Добре дошли в адвокатска кантора Колибанекова и партньори, специализирана в наследствено право и недвижими имоти в цяла България, включително София, Пловдив, Бургас, Варна, Благоевград, Добрич, Плевен, Кърджали, Кюстендил, Разград, Стара Загора, Велико Търново, Ловеч, Русе, Търговище, Видин, Монтана, Силистра, Хасково, Враца, Пазарджик, Сливен, Шумен, Габрово, Перник, Смолян и Ямбол. Нашата практика включва широк спектър от правни въпроси, свързани с наследствените дела и недвижимите имоти, предоставяйки професионална помощ и съвети на нашите клиенти.

Една от най-често задаваните теми от нашите клиенти е как се предявява иск за възстановяване на запазена част от наследство в България. Този процес включва множество аспекти, като срок за предявяване на иск за възстановяване на запазена част, изчисляване на запазена част, както и възстановяване на запазена част при покупко-продажба или дарение. Често получаваме въпроси като: "Братята и сестрите имат ли запазена част от наследството?" и "Как се изчислява запазената част при две деца?"

Въпросите, свързани с давността на иск за възстановяване на запазена част и възстановяване на запазена част решение, също са от значителен интерес. Нашите клиенти питат: "Каква е давността за предявяване на иск за възстановяване на запазена част?" и "Какво решение може да се очаква от съда?" Често възниква и въпросът за отказ от запазена част и как това се отразява на наследството.

Ако имате нужда от добър адвокат по наследствено право в София, Пловдив, Варна, Бургас или другаде в България, адвокатска кантора Колибанекова и партньори е тук, за да ви помогне. С нашите опитни специалисти можете да бъдете сигурни, че ще получите компетентен съвет и защита на вашите интереси. Също така предоставяме консултации по въпроси като подялба на наследствена къща с двор и срок за прехвърляне на имот след смърт.

Нашите клиенти често питат за калкулатор на наследствени дялове и добър адвокат за имотни измами. Нашият екип е готов да отговори на всички ваши въпроси и да ви съдейства във всяка стъпка от процеса на възстановяване на запазена част от наследство. Свържете се с нас за повече информация и професионална правна помощ!

Какво означава и как се изчислява запазена част от наследство?

Запазената част от наследство е онази част от имуществото на починалия, която законът гарантира на неговите наследници, независимо от завещанията или даренията, направени приживе. Целта на запазената част е да защити определени категории наследници, като низходящи, родители или съпруг, от прекомерни завещателни разпореждания или дарения, които биха могли да ги оставят без наследство.

Съгласно чл. 28 от Закона за наследството в България, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може чрез завещателни разпореждания или дарения да накърнява запазената част от наследството. Запазената част е онази част, която остава извън разполагаемата част на наследодателя и се определя по следния начин:

За да се определи разполагаемата и запазената част на наследника, се образува маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като се извадят задълженията и се добавят даренията, с изключение на обичайните (чл. 31). Запазената част не може да бъде накърнена чрез завещания или дарения (чл. 28, ал. 1).

Запазената част се изчислява по следния начин - ако наследодателят е оставил низходящи (деца, включително осиновени) и не е оставил съпруг, запазената част за едно дете е 1/2 от имуществото, а при две или повече деца - 2/3 от имуществото (чл. 29, ал. 1). Ако наследодателят е оставил родители или само преживял родител, запазената им част е 1/3 (чл. 29, ал. 2). Когато наследодателят е оставил съпруг, съпругът получава 1/2, ако наследява сам, и 1/3, ако наследява заедно с родители. Ако има низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на тази на всяко дете (чл. 29, ал. 3).

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част (чл. 30, ал. 1). При определяне на запазената част, завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче (чл. 32).

Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, като се започва от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите (чл. 33). Когато завещаните или подарени недвижими имоти не могат да бъдат разделени удобно, се предоставя възможност на наследника да изпълни завещателното разпореждане или да изостави част от имота, равняваща се на разполагаемата част (чл. 35).

Ако наследодателят е завещал плодоползуване или пожизнена рента, наследниците с право на запазена част имат избор или да изпълнят завещанието, или да изоставят пълната собственост върху част от наследствения имот, която се равнява на разполагаемата част (чл. 35, ал. 1). Ако стойността на завещания или подарен имот надвишава разполагаемата част с повече от 1/4, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част (чл. 36, ал. 1).

Отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, извършени от заветниците или надарените, могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част (чл. 37, ал. 1).

Кой има право на запазена част от наследство?

Запазената част от наследството представлява онази част от имуществото на починалия, която законът гарантира на определени категории наследници, независимо от завещанията или даренията, направени приживе. Тези наследници са:

• Низходящи (деца и внуци): Съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за наследството, запазената част на низходящите (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:
  • 1/2 от наследството при едно дете или неговите низходящи.
  • 2/3 от наследството при две или повече деца или техните низходящи.
• Родители: Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3 от наследството, ако няма други наследници като низходящи или съпруг (чл. 29, ал. 2 от Закона за наследството).
• Съпруг: Запазената част на съпруга е:
  • 1/2 от наследството, когато наследява сам (т.е. без други наследници като родители или низходящи).
  • 1/3 от наследството, когато наследодателят е оставил и родители. Ако наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете (чл. 29, ал. 3 от Закона за наследството).

Братята и сестрите имат ли запазена част от наследството?

Според българското законодателство, братята и сестрите на починалия не разполагат с право на запазена част от наследството. Запазената част е изрично предвидена за низходящите (деца и внуци), родителите и съпруга на наследодателя. Братята и сестрите могат да наследяват само ако няма низходящи, родители или съпруг, но дори и в този случай те нямат право на запазена част, а наследяват по закон в съответствие с общите правила за наследяване по чл. 5-10 от Закона за наследството.

Това потвърждава и съдебната практика. В Решение № 130 от 24.03.2017 г. по гр. д. № 878 / 2016 г. на Върховния касационен съд се разглежда въпросът за правото на запазена част и се уточнява, че това право е имуществено и преминава към наследниците, които са легитимирани да го упражнят, но не включва братя и сестри.

По този начин, ако сте брат или сестра на починалия, вие не можете да претендирате запазена част от неговото наследство. Запазената част е защитена за наследниците, които имат по-близка връзка с наследодателя, като деца, родители и съпруг.

Какво е разполагаема част от наследство и как се изчислява?

Разполагаемата част от наследството представлява онази част от имуществото на починалия, с която той може свободно да се разпорежда чрез завещания или дарения, без да накърнява запазената част на наследниците със запазено право. Тази разполагаема част е остатъкът от наследството след отделянето на запазената част, която законът гарантира на определени категории наследници, като деца, съпруг и родители.

Съгласно чл. 28, ал. 2 от Закона за наследството, частта от наследството извън запазената част се нарича разполагаема част. Това означава, че наследодателят има право да се разпорежда с нея чрез завещания или дарения по свое усмотрение.

За да се изчисли разполагаемата част, първо трябва да се определи запазената част на наследниците. Чл. 29 от Закона за наследството определя размерите на запазената част в зависимост от броя и категорията на наследниците. Например, ако наследодателят остави две деца, запазената им част е 2/3 от наследството. Следователно, разполагаемата част ще бъде 1/3 от наследството.

Процедурата за изчисляване на разполагаемата част включва следните стъпки:

1. Определяне на наследствената маса: Съгласно чл. 31 от Закона за наследството, наследствената маса включва всички имоти и активи, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като от нея се изваждат задълженията и увеличенията на наследството по чл. 12, ал. 2.
2. Добавяне на даренията: Към наследствената маса се прибавят всички дарения, направени от наследодателя приживе, с изключение на обичайните дарове. Остойностяването на тези дарения се извършва според тяхната стойност към момента на откриване на наследството за недвижимите имоти и според стойността им по време на дарението за движимите вещи.
3. Определяне на запазената част: След формиране на наследствената маса и добавяне на даренията, се изчислява запазената част съобразно разпоредбите на чл. 29. Например, ако наследодателят има едно дете, запазената му част ще бъде 1/2 от наследството.
4. Изчисляване на разполагаемата част: Разполагаемата част е остатъкът от наследствената маса след отделянето на запазената част. Например, ако наследствената маса е 100 000 лева и запазената част е 2/3 (66 666 лева), разполагаемата част ще бъде 1/3 (33 334 лева).

Според Решение № 155 от 06.02.2019 г. на Върховния касационен съд, при накърняване на запазената част с универсално завещание или с дарение, което изчерпва цялото наследствено имущество, не е необходимо формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН. Намалението се извършва в дробна част от цялото имущество. Това означава, че накърнената запазена част се възстановява чрез намаляване на завещанията или даренията в съответната пропорция, съобразно чл. 29.

В случаите, когато има завет или определени дарения, формирането на наследствена маса по чл. 31 е необходимо. Само така може да се определи точният размер на запазената и разполагаемата част, като се остойностяват всички активи и задължения на наследодателя. Това се прави, за да се установи, с какво точно е облагодетелстван наследникът по завещание и дали е накърнена запазената част на другите наследници (Решение № 81 от 20.04.2012 г. на Върховния касационен съд).

Така, разполагаемата част от наследството се изчислява чрез внимателно определяне на наследствената маса, изваждане на запазената част и включване на всички дарения, за да се гарантира справедливото разпределение на наследственото имущество.

Как се възстановява запазена част от наследство?

Възстановяването на запазената част от наследството е процес, при който наследник с право на запазена част, който не е получил пълния размер на своята запазена част поради завещания или дарения, има право да поиска намаляване на тези завещания или дарения до необходимия размер за допълване на неговата запазена част.

Според чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството, наследник с право на запазена част може да иска намалението на завещания или дарения до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Това означава, че ако наследникът е получил някакви дарения или завети, те първо се прихващат и едва след това се прави намаление на останалите завещания или дарения.

Съгласно едно от ключовите решения на Върховния касационен съд, при пряко наследяване, от запазената част на наследника се прихващат даренията и заветите, направени лично на него от наследодателя. Но когато наследодателят се е разпоредил чрез дарение в полза на свой низходящ, който е починал преди него, и е оставил низходящи, които го заместват в наследяването, те се явяват облагоделствани от това дарение, защото придобиват по наследяване и идеални части от дарения имот. В тази хипотеза по реда на чл. 30, ал.1 ЗН следва да бъде прихваната паричната равностойност не само на даренията и заветите, направени от наследодателя лично в полза на низходящите - наследници със запазена част, но и паричната равностойност на идеалната част, която те придобиват по наследяване от своя надарен възходящ.  Нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗН е обща и не провежда разграничение между наследници със запазена част, които се призовават към наследяване пряко и тези, които наследяват по право на заместване, но доколкото в двата случая правото на наследяване се основава на различни предпоставки, това различие следва да бъде съобразено при разрешаване на въпроса кои дарения и завещания подлежат на прихващане.

В разпоредбата на чл. 31 от Закона за наследството е предвидено, че за да се определи разполагаемата част и размерът на запазената част на наследника, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като от нея се изваждат задълженията. След това се прибавят даренията, с изключение на обичайните, според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване – за движимите.

Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят не е разпоредил друго (чл. 32). Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, като се започва от последните дарения и се върви последователно към предходните (чл. 33).

Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда срок, постъпва се по реда на чл. 32-33 (чл. 34).

При завещание на плодоползуване или пожизнена рента, доходът от които надминава дохода от разполагаемата част, наследниците с право на запазена част имат избор да изпълнят завещателното разпореждане или да изоставят пълната собственост върху такава част от наследствения имот, която се равнява на разполагаемата част (чл. 35). Същото важи и когато е завещана гола собственост върху имоти, доходът от които надвишава дохода на разполагаемата част.

В случаите, когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него не може да стане удобно, ако стойността на завещания или подарения имот надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният могат да задържат целия имот и да възмездят наследника с пари според цената по време на намаляването (чл. 36).

Отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено намалението, могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари (чл. 37).

Важно е да имаме предвид и, че изискването за приемане на наследство по опис по реда на чл. 30, ал. 2 от Закона за наследството е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално както и когато завещание, което не е било известно, е било открито след приемането на наследството по смисъла на чл. 55 ЗН.

Как се предявява иск за възстановяване на запазена част от наследство? Какво решение взима съда?

Искът за възстановяване на запазената част от наследство е правен механизъм, чрез който наследникът със запазена част може да защити своето право, ако тази част е накърнена от завещания или дарения, направени от наследодателя. Този процес е строго регулиран от Закона за наследството и съдебната практика, която го интерпретира.

Първо, важно е да се уточни, че наследникът с право на запазена част може да поиска намаляване на завещания или дарения, ако те накърняват неговата запазена част. Според чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството, наследникът може да иска намалението на завещания или дарения до размера, необходим за допълване на запазената му част. При това се прихващат направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове.

Давностният срок за предявяване на иск за възстановяване на запазената част от наследство е пет години, считано от откриването на наследството, което е датата на смъртта на наследодателя, или от узнаването за завещанието (ако е съставено такова), съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, който се прилага субсидиарно за сроковете на исковете по наследствени дела, както и трайната тълкувателна съдебна практика.

Ответници по иска за възстановяване на запазената част са лицата, които са облагодетелствани от завещанията или даренията, които накърняват запазената част на наследника. Това могат да бъдат както наследници по закон, така и трети лица, които не са наследници по закон, но са получили завещания или дарения от наследодателя. Важно е да се отбележи, че според Тълкувателно решение № 1 от 2005 г. на Върховния касационен съд, наследници по закон са само тези, които са призовани да наследяват в конкретния случай, а не всички лица, посочени в чл. 5-10 ЗН​​.

Процедурата за предявяване на иска включва подаване на искова молба в съда, като се изисква точна идентификация на имуществото, което накърнява запазената част, и остойностяване на това имущество. За да се установи размерът на накърнението и нуждата от намаление, съдът формира наследствена маса съгласно чл. 31 от Закона за наследството. Тази маса включва всички активи и пасиви на наследодателя към момента на смъртта, като се добавят и направените дарения с изключение на обичайните дарове​​.

След формирането на наследствената маса, съдът преценява размера на накърнената запазена част и издава решение за намаляване на завещанията или даренията до размера, необходим за възстановяване на запазената част на наследника. Това решение се прилага съразмерно спрямо всички завещателни разпореждания и дарения, освен ако наследодателят не е разпоредил друго​​.

Процедурата изисква наследникът с право на запазена част, който иска възстановяване на тази част спрямо лица, които не са наследници по закон, да е приел наследството по опис, както е предвидено в чл. 30, ал. 2 от Закона за наследството. Това условие има за цел да предпази заветниците или надарените от злоупотреби и да гарантира справедливото разпределение на наследственото имущество.

Искът за възстановяване на запазената част от наследство е сложен правен процес, който изисква внимателно следване на законовите изисквания и съдебната практика. Спазването на сроковете, правилното идентифициране на ответниците и формирането на наследствената маса са ключови елементи за успешното предявяване на този иск.

Възстановяване на запазена част при оспорване на завещание

Когато наследодателят завещае цялото си имущество или значителна част от него, наследниците със запазена част, като низходящи, съпрузи или родители, могат да предявят иск за възстановяване на тази част. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството, наследникът може да поиска намаляване на завещателните разпореждания до размера, необходим за допълване на запазената част. Искът трябва да бъде предявен в срок от пет години, считано от обявяването на завещанието пред нотариус. Ако срокът бъде пропуснат, правото на запазена част се преклудира и наследникът няма да може да получи полагащото му се по закон.

В Решение № 130 от 24.03.2017 г. по гр. д. № 878 / 2016 г. на Върховния касационен съд се разглежда въпросът за правото на възстановяване на запазена част. Съдът постановява, че правото на възстановяване на запазена част е имуществено право, което преминава към наследниците на лицето, което има право на запазена част. „Потестативното право по чл. 30, ал. 1 ЗН брани правата на трети по отношение на договора лица – наследниците на дарителя, поради което за правото (и кореспондиращото задължение) по чл. 30, ал. 1 ЗН са ирелевантни мотивите за сключването на договора за дарение. С оглед характеристиките на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗН се налага извода, че същото е наследимо“​​.

Оспорване на дарение с цел възстановяване на запазена част

Ако наследодателят е дарил цялото си имущество или значителна част от него, наследниците със запазена част имат право да поискат по съдебен ред отмяна на дарението до размера на тяхната запазена част. Искът за възстановяване на запазената част трябва да бъде предявен в срок от пет години от откриване на наследството (смъртта на наследодателя). След дарението, с което е нарушена запазената част, върху нея не тече придобивна давност, независимо от времето, изтекло до смъртта на наследодателя. Това означава, че дарението не може да се придобие по давност.

В Решение № 130 от 24.03.2017 г. по гр. д. № 878 / 2016 г. на Върховния касационен съд се разглежда случаят на съвместно дарение на имот от двама съпрузи. Съдът постановява, че преживелият съпруг-дарител има право да иска възстановяване на своята запазена част от наследството на неговия покоен съпруг-дарител чрез намаление на половината от съвместно извършеното дарение. „В хипотеза на извършено съвместно от двамата съпрузи дарение на имот, намиращ се в режим на съпружеска имуществена общност, преживелият съпруг-дарител има право да иска възстановяване на своята запазена част от наследството на неговия покоен съпруг-дарител чрез намаление на половината от съвместно извършеното дарение“​​.

Запазена част от наследство при покупко продажба

Когато наследодателят извършва покупко-продажба на имущество с цел прикриване на дарение, наследниците с право на запазена част могат да искат обявяване на сделката за симулативна и невалидна до размера на запазената им част. За да успее в иска си, ищецът трябва да докаже, че сделката е симулативна и прикрива дарение. Това може да се доказва чрез различни методи, като например доказателства за начина на плащане на продажната цена, дали имотът е продаден на значително по-ниска цена от пазарната или ако плащането не е осъществено реално.

Съгласно Решение № 50063 от 31.05.2023 г. по гр. д. № 3334 / 2017 г. на Върховния касационен съд, „при наличие на симулативен договор за продажба, прикриващ договор за дарение (относителна симулация по смисъла на чл. 17 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), е възможно да се докаже, че сделката е симулативна и прикрива дарение, като в такива случаи съдът може да обяви продажбата за нищожна и да възстанови запазената част“​​.

Тежестта на доказване, че продажбата е симулативна и прикрива дарение, пада върху ищеца, който търси своята запазена част. Най-често доказателства могат да се търсят при начина на заплащане на продажната цена, например, ако имотът е продаден на много по-ниска от пазарната цена или ако е продаден при плащане в брой, което никога не е осъществено. Свидетелските показания също са важен фактор при доказване на симулативната продажба на наследствения имот. Вие можете да ангажирате свидетели, които да потвърдят симулацията на сделката с устни показания пред съдия. Срокът за завеждане на този съдебен иск е пет години от откриване на наследството (смъртта на наследодателя)​​.