Адвокатска кантора Колибанекова и партньори е специализирана в предоставянето на висококачествени правни услуги в областта на недвижимите имоти в София, Бургас и цяла България. В рамките на нашата практика, често се сблъскваме с различни аспекти на оспорването и отмяната на констативни нотариални актове, което представлява значителен интерес за нашите клиенти. Темата за съдебно дело за оспорване на констативен нотариален акт в България включва редица ключови въпроси, които ще бъдат разгледани в тази статия.
Първо, ще обсъдим сроковете за оспорване на констативен нотариален акт, както и специфичните процедури, свързани с обстоятелствената проверка. Тези аспекти са от изключителна важност, тъй като давността за разваляне на нотариален акт може да окаже критично влияние върху възможността за успешно оспорване. Ще разгледаме също и молбата до нотариус за съставяне на констативен нотариален акт, както и продажбата на имот с такъв акт.
Важен елемент в процеса е отмяната на констативен нотариален акт от Върховния касационен съд (ВКС). Тук ще се спрем на съдебната практика и процедурите по отмяна на нотариален акт по обстоятелствена проверка, както и възможностите за отмяна по съдебен ред. Ще предоставим и анализ на делата по констативен нотариален акт и ще обсъдим оспорването на нотариални актове за покупко-продажба, което често е предмет на съдебни спорове.
Освен това, ще разгледаме исковете за нищожност на нотариален акт и въпросите, свързани с недействителността на сделките. Ще обясним кога един нотариален акт може да бъде считан за нищожен и какви са правните последици от нищожната сделка. Ще се запознаем и с понятието висяща недействителност, както и с процедурите, регламентирани от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Нашата адвокатска кантора предлага професионална правна помощ и консултации по всички тези въпроси, като се стремим да осигурим най-доброто възможно обслужване на нашите клиенти. Независимо дали става въпрос за оспорване на констативен нотариален акт или за защита на вашите права при сделки с недвижими имоти, ние сме тук, за да ви помогнем. Ако търсите добър адвокат по недвижими имоти в София, Бургас и цяла България, не се колебайте да се свържете с нас.
Констативният нотариален акт представлява документ, с който се удостоверява правото на собственост върху недвижим имот, когато собственикът не разполага с необходимите документи за собственост или те не са достатъчни. Издаването на констативен нотариален акт е регламентирано в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Закона за нотариусите и нотариалната дейност, като процесът включва няколко основни стъпки и изисквания.
На първо място, когато собственикът няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. Ако такива доказателства липсват или не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството, в чийто район се намира недвижимият имот (чл. 587, ал. 1 и 2 от ГПК). Свидетелите се избират по указание на собственика и, по възможност, трябва да бъдат съседи на имота.
Въз основа на събраните доказателства и свидетелски показания, нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако постановлението признава правото на собственост, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот (чл. 587, ал. 3 от ГПК).
Констативният нотариален акт съдържа задължителни реквизити, включително годината, месеца, деня, мястото на издаване, името на нотариуса, който го издава, пълното име и единния граждански номер на лицата, които участват в производството, както и точно описание на недвижимия имот с посочване на границите и местонахождението му (чл. 588, ал. 1 от ГПК).
Изготвянето на проекта на нотариалния акт трябва да бъде в два или повече еднообразни екземпляра, написани или напечатани чисто и четливо (чл. 578, ал. 1 и 2 от ГПК). Самоличността на явилите се пред нотариуса лица се установява с документ за самоличност, а ако те не разполагат с такъв, удостоверяват самоличността си с двама свидетели (чл. 578, ал. 5 от ГПК).
След като проектът на акта бъде прочетен на участващите лица и те го одобрят, изписват името си и полагат подписа си пред нотариуса. Ако актът вече е подписан, участващите лица изписват пълното си име и потвърждават своите подписи (чл. 579, ал. 1 от ГПК).
Нотариусът има право да поиска предварително част от дължимата такса за извършване на обстоятелствената проверка при предявяване на искането (чл. 88, ал. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност).
Този процес гарантира, че всички необходими формалности са изпълнени и правото на собственост е надлежно удостоверено, като предоставя защита на правата на собствениците на недвижими имоти.
Завеждането на дело за оспорване на констативен нотариален акт е сложен процес, който изисква внимателно спазване на процедурните изисквания, установени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Закона за собствеността. Това включва предявяване на иск за установяване на истинността или неистинността на един документ, както и оспорване на правото на собственост върху имот, признат с констативен нотариален акт.
Първата стъпка в процеса е предявяването на иск. Според чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или право, когато има интерес от това. Това включва и иск за установяване на истинността или неистинността на един документ, какъвто е констативният нотариален акт.
За да започне дело за оспорване на констативен нотариален акт, собственикът, който смята, че правото му е нарушено, трябва да подаде искова молба в компетентния съд. Исковата молба трябва да съдържа пълни данни за страните, подробности за имота, както и правните основания за оспорването. В молбата трябва да бъдат описани и представени доказателствата, които подкрепят твърденията на ищеца.
Съгласно чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС), собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. В този контекст, искът по чл. 108 от ЗС се използва за възстановяване на владението върху имота. Освен това, чл. 109 от ЗС позволява на собственика да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
При завеждане на дело за оспорване на констативен нотариален акт, ищецът трябва да докаже три основни факта - че е собственик на имота, че имотът се владее от ответника и че това владение е без правно основание. Тежестта на доказване на тези обстоятелства е върху ищеца. В този процес, ищецът може да се позове на свидетелски показания, писмени доказателства, експертизи и други релевантни доказателства.
В хода на делото, съдът ще разгледа всички представени доказателства и ще прецени дали констативният нотариален акт е издаден в съответствие със законовите изисквания и дали ответникът действително има правото на собственост върху имота. Ако съдът установи, че констативният нотариален акт е неистинен или че правото на собственост на ищеца е нарушено, той може да постанови отмяна на акта и възстановяване на правата на ищеца.
Например, в съдебната практика често се срещат случаи, в които наследници оспорват констативни нотариални актове, издадени на трети лица, твърдейки, че те самите са собственици по наследство и придобивна давност. В такива случаи, съдът проверява дали наследниците действително са владяли имота през необходимия период и дали владението е било непрекъснато и необезпокоявано.
В заключение, делото за оспорване на констативен нотариален акт е правен инструмент, който позволява на собствениците да защитят своите права върху недвижими имоти. Процедурата изисква внимателно подготвяне на исковата молба и представяне на убедителни доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца. Адвокатска кантора Колибанекова и партньори е специализирана в предоставянето на правна помощ и консултации по всички въпроси, свързани с оспорването на нотариални актове и защитата на правата на собствениците на недвижими имоти.
Според съдебната практика и по-конкретно, съгласно Решение № 8 от 04.02.2021 г. по гр. д. № 1265 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, когато нотариалният акт е издаден въз основа на документи на основание чл.587, ал.1 ГПК, той има същия легитимиращ ефект, какъвто и документите, послужили за извода на нотариуса. Ако тези документи опровергават извода на нотариуса за принадлежността на правото на собственост или установяват притежание на обем права, по-малък от удостоверения от нотариуса, то легитимиращия ефект на нотариалния акт е опроверган.
Ако ползващите се от акта лица се позоват на придобивна давност за разликата между действително придобитите по наследство права и удостоверените в нотариалния акт права, те следва да докажат, че са демонстрирали на останалите съсобственици завладяването на тези права. Ако завладяването не е демонстрирано владението е скрито и давностният срок не тече. Снабдяването с констативен нотариален акт в едностранното охранително производство, не демонстрира на останалите съсобственици завладяване изцяло или на част от правата им.
Поради това, срокът за оспорване на констативен нотариален акт е пет години от узнаването на издаването му. Този срок е преклузивен, което означава, че пропускането му без уважителни причини води до погасяване на правото на оспорване по съдебен ред и започне да тече в момента, в който другият съсобственик е узнал за констативния нотариален акт или завладяването му е демонстрирано по друг начин.
В съдебната практика, както е посочено в Решение № 153 от 10.07.2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, се уточнява, че констативният нотариален акт по чл. 587 от ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и съда. Това означава, че правният извод на нотариуса за съществуването на правото на собственост се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.
В случай на оспорване, тежестта на доказване пада върху страната, която твърди, че титулярът на нотариалния акт не е или е престанал да бъде собственик. Това изисква ищецът да проведе пълно обратно доказване, което включва опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание.
Придобивната давност, съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС), е способ за придобиване на право на собственост върху имоти чрез фактическо упражняване на съдържанието на тези права през определен период от време. В случай на добросъвестно владение, срокът за придобиване е пет години, докато за недобросъвестно владение срокът е десет години. Важно е да се отбележи, че изтичането на този срок не е достатъчно само по себе си за настъпването на вещноправния ефект; необходимо е владелецът да се позове на изтеклата давност чрез предявяване на иск за собственост или възражение по такъв иск.
В обобщение, давността за оспорване на констативен нотариален акт е пет години от узнаването на издаването му, като този срок е преклузивен. За да бъде успешно оспорен актът, ищецът трябва да подаде иск в компетентния съд в рамките на този срок и да докаже несъществуването на правото на собственост, признато с акта. Адвокатска кантора Колибанекова и партньори е специализирана в предоставянето на правна помощ и консултации по всички въпроси, свързани с оспорването на нотариални актове и защитата на правата на собствениците на недвижими имоти.
Понятието "нищожен нотариален акт" съществува в българското законодателство и се отнася до случаите, в които нотариалният акт не произвежда своите правни действия поради съществени нарушения при издаването му. Такива нарушения могат да включват липса на правомощия на нотариуса, неправилно проведена процедура или други съществени грешки, които правят акта нищожен.
Производството по издаване на нотариални актове е строго регламентирано в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и други нормативни актове. Нотариалните актове се издават в съответствие с определени правила и при спазване на установени процедури. Когато тези правила бъдат нарушени, нотариалният акт може да бъде обявен за нищожен. Съгласно чл. 576 от ГПК, нотариалното действие е нищожно, когато:
В някои случаи, грешките в нотариалния акт могат да бъдат поправени без да се обявява актът за нищожен. Това включва непълноти или грешки, които не влияят на съществените изисквания на нотариалното действие, като неправилно изписано име или ЕГН. Поправката в тези случаи се осъществява чрез бележка, подписана от нотариуса и участващите лица. Ако грешките се установят след приключване на нотариалното производство, те могат да бъдат поправени с нов нотариален акт.
Констативните нотариални актове могат да бъдат отменени чрез предявяване на иск пред съответния компетентен съд. Много рядко в практиката сме срещали неистинско удостоверяване на правото на собственост от нотариуса по обстоятелствена проверка, но далеч не значи, че не се случва. В такива хипотези нотариалният акт може да бъде обезсилен, ако се докаже, че изявлението на нотариуса не отговаря на обективната действителност.
За подаване на иск за оспорване на констативен нотариален акт е необходимо да предоставите копие от самия нотариален акт, доказателства за вашите претенции към собствеността (като други документи за собственост или свидетелски показания), както и доказателства за нарушаването на процедурите при издаването на акта.
Обжалването на отказ на нотариус да извърши нотариално удостоверяване се осъществява чрез подаване на частна жалба до окръжния съд в рамките на седем дни от отказа. Съдът разглежда жалбата и ако я приеме, отменя отказа и нарежда извършването на нотариалното действие.
Поправката на нотариален акт може да се извърши чрез бележка, подписана от нотариуса и участващите лица, ако грешката е установена по време на нотариалното производство. Ако грешката е открита след приключване на производството, трябва да се издаде нов нотариален акт.
Обстоятелствената проверка е процес, при който нотариусът събира доказателства чрез разпит на свидетели, за да установи правото на собственост върху недвижим имот, когато собственикът няма писмени документи за това право. Свидетелите трябва да бъдат посочени от собственика и по възможност да бъдат съседи на имота.
%402x.svg)
.png){kind=icon}
