без надлежно уведомление до кредитополучателя. Това означава, че ако банката не спази тези изисквания, предсрочната изискуемост е нищожна и исковете на банката могат да бъдат отхвърлени.

Неравноправни клаузи в договорите са също често срещан проблем. Чл. 37 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители посочва, че всяка клауза, която противоречи на закона или има за цел заобикаляне на закона, е нищожна. Това включва клаузи, които предоставят прекомерни права на банката за сметка на потребителя, като например едностранна промяна на условията по кредита без съгласието на потребителя.

Ако банката прехвърли вземането си на колекторска фирма без да са налице необходимите предпоставки, това също може да бъде основание за оспорване на действията на банката. В такива случаи, потребителят може да предяви иск за установяване на неравноправни клаузи и връщане на надвзети суми.

Как да осъдим банката при кредит в чуждестранна валута?

Кредитите в чуждестранна валута, особено тези в швейцарски франкове (CHF), предизвикаха значителни проблеми за много потребители поради колебанията в обменния курс и несъответствията в договорните условия. Съгласно Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), потребителите имат право на защита срещу неравноправни клаузи и злоупотреби от страна на банките при такива кредити.

Един от основните проблеми при кредитите в чуждестранна валута е валутният риск, който често е изцяло прехвърлен върху потребителя. Според чл. 33 от ЗКНИП, потребителят има право да превалутира кредита в друга валута, в която основно получава доходите си или притежава активи, или в валутата на държавата членка, в която има обичайно местопребиваване. Това право е съществено за защита на потребителите от непредвидени и значителни промени в обменния курс, които могат да доведат до непоносими финансови тежести.

През 2019 г. Върховният касационен съд (ВКС) на България излезе с решение, което призна, че клаузи, прехвърлящи изцяло валутния риск върху потребителя, са неравноправни. Това означава, че потребителят не е бил информиран адекватно за рисковете и икономическите последици от получаването на кредит в чуждестранна валута. Решението на ВКС подчертава, че банките имат задължение да предоставят ясна и разбираема информация за валутния риск, което често не се прави в практиката.

Съгласно чл. 35 от ЗКНИП, кредиторът е задължен да включи информацията за валутния риск в договора за кредит и да предостави на потребителя представителен пример за отражението, което би имало колебание от 20% в обменния курс. Тази информация трябва да бъде ясно указана в стандартизирания европейски формуляр по приложение № 2. Ако банката не е спазила тези изисквания, потребителят има право да предяви иск за установяване на неравноправни клаузи и връщане на надвзетите суми.

Освен това, в неотдавнашно определение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело C-117/23 се постанови, че договорите за кредит в швейцарски франкове на "Юробанк България" АД (преди - Пощенска банка) са нищожни в цялост, а не само отделни клаузи. Това означава, че такива договори са необвързващи за страните и потребителите могат да претендират връщане на всички платени суми.

При заемане на кредит в чуждестранна валута, потребителят трябва да бъде особено внимателен към условията, свързани с валутния риск. Неравноправни клаузи, които не предоставят адекватна информация за рисковете и които поставят всички негативни последствия от валутните колебания върху потребителя, могат да бъдат оспорени в съда.

За да се защитим ефективно от незаконосъобразни действия на банките при кредити в чуждестранна валута, е важно да бъдем информирани и да използваме всички налични законови механизми. Това включва:

1. Предявяване на искове за неравноправни клаузи: Съгласно ЗКНИП и ЗЗП, потребителите имат право да предявят искове за неравноправни клаузи в договорите си за кредит. Такива клаузи могат да включват едностранни промени в лихвения процент, прехвърляне на валутния риск и други несправедливи условия.
2. Оспорване на незаконосъобразни такси: Банките често налагат различни такси, които не са предвидени в договора или не съответстват на предоставените услуги. Потребителите имат право да оспорят такива такси и да претендират връщане на надвзетите суми.
3. Използване на съдебната практика на СЕС: Решенията на СЕС, като тези по дела C-379/21 и C-117/23, предоставят важни насоки за защита на потребителите срещу незаконосъобразни действия на банките. Тези решения са задължителни за прилагане от националните съдилища и могат да бъдат използвани като основа за предявяване на искове.
4. Превалутиране на кредита: Съгласно чл. 33 от ЗКНИП, потребителите имат право да превалутират кредита си в друга валута, за да се предпазят от валутния риск. Това право трябва да бъде ясно посочено в договора за кредит и банката е длъжна да предостави подробна информация за възможностите за превалутиране.