В адвокатска кантора Колибанекова и партньори разбираме колко важно е да имате чист кредитен рейтинг, особено когато става въпрос за вашите финансови планове и възможности. Нашият екип от опитни адвокати е специализиран в дела срещу банки, бързи кредити и колекторски фирми, и сме тук, за да ви помогнем във всяка стъпка от процеса на изчистване на лошо ЦКР ( кредитния рейтинг в Централния кредитен регистър на БНБ в България).

Един от най-често срещаните проблеми, с които се сблъскват нашите клиенти, е свързан с лошия кредитен рейтинг в Българската народна банка (БНБ). В тази статия ще разгледаме как може да се изчисти и заличи лош ЦКР (кредитен рейтинг) в БНБ. Често задавани въпроси от клиентите ни включват теми като проверка на ЦКР по ЕГН и подаване на молба за изчистване на ЦКР. Също така, много хора се интересуват от експресно изчистване на ЦКР и възможността за проверка на ЦКР онлайн.

Нашият екип има богат опит в предоставянето на правна помощ при изчистването на лош кредитен рейтинг в БНБ. В тази статия ще разгледаме как се извършва проверката на ЦКР в БНБ, кога се обновява ЦКР и какво трябва да направите, за да заличите негативната информация. Ще разгледаме също и специфичните процедури и стъпки, които трябва да се предприемат при лошо ЦКР и как да подадете молба за изчистване на ЦКР.

Независимо дали имате нужда от съвет относно проверка на ЦКР онлайн или искате да разберете повече за експресното изчистване на ЦКР, адвокатска кантора Колибанекова и партньори е тук, за да ви осигури необходимата правна подкрепа. Нашата цел е да ви помогнем да подобрите вашия кредитен рейтинг и да осигурим справедливост в отношенията ви с финансовите институции.

В следващите параграфи ще разгледаме в детайли всяка от тези теми и ще ви предоставим полезни съвети и насоки за успешно изчистване и заличаване на лош кредитен рейтинг в БНБ.

Какво представлява централният кредитен регистър (ЦКР) в България и как работи той?

Централният кредитен регистър (ЦКР) в България е организирана и поддържана от Българската народна банка (БНБ) информационна система, която обхваща кредитната задлъжнялост на клиентите към различни финансови институции. Създаването и функционирането на ЦКР са уредени с Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г., като последните изменения в тази наредба са в сила от 1 май 2024 г. Основната цел на ЦКР е да централизира и предоставя информация за кредитната задлъжнялост на клиентите, улеснявайки банките и другите финансови институции в процеса на кредитно оценяване.

Съгласно чл. 2 от Наредба № 22, ЦКР включва информация за кредитната задлъжнялост на клиентите към банките, финансовите институции, платежните институции и дружествата за електронни пари, които отпускат кредити по реда на чл. 21 от Закона за платежните услуги и платeжните системи (ЗПУПС). Освен това, регистърът събира данни за задлъжнялостта към инвеститори, предоставили заем по проект чрез доставчик на услуги за колективно финансиране, с изключение на чуждестранните доставчици, които извършват директно дейност на територията на България.

Чл. 3 от Наредба № 22 определя функциите на ЦКР, които включват централизиране на информацията за кредитната задлъжнялост, ползване на тази информация от банките и другите финансови институции, както и обобщаване на събраната информация за нуждите на БНБ. Специално внимание се отделя на поддържането на информация за лицата, които са съдлъжници и поръчители по кредити (чл. 3, ал. 2).

В чл. 4 на наредбата са изброени институциите, които подават и получават информация от ЦКР. Те включват банките и клоновете на чуждестранни банки, регистрираните лица по Закона за кредитните институции, платежните институции и дружествата за електронни пари, както и доставчиците на услуги за колективно финансиране. Освен това, физическите и юридическите лица могат да получават информация за своята кредитна задлъжнялост по установения ред.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 22, институциите, които подават и получават информация от ЦКР, включват:

1. Банките и клоновете на чуждестранни банки, извършващи дейност на територията на страната.
2. Регистрираните лица по чл. 3а от Закона за кредитните институции (ЗКИ), които извършват дейности по чл. 2, ал. 2, т. 6, 7 или 12 или по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, с изключение на чуждестранните финансови институции, които извършват директно дейност на територията на България.
3. Платежните институции и дружествата за електронни пари, отпускащи кредити по реда на чл. 21 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС).
4. Доставчиците на услуги за колективно финансиране, с изключение на чуждестранните доставчици, които извършват директно дейност на територията на България.

В допълнение към тези институции, чл. 4, ал. 2 от наредбата дава право на държавни и съдебни органи по чл. 56, ал. 3 от ЗКИ, както и други държавни и съдебни органи по реда на чл. 56, ал. 7 и 9 от ЗКИ да получават информация от регистъра.

Съгласно чл. 5 от Наредба № 22, институциите, които подават информация към ЦКР, са длъжни да отчитат предоставените от тях кредити, независимо от размера им, както и друга информация съгласно указанията на подуправителя, ръководещ управление „Банково“. Определени изключения от този задължителен отчет включват заеми на правителството, кредити на БНБ и малки овърдрафти до 1000 лв. с просрочие до 30 дни.

Законов ред за изчистване и заличаване на лошо ЦКР в БНБ

Процедурата за изчистване и заличаване на лошо кредитно досие (ЦКР) в Българската народна банка (БНБ) е ясно регламентирана в Наредба № 22 на БНБ. Тази процедура предоставя възможност на физическите и юридическите лица да получат информация за своето кредитно досие и да предприемат действия за коригиране на неточни данни. В следващите параграфи ще разгледаме стъпките и правата, свързани с изчистването и заличаването на лошо ЦКР.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредба № 22, всяко лице има право да поиска от БНБ информация относно своята кредитна задлъжнялост в Централния кредитен регистър, включително кои институции са подали информация за него. Тази информация се предоставя безплатно на физически лица в срок от 14 дни. За по-бързо предоставяне на информацията, в срок до 7 работни дни, 24 часа или 4 работни часа, се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 28 (чл. 21, ал. 2).

Всяко лице има право да изисква информация относно своята кредитна задлъжнялост и от институцията, която е подала информацията в ЦКР (чл. 21, ал. 3). При смърт на физическо лице, неговите наследници могат да поискат информация за кредитната задлъжнялост на наследодателя, след представяне на удостоверение за наследници (чл. 21, ал. 4).

Чл. 21а предоставя на физическите лица правото да поискат информация от БНБ относно институциите, които са осъществили достъп до личните им данни в ЦКР. Информацията се предоставя безплатно в срок от 14 дни или срещу такса за по-бързо предоставяне на информация в срок до 7 работни дни (чл. 21а, ал. 1 и ал. 3).

За да се реализира правото на получаване на информация по чл. 21, ал. 1, лицето подава писмено заявление до БНБ. В заявлението се посочват данни по документ за самоличност на заявителя и начинът на предоставяне на информацията – лично или по пощата. Заявлението може да бъде подписано с квалифициран електронен подпис и изпратено по електронна поща (чл. 22, ал. 1). Заявлението може да бъде подадено лично или чрез упълномощен представител с изрично нотариално заверено пълномощно (чл. 22, ал. 2 и ал. 3).

Информацията се предоставя в писмена форма срещу подпис лично на заявителя или на упълномощеното лице. При предоставяне на справката лично, получателят се идентифицира чрез представяне на документ за самоличност (чл. 23, ал. 1). Информацията може да бъде изпратена и по пощата с обратна разписка на посочен от заявителя адрес (чл. 23, ал. 2). БНБ изготвя исканата информация, ако заявителят е предоставил необходимите документи. Ако искането не отговаря на изискванията, заявителят се уведомява за необходимостта от корекции (чл. 23, ал. 3).

При установяване на неточна информация в ЦКР, лицето има право да подаде писмено заявление до институцията, която е подала информацията към регистъра, за коригиране на установената неточност (чл. 24, ал. 1). Институцията е длъжна в срок до 7 работни дни да разгледа заявлението и да даде писмен отговор до заявителя (чл. 24, ал. 2). Ако искането е основателно, институцията извършва корекцията и подава коригираните данни към ЦКР в срок и по реда на чл. 10, ал. 3 (чл. 24, ал. 3). Институцията не събира такса за разглеждане на заявлението (чл. 24, ал. 5).

Как се заличава неточна информация в ЦКР и как да се защитим от злоупотреба с лични данни от страна на банка / колекторска фирма?

Вписването на неточна информация в Централния кредитен регистър (ЦКР) може да има сериозни последици за кредитоспособността на засегнатото лице. Лошото ЦКР може да възпрепятства отпускането на нови кредити, да наложи по-високи лихви или допълнителни изисквания за обезпечаване на съществуващи кредити. В следващите параграфи ще разгледаме конкретните последици и начините за защита при наличие на неточна информация в ЦКР.

Последици от наличие на неточна информация в централния кредитен регистър

1. Отказ за отпускане на кредити: Неточната информация в ЦКР, която показва просрочени или необслужвани кредити, може да доведе до отказ за отпускане на нови кредити. Банките и другите кредитни институции използват тази информация, за да оценят кредитоспособността на потенциалните кредитополучатели.
2. Повишени лихвени проценти: Кредиторите могат да наложат по-високи лихвени проценти на лицата с лоша кредитна история, за да компенсират повишения риск. Това може значително да увеличи разходите по обслужване на кредитите.
3. Допълнителни изисквания за обезпечаване: Лицата с лошо ЦКР може да бъдат задължени да предоставят допълнителни обезпечения или да намерят поръчители, което може да затрудни достъпа до кредити.
4. Влияние върху текущи и бъдещи финансови сделки: Лошата кредитна история може да попречи на сключването на важни сделки, като например покупка на жилище или финансиране на бизнес начинания. Това може да има дългосрочни последици върху финансовото състояние и бъдещите планове на лицето.

Защо ни е нужен адвокат срещу банки и колекторски фирми при злоупотреба с ЦКР?

1. Проверка на кредитната история: Преди да кандидатствате за кредит, е важно да направите справка в ЦКР, за да установите каква информация е вписана за вас. Съгласно чл. 21 от Наредба № 22, всяко лице има право да поиска информация относно своята кредитна задлъжнялост от БНБ.
2. Изискване на корекция на неточната информация: Ако установите, че в ЦКР е вписана неточна информация, имате право да подадете писмено заявление до институцията, която е подала информацията, за коригиране на установената неточност. Институцията е длъжна да разгледа заявлението и да даде писмен отговор в срок до 7 работни дни (чл. 24).
3. Обжалване на отказ за корекция: Ако институцията откаже да коригира неточната информация, можете да се обърнете към БНБ или да предприемете правни действия за защита на вашите права. Консултация с адвокат е препоръчителна в такива случаи, за да се осигури компетентна правна помощ и защита.
4. Предприемане на правни действия за установяване на недължимост: В случаите, когато в ЦКР фигурират кредити, които са погасени по давност, може да се наложи да предявите съдебен иск за установяване на недължимост на вземането. Съгласно Закона за задълженията и договорите, вземанията по договор за кредит се погасяват с изтичането на петгодишна давност, която започва да тече от падежа на вземането или от датата на неговата предсрочна изискуемост.
5. Консултация с адвокат: В случаи на отказ за кредит поради лошо ЦКР или при необходимост от заличаване на неточна информация, консултацията с адвокат е от съществено значение. Адвокатът може да предостави компетентна правна помощ, да съдейства при подаване на заявления и жалби, както и да представлява лицето пред съда, ако се наложи.

Експресно изчистване на ЦКР – мит или реалност?

Много често получаваме запитвания дали е възможно бързо и лесно изчистване на лоша кредитна история в Централния кредитен регистър (ЦКР). За съжаление, процесът по изчистване на ЦКР не е толкова бърз и прост, колкото би се искало. В следващите параграфи ще разгледаме възможностите и ограниченията за бързо изчистване на лоша кредитна история.

Процесът на изчистване на кредитната история

Първата стъпка към изчистване на ЦКР е да направите справка за текущата ви кредитна история. Това включва проверка на всички активни и погасени кредити, както и евентуални просрочия. Ако установите, че има неточности или необосновани вписвания, трябва да предприемете съответните действия за корекция.

Ако в ЦКР са вписани неточни данни, трябва да подадете заявление до институцията, която е подала информацията, с искане за корекция. Институцията е задължена да разгледа заявлението и да предостави писмен отговор в срок до 7 работни дни. Ако корекцията бъде направена, това ще се отрази благоприятно на вашата кредитна история.

В случай че в ЦКР фигурират кредити, които са погасени по давност или поради други обстоятелства не са дължими, може да се наложи да предявите иск за установяване на недължимост на вземането. Това е по-сложен и продължителен процес, който изисква правна помощ.

Ограничения при експресното изчистване на ЦКР

Процесът на изчистване на лоша кредитна история е регламентиран от закона и не може да бъде ускорен произволно. Всяка институция, която подава информация към ЦКР, е задължена да спазва определени процедури и срокове. Корекциите на данни изискват време и съгласуване между различни институции.

Кредитните институции подават информация към ЦКР ежемесечно до 15-о число на месеца, следващ отчетния. Това означава, че дори и при корекция на данните, отразяването им в ЦКР може да отнеме до няколко седмици. Бързите корекции са възможни само при изключителни обстоятелства и със съдействието на всички заинтересовани страни.

Кредитите, които са погасени по давност, не се премахват автоматично от ЦКР. Вие трябва активно да предприемете действия за установяване на недължимостта на тези кредити, което може да включва съдебен процес. Това е продължителен и сложен процес, който не може да бъде ускорен.

Как институции, банки, колекторски фирми и дружества за изкупуване на дългове следва по законов ред да се включат в ЦКР?

Процесът на включване в ЦКР е подробно описан в чл. 6 от Наредба № 22. Институциите и органите, които желаят да се включат в информационната система на ЦКР, подават писмено заявление до подуправителя, ръководещ управление „Банково“ на БНБ. Заявлението трябва да съдържа данни за фирма, седалище и адрес на управление. Към него се прилагат следните документи:

1. Вътрешни правила, които определят условията и реда за подаване и получаване на информация от ЦКР, правата и задълженията на оправомощените лица, които ще обработват, подават и получават тази информация, както и контролът над тях.
2. Уведомление за техническа и софтуерна готовност за включване в информационната система на ЦКР по образец.
3. Регистрационен формуляр за включване в информационната система на ЦКР по образец.
4. Документ за платена такса съгласно тарифата по чл. 28.

При изпълнение на всички изисквания и предоставяне на необходимите документи, датата на включването на институцията в ЦКР и правата на достъп се определят със заповед на подуправителя, ръководещ управление „Банково“ на БНБ (чл. 7, ал. 1). Ако документите са непълни или съдържат противоречива или невярна информация, БНБ уведомява заявителя за необходимите корекции.

Какъв е законовият ред за подаване на информация към ЦКР от страна на банките, колекторските фирми и дружествата за електронни пари?

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22, институциите по чл. 4, ал. 1 са задължени да събират и подават към ЦКР информация в електронен вид за всички кредити на своите клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Това включва както новите кредити, така и измененията по съществуващите договори за кредити.

При сключване на нов договор за кредит или при изменение на вече съществуващ договор за кредит, институциите са длъжни да подадат информация към ЦКР в срок до 5 работни дни, считано от датата на сключване на договора или изменението (чл. 10, ал. 2). Това гарантира актуалността на информацията в регистъра и позволява на другите участници в системата да разполагат с точни данни за кредитната задлъжнялост на клиентите.

Всяка институция по чл. 4, ал. 1 е задължена да подава ежемесечно до 15-о число на месеца, следващ отчетния, информация за състоянието на всички активни кредити на своите клиенти към последната дата на отчетния месец (чл. 10, ал. 3). В същия срок се подава и информация за извършените корекции по кредити на клиенти за предходни отчетни периоди.

Размерът на дълга по всеки отделен кредит се определя като сума от главницата, начислените лихви, такси, комисиони и други разходи по кредита, както и дължимия данък върху добавената стойност по договора за лизинг (чл. 11, ал. 1). Когато кредитите са в чуждестранна валута, те се преизчисляват в левове по обявения от БНБ обменен курс (чл. 11, ал. 2).

При синдикирани кредити всяка банка или финансова институция – кредитор, подава информация към ЦКР за своя дял от кредита (чл. 14). Това позволява точност в отчитането на задълженията по тези специфични кредитни договори.

Когато институция по чл. 4, ал. 1 прехвърли вземането си по кредит на друга банка или финансова институция, но продължава да обслужва и администрира погашенията по кредита, тя е задължена да подава информация към ЦКР за този кредит и за настъпилите изменения по него (чл. 15, ал. 2). Ако прехвърлянето на вземането е към лице, което не е банка или финансова институция, но обслужването остава при първоначалната институция, последната продължава да подава информацията към ЦКР (чл. 15, ал. 1).

Идентификацията на клиентите в ЦКР се извършва с идентификационни кодове, като за физическите лица се използва единен граждански номер (ЕГН), а за юридическите лица – ЕИК, код по БУЛСТАТ или персонален идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията (чл. 16, ал. 1).

Българската народна банка не извършва корекции на подаваната информация. Институциите по чл. 4, ал. 1 носят отговорност за верността, пълнотата и своевременното подаване на информацията, както и за спазване на изискванията за защита на личните данни (чл. 17).

В случай на обявяване в несъстоятелност или ликвидация на банка или финансова институция, информацията се подава до датата на решението на съда за заличаването на банката от Търговския регистър (чл. 18, ал. 1). Това гарантира, че регистърът съдържа актуални данни за всички действащи и прекратени кредитни задължения.

Какви са законовите мерки за контрол срещу злоупотреби от страна на банките и колекторските фирми с централния кредитен регистър и какви санкции са предвидени?

Контролът и санкциите срещу злоупотреби от страна на банките, колекторските фирми и дружествата за електронни пари, свързани с подаването и ползването на информация от Централния кредитен регистър (ЦКР), са строго регламентирани в Наредба № 22 на БНБ. Тези мерки целят да осигурят спазването на правилата и прозрачността в системата.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № 22, Българската народна банка (БНБ) осъществява контрол върху спазването на условията и реда за подаване и ползване на информация от ЦКР. БНБ следи и за създаването и поддържането на специален регистър по чл. 19а, ал. 2 от институциите и органите по чл. 4, ал. 1 и 2. За осъществяване на този контрол, БНБ има правото да изисква допълнителни сведения или документи, както и да извършва проверки на място (чл. 25, ал. 2).

Институциите по чл. 4, ал. 1 и чл. 18, както и органите по чл. 4, ал. 2 са длъжни да предоставят измененията и допълненията на правилата по чл. 6, ал. 2, т. 2 и чл. 6, ал. 4, т. 2 в 10-дневен срок от датата на тяхното приемане. Те също така трябва своевременно да привеждат тези правила в съответствие с промените в нормативната уредба за дейността на ЦКР (чл. 25, ал. 3).

БНБ осигурява и възможност на институциите и органите по чл. 4, ал. 1 и 2 да получават информация за извършените проверки в регистъра от оправомощените от тях лица, което подпомага вътрешния контрол върху тези лица (чл. 25, ал. 4). Институциите са задължени да приемат и прилагат вътрешни правила за ефективен контрол върху оправомощените лица с право на достъп до информацията от регистъра и за спазване на изискванията по чл. 56, ал. 12 – 14 от ЗКИ (чл. 25, ал. 5).

Санкциите при нарушения са ясно дефинирани. Ако институция по чл. 4, ал. 1 не подаде в срок месечната информация към ЦКР или подаде информация, която не отговаря на изискванията на наредбата, БНБ преустановява достъпа ѝ до ЦКР за извършване на справки за кредитна задлъжнялост на клиентите до подаване на съответната информация (чл. 26, ал. 1). Също така, ако институция не заплати фактурата в определения срок, БНБ преустановява достъпа ѝ до ЦКР до заплащане на дължимата сума и на такса за възстановяване на достъпа (чл. 26, ал. 2).

При установяване на нарушения на чл. 56 от ЗКИ или на тази наредба се налагат предвидените в ЗКИ глоби и имуществени санкции (чл. 27). Тези мерки включват финансови глоби и други имуществени санкции, които имат за цел да предотвратят и наказват злоупотребите и неспазването на правилата за работа с ЦКР.