С оглед множество запитвания от наши клиенти, които са потърпевши от незаконосъобразни откази на застрахователни дружества да изплащат справедливи обезщетения по застраховки "Каско" и "Гражданска отговорност", ние от адвокатска кантора "Колибанекова и партньори" сме подготвили обстоен анализ на темата. В рамките на този преглед, ние ще се фокусираме върху основни правни механизми и процедури, които са на разположение на застрахованите лица при сблъсък с решение за отказ от страна на застрахователя.

Значително внимание ще бъде отделено на процеса на формулиране на възражение срещу застраховател, като критичен етап в защитата на правата на застрахованите. Предоставянето на методология и рекомендации за изготвяне на ефикасни възражения е сред нашите приоритети.

Обсъдени ще бъдат и подходите за подаване на молба за преразглеждане на щета, включително защо е лошо да се използва бланка или образец на такава молба. Това е важен документ, който улеснява процеса на преговори със застрахователя и считаме, че е редно да бъде изготвен от добър адвокат по застрахователно право.

Следващ аспект от нашето изложение засяга възраженията срещу размера или метода на изчисление на застрахователното обезщетение. Ще разгледаме стратегии за подходящо аргументиране в случаите на недоволство от обезщетението.

Анализирането на причините и последващото обжалване на откази за изплащане на обезщетение по гражданска отговорност и каско ще бъде извършено с дълбочина, разглеждайки потенциалните подводни камъни и методи за успешно оспорване.

Темата "Колко изплащат от гражданска отговорност" също ще намери място в нашето обсъждане, като се анализират обичайните практики и тяхното отражение върху размера на обезщетенията.

В заключение, ще акцентираме на значението на разпоредбите на Кодекса за застраховането, в частност чл. 108, ал. 2, които уреждат отношенията между застрахованите лица и застрахователите.

Нашата цел е да предоставим на читателите изчерпателна правна рамка и практически насоки, които да служат за основа при защита на техните интереси в контекста на застрахователните отношения.

Какви са задълженията на застрахования при настъпване на застрахователно събитие?

При настъпване на застрахователно събитие, застрахованото лице има редица задължения, които са детайлно разписани в Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 403, ал. 1 от Кодекса за застраховането, първото и основно задължение на застрахования е да съобщи на застрахователя за настъпилото събитие. Това уведомление трябва да бъде извършено писмено, за да се осигури доказателствена база за самото уведомяване. Застрахованият е длъжен да предостави пълна информация относно обстоятелствата около настъпилото събитие, като уточни време, място, характер и други съществени факти, които са от значение за основанието и размера на застрахователното обезщетение.

Срокът за уведомяване е 7 работни дни след узнаване за настъпилото събитие, освен ако в договора не е предвиден друг подходящ срок. В случай на кражба или грабеж, уведомлението трябва да стане в рамките на 24 часа, както е посочено в същата разпоредба.

При неизпълнение на задължението за навременно уведомление, което възпрепятства застрахователя да установи фактите около застрахователното събитие, застрахователят има право да откаже плащане на обезщетение, съгласно същата норма от закона.

Освен това, застрахованият е длъжен да вземе всички необходими мерки за ограничаване или предотвратяване на вредите, както е уредено в чл. 395 от Кодекса за застраховането. Това включва и задължението да допусне оглед на щетите от страна на застрахователя и да представи исканите документи. Тези действия са критични за установяване на размера на вредите и определяне на обезщетението.

Разходите, направени във връзка с ограничаването на вредите, са за сметка на застрахователя, дори и усилията да не са довели до конкретни резултати, както е предвидено в чл. 396 от Кодекса. Важно е тези разходи да са направени в изпълнение на указания на застрахователя или както е предвидено в застрахователния договор.

Неизпълнението на задължението за съхранение на доказателства и осигуряване на достъп за оглед може да доведе до отказ за плащане на обезщетението от страна на застрахователя, освен ако в договора не е предвидено друго, съобразно разпоредбите на чл. 403 и чл. 395.

Застрахователят не носи отговорност за вредите, които застрахованият е могъл да избегне с дължимата грижа на добър стопанин. По принцип, обезщетението се дължи до размера на уговорената в договора застрахователна сума и трябва да отразява стойността на действително причинената вреда към момента на настъпване на събитието, както е обосновано в чл. 405 от Кодекса.

Така, в рамките на посочените законови разпоредби, се очертава цялостната картина на задълженията на застрахованото лице при настъпване на застрахователно събитие, подчертаваща важността на своевременното и адекватно действие от страна на застрахования, за да се осигури правомерността на искането за обезщетение.

Кога застрахователят има и кога няма право да откаже изплащане на обезщетение в общия случай?

Застрахователят има определени условия, при които е упълномощен да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, както и ситуации, при които такъв отказ би бил неоснователен. Съгласно българското законодателство, тези условия са строго регулирани в Кодекса за застраховането.

Кога застрахователят има право да откаже?

Съгласно чл. 403 от Кодекса за застраховането, основно задължение на застрахования при настъпване на застрахователно събитие е навременното уведомяване на застрахователя. Застрахователят може да откаже плащането на обезщетение, ако това задължение не е изпълнено в сроковете, предвидени със закона или застрахователния договор, особено ако липсата на уведомление е попречила на застрахователя да установи фактите около събитието.

Чл. 408 от Кодекса за застраховането изброява случаите, при които застрахователят има право да откаже изплащането на обезщетение:

1. При умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, имащо право на обезщетение.
2. Когато застрахователното събитие е причинено умишлено от застраховащия с цел получаване на обезщетение.
3. При неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително и е довело до възникването на застрахователното събитие.
4. В други случаи, предвидени със закон.

Кога застрахователят НЯМА право да откаже?

Чл. 403, ал. 5 от Кодекса за застраховането постановява, че застрахователят не може да откаже обезщетение, ако е узнал за настъпването на застрахователното събитие преди да е уведомен по реда, предвиден със закона.

Също така, важно е да се подчертае, че всяко решение за отказ трябва да бъде мотивирано, като застрахователят ясно и точно посочва фактическите и правните основания за прилагане на конкретната хипотеза за отказ. В случай на немотивиран отказ, застрахованият има право да потърси правата си чрез съдебен ред.

Какво наблюдаваме в практиката?

В практиката, застрахователите понякога използват формални и бланкетни мотиви за отказ, като твърдят, че събитието не представлява покрит риск съгласно общите условия на полицата, или че застрахованият е действал с груба небрежност. Такива откази често не са в съответствие със законовите изисквания за мотивиране и могат да бъдат оспорени в съда.

При получаване на отказ от застраховател, е критично застрахованият да се консултира с адвокат, специализиран в застрахователно право, който може да оцени правомерността на отказа и да предложи най-подходящия начин за защита на правата на клиента. Важно е да се знае, че подобни откази не бива да бъдат приемани безпрекословно и че застрахованият има право на съдебна защита.

Кога застраховател има право да откаже да изплати щета по "Каско"?

В Кодекса на застраховането са изложени ясни условия, при които застрахователят е освободен от задължението си да изплати застрахователно обезщетение, особено когато става въпрос за застраховка "Каско". Тези условия обикновено се делят на две основни категории: случаи, когато застрахователното събитие е умишлено предизвикано от застрахованото лице и случаи, свързани с неизпълнение на задължения по застрахователния договор и общите условия към него.

Умишлено предизвиканите злодеяния от страна на застрахованото лице, като например умишлено нанесени щети на автомобила с цел получаване на застрахователно обезщетение, представляват ясно основание за отказ от плащане на обезщетение от страна на застрахователя. Това е разумно ограничение, целящо да предпази застрахователите от злоупотреби и да гарантира честността на застрахователните взаимоотношения.

Освен това, не всяко нарушение на задълженията по договора автоматично дава право на застрахователя да откаже обезщетение. Законодателят е предвидил, че застрахователят трябва да докаже значителността на неизпълнението на задължение от страна на застрахования с оглед интереса на застрахователя и че това неизпълнение е довело до възникването на застрахователното събитие. Това е важно условие, което гарантира, че застрахователят не може произволно да откаже плащане на обезщетение за незначителни или несъществени нарушения на договорните задължения.

Често застрахователите се опитват да предложат по-ниско обезщетение от дължимото като компромисен вариант, изтъквайки, че застрахованият не е спазил някое незначително задължение по договора. В някои случаи, те могат да откажат изплащането на обезщетение изцяло. В такива моменти е критично застрахованият да е добре осведомен за правата си и да разбере, че не всеки отказ на застрахователя е законен и оправдан.

В контекста на имуществени вреди от ПТП или вреди, причинени на автомобила в паркирано състояние, е важно да се консултирате с общите условия към вашата застрахователна полица, за да разберете кои събития са покрити като риск по вашата застраховка "Каско". Застрахователят има право на отказ само при ясно дефинирани и доказуеми обстоятелства, които трябва да бъдат внимателно анализирани и оценени във всяка конкретна ситуация.

Как се обжалва отказ на застраховател да плати щета по каско, вкл. и при ПТП?

Обжалването на отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение по "Каско", включително и при пътнотранспортно произшествие (ПТП), изисква внимателно планиране и подход. Важно е да се знае, че застрахователят понякога може да откаже неоснователно плащане на обезщетение, което налага предприемането на конкретни стъпки за защита на правата на застрахования.

Съгласно чл. 380 от Кодекса на застраховането (КЗ), преди да се обжалва отказът пред съд, е задължително да се предяви писмена претенция към застрахователя. Този етап е критичен, тъй като формулирането на исканията, декларирането на факти и представянето на доказателства могат да бъдат използвани от защитата на застрахователя в ущърб на застрахования, особено ако твърденията му в претенцията и по-късно в съдебната фаза се разминават.

Поради тази причина, е препоръчително да се ангажира адвокат с опит в застрахователното право още от самото начало. Такъв специалист може да предостави ценно напътствие и да представлява застрахования пред застрахователя, осигурявайки по-добра защита на интересите му.

Права и задължения при ПТП:

• При настъпване на ПТП: Важно е незабавно да се документират обстоятелствата около произшествието. Това включва снимки на местопроизшествието, щетите на автомобила и данни за евентуални свидетели.
• При идването на пътна полиция (ако е задължително): Съберете всички необходими документи от органите, които удостоверяват факта на ПТП и обстоятелствата около него. Протоколът от пътна полиция е ключов документ за установяване на фактите.
• При застрахователя: Подайте навременно искането си за обезщетение, като следвате инструкциите, предоставени от застрахователя и спазвате срока за подаване на претенция, установен в застрахователния договор и КЗ.

В случай на отказ, внимателно проучете мотивите на застрахователя и, ако сметнете отказа за неоснователен, подгответе и представете писмената си претенция с помощта на адвокат. Ако след това застрахователят продължи да отказва плащането на обезщетение, следва да се предприемат съдебни действия за защита на правата на застрахования.

Запомнете, че правилният подход и професионалната помощ могат значително да увеличат шансовете за успешно обжалване на отказ от застраховател да изплати обезщетение по "Каско", включително и при ПТП.

Има ли право застрахователят да откаже да плати щета по "Каско" при паркиран автомобил?

Правото на застрахователя да откаже плащането на застрахователно обезщетение по "Каско" при паркиран автомобил може да бъде предмет на спор, особено когато причините за отказа са свързани с неточности в описанието на събитието, довело до щетите. Често се случва застрахователят да приеме, че механизмът на причиняване на щетите, посочен от застрахования, не съответства на уврежданията, установени по време на огледа. В такива случаи, съдът може да нареди провеждането на техническа експертиза, целяща да установи дали описаните от застрахования щети са могли реално да настъпят по посочения от него начин.

При положителен резултат от експертизата, което потвърждава възможността за възникване на щетите по описания от застрахования начин, застрахователят е задължен да изплати обезщетението. Това означава, че застрахователят няма основание да откаже плащане на обезщетение на база само на предположения или несъответствия в описанието на щетите, особено ако е доказано, че те могат реалистично да са възникнали по описания начин.

От особена важност е да се отбележи, че застрахователят няма право да откаже изплащането на обезщетение в случай, че щетите са възникнали докато автомобилът е бил паркиран, и са причинени от друг автомобил, дори ако застрахованият не е уведомил органите на КАТ за инцидента. Това подчертава, че при наличие на достатъчно доказателства за причиняването на щетите от външен фактор, застрахователят е длъжен да изпълни своите задължения по договора за застраховка "Каско".

Предвид стремежа на застрахователите да минимизират своите разходи по обезщетения, е съвсем естествено те да търсят всякакви основания за отказ на плащане. Във връзка с това, изключително важно е от самото начало застрахованият да бъде внимателен при описанието на събитието, документирането на щетите и комуникацията си с застрахователя. Ангажирането на адвокат с опит в застрахователното право може значително да повиши шансовете за успешно изплащане на обезщетението, като същевременно предотврати възможността за неоснователен отказ от страна на застрахователя.

Как се пише възражение срещу застрахователно обезщетение?

Подготовката на възражение срещу застрахователно обезщетение е критичен етап, който изисква внимателно и професионално подходящо внимание, особено в контекста на неоснователен отказ от страна на застрахователя. Важно е да се избегне използването на готови бланки и образци, тъй като те рядко могат да отразят спецификите на конкретния случай и могат да намалят ефективността на представените аргументи.

Съгласно чл. 380 от Кодекса на застраховането (КЗ), първата стъпка при обжалване на отказа на застрахователя е предявяването на писмена претенция към застрахователя. Този документ трябва да бъде внимателно подготвен, тъй като формулирането на исканията, декларираните факти и представените доказателства ще послужат като основа за всякакви бъдещи действия и могат да бъдат използвани в съдебната фаза.

1. Ангажирайте адвокат с опит в застрахователното право, като представителите на "Колибанекова и партньори". Експертът ще ви помогне да формулирате вашите искания по начин, който ефективно представя вашата позиция и оптимално защитава вашите интереси.
2. Подробно описание на обстоятелствата: Във вашето възражение трябва да се съдържа ясно и точно описание на застрахователното събитие, включително време, място, и как са възникнали щетите. Включете всички релевантни детайли, които подкрепят вашата версия на събитията.
3. Декларирайте фактите: Опишете фактите около случая, които са от съществено значение за вашата претенция. Бъдете точни и избягвайте противоречия.
4. Представете доказателства: Включете всички налични доказателства, които подкрепят вашата претенция - снимки на щетите, протоколи от пътна полиция, свидетелски показания, експертни оценки и др. Подготовката и представянето на убедителни доказателства е от ключово значение за успеха на вашата претенция.
5. Ясно формулирани искания: Посочете конкретното обезщетение, което искате от застрахователя, и основанието за него. Уверете се, че вашите искания са обосновани със закона и условията на застрахователния договор.
6. Подгответе възражението си в писмена форма: Всичко трябва да бъде документирано писмено и подадено до застрахователя в съответствие със сроковете и процедурите, определени в КЗ и вашата застрахователна полица.

Ангажирането на квалифициран адвокат не само увеличава шансовете за успешно обжалване на отказа на застрахователя, но също така осигурява, че всички правни аспекти на случая са внимателно разгледани и вашият случай е представен по най-ефективния възможен начин.

Повече за подробностите относно воденето на дело срещу застраховател при отказ да изплати обезщетение, можете да прочетете тук!

Защо е лоша идея да се използва образец на молба за преразглеждане на щета?

Използването на образец на молба за преразглеждане на щета при обжалване на отказ от застраховател за изплащане на обезщетение може да изглежда като удобен и бърз начин за решаване на проблема, но това често се оказва контрапродуктивно. Такива образци рядко успяват да отразят уникалните аспекти и специфики на конкретния случай, което може да доведе до непълно или неправилно представяне на обстоятелствата около застрахователното събитие и исканото обезщетение. Всяко застрахователно събитие е индивидуално, и детайлите, които трябва да бъдат включени в молбата за преразглеждане, варират в зависимост от него.

Освен това, застрахователите са добре запознати с общите формулировки, които често се срещат в такива образци, и могат лесно да идентифицират молби, които не са персонализирани. Това може да остави впечатлението за липса на ангажираност и сериозност от страна на застрахования и да намали вероятността за успешно преразглеждане на щетата.

Поверяването на квалифициран адвокат с опит в застрахователното право гарантира, че вашата молба ще бъде формулирана професионално, като се вземат предвид всички релевантни факти и доказателства за вашето дело. Това увеличава шансовете за положителен резултат и осигурява, че вашите интереси са защитени по най-добрия възможен начин. Също така, професионалният съвет може да помогне за избягване на евентуални пропуски или грешки в декларираните факти и представените доказателства, които могат да бъдат използвани от застрахователя в негова полза.

В заключение, докато използването на образец на молба може да изглежда като лесен начин за напредък, реалността е, че подобен подход може да навреди на шансовете за успешно обжалване на отказ от застраховател. Ангажирането на специализиран адвокат осигурява, че вашата молба е съобразена със спецификите на вашето дело и че имате най-добрия шанс за успешно разрешаване на спора.

Кога застрахователят има и кога няма право да откаже да плати обезщетение по Застраховка "Гражданска Отговорност" (ГО) при ПТП?

В рамките на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство. Въпреки това, има специфични обстоятелства, при които застрахователят може или няма право да откаже да плати обезщетение. Разбирането на тези условия е от съществено значение за всички участници в пътнотранспортни произшествия (ПТП), тъй като то осигурява яснота относно обхвата на застрахователното покритие и правата на пострадалите лица.

Кога застрахователят НЯМА право да откаже да плати обезщетение - за какви вреди?

Застрахователят е задължен да обезщети вредите, причинени на трети лица, когато тези вреди са резултат от управлението на моторно превозно средство, включително телесно увреждане, смърт, щети на чуждо имущество, и пропуснати ползи, които са пряк и непосредствен резултат от увреждането. Съгласно чл. 493 от Кодекса за застраховането, покритието обхваща и разумно направените разходи за предявяване на претенция, включително съдебните разноски и лихвите. От особено значение е, че застрахователят не може да откаже обезщетение на основание че документацията за пътнотранспортното произшествие е недостатъчна, ако са представени констативни протоколи или други удостоверяващи документи.

Важно! Извън случаите изброени в чл. 494 от Кодекса за застраховането и ако застрахованият е спазил всички свои задължения след настъпването на ПТП, то застрахователят НЯМА право да откаже изплащане на застрахователното обезщетение!

Кога застрахователят има право да откаже да плати обезщетение - за какви вреди?

Съгласно чл. 494 от Кодекса за застраховането, застрахователят може да откаже да изплати обезщетение за редица конкретно изброени случаи, като вреди, претърпени от виновния водач, вреди на имущество, превозвано с моторното превозно средство на виновния водач, и щети, причинени при участие в състезания или актове на тероризъм. Също така, изключения се прилагат за щети, свързани с ядрени материали, екологични вреди, и вреди, произтичащи от загуба на ценности. Освен това, застрахователят не е отговорен за глоби и санкции, наложени на виновния водач. Ако трябва да сме по-конкретни, всичките хипотези са следните:

Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не заплаща обезщетение за:

• Вредите, претърпени от виновния водач на моторното превозно средство;
• Вредите, причинени на имуществото на член на семейството на застрахования;
• Вредите, причинени на моторното превозно средство, управлявано от виновния водач, както и за вредите, нанесени на имущество, превозвано с това моторно превозно средство;
• Вредите, причинени при използването на моторно превозно средство за участие в състезания, при условие че спазването на правилата за движение по пътищата не е задължително за участниците в състезанието и ако не е уговорено друго в застрахователния договор;
• Вредите, причинени при използване на моторното превозно средство по време на акт на тероризъм или война, при условие че увреждането на третите лица е в непосредствена връзка с такъв акт;
• Вредите, причинени от моторно превозно средство, превозващо ядрени или други радиоактивни материали, както и химически или други материали, представляващи повишена опасност;
• Екологични вреди, представляващи заразяване или замърсяване на околната среда съгласно Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети;
• Вредите, произтичащи от загуба или унищожаване на пари, бижута, ценни книжа, всякакви видове документи, марки, монети или други подобни колекции;
• Възстановяване на плащания, извършени от системата на държавното социално или здравно осигуряване при или по повод смърт или телесно увреждане вследствие на застрахователно събитие;
• Лихви и съдебни разноски освен в случаите по чл. 429, ал. 2 и 5 при спазване на условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ. На практика това са всички останали лихви и разноски извън следните
  • Лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, които се изплащат само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
  • Застрахователят заплаща в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и разноските, присъдени в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса.
• Обезценка на увреденото имущество;
• Глоби и други имуществени санкции за виновния водач във връзка със застрахователното събитие.

Встъпване в правата на застрахования

Съгласно Чл. 411 от Кодекса за Застраховането, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по "Гражданска отговорност", до размера на платеното обезщетение. Това предоставя възможност на застрахователя по имуществената застраховка да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност", което улеснява процеса на възстановяване на вредите и гарантира, че увредените лица могат да получат справедливо обезщетение за претърпените щети.