Дело за неплатени заплати

ОБАДЕТЕ СЕ СЕГА

В адвокатска кантора Колибанекова и партньори, специализирана в трудово право, често получаваме запитвания от клиенти, които търсят добър адвокат по трудово право в София, Пловдив, Бургас, Варна и цяла България. Въпросите, които ни задават, включват разнообразни аспекти на темата за неизплатени заплати и трудово възнаграждение. Сред най-често задаваните въпроси са: "Какъв е давностният срок за неизплатени заплати?", "Как се подава жалба до Инспекцията по труда за неизплатени заплати и какъв е образецът за това?", "Какви са санкциите за неизплатени заплати?" и "Какъв е срокът за изплащане на последната заплата при напускане?".

Много от нашите клиенти се интересуват от процедурите и законодателството, свързани с искове за неизплатено трудово възнаграждение. Възникват въпроси като: "Към кого да се обърна за неизплатени заплати?", "Какви са новите промени в закона за неизплатени заплати?" и "Как се подава анонимен сигнал до Инспекцията по труда?". Също така, често получаваме запитвания относно напускане при неизплатени заплати и възможните правни действия, които могат да бъдат предприети в такива случаи.

Въпреки честите запитвания относно наличието на специализиран „Закон за неизплатени заплати“, е важно да се отбележи, че конкретен такъв закон не съществува в българското законодателство. Вместо това, правата на работниците в контекста на неизплатените трудови възнаграждения са подробно регулирани в рамките на Кодекса на труда, който предоставя широк обхват на защитни механизми и процедури за работниците, пострадали от такива нарушения. В този аспект, важна роля играят и професионалните правни услуги, които могат да предоставят необходимата защита и подкрепа на засегнатите лица. Адвокатска кантора „Колибанекова и партньори“ се специализира в областта на трудовото право и предлага квалифицирана правна помощ на работници, изправени пред проблема с неизплатени трудови възнаграждения. С богат опит и индивидуален подход към всеки случай, нашата кантора се стреми да осигури защита на правата на работниците и да гарантира справедливото им третиране в съответствие със закона.

Ако сте изправени пред ситуация с неизплатени заплати или имате въпроси относно вашите трудови права, не се колебайте да се свържете с нашите експертни адвокати по трудово право. С нашата помощ ще можете да защитите правата си и да получите дължимото ви възнаграждение.

В тази статия ще разгледаме подробно как и в какъв срок се завежда иск и дело за неизплащане на трудово възнаграждение с помощта на добър адвокат по трудово право, каква е цената и заслужава ли си да се подава жалба в Инспекцията по труда! Освен това, ще предоставим изчерпателна информация относно давностните срокове за неизплатени заплати, процедурите за подаване на жалби до Инспекцията по труда и възможните санкции за работодатели, които не изплащат дължимите заплати. Ще обсъдим и какво включва искът за неизплатено трудово възнаграждение и какви са правата ви при напускане на работа поради неизплатени заплати. Научете

Как законът гарантира изплащането на трудовото възнаграждение?

Трудовото възнаграждение, познато като работна заплата, е един от най-важните институти в трудовото право и се ползва с конституционноправна закрила - още в чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България е предвидено, че "работниците имат право на минимално трудово възнаграждение и на заплащане на труда, съответстващо на извършената работа". В този смисъл, изплащането на трудовото възнаграждение е най-основното задължение на работодателя към служителя наред със прилагане на добрите практики за здравословни и безопасни условия на труд.

Действащото право в България е предвидило система от мерки, които целят да наложат редовното, съразмерно и надлежно изплащане на трудовото възнаграждение - в установените срокове и в пълен размер. Част от тези мерки са:

  1. Начисляването на трудовото възнаграждение във ведомостите за заплати. Съгласно чл. 128, ал. 1 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен редовно да начислява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения труд, с което се елиминира възможността за злоупотреби по отношение размера на заплатата или факта на нейното начисляване - т.е. ведомостите за заплати служат като доказателство за престирания (извършения) труд на работното място. Съгласно
  2. Трудовото възнаграждение се изплаща само в пари. В разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от Кодекса на труда е предвидено, че основното трудово възнаграждение се изплаща само в пари, като единствено е предвидено изключение за допълнителните трудови възнаграждения. В този смисъл е категорично забранено работодателят да плаща основната заплата във ваучери или купони за храна, например. Характерът на правната гаранция на това правило се състои в това, че парите са универсално разменно средство, издавано и контролирано от държавата по установения ред. Следва да отбележим, че законът не забранява изплащането на работна заплата в чужда валута( щатски долари, евро и др.). Съгласно чл. 3, ал. 1 от Конвенция № 95 за закрилата на работната заплата на Международната организация на труда, работните заплати трябва да се изплащат само в пари, които имат законно обменен курс в държавата, в която се изплащат. Това означава, че ако служител работи по трудов договор в Българска фирма, но му плащат в криптовалута или парична единица, за която Българската народна банка няма обявен обменен курс, това не би се считало за надлежно платена работна заплата. Основното трудово възнаграждение също не може да се изплаща в акции, облигации, бонове, фючърси или каквито и да е ценни книжа по ЗППЦК (Законът за публично предлагане на ценни книжа), нито в натура.
  3. Гарантирана работна заплата съгласно закона. Законът гарантира изплащането на трудовото възнаграждение чрез няколко ключови разпоредби, които защитават правата на работниците и служителите. Първо, според чл. 242 от Кодекса на труда, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, което означава, че всеки работник има право на заплащане за извършената работа. Второ, разпоредбата на Чл. 243 уточнява, че жените и мъжете имат право на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, като това включва всички плащания по трудовото правоотношение. Тази разпоредба цели да осигури равнопоставеност и да предотврати дискриминация по полов признак. Минималните трудови възнаграждения и обезщетения се регулират от Министерския съвет съгласно чл. 244. Тук се определя минималната работна заплата за страната за всяка календарна година и видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение. В чл. 245 от Кодекса на труда е закрепено, че  при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се изплаща минимум 60% от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.
  4. Гарантирана работа заплата на служители във фирми - подизпълнители. Новото изменение в чл. 245, ал. 3, добавено през 2024 г., въвежда солидарна отговорност на изпълнителите по договори за предоставяне на услуги за гарантиране изплащането на трудовото възнаграждение на работниците или служителите, когато работодателят е пряк подизпълнител. В практиката най-често това защитава работници във фирми подизпълнители, които обслужват строителни или други обекти, чиито работодатели са фалирали поради прекратяване на основния договор с главния изпълнител!

Много важно е да отбележим, че механизъм за гарантиране на работната заплата са и органите на Инспекцията по труда, която има правомощия да предприема мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство.

Контролните органи на инспекцията могат да прилагат принудителни административни мерки, като даване на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушения, свързани с начисляване на заплати. Например, те могат да предписват отстраняване на нарушение, свързано с начисляване във ведомостите за заплати на сума, по-малка от дължимата на работника или служителя. Ако това предписание не се изпълни в срок или при повторно нарушение, контролните органи могат да спрат дейността на предприятието до отстраняване на нарушението (чл. 404, ал. 1, т. 8).

Друг важен аспект е задължителното предписание за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 404, ал. 1, т. 12). Тези предписания могат да бъдат дадени по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда. В случай на противоречие между задължително предписание и съдебно решение, изпълнява се решението на съда (чл. 404, ал. 4).

Освен това, Гражданският процесуален кодекс предвижда механизъм за издаване на заповед за изпълнение въз основа на влезли в сила задължителни предписания на Инспекцията по труда за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения (чл. 417, ал. 1, т. 8). Това означава, че ако работодателят не изплати дължимите суми в указания срок, работникът може да поиска издаване на изпълнителен лист, който е правно средство за принудително изпълнение на задълженията на работодателя.

Заповедното производство предвижда възможност за кредитора да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист, когато със заявлението е представен документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника (чл. 418, ал. 1). Този механизъм позволява бързо и ефективно събиране на дължимите суми.

Контролните органи на Инспекцията по труда не носят отговорност за причинени вреди при прилагане на принудителните административни мерки (чл. 404, ал. 7). Това гарантира тяхната независимост и безпристрастност при изпълнение на задълженията си за защита на правата на работниците. В този смисъл винаги е добре, освен да се предприемат действия за получаване на неизплатените заплати по съдебен ред, да се подаде и жалба до органите на Инспекцията по труда. Така влезли в сила предписания за начисляване и изплащане на заплата могат да послужат за основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Важно е все пак да се има предвид, че жалба изготвена по образец няма същия ефект, като жалба подготвена от адвокат по трудово право. Затова Ви съветваме още в самото начало на проблема или възможно най-рано да се свържете с квалифициран специалист, за да бъдат предприети навременни мерки за осуетяване порочните практики и планове на некоректният работодател!

Как се завежда дело за неизплатена заплата / заплати, какви са сроковете и как протича?

Както обсъдихме по-горе, трудовото възнаграждение е гарантирано от закона на няколко нива и в този смисъл защита от неизплащане на работна заплата може да получите по няколко начина. Освен подаването на жалба до Инспекцията по труда, което Ви съветваме да направите, имате най-общо два основни варианта за защита, над които ще наблегнем по-долу.

Важно е да знаете. че съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по Кодекса на труда, едно от Вашите права е да прекратите трудовия си договор без предизвестие. За тази цел е необходимо писмено да уведомите работодателя си. След прекратяване на договора, ако все още не сте получили дължимите суми, можете да заведете дело срещу работодателя за изплащане на тези суми, ведно със законните лихви.

Заповедно или исково производство

Първо, е важно да се определи подходящият съдебен ред за Вашия случай. Имате възможност да изберете между заповедно производство и исково производство. Заповедното производство е по-бърз и по-малко сложен вариант, но изисква наличието на ясни доказателства за вземането. Ако работодателят оспорва задължението си, прикрива ведомости за заплати или пък вие нямате достатъчно доказателства за наличието на трудово правоотношение (като например трудов договор, плащания на предишни заплати по банкова сметка и т.н.) може да се наложи преминаването към общия исков ред, където спорът се разрешава в пълно съдебно производство.

Процедура и срокове

Завеждането на дело за неизплатена заплата е процес, който започва с предявяване на иск от страна на работника или служителя срещу работодателя. Тези трудови спорове са регулирани от Кодекса на труда и се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Първата стъпка за завеждане на дело е подаването на искова молба до компетентния съд. Искът трябва да бъде предявен в рамките на определените давностни срокове. За искове за неизплатени заплати давностният срок е три години, считано от деня, в който правото на вземането е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено (чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда).

Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, което означава, че те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела (чл. 359 от Кодекса на труда). Това значително улеснява работниците в защита на техните права.

След подаването на исковата молба, съдът извършва проверка за нейната редовност и допустимост. Ако има нужда от допълнителна информация или корекции, съдът дава указания на ищеца да допълни или конкретизира твърденията си (чл. 311 от Гражданския процесуален кодекс). След постъпването на отговора на ответника или изтичането на срока за това, съдът насрочва делото за дата не по-късно от 6 седмици (чл. 312 от Гражданския процесуален кодекс).

По време на съдебното заседание, съдът приканва страните към спогодба и събира доказателства, изслушва устните състезания и се произнася по доказателствените искания. Ако страните не постигнат спогодба, съдът разглежда представените доказателства и посочва деня, в който ще обяви решението си (чл. 315 от Гражданския процесуален кодекс). Решението трябва да бъде обявено с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото (чл. 316 от Гражданския процесуален кодекс).

Ако исковата молба е подадена до некомпетентен орган, срокът по чл. 358 не се счита за пропуснат, тъй като исковата молба се препраща служебно на съда (чл. 358, ал. 3 от Кодекса на труда). Това гарантира, че правото на работника или служителя да търси своите вземания няма да бъде ощетено поради административна грешка.

Трудовите спорове между работника или служителя и работодателя, както и тези между работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател, също се разглеждат по същия ред (чл. 357 от Кодекса на труда).

Адвокатска помощ може да бъде от решаващо значение в процеса на завеждане на дело за неизплатена заплата. Адвокатска кантора „Колибанекова и партньори“ предлага компетентно съдействие, помагайки на клиентите си да навигират през сложностите на съдебната система и да защитят своите права ефективно.

При успешно заведено дело и осъждане на работодателя да заплати дължимите суми, се издава изпълнителен лист, който позволява принудително събиране на сумите, ако работодателят продължава да отказва да плати.

Отново подчертаваме, че за да подсилите своята позиция, можете да се обърнете към Инспекцията по труда с жалба, въпреки че това само по себе си не гарантира получаването на дължимите заплати, но може да доведе до налагане на санкции на работодателя. Въпреки това, за получаване на неизплатените суми, съдебният път остава най-ефективен

Как се завежда дело за неизплатени заплати при фалит на работодателя?

При фалит на работодателя, законът в България гарантира получаването на работна заплата чрез Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ГВРС). Този фонд осигурява еднократно плащане, което замества дължимите трудови възнаграждения и парични обезщетения на работниците, когато техният работодател е обявен за неплатежоспособен или свръхзадължен и срещу него е открито производство по несъстоятелност.

Правото на гарантирано вземане е регламентирано в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Гарантираните вземания включват начислените и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, както и парични обезщетения, предвидени от нормативен акт (чл. 3 ЗГВРСНР). Важно е да се отбележи, че вземанията, възникнали след вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), не се гарантират от фонда, ако трудовите правоотношения не са прекратени към тази дата. Тези вземания следва да бъдат удовлетворени по реда на Търговския закон.

Преди откриване на производство по несъстоятелност, работниците имат възможност да инициират заповедно производство за бързо събиране на дължими трудови възнаграждения. Ако работодателят не реагира на издадената заповед за изпълнение, процесът може да премине към етап на принудително изпълнение чрез съдебен изпълнител. Въпреки това, ако работодателят подаде възражение, необходимо е преминаване към пълно исково производство.

Правото на гарантирано вземане възниква от датата на вписване в ТРРЮЛНЦ на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност или откриване на производство по несъстоятелност с постановяване на прекратяване дейността на предприятието и обявяване на длъжника в несъстоятелност (чл. 6 ЗГВРСНР).

Не се изплаща гарантирано вземане на лица, които към момента на началната дата на неплатежоспособността са съдружници в търговското дружество, членове на органите за управление и контрол на търговеца, съпрузи или роднини по права линия на търговеца (чл. 7 ЗГВРСНР).

В срок от 14 дни след вписването в ТРРЮЛНЦ на съдебното решение, работодателят е длъжен да информира работниците и служителите за датата на вписването и реда за получаване на гарантираните вземания. Информирането се извършва писмено чрез представителите на работниците и служителите или чрез поставяне на обява на подходящо място в предприятието, или чрез изпращане на съобщение с обратна разписка (чл. 3 НРНИРСОИГВНР).

В срок до 21 дни от вписване на съдебното решение в ТРРЮЛНЦ, работодателят трябва да изготви справка по образец за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими на всеки работник или служител. Тази справка се връчва лично или се изпраща чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка. Данните в справката могат да бъдат оспорени от правоимащите лица пред работодателя в едномесечен срок (чл. 4 и чл. 6 НРНИРСОИГВНР).

Заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане се подава от работника или служителя в териториалното поделение на НОИ по седалище на работодателя в тримесечен срок от вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност или от датата на информирането на работниците и служителите. Заявлението може да бъде подадено лично, чрез упълномощено лице, по пощата с обратна разписка или по електронен път с квалифициран електронен подпис (чл. 6 и чл. 8 НРНИРСОИГВНР; чл. 25 ЗГВРСНР).

Размерът на гарантираното вземане е различен за различните групи правоимащи лица. За работници и служители с начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения, размерът на гарантираното вземане е равен на последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност. За работници и служители с прекратени правоотношения, размерът на гарантираното вземане е равен на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната месечна работна заплата (чл. 22 ЗГВРСНР).

Гарантираните вземания се отпускат, отказват, спират и възобновяват с разпореждане на директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите". Разпореждането се издава в едномесечен срок от подаване на заявлението-декларация, а изплащането се извършва по декларираната от лицето лична платежна сметка в 7-дневен срок от получаване на разпореждането (чл. 26 и чл. 27 ЗГВРСНР; чл. 10 НРНИРСОИГВНР).

В случай на неполучено гарантирано вземане от починало лице, наследниците имат право да го получат като наследствена маса. За целта те подават заявление до териториалното поделение на НОИ, което разглежда заявлението и изплаща гарантираното вземане в едномесечен срок (чл. 16 НРНИРСОИГВНР).

Колко ще ми струва дело за неизплатена заплата и колко продължава по време?

Процесът на завеждане на дело за неизплатена заплата е важен механизъм за защита на правата на работниците. Въпреки че тези дела са освободени от държавна такса, основната част от разходите се състои в адвокатското възнаграждение. Размерът на този хонорар зависи от сложността на делото и претендираните суми.

Освен адвокатските хонорари, друг потенциален разход може да включва съдебно-счетоводни експертизи, необходими за установяване на точния размер на дължимите възнаграждения, периода, за който се дължат, и начислените лихви. Разходите за тези експертизи обикновено се поемат от бюджета на съда.

Продължителността на делото за неизплатено трудово възнаграждение варира, като първоинстанционното производство обикновено продължава 3-4 месеца, след което, в случай на обжалване, въззивният съд е длъжен да разгледа делото в срок от един месец. Това е по-бързо в сравнение с други видове съдебни дела благодарение на процедурата на бързо производство.

Важно е да се отбележи, както казахме и по-горе, че срокът за подаване на иск за неизплатено трудово възнаграждение е три години от момента, на който вземането става изискуемо. Въпреки това, препоръчително е да се действа бързо и да не се чака до последния момент, за да се избегне рискът от изпълнение срещу „куха“ фирма - работодател, без активи.

Ако сте изправени пред проблем с неизплатени заплати, не се колебайте да потърсите професионална правна помощ. Адвокатска кантора „Колибанекова и партньори“ разполага с богат опит в сферата на трудовото право и може да Ви предложи качествено представителство и съвет, за да защитите своите права по най-ефикасния начин.

Какви санкции може да понесе работодателя, ако не плаща заплатите?

Работодателите, които не изплащат заплатите на своите служители, могат да понесат значителни санкции съгласно българското трудово законодателство. Кодексът на труда предвижда различни административни наказания в зависимост от характера и тежестта на нарушението.

Основните видове административни наказания включват глоби за физически лица и имуществени санкции за юридически лица и еднолични търговци. Тези наказания са приложими за различни нарушения на трудовото законодателство (чл. 412а от Кодекса на труда).

Ако работодателят наруши разпоредбите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, глобите варират от 100 до 500 лв. за по-леките нарушения и от 1500 до 15 000 лв. за по-сериозните нарушения. Виновните длъжностни лица могат да бъдат глобени с суми от 1000 до 10 000 лв. (чл. 413 от Кодекса на труда). При повторно нарушение глобите и санкциите се увеличават значително (чл. 413, ал. 3).

За нарушения на други разпоредби на трудовото законодателство, работодателите могат да бъдат санкционирани с имуществени санкции или глоби в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновните длъжностни лица – с глоби от 1000 до 10 000 лв. При повторно нарушение глобите и санкциите се увеличават до 20 000 лв. за работодателите и до 10 000 лв. за длъжностните лица (чл. 414 от Кодекса на труда).

Работодателите, които не изпълнят задължителни предписания на контролни органи или създават пречки на тези органи, също подлежат на санкции. Глобите варират от 1500 до 10 000 лв., а за по-тежки нарушения – до 20 000 лв. (чл. 415 от Кодекса на труда).

Ако работодателят не внесе наложените му санкции или глоби в срок от 30 дни, той дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка плюс 20 пункта (чл. 415б от Кодекса на труда).

За маловажни нарушения, които са отстранени веднага и не са причинили вредни последици за работниците, глобите са по-ниски – от 100 до 300 лв. за работодателите и от 50 до 100 лв. за длъжностните лица (чл. 415в от Кодекса на труда).

В заключение, българското трудово законодателство предвижда строги санкции за работодатели, които не изплащат заплатите на своите служители. Тези санкции включват глоби и имуществени санкции, които се увеличават при повторни нарушения и при неизпълнение на задължителни предписания на контролни органи. Законът е насочен към защита на правата на работниците и осигуряване на навременно изплащане на дължимите възнаграждения. Ако сте изправени пред проблем с неизплатени заплати, не се колебайте да потърсите професионална правна помощ. Адвокатска кантора „Колибанекова и партньори“ разполага с богат опит в сферата на трудовото право и може да Ви предложи качествено представителство и съвет, за да защитите своите права по най-ефикасния начин.

Често задавани въпроси

Какво да правя, ако работодателят ми задържа заплата поради нужда от закупуване на оборудване или материали на работното място?

Важно е да знаете, че задържането на заплата поради каквито и да било претенции на работодателя към работника, включително за поради нужда от закупуване на оборудване или материали на работното място, не е законосъобразно по българското законодателство. Работникът може да подаде жалба до Инспекцията по труда и да инициира правни действия за изплащане на дължимите суми. Адвокатска кнатора "Колибанекова и партньори" може да Ви съдейства в процеса на защита на Вашите права.

Може ли работодателят да ми намали заплатата без моето съгласие?

Не, работодателят не може да намали размера на заплатата Ви без Вашето изрично съгласие. Всяка промяна в условията на труд, включително и възнаграждението, трябва да бъде договорена с работника и отразена в писмен анекс към трудовия договор. Подобно едностранно намаляване на заплатата от страна на работодателя е незаконно и може да бъде атакувано в съда, където ще бъде отменено. Важно е да знаете, че ако все пак сте подписали документи, в които е упомената промяна на заплатата Ви, дори да не сте разбирали тяхното значение, то е възможно намаляването на заплатата чисто формално да е законно и да е невъзможна неговата отмяна!

Какви са моите действия, ако бившият ми работодател не ми изплати последната заплата при напускане?

: В случай че бившият Ви работодател не изплати дължимото Ви трудово възнаграждение при напускане, можете да се обърнете първо към него с писмено искане за изплащане. Ако това не доведе до резултат, следващата стъпка е подаване на жалба до Инспекцията по труда и иницииране на съдебно производство за изплащане на дължимите суми. Адвокатска кантора "Колибанекова и партньори" може да Ви предложи правна помощ и представителство по делото.

Как да действам, ако съм работил без официален трудов договор и не ми се изплащат заплати?

Работата без официален трудов договор е нарушение на законодателството, но това не лишава работника от правото му на възнаграждение за извършения труд. В такъв случай е важно да се съберат всякакви налични доказателства за извършената работа и взаимоотношенията с работодателя. Можете да подадете жалба до Инспекцията по труда и да инициирате съдебно производство за изплащане на възнаграждението. Съветваме Ви да потърсите подкрепата на адвокат от "Колибанекова и партньори" за професионален правен анализ и представителство.

Виж другите ни услуги по
Трудово право
ЦЕНАТА НА КОНСУЛТАЦИЯТА СЕ ПРИСПАДА ОТ КРАЙНИЯ ХОНОРАР

Нека намерим решение заедно.

Запази час за консултация