В настоящия информативен материал на адвокатска кантора "Колибанекова и партньори", ние се фокусираме върху един изключително чувствителен и комплексен аспект на правото на недвижими имоти и наследственото право - делото за оспорване на завещание. Разбираме колко тежко и емоционално натоварващо може да бъде за всички засегнати страни преминаването през процеса на оспорване на завещание, затова нашият екип от добри адвокати по недвижими имоти е тук, за да предостави необходимата подкрепа, професионално ръководство и правна защита на нашите клиенти. Ако ви е нужен адвокат за оспорване на завещание, можете да се свържете с нас и да защитите своите права и интереси още днес!
Информативният материал ще разгледа ключови аспекти, свързани с оспорването на завещания, като:
Нашата мисия е да осигурим, че нашите клиенти ще получат пълното внимание и експертни знания, необходими за навигация в сложните процеси, свързани с оспорване на завещания. Разбираме дълбоките и често лични мотиви зад такива дела и сме посветени на предоставянето на ясни, точни и ефикасни правни решения. Нашият екип работи неуморно, за да защитава интересите на нашите клиенти, като винаги стремим към достигането на най-добрия възможен изход.
Завещанието е личен, едностранен, отменим, безвъзмезден и морален акт, чрез което всяко лице, отговарящо на определени условия в Закона за наследството, може да уреди съдбата на своето имущество след смъртта си. Съгласно чл. 13 от Закона за наследството, всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Това правно действие дава възможност на завещателя да определи наследници на своето имущество по свое усмотрение, съобразявайки се със законовите ограничения и изисквания за запазена част.
Законът разграничава два основни вида завещания: нотариални и саморъчни.
Запазената част представлява частта от наследството, която законът гарантира за определени категории наследници, като по този начин ограничава правото на завещателя свободно да разпорежда с цялото си имущество. Съгласно чл. 28 и 29 от Закона за наследството, запазената част се определя в зависимост от наличието на низходящи, родители или съпруг на наследодателя. Това означава, че определен процент от имуществото на наследодателя е задължително отреден за неговите близки роднини и не може да бъде ограничен или отменен чрез завещателни разпореждания.
Чрез въвеждането на концепцията за запазена част, законодателят цели да защити финансовите интереси на най-близките роднини на наследодателя, гарантирайки им минимален дял от неговото имущество, независимо от неговите лични желания и завещателни разпореждания.
Оспорването на завещание е правен механизъм, който позволява да се атакува валидността на завещателно разпореждане по определени основания. В зависимост от характера на дефектите, които могат да бъдат открити в завещанието, законът предвижда два вида недействителност: нищожност и унищожаемост.
Законът за наследството определя, че за да може лице да получи по завещание, то трябва да бъде живо към момента на откриване на наследството или, в случай че е юридическо лице, да не е прекратено. Важно е също така да е способно да приеме завещанието и да е достойно по смисъла на чл. 3 ЗН. Не могат да наследяват по завещание лица, които не са заченати при откриване на наследството или които са неспособни да живеят, както и тези, които са определени като недостойни да наследяват, освен ако наследодателят изрично не ги е признал за достойни.
Законовите изисквания за съставяне на завещанието зависят от неговия тип - нотариално или саморъчно. Нотариалното завещание трябва да бъде извършено от нотариус в присъствие на двама свидетели, като процедурата трябва да следва разпоредбите на чл. 24 от Закона за наследството. Саморъчното завещание изисква да бъде написано изцяло от ръката на завещателя, да съдържа дата и подпис. Всички корекции, поправки или добавяния трябва да бъдат внимателно преценени по отношение на тяхната доказателствена сила.
Важно! Съгласно Решение № 23 от 05.06.2019 г. по гр. д. № 888 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение „Ако в завещанието са посочени две дати, независимо от причината за това /умишлено или поради пропуск/, предписаната от закона форма е опорочена и това има за последица нищожност на саморъчното завещание, освен ако в текста му се съдържат данни, позволяващи извод, че двете дати сочат съответно началото и края на съставянето му.“
Мотивът за съставяне на завещание не трябва да противоречи на закона или добрите нрави. Ако завещанието задължава наследодателя да получи издръжка приживе в замяна на завещателно разпореждане, това противоречи на принципите на безвъзмездност и може да доведе до нищожност на акта. Важно е да се отбележи, че ако противозаконният мотив е съчетан с други, които са законни и решаващи за волята на завещателя, завещанието остава действително.
Важно! Съгласно чл. 3 от Закона за наследството в България, не може да наследява като недостоен този, който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано, този който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена и този, който е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание. Съгласно чл. 4 от Закона за наследството, недостойният може да наследява, ако наследодателят го е признал изрично за достоен чрез акт с нотариално заверено съдържание или чрез завещание. Недостойният, в полза на когото наследодателят е направил завещание, като е знаел причината за недостойнството, без изрично да го е признал за достоен, наследява само в границите на завещанието.
Унищожаеми завещания са такива, които формално отговарят на всички законови изисквания, но съдържат пороци, даващи основание за тяхното оспорване. Искът за унищожаване подлежи на погасяване с тригодишна давност от узнаването на причината за унищожаемост, но не по-късно от десет години след откриването на наследството.
Важно! Съгласно Решение № 141 от 28.02.2003 г. на ВКС по гр. д. № 675/2002 г., II г. о., „Завещателното разпореждане е унищожаемо тогава, когато към момента на извършване на завещанието лицето не е способно да завещава. Неспособни да завещават са лицата, поставени под ограничено запрещение. В този случай се изследва дали към момента на извършване на завещанието разбират свойството и значението на постъпките си. Дали това състояние е трайно или кратковременно, е без значение. Важното е, да е съществувало по времето, в което завещанието е било съставяно / съставено!“
Важно е да се подчертае, че оспорване на завещание е възможно и когато то засяга запазените части на наследниците по закон. Това основание за оспорване подчертава важността на законовата защита, предоставена на определени категории наследници, като гарантира, че те получават справедлив дял от наследството, независимо от завещателните разпореждания на наследодателя.
В заключение, оспорването на завещание може да бъде мотивирано от редица сериозни основания, които засягат легитимността и справедливостта на завещателните разпореждания. Правната рамка предвижда защита както за потенциалните наследници, така и за последната воля на завещателя, като по този начин се стреми към баланс между интересите на всички страни.
Важно! Съгласно чл. 10. от Закона за наследството, низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените. Починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци, а наследяването в тези случаи става по коляно. Заместването се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества, или което е недостойно да наследи същия.
При оспорване на завещание, давностният срок зависи от вида на недействителността, на която се основава искът. За нищожността на завещанието е важно да се отбележи, че правото на иск за прогласяване на нищожност не е ограничено с давностен срок. Това означава, че ако завещанието се счита за нищожно поради някое от основанията, изброени в закона, интересуващите се лица могат да подадат иск за неговото обявяване за недействително по всяко време, без да се ограничават от изтичането на определен период от време.
Важно! Придобивната давност на недвижим имот получен въз основа на нищожно завещание е 10 години. Тази давност може да спира и да се прекъсва. Няма срок за обявяване на нищожност на завещанието, но има давностен срок, след изтичането на който дори и при нищожно завещание, заветникът, в чиято полза е направено завещанието, ще е станал собственик по давност.
От друга страна, при унищожаемост на завещанието, която се отнася до случаи, в които завещанието притежава всички законово изисквани елементи за действителност, но е засегнато от дефекти, даващи основание за неговото оспорване, се прилага специфичен давностен срок. Искът за унищожаване на завещание се погасява с тригодишна погасителна давност, която започва да тече от момента, в който ищецът е узнал за основанието за унищожаемост, но не по-късно от 10 години от откриването на наследството. Това ограничение поставя рамки върху времевия период, през който заинтересованите лица могат да предприемат действия за оспорване на завещанието по основание на унищожаемост.
Съгласно тълкувателно дело № 2/2023 г. по описа на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС, завещанията, които съдържат уговорка "срещу издръжка и гледане", тоест завещания, направени както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му, пораждат различни мнения относно тяхната действителност. Съществува дебат дали такава уговорка противоречи на принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане и дали поради това завещанието трябва да се счита за нищожно на основание чл. 42, б. „в“ от Закона за наследството (ЗН).
Според едно мнение в съдебната практика, такова завещание е нищожно, тъй като вменяването на задължение за бъдещи грижи след съставяне на завещанието противоречи на безвъзмездния характер на завещанието. Това мнение подчертава, че действителността или недействителността на завещанието се определя не по резултата – дали завещателят е бил гледан и издържан приживе, а от мотива, формирал волята на завещателя.
Според друго мнение, когато в завещанието е изразено благодарение за вече положени и очакване за бъдещи грижи, това не означава, че завещанието има възмезден характер. Такова завещание се тълкува като имащо възнаградителен характер, където обичайният мотив е благодарност за грижите, което съответства на закона и на добрите нрави. Следователно, мотивите не противоречат на закона, и завещанието не е нищожно на основание чл. 42, б. „в“ ЗН.
Тълкувателното дело подчертава, че правилно е второто мнение, с оглед на характеристиките на завещанието като едностранна и безвъзмездна сделка. Завещанието, което включва благодарност за положени и бъдещи грижи, не може обективно да обвърже наследника със задължения и следователно не придобива възмезден характер. Мотивът за благодарност не трябва да се тълкува като условие за възмездност, а по-скоро като израз на признателност, който не подкопава безвъзмездния характер на завещанието.
Така, завещанието с уговорка "срещу издръжка и гледане" не се счита автоматично за нищожно, стига да е израз на благодарност за грижите, без да се установява възмездност или двустранен договор между завещателя и получателя на завещанието.
Да, възможно е. Законът за наследството не поставя ограничения относно това дали наследник може да бъде само физическо лице. Юридически лица и държавата също могат да бъдат назначени за наследници по завещание, стига те да съществуват (за юридическите лица да не са прекратени) към момента на откриване на наследството.
Завещание може да бъде оспорено като нищожно по редица основания, включително ако е направено в полза на лице, което по закон не може да бъде наследник (например, не е заченато към момента на откриване на наследството), не е спазена процедурата за съставяне на завещанието, или ако завещателното разпореждане е в противоречие на закона, обществения ред и добрите нрави.
Искът за оспорване на унищожаемо завещание подлежи на погасяване с тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който ищецът е узнал за причината за унищожаемостта, но не по-късно от десет години след откриването на наследството. Ако причината за унищожаемостта е била известна преди откриването на наследството, тригодишният срок започва да тече от момента на откриване на наследството.
На база на съдебната практика и тълкувателни решения, завещанията, които са направени с благодарност за грижите, които са положени и които ще продължат да се полагат за завещателя до края на неговия живот, обикновено не се считат за нищожни, тъй като те не вменяват задължение и запазват безвъзмездния характер на завещателното разпореждане. Такъв вид завещание обикновено се счита за възнаградително, а не за възмездно, и като такова не противоречи на законовите изисквания за действителност на завещанието.
%402x.svg)
.webp){kind=icon}
.webp){kind=icon}
