В адвокатска кантора "Колибанекова и партньори" често се срещаме със запитвания относно правата и възможностите за лишаване на наследник от наследство в България. Един от често задаваните въпроси е "Как може да се лиши наследник от наследство чрез завещание?" – този въпрос е важен за много от нашите клиенти, които се интересуват от разпределение на наследство и запазената част от наследството при две деца. Също така, има и запитвания относно "лишаване от наследство чрез дарение" и "лишаване от наследство чрез покупко-продажба", като това са правни механизми, които могат да бъдат използвани за прехвърляне на имоти и движими вещи, заобикаляйки наследствените права.

Много от нашите клиенти искат да знаят дали е възможно да се лиши син или дъщеря от наследство, и какви са необходимите стъпки за това, като често се интересуват от темата "Майка ми ме лиши от наследство". Отправят и запитвания за "декларация за лишаване от наследство", като предполагат, че този документ може да свърши работа. Важно е също така да се разгледа "давността за непотърсено наследство", която има съществено значение за правата на наследниците.

Когато става въпрос за оспорване на наследство, ние в "Колибанекова и партньори" предоставяме консултации и правна помощ, като обсъждаме всички възможни аспекти, включително правото на запазена част от наследство при две деца. Много клиенти се интересуват и от въпросите "Срок за приемане на наследство" и "Кои са наследници на починал", тъй като тези въпроси често са основни при унаследяването на имоти и движими вещи.

За тези от вас, които търсят добър адвокат по наследствено право и недвижими имоти в София, Пловдив, Бургас, Варна и цяла България, адвокатска кантора "Колибанекова и партньори" предлага експертни услуги и правни консултации, обхващащи широк спектър от наследствени въпроси. Нашите специалисти ще ви помогнат да разберете как може да се лиши наследник от наследство и ще ви предоставят необходимата правна подкрепа, за да защитите вашите интереси.

Разрешено ли е лишаването на наследник от наследство и ако да, кога?

Лишаването на наследник от наследство в България е възможно, но има специфични условия и ограничения, установени в Закона за наследството. Важен аспект е, че наследодателят не може да накърнява запазената част на наследниците, които имат право на такава част. Запазената част е частта от наследството, която по закон се полага на низходящите (деца, включително осиновени), родителите и съпруга на наследодателя.

Завещателните разпореждания и даренията не могат да накърняват запазената част на наследниците. Запазената част на низходящите е определена като 1/2 при едно дете или низходящи от него и 2/3 при две и повече деца или низходящи от тях (чл. 29, ал. 1 от Закона за наследството). Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, когато наследява заедно с тях (чл. 9, ал. 1).

Недостойните наследници са изключени от наследяване, освен ако наследодателят изрично ги е признал за достойни чрез нотариално заверено изявление или чрез завещание (чл. 4). Недостойни са лицата, които са извършили определени тежки нарушения спрямо наследодателя, неговите деца или съпруг (чл. 3).

При желание да се лиши наследник от наследство, наследодателят може да използва завещание, като се разпореди с разполагаемата част от имуществото си, която остава след определянето на запазените части. Завещанието трябва да бъде в съответствие с изискванията за форма и съдържание, установени в закона (чл. 24 и чл. 25). Завещателят може също да прави дарения приживе, но и те подлежат на намаляване, ако накърняват запазената част на наследниците (чл. 30 и чл. 33).

Прехвърлянето на имот чрез покупко-продажба е друг начин да се намали наследственото имущество. Въпреки това, ако се докаже, че продажбата е симулативна и цели заобикаляне на наследствените права, тя може да бъде оспорена и отменена по съдебен ред.

В случай на спор относно наследство, наследниците могат да предявят искове за възстановяване на запазената част или за унищожаване на завещателни разпореждания и дарения, които накърняват техните права. Това включва и правото да искат намаляване на завещания и дарения, ако те нарушават запазената част (чл. 30, ал. 1 и чл. 32).

Кои наследници са недостойни да наследяват (тоест лишени от наследство)?

В Закона за наследството в България са определени кои наследници са считани за недостойни да наследяват. Недостойни са лицата, които са извършили определени действия, които ги лишават от правото да наследяват по закон или по завещание. Тези действия са изрично посочени в чл. 3 от Закона за наследството. Ето кои са недостойните наследници:

1. Лице, което умишлено е убило или се е опитало да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете. Към тази категория спадат и съучастниците в тези престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано.
2. Лице, което е набедило наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. Изключение се прави, ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена.
3. Лице, което е склонило или възпрепятствало наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието си, или което е унищожило, скрило или поправило завещание на наследодателя или съзнателно си е служило с неистинско завещание.

Важно е да се отбележи, че недостойният наследник може да бъде признат за достоен от наследодателя чрез изрично изявление с нотариално заверено съдържание или чрез завещание (чл. 4 от Закона за наследството). Ако наследодателят е направил завещание в полза на недостоен наследник, знаейки за причината за недостойнството, без изрично да го е признал за достоен, то този наследник наследява само в границите на завещанието.

Как се доказва, че наследник е недостоен да наследява?

Обстоятелството дали даден наследник е недостоен да наследява се установява по съдебен ред и изисква доказване на извършено престъпление или други определени действия от страна на наследника. За да бъде наследник обявен за недостоен, трябва да се докаже, че той е извършил деяние, което го прави недостоен съгласно чл. 3 от Закона за наследството.

Умишлено убийство или опит за убийство

Първата хипотеза касае случаите, в които наследникът е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или дете, или е съучастник в тези престъпления. Фактът, че наследникът е извършил или се е опитал да извърши подобно деяние, сам по себе си не е достатъчен, за да го лиши от наследство. Необходимо е престъплението да е установено по съдебен ред и да е доказано, че е извършено виновно.

Установяването на това обстоятелство обикновено става в рамките на наказателно производство, което е завършило с осъдителна присъда. Например, в Решение № 417 от 25.02.2013 г. по гр. д. № 168/2012 г. на Върховния касационен съд, съдът посочва, че умишленото убийство на наследодателя води до недостойнство за наследяване, което настъпва по силата на закона. Извършването на престъплението се установява с влязла в сила присъда, или ако наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 от Наказателно-процесуалния кодекс, с решение по чл. 97, ал. 4 от отменения Граждански процесуален кодекс или чл. 124, ал. 5 от действащия ГПК​​.

Ако наказателното производство не може да бъде възбудено или е прекратено, установяването на престъпното обстоятелство може да стане и по гражданско-правен ред. В този случай, гражданският съд може да пристъпи към събиране на доказателства във връзка с това обстоятелство и да направи извод дали е налице недостойнство за наследяване. Пример за това е случаят, когато наказателното производство е прекратено поради смъртта на извършителя. Тогава гражданският съд може да разгледа иск за установяване на недостойнство по чл. 124, ал. 5 ГПК​​.

Важно е деянието да е извършено виновно, като е без значение дали се касае за пряк или евентуален умисъл. Освен това, ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват неговата наказуемост, или ако е амнистирано, недостойнството не настъпва.

Набеждаване в престъпление

Втората хипотеза за обявяване на наследник за недостоен касае случаите, в които наследникът е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е подадена. За да бъде установено недостойнството, трябва да се докаже, че набедяването е било умишлено и не е имало основание.

Възпрепятстване на завещателни разпореждания

Третата хипотеза включва действия като склоняване или възпрепятстване на наследодателя чрез насилие или измама да направи, измени или отмени завещание, унищожаване, скриване или поправяне на завещание, или съзнателно използване на неистинско завещание. Установяването на тези обстоятелства изисква събиране на доказателства и съдебно решение, което да признае действията на наследника за извършени и умишлени.

Например, ако наследодателят е оставил за свои наследници син и дъщеря, и с влязла в сила осъдителна присъда синът е признат за виновен за опит за убийство на баща си, то в този случай бащата ще бъде наследен само от дъщерята. Синът няма да наследи нищо, тъй като престъплението и вината му са доказани по несъмнен начин. Не е необходимо дъщерята да води допълнително съдебно производство срещу брат си, за да установи, че той е недостоен.

Така, недостойнството за наследяване настъпва по силата на закона, но трябва да бъде установено по съдебен ред чрез доказателства и съдебно решение. Това е важно, за да се защити правото на останалите наследници и да се гарантира справедливост в наследствените отношения.

Може ли "достоен" наследник да бъде лишен от наследство и ако да, как?

В българското наследствено право, лишаването на "достоен" наследник от наследство е възможно, но подлежи на строго определени условия и ограничения, регламентирани в Закона за наследството. Основните начини, по които един наследник може да бъде лишен от наследство, включват завещание, дарение и прехвърляне на имущество чрез покупко-продажба.

Лишаване чрез завещание‍

Наследодателят има правото да се разпорежда с имуществото си чрез завещание, но трябва да спазва определени правила, за да не накърнява запазената част на наследниците. Запазената част представлява дял от наследството, който по закон се полага на определени категории наследници (низходящи, родители и съпруг). Завещателните разпореждания не могат да накърняват тази запазена част. Например, ако наследодателят има две деца, запазената част на всяко дете е 2/3 от наследството. Следователно, наследодателят може да разпореди останалата част (1/3) чрез завещание, без да накърнява запазената част на децата​​.

Лишаване чрез дарение

‍Наследодателят може да дари имущество приживе, но тези дарения също подлежат на ограничение, ако накърняват запазената част на наследниците с право на такава. В случай, че даренията накърняват запазената част, наследниците могат да искат намаляването им до размера, необходим за допълване на тяхната запазена част. Този процес се нарича възстановяване на запазената част и се регламентира от чл. 30 от Закона за наследството​​.

Лишаване чрез прехвърляне на имущество посредством покупко-продажба

‍Наследодателят може да прехвърли имущество чрез покупко-продажба, като това действие се извършва приживе. Въпреки това, ако се докаже, че прехвърлянето е симулативно и цели да заобиколи наследствените права на наследниците, то може да бъде оспорено и отменено по съдебен ред. Такава симулативна сделка се разглежда като фиктивна, направена с цел да се лишат наследниците от техните дялове от наследството.

Процедура за лишаване от наследство

‍За да бъде лишен един наследник от наследство, трябва да бъдат спазени всички законови изисквания и формалности. В случай на завещание, завещателят трябва да състави завещанието съобразно изискванията на чл. 24 и чл. 25 от Закона за наследството, като завещанието трябва да бъде написано саморъчно или нотариално заверено. При дарения и прехвърляне на имущество, сделките трябва да бъдат извършени съобразно изискванията на Закона за задълженията и договорите и да бъдат вписани в съответните регистри, за да имат правна сила.

Важно е да се отбележи, че наследниците имат право да оспорват завещания, дарения и прехвърляния, които нарушават техните законни права. Оспорването става по съдебен ред, като се предявяват искове за възстановяване на запазената част или за обявяване на симулативни сделки за недействителни.

В заключение, лишаването на "достоен" наследник от наследство е възможно в България, но подлежи на строги правни ограничения и процедури, които защитават правата на наследниците с право на запазена част. За да се избегнат правни спорове и да се гарантира валидността на разпорежданията, е препоръчително наследодателите да се консултират с адвокат, специализиран в наследствено право.

Какво представлява неистинското завещание? Кога неистинско завещание е основание за лишаване от наследство?

Неистинското завещание представлява завещание, което е фалшиво или подправено по някакъв начин. Това може да включва завещание, което не е написано или подписано от завещателя, завещание, в което са направени промени без знанието и съгласието на завещателя, или завещание, което съдържа неверни данни или измамни условия. Основното в случая е, че завещанието не отразява действителната воля на завещателя и е използвано съзнателно с цел да се извлече неправомерна полза.

Недостойнството за наследяване, свързано с неистинско завещание, е предвидено в чл. 3, буква "в" от Закона за наследството (ЗН). Съгласно тази разпоредба, недостоен е наследник, който е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, измени или отмени завещанието си, или който е унищожил, скрил или поправил завещание на наследодателя, или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

За да се установи недостойнство на наследник на основание използване на неистинско завещание, е необходимо да бъдат изпълнени следните условия:

1. Съзнателност: Наследникът трябва да е знаел, че завещанието е неистинско. Това означава, че не е достатъчно завещанието просто да е фалшиво; наследникът трябва съзнателно да го е използвал, знаейки за неговата неистинност​​.
2. Доказване по съдебен ред: Фактът, че завещанието е неистинско, трябва да бъде установен по съдебен ред. Това обикновено става в рамките на гражданско производство, в което се разглеждат доказателствата за неистинността на завещанието и участието на наследника в неговото използване.
3. Недействителност на завещанието: Завещанието трябва да бъде обявено за недействително поради своята неистинност. Това се постига чрез съдебно решение, което установява, че завещанието не отразява действителната воля на завещателя и е било използвано с измамна цел.

Пример за ситуация, в която наследник може да бъде признат за недостоен поради използване на неистинско завещание, е когато наследникът представи завещание, което е подписано от друг човек вместо от завещателя, или когато завещанието е фалшифицирано чрез добавяне или премахване на клаузи без знанието на завещателя.

Върховният касационен съд в Решение № 828 от 26.01.2005 г. по гр. д. № 402/2004 г. подчертава, че за да се установи недостойнство на основание съзнателно служене с неистинско завещание, е необходимо наследникът да е знаел, че завещанието е неистинско, и съзнателно да го е използвал​​.

Правни последици - Недостойнството за наследяване настъпва ex lege (по силата на закона) с факта на извършеното деяние и има ретроактивно действие, което означава, че наследникът се счита за недостоен от момента на извършването на деянието. Това изключва наследственото правоприемство и недостойният наследник губи правото си да наследява имуществото на наследодателя​​.