Адвокатска кантора Колибанекова и партньори е специализирана в предоставянето на юридически услуги в областта на търговското, дружественото и корпоративното право в София, Пловдив, Бургас, Варна, Благоевград, Пазарджик, Русе, Силистра, Шумен и цяла България. Един от най-сложните и важни аспекти на тази правна област е процедурата по несъстоятелност на дружествата. В тази статия ще разгледаме темата "Молба, искане и дело за обявяване на несъстоятелност на дружество в България".

Често получаваме запитвания от клиенти относно различни аспекти на производството по несъстоятелност. Например, един от най-честите въпроси е свързан с образеца за молба за откриване на производство по несъстоятелност и как точно се подава такава молба. Клиентите също се интересуват от справки за несъстоятелност и как могат да проверят дали дадена фирма е в несъстоятелност. Друг важен аспект е искането за обявяване в несъстоятелност и прекратяването на производство по несъстоятелност.

Интересът на клиентите често се фокусира и върху информационната система за производство по несъстоятелност, както и върху последиците от несъстоятелността за дружествата и техните управители. Много често се налага да обясняваме как се открива производство по несъстоятелност и какви са необходимите документи за обявяване в несъстоятелност. Въпросите свързани с умишлен фалит на фирма и проверка за несъстоятелност на фирма също са чести.

Ако Ви е нужен добър фирмен адвокат или адвокат по търговско право за обявяване на фирма в несъстоятелност, можете да се свържете с нас от тук!

В рамките на тази статия ще разгледаме различните етапи на производството по несъстоятелност, включително подаването на молба, проверката за несъстоятелност на фирма, откриването на производство и последиците от него. Ще обсъдим и какво включва справката за несъстоятелност и какви са правните действия, които могат да се предприемат за прекратяване на производството по несъстоятелност.

Какво означава производство по несъстоятелност на търговско дружество в България?

Производството по несъстоятелност на търговско дружество в България представлява комплексен многоетапен процес, уреден в Търговския закон, който има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и евентуално оздравяване на предприятие, изпаднало в неплатежоспособност.  Съгласно чл. 607 (1) от Търговския закон, производството по несъстоятелност се открива, когато търговецът е неплатежоспособен, което означава, че не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите (чл. 608, ал. 1).

Масата на несъстоятелността обхваща имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството, както и имуществените права, придобити след тази дата (чл. 614, ал. 1). В имуществото на длъжника, ако той е едноличен търговец, се включва и една втора част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове, които представляват съпружеска имуществена общност (чл. 614, ал. 2). Изключения от включването в масата на несъстоятелността са несеквестируемото имущество на длъжника и неограничено отговорния съдружник, средствата по финансовите обезпечения, както и имуществото на В и К оператор, необходимо за осъществяване на основния му предмет на дейност до определянето на нов оператор (чл. 614, ал. 4-7).

Производството по несъстоятелност започва с подаване на молба от длъжника или кредитор до съда по несъстоятелността, който е окръжният съд по седалището на търговеца (чл. 613). След откриването на производството всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми (чл. 617, ал. 1), като непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производството (чл. 617, ал. 2). В производството кредиторът запазва правата си по дадено обезпечение (чл. 618, ал. 1).

Длъжникът се призовава на адреса на управлението му, а кредиторите – на посочения от тях адрес в страната. Ако кредиторите са със седалище в чужбина, те трябва да посочат съдебен адрес в страната, в противен случай призовката се обявява в търговския регистър (чл. 619).

Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори по търговски и нетърговски вземания, като се удовлетворяват само след пълно удовлетворяване на останалите кредитори вземанията, произтичащи от законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, кредит от съдружник или акционер, безвъзмездна сделка и разноските на кредиторите във връзка с участието им в производството (чл. 616). В този процес чуждестранните кредитори имат равни права с местните кредитори (чл. 616, ал. 3).

Целта на производството по несъстоятелност, освен да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите, е и да предостави възможност за оздравяване на предприятието на длъжника, като се вземат предвид интересите на всички засегнати страни - кредитори, длъжник и неговите работници (чл. 607, ал. 2).

Как се подава молба за откриване на производство по несъстоятелност и как протича делото?

Производството по несъстоятелност на търговско дружество в България започва с подаването на писмена молба до съда, съгласно чл. 625 от Търговския закон. Молбата може да бъде подадена от длъжника, ликвидатора, кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при неизплатени задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, или от други лица с интерес.

Какви са задълженията на търговеца или търговското дружество за обявяване на несъстоятелността?

Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност (чл. 626, ал. 1). Молбата се подава от длъжника, негов наследник, орган на управление или представител, съответно ликвидатор, на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник. Прокуристът е длъжен в 7-дневен срок да уведоми писмено търговеца за неплатежоспособността (чл. 626, ал. 3). Ако молбата се подава от пълномощник, се изисква изрично пълномощно (чл. 626, ал. 4).

Важно! При неспазване на горепосочените задължения, управителят, съответно прокуристът, носят наказателна отговорност по смисъла на Раздел Ia от Наказателния кодекс, "Престъпления против кредиторите"!

Какви наказания грозят търговеца или представител на търговско дружество, ако не подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност навреме?

Съгласно Наказателния кодекс, управителят и прокуристът на търговско дружество в България могат да бъдат подложени на сериозни наказания, ако не подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност навреме. Чл. 227б от Наказателния кодекс предвижда, че търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. Това наказание се прилага и за лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност в 30-дневен срок от спиране на плащанията (чл. 227б, ал. 2).

Същото наказание се прилага и за прокуриста, който не е изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 3 от Търговския закон, което изисква да уведоми писмено търговеца за неплатежоспособността в 7-дневен срок (чл. 227б, ал. 3). Ако лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, не изпълнят задължението си да уведомят Българската народна банка или Комисията за финансов надзор за неплатежоспособността на банка или застраховател, те също подлежат на същото наказание (чл. 227б, ал. 4).

При по-тежки случаи, когато управителят или прокуристът извършат деяния, водещи до значителни щети за кредиторите, те могат да бъдат наказани за умишлен банкрут (умишлен фалит) с лишаване от свобода до три години (чл. 227в, ал. 1). Ако щетите са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7, и конфискация на част или на цялото имущество на виновния (чл. 227в, ал. 2).

Същите наказания се прилагат и за лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат извършването на посочените деяния (чл. 227г). Ако търговец не води търговските си дела с грижата на добър търговец или е участвал в очевидно рискови сделки, които не влизат в кръга на обикновената му дейност, или пропусне да състави правилен годишен счетоводен отчет и баланс, и от това последват щети за кредиторите, той се наказва за непредпазлив банкрут с лишаване от свобода до две години (чл. 227д, ал. 1).

Лицата, които не изпълнят задълженията си по предшестващ оздравителен план, също подлежат на същите наказания (чл. 227д, ал. 2). С наказанията по чл. 227д, ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат извършването на посочените деяния (чл. 227д, ал. 3).

Кои са необходимите документи за откриване на производство по несъстоятелност?

Към молбата си длъжникът, съответно ликвидаторът прилага следните документи, съгласно чл. 628 от Търговския закон:

1. Препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет заедно с одиторския доклад и баланс към датата на подаване на молбата, ако законът предвижда съставянето им (чл. 628, ал. 1, т. 1).
2. Опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата (чл. 628, ал. 1, т. 2).
3. Списъци на неговите кредитори и на длъжниците му с посочване на адресите, вида, размера, падежа и обезпеченията на вземанията (чл. 628, ал. 1, т. 3).
4. Опис на личното имущество и имуществото съпружеска имуществена общност – за едноличния търговец и неограничено отговорния съдружник (чл. 628, ал. 1, т. 4).

Освен тези документи, длъжникът задължително прилага доказателствата по чл. 78, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 628, ал. 3)., а кредиторът или Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" представят писмените и посочват останалите си доказателства за неплатежоспособността на длъжника (чл. 628, ал. 2) .Също така, длъжникът трябва да посочи началната дата на неплатежоспособност или свръхзадълженост, както и балансовата стойност на активите, нетните приходи от продажбите и средната численост на персонала за предходния отчетен период (чл. 628, ал. 4).

При неизпълнение на задължението за заявяване, лицата по чл. 626, ал. 2 отговарят солидарно пред кредиторите за вредите, причинени от забавата (чл. 627). Към молбата длъжникът или ликвидаторът прилага препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет заедно с одиторския доклад и баланс към датата на подаване на молбата (чл. 628, ал. 1, т. 1), опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата (чл. 628, ал. 1, т. 2), списъци на неговите кредитори и длъжници с посочване на адресите, вида, размера, падежа и обезпеченията на вземанията (чл. 628, ал. 1, т. 3), и опис на личното имущество и имуществото съпружеска имуществена общност - за едноличния търговец и неограничено отговорния съдружник (чл. 628, ал. 1, т. 4).

Подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност (чл. 628а, ал. 1). Присъединилите се кредитори също ползват тези правила (чл. 628а, ал. 2).

Какво представляват разноските по несъстоятелността и защо са важен елемент от производството от гледна точка на практиката?

Разноските по несъстоятелността представляват всички разходи, свързани с производството по несъстоятелност, които включват съдебни такси, възнаграждения на синдика и други разходи, необходими за управлението и осребряването на имуществото на длъжника. Те са важен елемент от производството по несъстоятелност, тъй като осигуряват необходимите средства за провеждане на процедурата и гарантират, че синдикът и другите участници могат да изпълняват задълженията си ефективно.

Според чл. 620 от Търговския закон (ТЗ), държавната такса за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, не се събира предварително, а се покрива от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото. В случаите, когато молбата е подадена от кредитор или при присъединяване на кредитор, таксата се събира от кредитора. След откриването на производството по несъстоятелност, разноските се събират от масата на несъстоятелността, като съдът може да разреши синдикът да извърши разпореждане с паричните средства на длъжника за покриване на тези разноски (чл. 620, ал. 3 ТЗ).

В случаи, когато длъжникът няма достатъчно имущество за покриване на началните разноски, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена от заинтересованите лица, за да бъде открито производството по несъстоятелност (чл. 629б, ал. 1 ТЗ). Тези начални разноски се определят в зависимост от текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разходи по несъстоятелността. Ако определените от съда начални разноски не бъдат внесени в дадения срок, съдът прекратява дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството за срок до една година. При заплащане на разноските, производството може да бъде възобновено (чл. 629б, ал. 2 и чл. 632, ал. 1 ТЗ).

Разноските по несъстоятелността включват и държавни такси за вписване в търговския регистър на обстоятелства по несъстоятелността, такси за вписване и заличаване на възбрани, както и разноски по дела за попълване масата на несъстоятелността (чл. 620, ал. 6 и чл. 629б, ал. 1 ТЗ). Ако длъжникът или кредитор не внесат тези разноски, съдът може да прекрати производството и да заличи длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 ТЗ).

Практическата важност на разноските по несъстоятелността е очевидна, тъй като без осигуряване на тези средства, производството не може да се проведе ефективно. Разноските осигуряват необходимите ресурси за управлението и осребряването на имуществото на длъжника, което от своя страна е основа за удовлетворяване на вземанията на кредиторите. Недостатъчното покритие на разноските може да доведе до прекратяване на производството по несъстоятелност и загуба на възможности за удовлетворяване на кредиторите.

Също така, разноските по несъстоятелността играят роля в осигуряване на правната и финансовата сигурност на участниците в производството, като гарантират, че всички разходи са покрити и че процедурата протича според предвидените от закона правила и изисквания. Това е особено важно в контекста на сложните и често продължителни процеси по несъстоятелност, които изискват координация и професионално управление на имуществото на длъжника.

Как протича делото за откриване на производство по несъстоятелност?

Производството по откриване на дело за несъстоятелност на търговско дружество започва с подаването на молба до съда. Според чл. 629, молбата може да бъде подадена от длъжника, съответно ликвидатора или кредитор. Когато молбата е подадена от длъжника или ликвидатора, тя се обявява в търговския регистър и се разглежда от съда в 20-дневен срок от постъпването ѝ. Молбата, подадена от кредитор, се разглежда от съда също в 20-дневен срок в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника и молителя, като препис от молбата се връчва на длъжника.

Ако длъжникът подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, съдът приема двете молби за съвместно разглеждане. Ако молбата е подадена след този момент, производството по нея се спира до приключване на производството по молбата, подадена от кредитор. Съдът приема за съвместно разглеждане молбата на длъжника и на кредитора, ако молбата на кредитора е подадена в 14-дневен срок от обявяването в търговския регистър на молбата, подадена от длъжника. Ако кредиторът подаде молбата след този срок, производството по нея се спира до приключване на производството по молбата на длъжника.

До приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на кредитор, други кредитори могат да се присъединят, да правят възражения и да представят писмени доказателства. След този момент, молбите за присъединяване се разглеждат в отделно производство, което се спира до приключване на основното производство. Съдът образува делото в деня на подаване на молбата и обявява делото за решаване най-късно в тримесечен срок от образуването му.

Преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, съдът може да назначи предварително временен синдик, да допусне обезпечителни мерки като запор и възбрана или да спре изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, ако това се налага за запазване на имуществото му. Когато искането за налагане на тези мерки е направено от кредитор, съдът ги налага, ако молбата на кредитора е подкрепена с убедителни писмени доказателства или ако кредиторът представи обезпечение в определения от съда размер за компенсиране на вредите, в случай че длъжникът не е неплатежоспособен.

При констатиране на неплатежоспособност или свръхзадълженост, съдът с решението си обявява неплатежоспособността, открива производството по несъстоятелност, назначава временен синдик и допуска обезпечителни мерки. Решението за откриване на производство по несъстоятелност действа по отношение на всички. Ако продължаването на дейността на длъжника би увредило масата на несъстоятелността, съдът може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му.

Съдът може да отхвърли молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако установи, че затрудненията на длъжника са временни или той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията. В случай на неправомерно подадена молба от кредитор, длъжникът може да претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност.

Какви предварителни и обезпечителни мерки може да постанови съда?

Обезпечителните мерки, които съдът може да постанови в рамките на производството по несъстоятелност, са важни за запазването на имуществото на длъжника и за защита на интересите на кредиторите. Според чл. 629а от Търговския закон, съдът може да предприеме следните предварителни и обезпечителни мерки:

1. Назначаване на временен синдик: Съдът може предварително да назначи временен синдик, който има правомощията по чл. 635, ал. 1, ако това се налага за запазване на имуществото на длъжника (чл. 629а, ал. 1, т. 1).
2. Допускане на обезпечителни мерки: Съдът може да допусне мерките, предвидени в чл. 630, ал. 1, т. 4, които включват налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника (чл. 629а, ал. 1, т. 2).
3. Спиране на изпълнителни дела: Съдът може да постанови спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на изпълнителните дела, образувани по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 629а, ал. 1, т. 3).
4. Допускане на мерките по чл. 642: Съдът може да допусне предписаните от закона мерки, които обезпечават наличното имущество на длъжника (чл. 629а, ал. 1, т. 4).
5. Налагане на мерките по чл. 650: При опасност от разпиляване, унищожаване или укриване на имущество, съдът може да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи на длъжника (чл. 629а, ал. 1, т. 5).

Когато искането за налагане на тези мерки е направено от кредитор, съдът ги налага, ако молбата на кредитора е подкрепена с убедителни писмени доказателства или ако кредиторът представи обезпечение в определения от съда размер за компенсиране на нанесените на длъжника вреди, в случай че не се установи, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен (чл. 629а, ал. 2). Съдът може да задължи кредитора да представи обезпечение и в случаите, когато молбата му е подкрепена с убедителни писмени доказателства (чл. 629а, ал. 3).

Обезпечителната мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 3 може да се наложи от съда и по искане на длъжника, ако това се налага за запазване на имуществото му (чл. 629а, ал. 4). Наложените обезпечителни мерки ползват всички кредитори на несъстоятелността (чл. 629а, ал. 5). Съдът може да отмени наложените обезпечителни мерки, ако тяхното продължаване не е наложително с оглед постигане целите на обезпечаването (чл. 629а, ал. 6).

Определението за постановяване на мерките по чл. 629а, ал. 1 се съобщава на лицето, по отношение на което са наложени, и на лицето, което е поискало налагането им, като определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението (чл. 629а, ал. 7). Определението подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването не спира изпълнението му (чл. 629а, ал. 8).

Обезпечителните мерки се смятат за отменени, когато с влязло в сила решение молбата за откриване на производството по несъстоятелност бъде отхвърлена (чл. 629а, ал. 9). Наложените обезпечителни мерки имат действие до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, след което действието им се заменя с действието на решението за откриване на производството, както и на мерките, постановени по реда на чл. 630, ал. 1, т. 4. Съдът може на основание чл. 630, ал. 1, т. 4 да постанови нови обезпечителни мерки или да продължи действието на вече наложените мерки (чл. 629а, ал. 10).

Какво следва след решение на съда за откриване на производство по несъстоятелност?

След като съдът се произнесе с решение за откриване на производство по несъстоятелност, производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението, съгласно чл. 634а от Търговския закон. Решението има редица правни последици, които са подробно описани в Глава четиридесета на Търговския закон.

Първо, всички действия на длъжника, кредиторите, комитета на кредиторите, събранието на кредиторите и синдика, както и актовете на съда по несъстоятелността, се вписват в отделна книга, която е публична и е на разположение в канцеларията на съда по несъстоятелността (чл. 634в, ал. 1). Ако длъжникът е оператор или участник в платежна система, централния регистър на ценни книжа или системата за сетълмент на сделки с държавни ценни книжа, съдът уведомява съответните институции (чл. 634в, ал. 3-5).

Длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика и може да сключва нови сделки само с предварително съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени с решението за откриване на производството по несъстоятелност (чл. 635, ал. 1). Съдът може да лиши длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, ако констатира, че действията на длъжника застрашават интересите на кредиторите (чл. 635, ал. 2).

С откриването на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, с изключение на трудови спорове по парични вземания (чл. 637, ал. 1). Ако вземането бъде прието при условията на чл. 693, спряните производства се прекратяват (чл. 637, ал. 2). Също така се спират изпълнителните производства срещу имуществото на длъжника, включено в масата на несъстоятелността (чл. 638, ал. 1).

Кредиторите, чиито вземания са възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, получават плащане на падежа или се удовлетворяват по реда на чл. 722, ал. 1 (чл. 639, ал. 1). Длъжникът е задължен в 14-дневен срок от откриването на производството да предостави на съда и на синдика необходимата информация за дейността на предприятието и за имуществото си, включително списъци на плащания и извършени сделки (чл. 640, ал. 1).

При отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност наложените възбрана и запор се считат за вдигнати, правомощията на длъжника се възстановяват, а правомощията на синдика се прекратяват от момента на вписване на влязлото в сила решение в търговския регистър (чл. 641).

Съдът може също да допусне различни обезпечителни мерки по искане на синдика, длъжника или кредитор, за да осигури наличното имущество на длъжника (чл. 642). Това включва мерки като запечатване на помещения и оборудване, налагане на запори и възбрани и други действия, насочени към запазване на активите на длъжника за удовлетворяване на кредиторите.

Как се гарантира, че неплатежоспособната фирма няма да си разпродаде имуществото по време на производството по несъстоятелност?

За да се гарантира, че неплатежоспособната фирма няма да разпродаде имуществото си по време на производството по несъстоятелност, законът предвижда редица охранителни и попълващи мерки, описани в Глава четиридесет и първа на Търговския закон. Ето основните механизми и процедури:

1. Събиране на невнесен капитал: Според чл. 643, синдикът събира дялове или вноски, неизплатени или невнесени от съдружници с ограничена отговорност, за попълване на масата на несъстоятелността. Това означава, че задълженията на съдружниците към капитала на дружеството трябва да бъдат изпълнени, което увеличава наличното имущество.
2. Прекратяване на договори: Съгласно чл. 644, синдикът може да прекрати всеки договор, по който е страна длъжникът, ако той не е изпълнен изцяло или частично. При прекратяване на договорите синдикът изпраща 15-дневно предизвестие. Това предотвратява възможността длъжникът да извършва нови разходи или да се обвързва с нови задължения, които могат да намалят масата на несъстоятелността.
3. Прихващане: Според чл. 645, кредиторите могат да извършват прихващане на свои задължения към длъжника при определени условия, но прихващането може да бъде обявено за недействително, ако е извършено след началната дата на неплатежоспособността и кредиторът е знаел за нея. Това предотвратява изкуственото намаляване на масата на несъстоятелността чрез прихващания.
4. Недействителност на действия и сделки: Според чл. 646, всички действия и сделки на длъжника, извършени след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, които не са в установения ред, са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Това включва изпълнение на задължения, учредяване на залог или ипотека, и сделки с имущество от масата на несъстоятелността.
5. Отменителни искове: Чл. 647 дава възможност за обявяване на недействителност на действия и сделки, извършени от длъжника в определени срокове преди подаване на молбата по чл. 625, ако тези действия увреждат кредиторите. Исковете могат да бъдат предявени от синдика или от кредитори при негово бездействие в двугодишен срок от откриване на производството (чл. 649).
6. Обезпечителни мерки: Съдът може да постанови различни обезпечителни мерки, които осигуряват наличното имущество на длъжника. Според чл. 629а, съдът може да назначи временен синдик, да наложи запори и възбрани, да спре изпълнителни дела срещу имуществото на длъжника и да наложи други мерки за защита на имуществото.
7. Спиране на изпълнителни производства: С откриване на производството по несъстоятелност се спират всички изпълнителни производства срещу имуществото на длъжника, включено в масата на несъстоятелността (чл. 638). Това гарантира, че имуществото няма да бъде разпродадено или изнесено от масата на несъстоятелността по време на производството.
8. Длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика: Според чл. 635, длъжникът може да сключва нови сделки само със съгласието на синдика, което предотвратява разпродажбата на активи без одобрението на органа, който защитава интересите на кредиторите.

Тези мерки са създадени, за да се запази и увеличи масата на несъстоятелността, като се осигурява справедливо удовлетворяване на кредиторите и се предотвратява изкуственото намаляване на имуществото чрез неправомерни действия на длъжника.

Какво означава термина "синдик"? Какво представлява той и какви са му правомощията?

Терминът "синдик" обозначава лице, което управлява имуществото на длъжника по време на производство по несъстоятелност. Синдикът представлява предприятието на длъжника и упражнява контрол над неговата дейност под надзора на съда. Той играе ключова роля в процеса на управление и разпределение на активите с цел удовлетворяване на кредиторите.

Синдикът трябва да отговаря на определени изисквания: да не е осъждан за умишлено престъпление, да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник, да има завършено висше юридическо или икономическо образование и поне 5 години стаж по специалността, както и да е включен в утвърден списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици.

Назначаването на синдик се извършва от съда по несъстоятелността, обикновено след избор от събранието на кредиторите. Синдикът има широки правомощия, включително да представлява предприятието, да управлява текущите му дела, да упражнява надзор над дейността на длъжника, да събира и внася паричните вземания, да разпорежда с банковите сметки на длъжника с разрешение на съда, и да предприема действия за налагане на обезпечителни мерки.

Синдикът трябва да води специален дневник, в който вписва всички свои действия, свързани с управлението и разпореждането с имуществото на длъжника. Той също така представя редовни отчети на съда и комитета на кредиторите.

Синдикът трябва да действа с грижата на добър търговец и да спазва етичния кодекс. Той е отговорен за причинени вреди при изпълнението на своите задължения и трябва да бъде застрахован за потенциални вреди от виновно неизпълнение на задълженията си.

Какви са правомощията на синдика?

Правомощията на синдика в производството по несъстоятелност са ясно регламентирани и обхващат широк кръг от дейности, свързани с управлението и опазването на имуществото на длъжника. Те включват следното:

1. Представляване на предприятието: Синдикът има правомощието да представлява предприятието на длъжника пред трети лица и органи на властта. Това включва водене на преговори, сключване на договори и други правни действия от името на предприятието.
2. Управление на текущите дела: Синдикът управлява текущите дела на предприятието, като осигурява нормалното функциониране на дейността му в рамките на законовите и съдебни ограничения.
3. Упражняване на надзор: Синдикът упражнява надзор върху дейността на длъжника, когато той продължава да извършва стопанска дейност под контрола на синдика.
4. Получаване и съхранение на търговски книги и кореспонденция: Синдикът получава под опис, съхранява и води търговските книги и кореспонденцията на предприятието на длъжника.
5. Издирване и уточняване на имуществото на длъжника: Синдикът издирва и уточнява цялото имущество на длъжника, като включва в масата на несъстоятелността всички активи, които могат да послужат за удовлетворяване на кредиторите.
6. Прекратяване, разваляне или унищожаване на договори: Синдикът има правомощието да прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които е страна длъжникът, когато това е в интерес на кредиторите.
7. Участие в съдебни производства: Синдикът участва в съдебни и арбитражни производства от името на предприятието на длъжника и завежда дела за събиране на вземания и защита на правата на кредиторите.
8. Събиране на парични вземания: Синдикът събира паричните вземания на длъжника и внася получените суми в специална банкова сметка, предназначена за нуждите на производството по несъстоятелност.
9. Разпореждане с паричните суми: С разрешение на съда синдикът се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато това е необходимо за управлението и запазването на имуществото.
10. Издирване на кредиторите: Синдикът издирва и уточнява всички кредитори на длъжника, като съставя списък с техните вземания и организира събрания на кредиторите.
11. Свикване и организиране на събрания на кредиторите: Синдикът свиква и организира събрания на кредиторите по определение на съда, където се обсъждат и решават важни въпроси, свързани с производството по несъстоятелност.
12. Предлагане на оздравителен план: Синдикът може да предложи план за оздравяване на предприятието, който трябва да бъде одобрен от кредиторите и съда.
13. Прекратяване на участие в търговски дружества: Синдикът извършва действия по прекратяване на участието на длъжника в други търговски дружества, когато това е в интерес на кредиторите.
14. Налагане на обезпечителни мерки: Синдикът предприема действия за налагане на допуснати от съда обезпечителни мерки с цел запазване на имуществото на длъжника.
15. Представяне на план за осребряване: Синдикът представя план за осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността, който трябва да бъде изпълнен съгласно предвидените процедури.
16. Осребряване на имуществото: Синдикът осребрява имуществото от масата на несъстоятелността чрез продажба или друг начин на ликвидация, за да се удовлетворят вземанията на кредиторите.
17. Извършване на други предвидени от закона действия: Синдикът изпълнява и други действия, предвидени в закона или възложени от съда, които са необходими за правилното и ефективно провеждане на производството по несъстоятелност.

Тези правомощия дават на синдика значителна власт и отговорност в процеса на управление на несъстоятелността, като основната му цел е да защити интересите на кредиторите и да осигури максимално удовлетворение на техните вземания.

Как се назначава и освобождава синдика по време на производството по несъстоятелност?

Назначаването и освобождаването на синдика по време на производството по несъстоятелност се регулира от конкретни разпоредби в Търговския закон. Синдикът се назначава от съда по несъстоятелността, който избира синдика от списък, утвърден от министъра на правосъдието. Лицето, което ще бъде назначено за синдик, трябва да отговаря на изискванията на закона, като не трябва да има осъждания за умишлени престъпления, да има завършено висше юридическо или икономическо образование и стаж по специалността не по-малко от пет години. Освен това, синдикът трябва да е преминал успешно изпит за придобиване на квалификация и да не е временно отстранен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици.

При назначаването му, синдикът трябва да подаде писмена декларация с нотариална заверка на подписа, удостоверяваща, че отговаря на законовите изисквания и че няма пречки за изпълнение на задълженията му. В случай на настъпване на промяна в обстоятелствата, синдикът е длъжен незабавно да уведоми съда. Синдикът встъпва в длъжност на датата, определена от съда. Ако не изпълни това задължение, съдът назначава служебен синдик и свиква ново събрание на кредиторите за избор на нов синдик. В случаите, когато правомощията на синдика се осъществяват от няколко лица, решенията се вземат с единодушие, а действията се извършват съвместно, освен ако събранието на кредиторите или съдът реши друго.

Освобождаването на синдика се извършва от съда по несъстоятелността при настъпване на определени обстоятелства. Съдът освобождава синдика при негово писмено искане, при поставяне под запрещение, при фактическа невъзможност да осъществява правомощията си, при искане на кредиторите, които притежават повече от половината от размера на вземанията, или при решение на събранието на кредиторите. Също така, синдикът може да бъде освободен по предложение на длъжника, комитета на кредиторите или кредитор, ако не изпълнява системно или трайно задълженията си или ако неизпълнението е съществено с оглед на интересите на кредитора или на длъжника. В случай на освобождаване, синдикът е длъжен да изпълнява задълженията си до встъпването на новия синдик. Определението на съда за освобождаване на синдика подлежи на незабавно изпълнение и може да бъде обжалвано пред апелативния съд, като обжалването не спира изпълнението на определението.

Тези процедури по назначаване и освобождаване на синдика гарантират, че лицето, което изпълнява тази важна роля, отговаря на високите изисквания за професионализъм и интегритет, като същевременно предоставят механизми за замяна при необходимост, за да се защитят интересите на кредиторите и да се осигури ефективно управление на производството по несъстоятелност.

Какво е оздравителен план на предприятие? Как се извършва т.нар "оздравяване" на предприятие?

Оздравителният план на предприятие представлява подробен и стратегически документ, предназначен да възстанови финансовата стабилност и продължителността на функциониране на длъжника в несъстоятелност. Съгласно чл. 696 от Търговския закон, с плана за оздравяване може да се предвидят различни мерки като отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието или извършване на други действия и сделки. Целта е да се създаде рамка, която да позволи на длъжника да възстанови платежоспособността си и да продължи дейността си, като същевременно защитава интересите на кредиторите.

Правото да предложат план за оздравяване имат различни субекти, включително длъжникът, синдикът, кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от обезпечените или необезпечените вземания, съдружниците или акционерите с най-малко 1/3 от капитала на дружеството длъжник, неограничено отговорен съдружник и двадесет процента от общия брой на работниците и служителите на длъжника, съгласно чл. 697, ал. 1 от Търговския закон. Планът не може да бъде предложен от кредитори с вземания по чл. 616, ал. 2, както и в случаите по чл. 630, ал. 2, където не е възможно предлагането на оздравителен план.

Срокът за предлагане на оздравителен план е до два месеца след обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, както е установено в чл. 698, ал. 1 от Търговския закон. Разходите по изготвянето на плана, предложен от длъжника или синдика, се покриват от масата на несъстоятелността, докато в останалите случаи те са за сметка на предложителя, съгласно чл. 699.

Планът за оздравяване трябва да съдържа определени задължителни елементи, посочени в чл. 700, ал. 1, като степента на удовлетворяване на вземанията, начина и времето за плащане на кредиторите, условията за освобождаване на съдружниците от задължения, степента на удовлетворяване на всеки клас кредитори, гаранциите за изпълнението на плана, управленските и организационните действия, както и влиянието на плана върху заетостта на работниците и служителите на длъжника. Планът може да предвижда и продажба на цялото предприятие или на обособена част от него, както и други реорганизационни мерки.

След предлагането на плана, съдът разглежда и допуска плана за разглеждане от събранието на кредиторите, ако той отговаря на законовите изисквания, съгласно чл. 701, ал. 1. Съдът изпраща съобщение за датата на провеждане на събранието за приемане на плана, като длъжникът и синдикът се призовават за събранието, а кредиторите се смятат за призовани с обявяване на съобщението в търговския регистър, съгласно чл. 702.

Приемането на плана става чрез гласуване от кредиторите в различни класове, като всеки клас трябва да одобри плана с обикновено мнозинство от размера на вземанията в съответния клас, съгласно чл. 703, ал. 4. Съдът утвърждава приетия план, ако са спазени всички законови изисквания и ако планът осигурява на кредиторите по-добро удовлетворяване, отколкото биха получили при ликвидация, съгласно чл. 704 и чл. 705.

Утвърденият от съда план е задължителен за длъжника и кредиторите, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, съгласно чл. 706, ал. 1. Длъжникът е задължен да извърши незабавно предвидените с плана структурни промени и да изпълни всички предвидени мерки за оздравяване.

Какво представлява събранието на кредиторите и каква е неговата роля?

Събранието на кредиторите представлява колективен орган, който играе ключова роля в производството по несъстоятелност. Неговата функция е да защитава интересите на кредиторите, да взема важни решения относно управлението и осребряването на имуществото на длъжника и да осъществява контрол върху действията на синдика.

Събранието на кредиторите се свиква след одобряването на списъка на приетите вземания от съда по чл. 692 от Търговския закон (чл. 673, ал. 1 ТЗ). Право на глас в събранието имат само кредиторите с приети вземания (чл. 673, ал. 2 ТЗ). В определени случаи съдът може да предостави право на глас и на кредитори с неприети вземания, които са предявили иск по чл. 694 или на кредитори, срещу които е предявен иск за установяване на несъществуване на вземането им (чл. 673, ал. 3 ТЗ).

Свикването на събранието се извършва по искане на длъжника, синдика, комитета на кредиторите или кредитори, притежаващи най-малко една пета от размера на приетите вземания. Съдът е длъжен да свика събранието в 7-дневен срок от постъпване на искането (чл. 674, ал. 1 ТЗ). Поканата за събранието трябва да съдържа информация за фирмата, единния идентификационен код, седалището на длъжника, дневния ред, деня, часа и мястото на провеждане на събранието, като тя се обявява в търговския регистър (чл. 675 ТЗ).

Събранието на кредиторите се ръководи от съдията, който разглежда делото, и се провежда независимо от броя на присъстващите кредитори (чл. 676, ал. 1 ТЗ). Всеки кредитор има толкова гласа, каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания, като решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако законът предвижда друго (чл. 676, ал. 2 и 3 ТЗ). Кредиторите могат да участват лично или чрез представител с изрично писмено пълномощно (чл. 676, ал. 4 ТЗ).

Правомощията на събранието на кредиторите включват изслушване на доклади от синдика и комитета на кредиторите, избор на синдик, вземане на решения за освобождаването и замяната му, определяне на размера на текущото и окончателното му възнаграждение, избиране на комитет на кредиторите, определяне на размера на издръжката на длъжника и неговото семейство, както и определяне на начина на осребряване на имуществото на длъжника (чл. 677 ТЗ). Решенията на събранието имат обвързващо действие за всички кредитори, включително за неприсъстващите (чл. 678, ал. 1 ТЗ).

Ако длъжникът или кредиторите смятат, че решение на събранието на кредиторите е незаконосъобразно или съществено ощетява част от кредиторите, те могат да поискат съдът по несъстоятелността да отмени решението или да прогласи неговата нищожност (чл. 679 ТЗ).

Освен събранието на кредиторите, може да се избере и комитет на кредиторите, който подпомага и контролира действията на синдика, проверява търговските книги и касата на длъжника, и уведомява съда при необходимост (чл. 680 и 681 ТЗ). Членовете на комитета имат право на възнаграждение, което се определя при избирането им и е за сметка на кредиторите (чл. 682 ТЗ). Те обаче не могат да придобиват имуществото на длъжника по какъвто и да е начин, пряко или чрез друго лице (чл. 683 ТЗ).

Кога се прекратява производството по несъстоятелност?

Прекратяването на производство по несъстоятелност е процедура, регулирана от разпоредбите на Търговския закон (ТЗ) на Република България. Прекратяването на това производство може да настъпи при определени условия, които законодателството стриктно дефинира.

Производството по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, когато са изплатени всички задължения или когато масата на несъстоятелността е изчерпана (чл. 735, ал. 1 ТЗ). Това означава, че прекратяването може да бъде следствие на пълно изплащане на дълговете или поради липса на средства за покриване на разноските и задълженията по несъстоятелността. Ако задълженията са обезпечени от трети лица или длъжникът е страна по висящо съдебно производство, прекратяването не се допуска (чл. 735, ал. 2 ТЗ).

Когато съдът постанови прекратяване на производството по несъстоятелност, той разпорежда заличаването на търговеца, освен ако са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество (чл. 735, ал. 3 ТЗ). Преди да постанови решението за заличаване, съдът проверява дали длъжникът е представил удостоверение за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт (чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване).

С прекратяването на производството по несъстоятелност се прекратяват и правомощията на синдика (чл. 736, ал. 1 ТЗ). Синдикът е задължен да предаде търговските книги и остатъка от имуществото на длъжника или на неговия управителен орган (чл. 736, ал. 2 ТЗ). По разпореждане на съда, синдикът депозира в банка сумите, които са заделени при окончателното разпределение за неполучените или оспорени вземания (чл. 737 ТЗ).

Със самото прекратяване на производството по несъстоятелност се прекратява и действието на общата възбрана, която се заличава служебно от момента на вписване на решението за прекратяване (чл. 738, ал. 1 и 2 ТЗ).

Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, освен ако не са удовлетворени всички кредитори и не е останало имущество (чл. 739, ал. 1 ТЗ). В случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените вземания са учредени обезпечения от трети лица, вземанията не се погасяват (чл. 739, ал. 2 ТЗ).

Тълкувателното решение на Върховния касационен съд, дело №2/2018, пояснява, че когато производството по несъстоятелност е прекратено поради липса на имущество, което да покрие началните разноски, се погасяват непредявените вземания и неупражнените права в производството по несъстоятелност. Това важи независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника. При такива обстоятелства кредиторите имат право, но не и задължение, да предплатят разноските за развитие на производството.

Важно е да се отбележи, че при възобновяване на производството по несъстоятелност по чл. 744 ТЗ, непредявените вземания няма да се считат погасени, доколкото производството не се счита за приключило. Ако обаче няма възможност за възобновяване на производството, стабилизира се ефектът на погасителната давност относно непредявените вземания и неупражнените права в това производство (чл. 744 ТЗ).

Решение за обявяване на предприятие в несъстоятелност

Решението за обявяване на предприятие в несъстоятелност е ключов етап от производството по несъстоятелност, който има сериозни правни и икономически последствия за длъжника, неговите кредитори и всички заинтересовани страни. Това решение се постановява от съда при определени условия, които са детайлно описани в Търговския закон (ТЗ).

Според чл. 710 от ТЗ, съдът обявява длъжника в несъстоятелност, ако в предвидения от закона срок не е предложен оздравителен план по чл. 696 или предложеният план не е приет или утвърден. Съдът също може да обяви длъжника в несъстоятелност в случаите по чл. 630, ал. 2, чл. 632, ал. 1 и чл. 709, ал. 1. Това включва ситуации, при които производството по несъстоятелност е открито, но поради липса на активи или други причини, няма възможност за оздравяване на предприятието.

Решението за обявяване в несъстоятелност, съгласно чл. 711 от ТЗ, включва няколко основни елемента. Първо, съдът официално обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване на дейността на предприятието. Това действие означава, че предприятието трябва да спре всичките си оперативни дейности, освен ако те не са свързани с осребряване на активите и уреждане на задълженията. Второ, съдът постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, което означава, че активите на предприятието са замразени и не могат да бъдат продавани или разпореждани без разрешение. Трето, съдът прекратява правомощията на органите на длъжника - юридическо лице, което означава, че управителните органи на компанията губят своите правомощия. Четвърто, съдът лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, което е важен аспект за защита на кредиторите. И накрая, съдът постановява започване на осребряване на имуществото и разпределение на получените средства.

Действието на решението за обявяване в несъстоятелност е обвързано с всички участници в производството по несъстоятелност и има задължителен характер (чл. 712, ал. 1 ТЗ). Решението се вписва в търговския регистър, което го прави публично и достъпно за всички заинтересовани лица (чл. 712, ал. 2 ТЗ).

Също така, решението за обявяване в несъстоятелност подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър (чл. 713, ал. 1 ТЗ). Това осигурява правна възможност за длъжника или другите заинтересовани страни да оспорят решението на съда, ако считат, че е неправилно или необосновано. В случай че въззивният съд частично или изцяло отмени или обезсили решението на окръжния съд, това също се вписва в търговския регистър (чл. 713, ал. 2 ТЗ).

Решението за обявяване в несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение (чл. 714 ТЗ), което означава, че то влиза в сила веднага и следва да бъде изпълнявано от всички засегнати страни. От момента на вписване в търговския регистър на решението за обявяване в несъстоятелност се смятат за възбранени недвижимите имоти и за запорирани движимите вещи и вземанията на длъжника по отношение на трети добросъвестни лица (чл. 715, ал. 1 ТЗ). Възбраните върху недвижимите имоти и корабите на длъжника се вписват в съответните регистри въз основа на вписаното в търговския регистър решение (чл. 715, ал. 2 ТЗ).