Адвокатска кантора "Колибанекова и партньори" е специализирана в предоставянето на юридически услуги, свързани с вдигането на запори и възбрани върху имущество от частни съдебни изпълнители (ЧСИ) в България. Тази статия има за цел да ви информира за процедурата по вдигане на запор или възбрана, включително как се подава молба за заличаване на запор или възбрана, какви са сроковете за вдигане на запор и давността на изпълнителните листове. Много от нашите клиенти се интересуват от различни аспекти на този процес, като например "Какъв е законовият срок за вдиганане на запор?" или "Как се проверява запор по ЕГН?" Често ни питат и за "Автоматично вдигане на запор" и "Срок за вдигане на запор на банкова сметка".
Сред ключовите въпроси, които получаваме, са: "Как се подава молба за вдигане на запор от ЧСИ?", "Какъв е образецът за молба за вдигане на запор на банкова сметка?" и "Каква е таксата за вдигане на запор?" Освен това, нашите клиенти често се интересуват от "Абсолютна давност на изпълнителен лист" и "Как се маха запор на сметка?" За тези, които търсят юридическа помощ, нашата кантора предлага добри адвокати срещу частни съдебни изпълнители в София, Пловдив, Бургас, Варна, Благоевград, Добрич, Плевен, Кърджали, Кюстендил, Разград, Стара Загора, Велико Търново, Ловеч, Русе, Търговище, Видин, Монтана, Силистра, Хасково, Враца, Пазарджик, Сливен, Шумен, Габрово, Перник, Смолян, Ямбол и цяла България.
Клиентите често задават въпроси относно "Как да се отървем от ЧСИ?", "Какви са сроковете за вдигане на запор от ЧСИ?" и "Каква е процедурата за проверка на запор по ЕГН?". Много от тях са заинтересовани и от теми като "Спечелени дела срещу ЧСИ", "Прекратяване на изпълнително дело при ЧСИ" и "Защита от ЧСИ", "Давност на възбрана", "покупка на имот от ЧСИ с възбрана", "Как мога да сключа извънсъдебно споразумение с ЧСИ?" и други! Въведението на тази статия ще ви помогне да разберете основните моменти в процеса на вдигане на запор или възбрана и как нашата кантора може да бъде полезна за вас.
Нашият екип от опитни адвокати е готов да отговори на всички ваши въпроси и да ви предостави необходимата правна помощ за вдигане на запор или възбрана върху имущество, за да защитите вашите права и интереси. Независимо дали се нуждаете от информация за законовите срокове за вдигане на запор или как да подадете молба за вдигане на запор от ЧСИ, ние сме тук, за да ви помогнем.
В адвокатска кантора "Колибанекова и партньори", нашият екип от добри адвокати за защита срещу ЧСИ, банки и колекторски фирми е посветен на предоставянето на професионална подкрепа и ръководство през целия процес на вдигане на възбрана и запор. Разбираме сложността на тези правни процедури и сме тук, за да ви помогнем със съвет и действие, насочени към възстановяване на вашата собственост и финансова независимост.
Обезпечителните мерки представляват правни инструменти, които целят защита на правата на кредиторите по време на съдебни спорове или изпълнителни производства. Те са регламентирани в Гражданския процесуален кодекс на Република България и служат за предотвратяване на действия от страна на длъжника, които могат да осуетят изпълнението на съдебни решения или действия, насочени към разпореждане с движимо или недвижимо имущество, което би могло да послужи за изплащане на дълга. Казано иначе, запорът, възбраната и другите обезпечителни мерки служат като гаранция за кредитора, че длъжникът няма да си разпродаде имуществото с цел да се "измъкне" от това да си плати задълженията
Според чл. 397, ал. 1 от ГПК, обезпечението на иска може да бъде осъществено по следните основни начини:
Запорът е правна обезпечителна мярка, която се налага с цел да обезпечи (тоест гарантира и защити) изпълнението на парични задължения на длъжника чрез ограничаване на правото му да се разпорежда с определени движими вещи или вземания. Съгласно българското законодателство, запорът представлява вид обезпечителна мярка, която гарантира правата на кредитора и осигурява удовлетворяването на неговите претенции, в случай че длъжникът не изпълни доброволно задълженията си.
Процедурата по налагане на запор е регламентирана в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В чл. 397, ал. 1, т. 2 от ГПК е предвидено, че обезпечението се извършва със запор на движими вещи и вземания на длъжника. Запорът се налага въз основа на обезпечителна заповед, издадена от съда, и се изпълнява от съдебния изпълнител. При налагането на запор върху движима вещ, съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене.
Запорът върху вземания се осъществява чрез уведомяване на третото задължено лице (напр. банка), което трябва да блокира съответната сума до изпълнение на задължението или отмяна на запора. Запорът може да се наложи и върху банкови сметки, дялове в търговско дружество и други активи, които са собственост на длъжника.
Съгласно чл. 400, ал. 1 от ГПК, налагането на запор се извършва незабавно от съдебния изпълнител по искане на молителя въз основа на обезпечителната заповед на съда. Съдебният изпълнител връчва на ответника съобщение вместо призовка за доброволно изпълнение. При налагане на запор върху движима вещ, съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене съгласно чл. 465 - 472 от ГПК.
Действието на запора е подробно уредено в чл. 401 от ГПК. Запорът произвежда ефект на запазване на правата на кредитора върху запорираните вещи или вземания, като предотвратява възможността длъжникът да се разпорежда с тях. Обезпеченият кредитор може да предяви иск срещу третото задължено лице за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. За случаите на налагане на запор се прилагат разпоредбите на чл. 451 - 453, чл. 456, ал. 1, чл. 508, 509 и чл. 512 - 514 от ГПК.
Отмяната на запора се урежда в чл. 402 от ГПК. Може да се иска отмяна на запора по молба на заинтересованата страна, ако вече не съществуват причините, поради които е бил допуснат, или ако са налице условията по чл. 398, ал. 2 от ГПК. Съдът разглежда молбата в закрито заседание и, ако се увери, че причините за запора са отпаднали, отменя запора с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба.
Запорът е временно ограничение, което има за цел да осигури изпълнението на съдебни решения и да защити правата на кредиторите, като същевременно предоставя на длъжника възможността да изпълни своите задължения и да избегне принудителни мерки.
Възбраната е правна мярка, която се налага с цел да обезпечи изпълнението на задълженията на длъжника чрез ограничаване на правото му да се разпорежда с определени недвижими имоти. Тя представлява вид обезпечителна мярка, която гарантира правата на кредитора и осигурява удовлетворяването на неговите претенции, ако длъжникът не изпълни доброволно задълженията си.
Съгласно българското законодателство, възбраната се регламентира в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК предвижда, че обезпечението се извършва с налагане на възбрана върху недвижим имот. Възбраната има за цел да предотврати прехвърлянето или обременяването на имота от страна на длъжника, което би могло да осуети удовлетворяването на кредиторските претенции.
Процедурата по налагане на възбрана е описана в чл. 400, ал. 2 от ГПК. Налагането на възбрана става чрез вписване на обезпечителната заповед на съда в нотариалните книги. Службата по вписванията съобщава на ответника за извършеното вписване, което има за цел да информира длъжника за наложеното ограничение върху имота му. Вписването на възбраната осигурява публичност и противопоставимост на мярката спрямо трети лица.
Възбраната има ефект на запазване на правата на кредитора върху възбранения имот, като предотвратява възможността длъжникът да се разпорежда с него по начин, който би могъл да увреди интересите на кредитора. Чл. 401 от ГПК урежда действието на възбраната, като предвижда, че наложените обезпечителни мерки, включително възбраната, произвеждат действието, предвидено в чл. 451 - 453, чл. 456, ал. 1, чл. 508, 509 и чл. 512 - 514 от ГПК. Обезпеченият кредитор може да предяви иск срещу третото задължено лице за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно.
Отмяната на възбраната е уредена в чл. 402 от ГПК. Заинтересованата страна може да подаде молба за отмяна на възбраната, ако вече не съществуват причините, поради които е била допусната, или ако са налице условията по чл. 398, ал. 2 от ГПК. Съдът разглежда молбата в закрито заседание и, ако се увери, че причините за възбраната са отпаднали, отменя възбраната с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба.
Запорът и възбраната са две различни обезпечителни мерки, които се налагат в рамките на гражданското и изпълнителното право с цел да гарантират изпълнението на задължения или да обезпечат бъдещи искове. Основната разлика между тях се отнася до видовете имущество, върху което могат да бъдат наложени, и до последиците от тяхното налагане. Запорът се налага върху движими вещи, банкови сметки, вземания и други финансови активи на длъжника. В резултат на наложения запор, длъжникът губи правото да разпорежда със засегнатото имущество - не може да прехвърля средства, да продава или по друг начин да се отказва от своите права върху тях.
От друга страна, възбраната обикновено се прилага върху недвижими имоти и кораби, ограничавайки длъжника да извършва правни действия, които биха променили състоянието или собствеността на имота, като продажба, залог или други видове прехвърляне. Възбраната предотвратява всякакви опити за обезсилване на имущественото състояние на длъжника по начин, който би могъл да засегне интересите на кредитора. И двете мерки служат за защита на кредиторите, като им осигуряват механизъм за удовлетворение на техните вземания, но се отличават по своите приложения и целево имущество.
Така, и запорът, и възбраната са средствата, с които българското законодателство предоставя на кредиторите възможност да обезпечат своите искове и да ограничат длъжниците в тяхната способност да разпореждат със своето имущество, докато не бъде разрешен правният спор или не бъдат изпълнени задълженията им.
Получаването на съобщение за наложен запор или възбрана е сериозна мярка, справянето с която изисква бързи и информирани действия. Първо е важно да се разбере дали запорът или възбраната са наложени в рамките на дело за обезпечение на бъдещ иск или от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) по изпълнително производство, тъй като процедурите и възможностите за действие могат да се различават.
Ако запорът или възбраната са наложени в рамките на дело за обезпечение на бъдещ иск, това означава, че съдът е допуснал обезпечение на бъдещия иск, за да предотврати действия от страна на длъжника, които могат да осуетят изпълнението на евентуално съдебно решение. В такъв случай е важно да се свържете със адвокат, специализиран в делата за обезпечение на бъдещ иск, който може да ви помогне да прегледате документите и да изготви необходимите възражения или молби за отмяна на обезпечението, ако е налице основание за това. В рамките на тази процедура можете да подадете молба за замяна на обезпечението с друг вид, както е предвидено в чл. 398 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), например със залог в пари или в ценни книжа, ако искът е оценим в пари.
Ако запорът или възбраната са наложени от частен съдебен изпълнител (ЧСИ), това обикновено означава, че вече има изпълнително дело, и ЧСИ е наложил обезпечителните мерки с цел събиране на дълга. В този случай първата стъпка е да се свържете с ЧСИ, за да получите подробности относно дълга и основанието за налагане на запора или възбраната. Можете да направите проверка на запора или възбраната чрез ЕГН в службата по вписванията или в сайта на ЧСИ, ако е налична такава услуга.
Следващата стъпка е да се свържете с адвокат с опит в делата срещу ЧСИ (Частни съдебни изпълнители), специализиран в изпълнителните производства, който да ви помогне да оцените ситуацията и да ви предостави съвети за възможните действия. В зависимост от обстоятелствата, може да се наложи да подадете молба за отмяна на запора или възбраната, ако считате, че те са наложени неправомерно или ако имате основания да оспорите дълга. Молбата за отмяна на запора или възбраната се подава до съда, който е издал обезпечителната заповед, като се прилагат съответните доказателства за вашите твърдения.
Ако сте в състояние да изплатите дълга, може да се договорите с кредитора за погасяване на задължението, което ще доведе до отмяна на наложените обезпечителни мерки. В този случай е важно да получите писмено потвърждение за погасяването на дълга и за искането за вдигане на запора или възбраната, което да представите на ЧСИ.
Във всеки случай, е важно да не пренебрегвате полученото съобщение и да предприемете навременни действия, за да защитите своите права и интереси. Консултацията с опитен адвокат е от съществено значение за правилното разбиране на вашите възможности и за предприемането на най-добрите действия в съответствие със закона.
Ако запорът е наложен поради обезпечение на бъдещ иск, важно е да предприемете следните стъпки, за да защитите своите права и интереси. Обезпечението на бъдещ иск се допуска, когато без него за ищеца би било невъзможно или сериозно затруднено осъществяването на правата по бъдещото съдебно решение. Ето какво трябва да направите:
Първо, свържете се с добър адвокат, който да ви помогне да анализирате ситуацията и да ви предостави правни съвети. Адвокатът ще прегледа обезпечителната заповед и ще ви информира за правата и възможностите ви за действие. Правилното разбиране на основанията за налагане на запора е от съществено значение за изготвянето на адекватна правна стратегия.
Второ, проверете дали искът, по който е наложен запорът, е подкрепен с убедителни писмени доказателства или дали е представена гаранция в определения от съда размер, както е предвидено в чл. 391 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ако има основания да смятате, че искът не е основателен или че няма обезпечителна нужда, можете да подадете възражение срещу наложения запор.
Трето, разгледайте възможността за замяна на наложения запор с друг вид обезпечение. Чл. 398 от ГПК предвижда, че съдът може да допусне замяна на един вид обезпечение с друг по искане на една от страните, след като уведоми другата страна и вземе предвид нейните възражения. Например, ако запорът е наложен върху движими вещи или вземания, можете да предложите залог в пари или ценни книжа като алтернативно обезпечение.
Четвърто, подгответе и подайте молба за отмяна на запора, ако считате, че той е наложен неправомерно или ако вече не съществуват причините, поради които е бил допуснат. Чл. 402 от ГПК урежда процедурата за отмяна на обезпечителни мерки. Молбата се подава до съда, който е издал обезпечителната заповед, и трябва да съдържа аргументи и доказателства, подкрепящи вашето искане.
Пето, ако искът е очевидно неоснователен или ако са налице други основания за отмяна на запора, съдът може да постанови отмяна на обезпечителната мярка в закрито заседание. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба, което означава, че имате право да обжалвате решението, ако не сте удовлетворени от него.
И накрая, поддържайте комуникация с вашия адвокат и следете развитието на делото. Вашият адвокат ще ви информира за всякакви промени и ще ви предостави съвети за най-добрите действия, които трябва да предприемете в конкретната ситуация.
ВАЖНО! Определението, с което се допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба.
Ако вече има влязъл в сила изпълнителен лист, е важно да предприемете следните стъпки, за да защитите своите права и интереси. Изпълнителният лист е документ, който удостоверява съществуването на неизплатено задължение и дава възможност на кредитора да започне изпълнително производство срещу длъжника чрез съдебен изпълнител.
Първо, свържете се със съдебен адвокат, който да ви предостави правна помощ и да ви информира за възможностите ви за действие. Адвокатът ще прегледа изпълнителния лист и ще ви обясни процедурата по изпълнение, както и правата ви в този процес.
Второ, проверете дали изпълнителният лист е влязъл в сила законно и дали са спазени всички процесуални изисквания. Ако имате основания да смятате, че изпълнителният лист е издаден неправомерно или че са допуснати процесуални нарушения, можете да подадете жалба срещу действията на съдебния изпълнител пред съответния окръжен съд (чл. 435 от Гражданския процесуален кодекс, ГПК).
Трето, ако нямате възможност да изплатите дълга наведнъж, обсъдете с адвоката си възможността за договаряне на разсрочено плащане с кредитора. Това може да бъде направено чрез подписване на споразумение за разсрочване на дълга, което може да доведе до спиране на изпълнителните действия.
Четвърто, в случай че считате, че изпълнителният лист е издаден въз основа на невалидно задължение или ако дългът вече е погасен, можете да подадете иск за отмяна на изпълнителния лист. Този иск се подава до съда, който е издал изпълнителния лист, и трябва да съдържа аргументи и доказателства, подкрепящи вашите твърдения (чл. 245, ал. 3 от ГПК).
Пето, ако изпълнителният лист е издаден въз основа на съдебно решение, което не е окончателно, можете да подадете молба за спиране на изпълнението. Това става чрез подаване на молба до съда, който е издал решението, или до съда, разглеждащ делото по жалбата срещу решението (чл. 245, ал. 1 от ГПК). Съдът може да спре изпълнението до окончателното решаване на делото.
Шесто, ако срещу вас са наложени запори или възбрани, проверете дали има възможност за тяхното замяна с друго обезпечение. Можете да предложите залог в пари или ценни книжа, съгласно чл. 398 от ГПК. Това може да доведе до отмяна на наложените обезпечителни мерки и да намали финансовия натиск върху вас.
Седмо, ако смятате, че действията на съдебния изпълнител са неправомерни или че правата ви са нарушени, можете да подадете жалба до окръжния съд. Жалбата трябва да бъде подадена в 7-дневен срок от извършването на действието или от деня, в който сте узнали за него (чл. 436 от ГПК).
И накрая, ако имате основания да смятате, че дългът е погасен по давност, можете да подадете иск за установяване на погасителната давност. Давностните срокове варират в зависимост от характера на задължението, но обикновено са 3 или 5 години (чл. 110 от Закона за задълженията и договорите).
ВАЖНО! Съгласно чл. 444, т. 7 от ГПК, Изпълнението НЕ МОЖЕ да бъде насочено срещу жилището на длъжник- физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него, а ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;
Своевременната реакция и правната консултация са ключови за защитата на вашите права при наличие на влязъл в сила изпълнителен лист. Тези стъпки ще ви помогнат да минимизирате негативните последици и да осигурите адекватна правна защита.
Процесът на вдигане на запор или възбрана не става автоматично, но съществуват механизми за тяхното служебно или по искане вдигане. Ето как можете да действате в различни ситуации:
Запорът или възбраната, наложени в рамките на дело за обезпечение на бъдещ иск, са временно ограничителни мерки, предназначени да предотвратят разпореждането с имуществото на длъжника до решаването на спора. Процедурата за вдигане на тези мерки е регламентирана в чл. 402 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Първата стъпка е подаването на молба за отмяна на обезпечението от заинтересованата страна. Молбата трябва да се подаде до съда, който е издал обезпечителната заповед. Препис от молбата се връчва на лицето, по чието искане е наложено обезпечението, което може да подаде възражения в тридневен срок от получаването на преписа. Съдът разглежда молбата в закрито заседание и, ако се увери, че вече не съществуват причините, поради които е било допуснато обезпечението, или че са налице условията по чл. 398, ал. 2 от ГПК (например, ако е внесен паричен залог или са представени други обезпечения), отменя запора или възбраната. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба.
След влизане в сила на определението за отмяна на запора или възбраната, съдът издава съответните разпореждания за вдигане на наложените мерки. Вдигането на запора или възбраната става служебно, като съдебният изпълнител изпълнява разпореждането на съда и уведомява съответните институции за отмяната на обезпечението. Важно е да се отбележи, че няма автоматично вдигане на запора или възбраната без съдебно решение или постановление на съдебния изпълнител.
Запорът или възбраната, наложени в рамките на изпълнително дело от частен съдебен изпълнител (ЧСИ), са мерки за обезпечаване на събирането на дълг по изпълнителен лист. Процедурата за вдигане на тези мерки е различна и се урежда съгласно чл. 433 от ГПК.
Изпълнителното производство може да бъде прекратено с постановление на съдебния изпълнител в няколко случая: ако длъжникът представи доказателства за изплащане на дълга, ако взискателят поиска прекратяване на изпълнението писмено, ако изпълнителният лист бъде обезсилен, или ако изпълнителното производство се прекрати поради други причини, посочени в чл. 433, ал. 1 от ГПК. В тези случаи съдебният изпълнител е длъжен служебно да вдигне наложените възбрани и запори незабавно след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила (чл. 433, ал. 3 от ГПК).
Вдигането на запора или възбраната се извършва чрез изпращане на съответни уведомления до заинтересованите страни и институции, като банкови институции, кадастрални служби и други. Съдебният изпълнител издава постановление за вдигане на запора или възбраната, което трябва да бъде изпълнено незабавно. В случай че има несъгласие или възражения относно вдигането на запора или възбраната, страните имат право да подадат жалби съгласно чл. 435 от ГПК, като обжалват действията на съдебния изпълнител пред окръжния съд.
В българското право няма термин "автоматично вдигане на запор или възбрана." Вдигането на запор или възбрана винаги изисква изрично действие от страна на съда или съдебния изпълнител.
Давностните срокове на задължения по изпълнително дело при частен съдебен изпълнител (ЧСИ) са регламентирани в българското законодателство и определят времето, в което кредиторът може да търси удовлетворение на своите претенции. Съгласно чл. 117, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е пет години. Това означава, че ако сте осъдени да заплатите определена сума, от датата на съдебното решение или издаване на изпълнителния лист започва да тече петгодишна давност.
В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се посочва, че по време на изпълнителното производство давността тече, но се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, след което започва да тече нова давност. Изключение от това правило е направено в Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес до 26 юни 2015 г.
Не всички поискани действия обаче прекъсват давностния срок, а само тези, които пряко засягат имуществото на длъжника, т.е. само т.нар. изпълнителни действия. Сред изпълнителните действия, които прекъсват давността, са налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, насрочването и/или извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и/или извършването на продан, присъединяване на изпълнителен лист по образувано изпълнително дело и други.
От друга страна, действия като образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение и плащането въз основа на влязлото в сила разпределение не прекъсват погасителната петгодишна давност.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, или е поискал извършването само на такива действия, които не прекъсват давността, и е изтекъл срок от две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради настъпила перемпция. След прекратяване поради перемпция, извършените изпълнителни действия не следва да прекъсват давността. Това становище е потвърдено в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., според което „всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право“.
Въпреки това, има противоречива съдебна практика по отношение на това, дали изпълнителните действия, предприети след настъпване на перемпция, прекъсват давността. В Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV ГО се приема, че изпълнителните действия прекъсват давността с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която взискателят отговаря, като например неплащане на дължимите такси.
Абсолютната давност, въведена с изменения в чл. 112 от ЗЗД на 02.06.2021 г., представлява десетгодишен срок, след изтичането на който вземането се погасява, независимо от спирания и прекъсвания на петгодишната давност. Абсолютната давност не се отнася за вземания, които са отсрочени или разсрочени, възникнали от търговска дейност на еднолични търговци, при непозволено увреждане, за неоснователно обогатяване, свързани с издръжка, трудово възнаграждение, обезщетения по Кодекса на труда, по повод приватизационна сделка или имущество, реституирано по реда на нормативен акт.
Ако смятате, че вашето задължение е погасено по давност, трябва да извършите справка по изпълнителното дело при ЧСИ, за да проверите дали срещу вас са предприемани валидни изпълнителни действия, които са прекъсвали давността. Давността не се прилага служебно, а съдебният изпълнител не е компетентен да установи погасяването на вземането по давност. Затова, ако считате, че вземането е погасено по давност, трябва да предявите съдебен иск, с който да поискате от съда да установи, че вземането не се дължи поради погасяването му по давност. Ако съдът установи погасяването на вземането по давност и съдебното решение влезе в сила, изпълнителното дело ще бъде прекратено от ЧСИ и длъжникът няма да бъде принуден да плати.
Запорът е обезпечителна мярка, налагана от съда или частен съдебен изпълнител, която ограничава длъжника да разпорежда се с определени активи до урегулиране на задължението. Може да бъде наложен върху движими вещи, банкови сметки, вземания, депозити, трудови възнаграждения и други финансови активи.
Налагането на възбрана върху недвижим имот означава, че длъжникът е ограничен от правото си да извършва каквито и да било сделки с имота – продажба, дарение, залог и др. Възбраната гарантира, че имотът остава в наличност като потенциален източник на обезпечение за задълженията на длъжника към кредитора.
а, длъжникът има право да оспори наложения запор или възбрана чрез подаване на молба до съда за тяхното отменяне или изменение. Оспорването може да бъде основано на аргументи за неправомерност на налагането, прекомерност на обезпечителните мерки или промяна в обстоятелствата.
Запорът или възбраната могат да бъдат вдигнати служебно от съдебния изпълнител или по молба на заинтересованата страна, ако длъжникът изпълни задължението си, ако обезпечението вече не е необходимо, или ако съдът приеме, че са налице основания за отмяната им съгласно българското законодателство. В случай на пълно погасяване на дълга или при липса на основания за поддържане на обезпечителните мерки, процедурата за вдигане на запора или възбраната следва да се инициира незабавно.
%402x.svg)
.webp){kind=icon}
.webp){kind=icon}
