В съвременния свят, глобализацията и мобилността на хората създават нови предизвикателства пред семейното право, особено когато става дума за защита на интересите на децата. В този контекст, един от най-сложните проблеми, пред които може да се изправи семейство, е незаконното извеждане или отвличане на дете извън страната. Тази тема е особено важна и чувствителна, тъй като засяга основните човешки права и благосъстоянието на детето, както и правата на родителите.
От адвокатска кантора "Колибанекова и партньори", с нашия опитен екип от добри адвокати по семейно право, се стремим да предложим професионална правна подкрепа и съвети за случаи на международно отвличане на деца. Нашата цел е да осигурим защита на правата на детето и да подпомогнем връщането му в среда, която служи най-добре на неговите интереси.
В тази статия ще разгледаме ключови аспекти и механизми за защита, които предлагат международните правни инструменти като Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 и Хагската конвенция от 1996 г. за юрисдикция, приложимо право, признаване, изпълнение и сътрудничество в областта на родителската отговорност и мерките за защита на децата. Ще обърнем внимание на процедурите за връщане на дете и на ролята на централните органи, предвидени в конвенциите. Освен това, ще разгледаме и практическите аспекти на пътуването на дете в чужбина - от необходимите документи като безсрочна декларация и пълномощно за пътуване, до спецификите при пътуване на дете с двамата родители или при разведени родители.
Тази статия цели не само да информира родителите за техните права и задължения в контекста на международното отвличане на деца, но и да предложи насоки за действие в случай на възникване на такава кризисна ситуация. Съсредоточавайки се върху защитата на интересите на децата и подкрепата за семействата, адвокатска кантора "Колибанекова и партньори" се ангажира да предложи компетентна правна помощ и защита на правата на своите клиенти.
Международното отвличане на дете, както е определено в рамките на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, е сложен и многопластов юридически въпрос, който засяга държави по целия свят. Понятието обхваща случаи, при които дете е прехвърлено или задържано в друга държава, в нарушение на родителските права, установени от законодателството на държавата, в която детето обичайно е живяло преди този акт.
Основните елементи, които определят незаконното прехвърляне или задържане, включват:
Обхватът на приложение на конвенцията е широк и се отнася до деца на възраст до 16 години, които обичайно са пребивавали в държава-членка на конвенцията непосредствено преди незаконното прехвърляне или задържане.
Целта на Хагската конвенция е двойна: първо, да осигури незабавното връщане на незаконно отведените или задържани деца и второ, да гарантира ефективното спазване на родителските права и правата на лични отношения в международен контекст. Конвенцията служи като правна основа за сътрудничество между държавите-членки в борбата срещу международното отвличане на деца, като по този начин защитава основните интереси и благосъстоянието на засегнатите деца.
Завеждането на дело за връщане на дете, незаконно изведено извън страната, е процес, който изисква стриктно спазване на международните и националните правни рамки. В контекста на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г., компетентният орган във всяка държава, която е страна по Конвенцията, е обикновено Министерството на правосъдието или специализирано звено в него.
В Република България, компетентни органи за въпросите, свързани с международното отвличане на деца, са:
Процесът на завеждане на дело започва с подаването на молба до централния орган на държавата, в която детето обичайно е пребивавало, или до централния орган на всяка друга договаряща държава. Молбата трябва да съдържа следната информация:
Молбата може също така да бъде допълнена с:
След получаване на молбата, централният орган предприема необходимите стъпки за намирането на детето и за оценка на условията за неговото връщане, като взима предвид най-добрия интерес на детето. Важно е да се отбележи, че съдът може да откаже разпореждането за връщането на детето, ако съществува реална опасност това да навреди на физическото или психическото здраве на детето или да го постави в неблагоприятна ситуация.
Останалата част от относимите процедурни разпоредби се съдържа в Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г., влязъл в сила на 1 август 2022г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца, известен като Регламент Брюксел ІІ б или Brussels II ter Regulation, с който е отменен Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Регламент (ЕС) 2019/1111 (Брюксел ІІ б ) осигурява допълнителни рамки за съдебното признаване и изпълнение на решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност, в рамките на ЕС, като по този начин улеснява процедурите за връщане на дете.
Процесът на връщане на дете изисква задълбочено разбиране на международните и национални закони, както и компетентно правно представителство, за да се гарантира защитата на правата и благосъстоянието на детето.
Процедурата след подаването на молбата за връщането на детето, незаконно изведено извън страната, протича в няколко ключови стъпки, регламентирани както от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета, така и от Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Тези стъпки са предназначени да гарантират бързото и ефективно връщане на детето в съответствие с неговия най-добър интерес и да осигурят спазването на международните принципи за защита на правата на децата.
Съгласно Глава трета "а", " Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), в чл 22а. от ЗЗДет е предвидено, че молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, съставена в Хага на 25 октомври 1980 г се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват Министерството на правосъдието или лицето, направило искането, заинтересованите лица и прокурор, а в производството дирекция "Социално подпомагане" към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът изслушва детето съгласно чл. 15 ЗЗДет.
След като молбата за връщане на дете бъде подадена, централният орган на замолената държава членка действа незабавно за нейното обработване. Потвърждението за получаване на молбата се изпраща в рамките на пет работни дни, след което се предприемат първоначални стъпки и се информира молещата страна за процеса.
Съдът, пред който е подадена молбата, се ангажира да предприеме бързи действия при разглеждането й, като се стреми към решение в срок до шест седмици. При наличие на извънредни обстоятелства, които могат да забавят процеса, се търсят алтернативни способи за ускоряване на производството.
На всеки етап от процеса, съдът може да насърчава страните да използват медиация или други алтернативни методи за разрешаване на спора, стига това да не противоречи на интересите на детето.
Съдът трябва да осигури възможност детето да изрази своето мнение относно връщането му, като се вземат предвид неговата възраст и зрялост. Това дава възможност на детето да участва в процеса и неговите чувства и мнения да бъдат взети под внимание.
Важно! Съгласно чл. 15 от ЗЗДет (Законът за закрила на детето), във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.
Процедурата за връщане включва възможността за предприемане на временни мерки за защита на детето, ако съдът счита, че има риск от вреда за него. Освен това, решенията за връщане могат да бъдат обявени за временно изпълними, за да се отговори на спешните нужди на детето, докато продължава апелативното производство.
Процедурата за връщане на дете, незаконно отведено или задържано в чужбина, се регулира от Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета. Тези нормативни актове определят рамката за международно сътрудничество и процедури, целящи бързото връщане на детето до държавата на неговото обичайно местопребиваване, като същевременно се гарантира защитата на неговите интереси.
Въпреки че производствата по Хагската конвенция не са производства по същество по въпросите на родителската отговорност, решенията, с които се разпорежда връщането на дете съгласно Хагската конвенция, подлежат на признаване и подлежат на изпълнение (екзекватура) в друга държава членка съгласно глава IV от Регламента, когато те подлежат на изпълнение в съответната държава.
Хагската конвенция от 1980 г. и Регламент (ЕС) 2019/1111 уточняват, че въпреки разликата във възрастовия критерий - до 16 години за конвенцията и до 18 години за регламента, те се допълват взаимно за осигуряване на ефикасни механизми за защита на децата в случаи на международно отвличане. Компетентността по делата се определя предимно според обичайното местопребиваване на детето, като се има предвид неговият висш интерес и необходимостта от близост между детето и съдебната инстанция.
Важно е също така да се отбележи, че възможността за временни мерки в неотложни случаи е предвидена в рамките на регламента, което позволява на съдилищата да предприемат незабавни действия за защита на детето, докато се взема окончателно решение по делото за връщане.
Следва да се подчертае, че прилагането на тези нормативни актове е насочено към защита на правата на детето и улесняване на международното съдебно сътрудничество между държавите членки, като се осигурява ефективен и бърз процес за връщане на детето в съответствие с принципите на правата на човека и основните свободи.
Важно! След получаване на уведомление за незаконно прехвърляне или задържане, съдебните органи не могат да разглеждат правото на упражняване на родителските права, освен ако не се установи, че детето не трябва да бъде върнато по силата на конвенцията. Фактът, че е постановено решение относно упражняването на родителските права в друга държава, не служи като основание за отказ от връщане на детето.
В цялостния процес, приоритет остава благополучието на детето и неговият най-добър интерес, като се стреми към бързо и ефективно решаване на случаите на международно отвличане.
Съдилищата в България прилагат Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца в съответствие с установените международни и национални правни рамки, като във фокуса на всяко решение е защитата на интересите на детето. При разглеждане на дела, свързани с искане за връщане на дете, българските съдилища се ръководят от редица критични предпоставки, които определят дали е налице основание за прилагане на конвенцията и дали детето следва да бъде върнато към своето обичайно местопребиваване.
Основните предпоставки, посочени в Хагската конвенция и прилагани от българските съдилища, са:
Съдебната практика в България показва строго спазване на изискванията на Хагската конвенция, като се акцентира на бързата и ефективна процедура за връщане на детето в защита на неговите най-добри интереси. Същевременно, съдът винаги проучва внимателно доказателствата относно фактическата обстановка, родителските права и интересите на детето, като осигурява баланс между спешността на връщането и потребността от защита на основните права и свободи на детето. В този смисъл следва да се разгледат
Отказът за връщане на дете, обратно по смисъла на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, може да бъде обоснован с няколко критични предпоставки, които съдебните или административните органи в замолената държава трябва да вземат предвид при всяко решение. Важно е да се подчертае, че тези предпоставки са изградени така, че да балансират между целите на конвенцията за бързо връщане на детето и защитата на неговите права и благосъстояние.
При преценка на тези обстоятелства, съдебните и административните органи вземат под внимание и информацията за социалното положение на детето, предоставена от централния орган или от друг компетентен орган по обичайното местопребиваване на детето. Така се гарантира, че всяко решение е взето с пълно разбиране за обстоятелствата и е в най-добрия интерес на детето.
Прилагането и изпълнението на съдебни решения за връщане на дете по Хагската конвенция, както се регламентира от Регламент (ЕС) 2019/1111, подчертават централното значение на принципа на взаимно доверие в рамките на Европейския съюз. Основната цел е да се гарантира, че решенията, свързани с родителската отговорност и въпросите на международното отвличане на деца, признати и постановени в една държава-членка, се признават и незабавно изпълняват във всяка друга държава-членка без нуждата от специална процедура за екзекватура.
Когато решение за отказ на връщане на дете, съгласно Хагската конвенция, е взето, но последващо производство по същество относно правото на упражняване на родителските права вече е висящо или е сезирано в срок до три месеца от нотифицирането на това решение, всяко решение, налагащо връщането на детето, следва да подлежи на изпълнение във всички държави-членки на ЕС. Това се прилага без необходимост от допълнителна процедура и без възможност за опониране на признаването му, освен в случаи на противоречие с по-късно решение, отнасящо се до родителските права за същото дете.
Основата за тази практика е залегнала в създаването на едно уеднаквено пространство на правосъдие, където съдебните решения циркулират свободно и се улеснява бързото и ефикасно изпълнение на правата, особено в контекста на защитата на интересите на децата. Наред с това, Регламентът предвижда, че в случаи, когато личното изслушване на страните или на детето не е възможно, съдът може да проведе изслушването чрез видеоконференция или други комуникационни технологии, гарантирайки справедливия процес.
Въпреки че принципът на взаимно доверие е основополагащ, Регламентът признава възможността за отказ на признаването на решение при наличие на специфични основания, като например когато решението е в противоречие с висшия интерес на детето. Въпреки това, такива случаи са строго ограничени и обект на изчерпателен списък на основания за отказ, подчертавайки стремежа към минимизиране на всякакви пречки пред признаването и изпълнението на решенията.
Съдебната практика и процедурите по признаване и изпълнение на решенията са насочени към осигуряване на бърз и ефективен отговор на нуждите на засегнатите деца и техните семейства, като същевременно се уважават техните права и се защитава тяхното благополучие в рамките на целия Европейски съюз.
Хагската конвенция за международното отвличане на деца е международен договор, целящ защитата на деца от неправомерно отвличане и задържане в чужбина, като се осигурява тяхното бързо връщане към обичайната им държава на пребиваване. Конвенцията прилага механизъм за сътрудничество между държавите членки, за да се гарантира възстановяването на статуквото преди отвличането и уважаването на родителските права.
Регламент (ЕС) 2019/1111, известен като Брюксел IIб Регламент, уточнява и укрепва правилата за прилагане на Хагската конвенция в рамките на Европейския съюз. Той урежда компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни въпроси, въпроси, свързани с родителската отговорност, и специфично международното отвличане на деца, като цели улесняване на трансграничното съдебно сътрудничество за защита на правата на детето.
Връщането на дете може да бъде отказано, ако е доказано, че детето се е приспособило към новата си среда и че връщането би го изложило на сериозна опасност от психическо или физическо вредно въздействие, или ако детето, достигнало определена възраст и степен на зрялост, изразява съпротива срещу връщането. Тези изключения се основават на принципа за защита на най-добрия интерес на детето.
Съгласно Регламент (ЕС) 2019/1111, решенията за връщане на дете, постановени в една държава членка, автоматично се признават и подлежат на изпълнение във всяка друга държава членка без необходимост от специална процедура за екзекватура. Това осигурява ефективно и бързо изпълнение на решенията в интерес на детето, като същевременно се уважават основните права и свободи.
%402x.svg)
.webp){kind=icon}
.webp){kind=icon}
.webp){kind=icon}
.webp){kind=icon}
.webp){kind=icon}
