Адвокатска кантора "Колибанекова и партньори" е специализирана в областта на наследственото право и предоставя експертни правни услуги в цяла България - София, Пловдив, Бургас, Варна и други градове. Нашите адвокати са готови да Ви съдействат при различни въпроси, свързани с приемането и отказа от наследство от чужденци в България, както и при наследяване на недвижими имоти.
Често получаваме въпроси като: "Какъв е срокът за приемане на наследство?" и "Какви документи са необходими за подаване на заявление за приемане на наследство?". Много чужденци се интересуват от това "Какви са сроковете за отказ от наследство?" и "Как може да се направи частичен отказ от наследство?".
Други важни аспекти включват "Декларацията за приемане на наследство" и "Давността за непотърсено наследство", които играят ключова роля при наследяване. Мълчаливото приемане на наследство също е тема на чести запитвания от наши клиенти.
Освен това, много от нашите клиенти се интересуват от специфични ситуации като "Как може да се лиши наследник от наследство?" и "Какво се случва с наследството при брак без деца?". Въпросите за "Наследяване при липса на деца" и "Право на наследство при втори брак" също са често обсъждани теми.
Ние сме наясно, че процесът на "Откриване на наследство" и "Разпределение на наследство" може да бъде сложен, особено когато става въпрос за наследяване на имот при смърт на родител. Кантората ни предлага помощ и при "Издаване на удостоверение за наследници при отказ от наследство" и "Приемане на наследство по опис".
Ако се нуждаете от добър адвокат по наследствено право и при делба на имущество между наследници в София, Пловдив, Бургас, Варна или друга част на България, "Колибанекова и партньори" са на ваше разположение. Със специализираните ни познания и опит, ние можем да ви помогнем да навигирате през всички аспекти на наследственото право, осигурявайки Ви спокойствие и защита на Вашите интереси. Свържете се с нас за професионална консултация и подкрепа по всички въпроси, свързани с наследството в България.
Наследството се счита за открито в момента на смъртта на наследодателя и на последното му местожителство. В този момент се определя кръгът на наследниците и те получават право да приемат или да се откажат от наследството. Съгласно чл. 1 от Закона за наследството, наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия.
Според чл. 48 от Закона за наследството, наследството се придобива с неговото приемане, а приемането произвежда действие от момента на откриването на наследството. Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия в района, където е открито наследството, като това се вписва в специална книга. Може също така приемането да бъде и мълчаливо, когато наследникът извърши действия, които несъмнено показват намерението му да приеме наследството или когато укрие наследствено имущество (това са така наречените конклудентни действия).
Заинтересуваните лица могат да поискат от районния съдия да определи срок, в който наследникът да заяви дали приема или отказва наследството. Ако наследникът не отговори в дадения му срок, той губи правото да приеме наследството.
Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно закона, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата.
Наследството може да бъде прието по два основни начина: изрично или мълчаливо. Изричното приемане се осъществява чрез подаване на писмено заявление до районния съдия в района, където е открито наследството. Това заявление се вписва в специална книга за целта, както е предвидено в чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството .
Мълчаливото приемане се извършва чрез конклудентни действия, които недвусмислено показват намерението на наследника да приеме наследството. Такива действия могат да включват управление на наследственото имущество или укриване на наследствени вещи. Според чл. 49, ал. 2 от Закона за наследството, ако наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството, това се счита за мълчаливо приемане .
Конклудентни действия са действия, които ясно показват волята на наследника да приеме наследството, дори и той да не е направил изрично изявление за това. Примери за такива действия включват продажба, дарение или разпореждане с наследствените права. Съдебната практика изисква тези действия да са такива, че да няма съмнение за намерението на наследника да приеме наследството. В Решение № 54 от 3.V.1961 г. по гр. д. № 36/61 г. на Върховен касационен съд се посочва, че актовете на разпореждане с наследствено имущество са типични конклудентни действия.
Когато наследникът извърши такива действия, той вече не може да се откаже от наследството. Приемането на наследството, било то изрично или мълчаливо, произвежда действие от момента на откриването на наследството и е неоттегляемо, както е посочено в чл. 48 и чл. 54 от Закона за наследството . Съдебната практика потвърждава тази позиция, като в Решение № 108 от 14.05.2016 г. по гр. д. № 5913/2015 г. на Върховен касационен съд се подчертава, че приемането на наследството е едностранен акт, който не може да бъде отменен след като веднъж е извършен.
Също така, е важно да се отбележи, че ако наследникът укрие наследствено имущество, той губи правото на наследствения си дял от укритото имущество. Това е предвидено в чл. 49, ал. 2 от Закона за наследството . В този смисъл, действията на наследника трябва да бъдат добре обмислени, за да не доведат до нежелани правни последици.
Наследниците, включително чужденци, приели наследство в България, имат определени права и задължения, които са регламентирани в Закона за наследството и свързаните нормативни актове.
Наследството се придобива с приемането му, което произвежда действие от откриването на наследството (Закон за наследството, чл. 48). Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена книга (Закон за наследството, чл. 49, ал. 1). Също така, приемането е налице и когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество (Закон за наследството, чл. 49, ал. 2).
Когато наследството е прието, наследниците отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Ако наследникът е приел наследството по опис, той отговаря само до размера на полученото наследство (Закон за наследството, чл. 60, ал. 1 и ал. 2). Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок от узнаването за откриването на наследството, като този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца (Закон за наследството, чл. 61, ал. 1). Недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис (Закон за наследството, чл. 61, ал. 2).
Наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се впишат в описа, иначе губи изгодите, които са свързани с приемането на наследството по опис (Закон за наследството, чл. 64).
Приемането и отказът от наследство, направени под условие, за срок или за част от наследството, са недействителни. Приемането и отказът не могат да се оспорят поради погрешка (Закон за наследството, чл. 54).
Когато след приемането на наследството се открие завещание, което не е било известно, наследникът не е длъжен да удовлетвори заветите по него извън стойността на наследството или ако те накърняват неговата запазена част. В тези случаи наследникът може да иска намаляването на заветите по други завещания (Закон за наследството, чл. 55).
Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа (Закон за наследството, чл. 56, ал. 1 и ал. 2).
Наследниците могат да управляват наследственото имущество и да упражняват владелчески искове за запазването му до приемането на наследството (Закон за наследството, чл. 58). Ако наследникът е с неизвестно местожителство или не е поел управлението на наследственото имущество, районният съдия може да назначи управител на наследството (Закон за наследството, чл. 59, ал. 1).
В случай че наследникът умре преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, неговите наследници могат да приемат това наследство само ако приемат и наследството на своя наследодател. Те могат да се откажат от същото наследство, макар да са приели наследството на последния (Закон за наследството, чл. 57).
Отказът от наследство се извършва с писмено заявление до районния съдия по местонахождение на откритото наследство. Това заявление трябва да бъде вписано в специална книга, която се води от районния съдия. Според чл. 52, ал. 1 от Закона за наследството, отказът от наследство, както и приемането, произвежда действие от момента на откриване на наследството.
Отказът от наследство е едностранно волеизявление, което трябва да бъде изразено в изрична форма. След като бъде извършен и вписан, отказът е необратим и не може да бъде отменен. Това означава, че наследникът губи правата си върху наследственото имущество и се освобождава от задълженията, свързани с него. Отказът е действителен само ако наследникът все още не е приел наследството.
Отказът от наследство може да бъде обявен за недействителен в няколко случая. На първо място, ако е направен преди откриването на наследството, той е нищожен, тъй като няма предмет на отказ. Според Решение № 542 от 21.11.1988 г. по гр. д. № 467/88 г. на Върховен касационен съд, отказът от наследство е недействителен, ако е направен преди смъртта на наследодателя.
Друга важна причина за недействителност е, ако наследникът вече е приел наследството, независимо дали изрично или мълчаливо. Според Решение № 80 от 29.01.1992 г. по гр. д. № 1206/91 г. на Върховен касационен съд, последвалият приемането на наследство отказ е недействителен, защото няма предмет на отказ.
Наследникът не може да извърши отказ от наследство под условие, за срок или за част от наследството. Такъв отказ би бил нищожен по силата на чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, който предвижда, че договорите с невъзможен предмет са нищожни. Това правило се прилага съответно и за едностранните волеизявления, включително и отказът от наследство.
Също така, отказът от наследство може да бъде атакуван от кредиторите на наследника, ако те не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника. Според Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на Върховния съд, кредиторите могат да искат унищожаване на отказа, ако не могат да се удовлетворят от останалото имущество на наследника.
Когато наследодателят е починал в държава-членка на ЕС, приемането или отказът от наследство се регулират съгласно Регламент (ЕС) № 650/2012, който урежда компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения в областта на наследяването. Според този регламент, общият критерий за определяне на компетентността и приложимото право е обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му.
Ако обичайното местопребиваване на наследодателя е било в държава-членка на ЕС, компетентните органи в тази държава ще имат правомощието да се произнасят по въпросите на наследяването. Наследниците могат да направят изявления за приемане или отказ от наследство пред съдилищата или други компетентни органи на държавата-членка, в която имат обичайно местопребиваване. Те трябва да уведомят съда или органа, който урежда наследяването, за съществуването на такива изявления в рамките на срока, определен съгласно приложимото към наследяването право.
Европейското удостоверение за наследство е документ, създаден с цел да улесни доказването на правното положение и правата на наследниците, заветниците, изпълнителите на завещанието или управителите на наследственото имущество в друга държава-членка. Удостоверението не замества националните документи, но може да се използва паралелно с тях. То се издава от компетентния орган, като може да бъде нотариус или съд, в зависимост от националните законодателства на съответната държава-членка.
За да бъде издадено европейско удостоверение за наследство, заявителят трябва да подаде заявление, като предостави необходимите доказателства за наследствените права. Удостоверението съдържа информация за наследниците, заветниците, изпълнителите на завещанието и управителите на наследственото имущество, както и за техните права и правомощия. То е валидно във всички държави-членки на ЕС и може да се използва за регистрация на наследствено имущество в националните регистри на държавите-членки.
Съгласно Регламент (ЕС) № 650/2012, приложимото право към наследяването е това на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на смъртта си. Въпреки това, наследодателят може да избере като приложимо право правото на държавата, чийто гражданин е бил към момента на избор или към момента на смъртта си. Този избор трябва да бъде изрично посочен в завещанието или друг документ, уреждащ наследствените права.
За да встъпите в наследство в България като чужденец и гражданин на страна извън ЕС, следва да предприемете следните стъпки, като спазите предвидените законови разпоредби.
Първо, наследството се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт (Кодекс на международното частно право, чл. 89(1)). Това означава, че ако наследодателят е имал обичайно местопребиваване в България, наследствените правоотношения се уреждат по българското наследствено право.
Второ, за наследяването на недвижими вещи се прилага правото на държавата, в която вещите се намират (Кодекс на международното частно право, чл. 89(2)). Тоест, ако имотът е в България, българското право е приложимо.
За да приемете наследството, е необходимо да направите изрично изявление. Това може да стане по два начина:
Ако решите да се откажете от наследството, отказът трябва да бъде изразен чрез изрично писмено заявление, подадено пред районния съдия (Закон за наследството, чл. 52).
В случаите на отказ от наследство, този отказ е невалиден, ако е извършен при липса на надлежна форма или ако наследникът е подложен на измама или насилие. Отказът също може да бъде оспорен, ако бъде доказано, че е направен под натиск или измамливи обстоятелства (Закон за наследството, чл. 52).
Европейското удостоверение за наследство (ЕУН) е документ, който улеснява доказването на правата на наследниците, заветниците и изпълнителите на завещание в случаи, когато наследодателят е починал в държава-членка на ЕС. ЕУН се издава по искане на заинтересованото лице и се признава във всички държави-членки на ЕС без нужда от допълнителни формалности (Регламент (ЕС) № 650/2012, чл. 62-63).
Ако наследодателят е починал в държава-членка на ЕС, за да се признае наследството в България, трябва да се представят документи, доказващи наследствени права, издадени от компетентните органи на съответната държава-членка. Европейското удостоверение за наследство може да се използва директно за доказване на вашите права пред българските власти.
При всички случаи е препоръчително да се консултирате с адвокат, специализиран в наследствено право, за да се уверите, че всички законови изисквания са спазени и че процесът на наследяване ще бъде успешно завършен.
Всеки кредитор на лицето, което се е отказало от наследството, има право да заведе иск за обявяване на отказа за нищожен. Това може да се случи, ако кредиторите не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника, който се е отказал от наследството. Искът трябва да се предяви в рамките на едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след извършването на отказа (чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от Закона за наследството).
Процедурата за обявяване на отказа от наследство за нищожен започва с подаване на искова молба от страна на кредитора до компетентния съд. Кредиторът трябва да докаже, че отказът от наследство е извършен и че той не може да се удовлетвори от имуществото на отказалия се наследник. Исковата молба трябва да съдържа всички необходими факти и доказателства, които подкрепят твърдението на кредитора.
Съдът разглежда делото и може да обяви отказа за нищожен, ако се установи, че са налице условията, посочени в чл. 56 от Закона за наследството. При успешен иск, наследникът се счита за неотказал се от наследството и дължи изпълнение на задълженията, които са част от наследството. Съдебното решение има конститутивно действие и е задължително за всички страни по делото.
В практиката на Върховния касационен съд се подчертава, че отказът от наследство, извършен след приемането му, е недействителен. Също така, отказът е недействителен, ако е направен преди откриването на наследството (Решение № 542 от 21.11.1988 г. по гр. д. № 467/88 г. на Върховен касационен съд). Отказът може да бъде обявен за нищожен и ако е направен под измама, насилие или заплаха.
Съдебното дело за обявяване на отказ от наследство за нищожен протича като обикновено исково производство. Страните имат право да представят доказателства и свидетели в подкрепа на своите твърдения. Съдът разглежда всички представени доказателства и след като прецени тяхната тежест и достоверност, постановява решение. Решението може да бъде обжалвано пред по-висша инстанция, ако някоя от страните не е доволна от изхода на делото.
Чужденецът, който наследява недвижим имот в България, има същите права като българските граждани. Той има право да ползва имота, да го отдава под наем, да го продаде или да извърши други действия, свързани с управлението и разпореждането с имота. Наследниците трябва да спазват българските закони за наследяване, като се регистрират в Агенцията по вписванията и предоставят необходимите документи за удостоверяване на наследствените права. Според Закона за наследството (чл. 48), наследството се придобива с приемането му, което произвежда действие от момента на откриването на наследството.
За да приеме наследство в България, чужденецът трябва да предостави няколко основни документа. Те включват акт за смърт на наследодателя, удостоверение за наследници, издадено от компетентните органи, документи, удостоверяващи правото на наследяване (като завещание, ако има такова), и декларация за приемане на наследството, подадена пред районния съдия. Освен това, ако наследството включва недвижими имоти, е необходимо и удостоверение за данъчна оценка на имота.
Наследникът има право да приеме или да се откаже от наследството в срок от 6 месеца от откриването на наследството. Този срок може да бъде удължен от районния съдия по искане на заинтересуваното лице. Ако наследникът не направи изявление в рамките на определения срок, той губи правото да приеме наследството (Закон за наследството, чл. 51, ал. 2). Приемането или отказът трябва да бъдат заявени писмено и вписани в съответната книга.
Ако наследникът е с неизвестно местожителство или не е поел управлението на наследственото имущество, районният съдия може да назначи управител на наследството. Управителят трябва да направи опис на наследственото имущество и да го управлява в интерес на наследниците. Той предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения и трябва да поиска разрешение от районния съдия за изпълнение на наследствените задължения и за продажба на наследствените имоти (Закон за наследството, чл. 59, ал. 1 и ал. 2).