В днешно време, все повече хора се сблъскват с предизвикателствата на развод при брак сключен в чужбина. Какви са стъпките за "бърз развод" при такива случаи? Какви документи са необходими за подаване на "молба за развод по взаимно съгласие"? Тези и много други въпроси са често задавани от нашите клиенти, които търсят "адвокат развод" с опит в международните бракоразводни дела.
Адвокатска кантора Колибанекова и партньори е специализирана в предоставянето на правни услуги при "развод с чужденец", включително съвети относно "призоваване на чужденец" и процедурите по "развод по взаимно съгласие". Много от нашите клиенти питат за правните последствия и "имиграционните последици при фиктивен брак", както и как може да бъде решен въпросът с "подялба на имущество при развод по взаимно съгласие".
Въвеждането на темата за "развод при брак сключен в чужбина" често включва въпроси като: "Какво е необходимо за сключване на брак с чужденец в България?", "Какви са процедурите при съдебна делба след развод?", и "Какви са правата на жената при развод?". Нашите клиенти често се интересуват и от теми като "наследствен имот при развод" и "делба на семейно жилище след развод".
Ако се нуждаете от помощ от "добър бракоразводен адвокат по семейно право", нашата кантора предлага експертна правна помощ по всички въпроси, свързани с "делба на имущество след развод", "издръжка" и "определяне на режим на лични контакти с децата". Нашите адвокати в София, Пловдив, Бургас, Варна и цяла България са на разположение да отговорят на всички ваши въпроси и да ви предоставят необходимата правна подкрепа.
Научете как се завежда дело за развод при брак сключен в чужбина, как протича процесът, колко струва и кога може да се води в България. Адвокатска кантора Колибанекова и партньори е тук, за да ви предостави професионална правна помощ и да ви подкрепи през целия процес на развод, независимо от сложността на вашия случай.
В тази статия ще разгледаме ключовите аспекти, свързани с развода по исков ред в контекста на международните бракове, с особен акцент на фиктивния брак и неговите последствия. Темите, които ще обсъдим, включват:
Развод между български гражданин и чужденец е възможен в България, ако са изпълнени определени условия съгласно Регламент (ЕС) № 1259/2010 и българския Семеен кодекс.
Първо, българският съд има компетентност да разглежда дела за развод, ако единият от съпрузите има обичайно местопребиваване в България към момента на подаване на исковата молба за развод. Това означава, че независимо от гражданството на страните, съдът в България може да разглежда делото, ако обичайното местопребиваване на поне един от съпрузите е в България.
Второ, разводът може да бъде осъществен, ако и двамата съпрузи са граждани на държава членка на Европейския съюз и са съгласни, че българският съд има компетентност. В този случай, съпрузите могат да изберат приложимото право за развода, като съгласно чл. 5(1) от Регламент (ЕС) № 1259/2010, могат да изберат правото на държавата, в която имат обичайно местопребиваване, правото на държавата, чиито граждани са, или правото на държавата на сезирания съд.
Когато съпрузите не са избрали приложимо право, чл. 8 от Регламент (ЕС) № 1259/2010 определя, че разводът и законната раздяла се уреждат от правото на държавата на обичайно местопребиваване на съпрузите към момента на сезиране на съда. Ако няма обичайно местопребиваване в една и съща държава, се прилага правото на последното обичайно местопребиваване, при условие че единият от съпрузите все още пребивава там, или правото на държавата, чиито граждани са съпрузите, или правото на държавата на сезирания съд.
Важно е също така да се отбележи, че когато разводът е на основание на взаимно съгласие, трябва да бъде подадена молба за развод по взаимно съгласие, която съдържа споразумение относно всички последици от развода. Това включва въпроси като подялба на имущество, родителски права и издръжка. Споразумението трябва да бъде одобрено от съда, за да влезе в сила.
При развод с чужденец, възможно е да възникнат и въпроси, свързани с международното частно право, като признаване и изпълнение на съдебни решения за развод в чужбина. Българските съдилища признават решения за развод, издадени в други държави членки на ЕС, съгласно Регламент (ЕС) № 2019/1111, който регламентира признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност в рамките на ЕС.
Развод с чужденец в България, който не е гражданин на държава членка на ЕС, е допустим при определени условия съгласно Кодекса на международното частно право (КМЧП). Компетентността на българските съдилища в тези случаи е определена в глава IV от КМЧП.
Първо, разводът може да бъде разгледан от български съд, ако поне един от съпрузите има обичайно местопребиваване в България към момента на подаване на исковата молба. Обичайното местопребиваване е ключов критерий, който позволява на българския съд да разгледа делото, независимо от гражданството на страните. Това означава, че дори чужденецът да не е гражданин на държава членка на ЕС, ако той или тя живее в България, делото може да се разгледа тук.
Второ, съгласно чл. 7 от КМЧП, български съдилища имат компетентност, ако двамата съпрузи имат последно общо обичайно местопребиваване в България и поне един от тях все още пребивава там към момента на подаване на исковата молба. Това осигурява правна сигурност и предвидимост за страните, като им позволява да предявят иск за развод в държавата, където са имали общо местопребиваване.
Трето, българският съд може да разглежда дела за развод и когато съпрузите са се споразумели да подчинят своя развод на българското право. Съгласно чл. 8 от КМЧП, страните могат да изберат приложимото право, което ще урежда техния развод, като това може да бъде правото на държавата, където един от тях пребивава, или българското право, ако страните са се договорили за това.
Четвърто, ако няма споразумение между съпрузите относно приложимото право, чл. 9 от КМЧП предвижда, че правото на държавата, в която обичайно пребивават съпрузите към момента на подаване на исковата молба, ще бъде приложимо. Ако това не е възможно, ще се приложи правото на последното общо местопребиваване, при условие че единият съпруг все още живее там, или правото на държавата, чийто граждани са съпрузите. Ако и това не е приложимо, ще се прилага правото на държавата на сезирания съд.
Накрая, при развод с чужденец, който не е гражданин на ЕС, е важно да се вземат предвид и процедурните изисквания за връчване на съдебни документи в чужбина, съгласно Хагската конвенция от 1965 г. за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, ако документът за образуване на производството трябва да се изпрати в чужбина.
Тези разпоредби осигуряват рамката, в която българският съд може да разгледа и постанови решение по дела за развод с чужденец, който не е гражданин на държава членка на ЕС. Консултацията с адвокат по семейно право е препоръчителна, за да се осигури правилното провеждане на процедурата и спазване на всички законови изисквания.
Понятието "обичайно местопребиваване" е изключително важно за определянето на компетентността на българските съдилища при дела за развод с чужденец. Според чл. 48, ал. 7 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира като мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване. За определянето на това място трябва да се съобразят обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.
Защо е толкова важно това понятие? При дела за развод, обичайното местопребиваване определя компетентността на съдилищата. Съгласно чл. 7 от КМЧП, български съдилища могат да разглеждат бракоразводни дела, ако поне един от съпрузите има обичайно местопребиваване в България към момента на подаване на исковата молба за развод. Това означава, че ако български гражданин и чужденец живеят в България и решат да се разведат, делото може да се разгледа в български съд, дори ако чужденецът не е гражданин на държава членка на ЕС.
Също така, чл. 48, ал. 1-6 от КМЧП определя отечественото право на лицата в зависимост от тяхното гражданство и обичайно местопребиваване. Например, ако лице има две или повече гражданства, едното от които е българско, отечественото му право е българското (чл. 48, ал. 2). Ако лицето е гражданин на две или повече чужди държави и няма обичайно местопребиваване в нито една от тях, се прилага правото на държавата, с която то е в най-тясна връзка (чл. 48, ал. 3). За лицата без гражданство или със статут на бежанец, отечественото право е правото на държавата, в която е тяхното обичайно местопребиваване (чл. 48, ал. 4 и 5).
В практическо отношение, това означава, че ако български гражданин и чужденец, който не е гражданин на ЕС, живеят заедно в България и решат да се разведат, българският съд може да разгледа делото, базирайки се на обичайното им местопребиваване в страната. Това осигурява правна сигурност и предвидимост за страните, като им позволява да предявят иск за развод в държавата, където са установили своя живот.
Ако живеете в чужбина и искате да заведете дело за развод с чужденец в България, можете да упълномощите адвокат да води делото от ваше име. Важно е да знаете, че съгласно чл. 321, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вашето лично присъствие е задължително на първото съдебно заседание. Ако не се явите на това първо заседание без уважителни причини, производството по делото ще бъде прекратено.
След първото заседание обаче, няма нужда да присъствате лично на всички следващи заседания. Вашият адвокат може да ви представлява и да защитава вашите интереси пред съда. Това значително улеснява процеса, особено ако живеете в чужбина и нямате възможност да присъствате на всяко заседание.
Според чл. 318 от ГПК, брачните искове, включително разводите, се разглеждат по реда на тази глава. Вашият адвокат може да подаде исковата молба за развод и да води делото от ваше име, като осигури всички необходими документи и доказателства.
По време на делото, адвокатът може да ви представлява във всички съдебни заседания, като извършва всички действия по защита като предоставяне на доказателства, задаване на въпроси към свидетели и представяне на аргументи в подкрепа на вашия случай. Ако има нужда от допълнителни документи или информация, адвокатът ще ви информира и ще се погрижи за всичко необходимо.
При необходимост, адвокатът може да подаде молба за привременни мерки по чл. 323 от ГПК, като издръжка, ползване на семейното жилище и грижа за децата. Това осигурява временна защита и уреждане на важни въпроси до окончателното решение на съда.
Решението на съда по брачните искове не подлежи на неприсъствено решение или решение при признание на иска (чл. 324 от ГПК). Това означава, че съдът ще вземе решение само след като разгледа всички факти и доказателства по делото.
В редки случаи, когато ищецът (лицето, завело делото за развод) присъства, а ответникът (другият съпруг) не е известно къде се намира е възможно да се даде ход на делото. Освен това със въвеждането на задължителната съдебна медиация по дела за развод - процедура, която ще стане задължителна от 01.07.2024г., ще бъде необходимо и задължителното присъствие на страните по нея!
Следователно, ако сте решили да инициирате дело за развод с чужденец в България и живеете в чужбина, е важно да планирате Вашето пътуване към България така, че да можете да присъствате на първото съдебно заседание и на срещата по медиация.
За да инициирате дело за развод в България, вашият съпруг не е задължително да има настоящ или постоянен адрес в страната, но е необходимо да има известен адрес, на който да могат да му бъдат връчени съдебните документи.
Съгласно чл. 30 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), ако съпругът ви няма известен адрес в България, трябва да бъде приложена процедурата за връчване на документи в чужбина. Важно е документите да бъдат връчени по такъв начин, че да се даде възможност на ответника да организира защитата си.
Документите се считат за връчени, когато те са доставени лично на адресата, или когато са оставени на мястото на пребиваване на ответника, в случай че не може да бъде намерен лично. Ако документите трябва да се връчат в чужбина, се прилагат разпоредбите на Хагската конвенция от 1965 г. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела.
Когато съпругът ви отсъства и не може да бъде намерен на посочения адрес, съдът може да постанови връчване чрез публично обявление. Според чл. 40 от КМЧП, ако не е възможно да се връчат документите по обичайния ред, те могат да бъдат връчени чрез поставяне на обявление на видно място в сградата на съда или чрез публикуване в Държавен вестник. Това се счита за връчване и дава възможност производството да продължи.
След като документите са връчени, делото може да продължи по същество, дори ако съпругът не се яви в съда. В такива случаи, съдът ще разгледа делото въз основа на наличните доказателства и ще постанови решение по развода.
Разводът по взаимно съгласие с чужденец в България протича по същата процедура, както разводът между двама български граждани, като се изисква подаване на обща молба за развод от страна на съпрузите. Това означава, че и двамата съпрузи трябва ясно и недвусмислено да изразят своето желание за прекратяване на брака, като представят съответната молба пред съда.
ВАЖНО! Съгласно чл. 82 от Кодекса за международното частно право (КМЧП), разводът между съпрузи с еднакво чуждо гражданство се урежда от правото на държавата, чиито граждани са те при подаване на молбата за развод. Разводът между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод. Когато съпрузите нямат общо обичайно местопребиваване, прилага се българското право. Ако приложимото чуждо право не допуска развода и към момента на подаване на молбата за развод единият от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България, прилага се българското право.
Особеността при развод с чужденец е, че съдът е длъжен да назначи преводач за гражданина на чуждата държава, ако той не владее български език. Това осигурява, че процесът е напълно разбираем за него и че може активно да участва в съдебните процедури. Също така, всички документи, свързани с развода, трябва да бъдат преведени на разбираем за чужденеца език, за да се гарантира правилното и точно информиране на всички страни по делото.
Тези мерки целят да улеснят процеса и да осигурят, че чуждестранният гражданин е в пълноценна позиция да изрази своите права и интереси по време на бракоразводната процедура, обезпечавайки справедлив и коректен процес. Повече за развода по взаимно съгласие можете да прочетете тук!
Разводът по исков ред (дело за развод) с чужденец в България е процедура, която позволява на български гражданин или на чужденец, имащ обичайно местопребиваване в Република България, да инициира развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака. След подаването на исковата молба, съдът изпраща препис от нея на ответника, като му дава срок за отговор.
Ако ответникът не е открит на адреса, посочен в исковата молба, се търси на настоящия или постоянния адрес. В случай че ответната страна не разполага с адрес в България, преписът от исковата молба се изпраща на адрес в чужбина, ако е известен. При липса на известен адрес, връчването се осъществява чрез публикация в "Държавен вестник".
Ако ответникът продължава да не се явява, съдът назначава особен представител (адвокат) от страна на ищеца, за да може процесът да продължи. Жалбоподателят е длъжен да докаже наличието на основания за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Важно е да се отбележи, че всеки случай е уникален и може да има специфики, особено при определяне на родителски права, издръжка, лични отношения, и при имуществени спорове. Обикновено, въпросите свързани с децата се решават съобразно обичайното местопребиваване на детето, докато имуществените спорове се разглеждат спрямо местонахождението на спорното имущество. Това обаче не е без изключения, поради което при такива комплексни ситуации е препоръчително да се потърси квалифицирана правна помощ.
За да предпазите детето си от риск от незаконно извеждане от страната от страна на съпруга ви-чужденец, българското законодателство предоставя конкретни правни мерки. В случай на конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето, можете да подадете искане до районния съд по настоящия адрес на детето за налагане на забрана за напускане на страната на детето. Това важи независимо от гражданството на детето, стига то да има обичайно местопребиваване в Република България.
Незаконно се смята извеждането на дете, което се извършва в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права и задължения. Процесът започва по молба на родител, настойник, или попечител. В хода на процедурата съдът е длъжен да изслуша и другия родител, освен ако той не се яви без уважителни причини.
Важно е да посочим, че съдът НЕЗАБАВНО УВЕДОМЯВА органите за граничен контрол при влизане на производството в действие, което ограничава детето да напуска страната без разпореждане от съда. Съдебното решение се обявява в срок до 14 дни и забраната може да бъде със срок до една година, като съдът може да допусне предварително изпълнение на решението.
Решението на районния съд може да бъде обжалвано пред окръжния съд, като окончателното решение издадено от окръжния съд е окончателно. Препис от съдебното решение се изпраща на Министерството на вътрешните работи за включване на сигнал в Шенгенската информационна система (ШИС).
Забраната за напускане на страната може да бъде отменена по искане на родител, настойник, или попечител, при представяне на доказателства, че рискът от незаконно извеждане на детето е отпаднал. В такива случаи съдът разглежда молбата за отмяна и уведомява съответните органи за изменението.
Тази процедура предоставя механизъм за защита на детето и позволява на родителя, който се опасява от незаконно извеждане на детето от страната, да предприеме незабавни действия за осигуряване на неговата безопасност.
Повече за защита при незаконно извеждане на дете можете да прочетете тук! В случай, че детето вече е изведено извън страната от съпругът Ви, то можете да научите как се завежда дело за незаконно международно отвличане на дете тук!
Разходите за бракоразводно дело с чужденец в България и крайната цена варират значително и зависят от множество фактори, които могат да включват обема на необходимите процедури, дали чужденецът ще присъства на делото, начина и местоположението за неговото призоваване, наличието на особен представител, както и необходимостта от превод на документи на официалния език на държавата на чужденеца.
Един от значимите разходи в такъв тип дела е преводът на съдебни и други документи. Според практиката, цените за превод могат да варират значително – от около 300 лева за езици като немски, английски и френски, до около 1500 лева за по-рядко срещани езици като фарси. Това означава, че разходите само за превод могат да оскъпят развода с над 1000 лева, в зависимост от езика на документацията.
Адвокатското възнаграждение представлява друга съществена част от разходите. Въпреки че възнаграждението на адвоката може да варира, обикновено то представлява една трета до една четвърт от общите разходи по делото. Важно е да се отбележи, че адвокатската услуга за развод с чужденец е високо индивидуализирана и не следва стандартен шаблон, което означава, че всякакви допълнителни действия от страна на адвоката могат да увеличат крайната цена на услугата.
Клиентите трябва да разберат, че всеки казус е уникален и изисква различен обем работа от страна на адвоката, което влияе директно на цената на услугата. За точното определяне на разходите по бракоразводно дело с чужденец в България е необходимо детайлно запознаване на адвоката със спецификите на конкретния случай.
След развод в България, въпросът дали чужденецът губи правото си на пребиваване зависи от няколко фактора, които са регламентирани в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и Правилника за прилагане на Закона за чужденците (ППЗЧРБ).
Според чл. 24, ал. 1, т. 13 ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване могат да получат членовете на семейството на чужденец с разрешено продължително или постоянно пребиваване, когато документите, удостоверяващи семейните връзки, са признати или допуснати за изпълнение по реда на българското законодателство.
При прекратяване на брак поради развод, чл. 24, ал. 5 ЗЧРБ предвижда, че службите за административен контрол на чужденците могат да издадат еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване на чужденец, който е получил разрешение за продължително или дългосрочно пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 и 18, когато семейството е пребивавало непрекъснато и на законно основание в България в продължение на най-малко две години. Това означава, че ако чужденецът е пребивавал законно и непрекъснато в страната в продължение на две години, той има право да получи самостоятелно разрешение за продължително пребиваване след развод.
Да, може. За да получи такова разрешение, чужденецът трябва да докаже, че отговаря на определени условия, както е посочено в чл. 29в ППЗЧРБ:
Освен това, чл. 24, ал. 11 ЗЧРБ предвижда, че член на семейството на български гражданин, който е упражнил правото си на свободно движение и притежава валиден документ за пребиваване като член на семейството на гражданин на Съюза, запазва правото си на продължително пребиваване при прекратяване на брака, ако:
В заключение, след развод в България, чужденецът не губи автоматично правото си на пребиваване. Ако семейството е пребивавало непрекъснато и законно в България в продължение на най-малко две години, чужденецът може да получи самостоятелно разрешение за продължително пребиваване. Освен това, ако са налице специфични условия като продължителност на брака, упражняване на родителски права или наличие на домашно насилие, чужденецът може да запази правото си на пребиваване. Важно е да се спазят процедурите, предвидени в ЗЧРБ и ППЗЧРБ, и да се подадат необходимите документи, за да се осигури запазване на статута на пребиваване в страната.
Да, можете да инициирате развод в България, дори ако Вашият съпруг не живее в страната. Важно е поне един от съпрузите да има обичайно местопребиваване в България. Ако съпругът Ви е чужденец без адрес в България, процедурата за призоваване може да включва изпращане на документи чрез дипломатически и консулски служби или публикация в "Държавен вестник".
Ако имате основания да подозирате, че Вашият брак е фиктивен, е препоръчително да се консултирате с адвокат, специализиран в семейното и имиграционното право. Адвокатът може да Ви помогне да оцените доказателствата и да предприемете необходимите стъпки за защита на Вашите права, което може да включва и иницииране на процедура за анулиране на брака и съответните имиграционни и наказателни последици за другата страна.
Разходите за развод по взаимно съгласие с чужденец могат значително да варират в зависимост от необходимостта от превод на документи, адвокатското възнаграждение и други процедурни такси. Преводът на документи може да струва от 300 до 1500 лева или повече, в зависимост от езика. Адвокатските възнаграждения също могат да варират, като обикновено представляват значителна част от общите разходи. За точна оценка е необходима индивидуална консултация с адвокат.
Ако имате основания да се опасявате от незаконно извеждане на детето от страната, можете да подадете молба до районния съд по настоящия адрес на детето за налагане на забрана за напускане на страната. Съдът ще разгледа молбата Ви и при установяване на риск може да издаде съответното съдебно решение, което временно ограничава правото на детето да напуска страната. Препоръчително е да потърсите правна помощ за подробна информация и подкрепа в процеса.
%402x.svg)
.webp){kind=icon}
.webp){kind=icon}
.webp){kind=icon}
.webp){kind=icon}
.webp){kind=icon}
