В днешната бързо развиваща се бизнес среда, вземането на правилни и законови решения е от съществено значение за устойчивостта и просперитета на всяко дружество. Адвокатска кантора "Колибанекова и партньори" предоставя професионална подкрепа в областта на търговското, корпоративно и дружествено право, като се фокусира върху защита интересите на нашите клиенти. Нашият опитен екип разглежда и анализира най-често срещаните предизвикателства, с които може да се сблъска вашето дружество, включително иск за отмяна на решение на общото събрание.
Едно от основните права на акционерите и членовете на дружество с ограничена отговорност (ООД) или еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) е да оспорват решения, които са взети на общото събрание, ако се смятат за противозаконни или несправедливи. Това право се регулира от иск за отмяна на решение на дружество и е важно средство за контрол и баланс в управлението на корпоративните дела. В тази статия ще разгледаме ключовите аспекти и процедури, свързани с отмяна на решение на общото събрание както при ООД, така и при ЕООД, осигурявайки, че вашите права и интереси са защитени.
Нашата цел е да предоставим ясни и точни насоки за действие при нужда от отмяна на решения, които могат да имат дълготрайно въздействие върху дейността на вашето дружество. Стремим се към гарантиране на правната сигурност и стабилност, като винаги сме насреща да подкрепим и защитим вашите бизнес интереси с всички налични правни средства.
Предявяването на иск за отмяна на решение на общото събрание е регулирано от разпоредбите на Търговския закон (ТЗ). Според Чл. 74, ал. 1 ТЗ, всеки съдружник или акционер има право да обжалва решенията на общото събрание пред окръжния съд по седалището на дружеството, ако тези решения противоречат на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Този иск трябва да се предяви срещу дружеството.
Правният интерес за упражняване на иска съществува, когато конкретното решение на общото събрание засяга правото на членство или отделни членствени права на съдружника. Процесуалната легитимация по иска е важен елемент, като лице, имащо качеството на съдружник или акционер в дружеството, е процесуално легитимирано да предяви иска.
Искането за отмяна може да се основава на два основни аргумента:
Според Чл. 132 ТЗ, в случай на съпритежание на дружествен дял, всеки от съдружниците има самостоятелно право на иск и е процесуално легитимиран да предяви иск отделно от останалите съпритежатели.
Съдружниците и акционерите трябва да спазват преклузивни срокове, които са задължителни и от тяхното спазване зависи допустимостта на иска. Важно е да се консултират с добър адвокат, специализиран в търговско и корпоративно право, за да осигурят правилното и ефективно представителство в процеса.
Съгласно разпоредбите на Търговския закон (ТЗ), сроковете за предявяване на иск за отмяна на решение на общото събрание са строго определени и имат преклузивен характер, което означава, че след изтичането им, се губи правото на обжалване.
Срокът за обжалване е 14 дни от датата на общото събрание, ако съдружникът или акционерът е присъствал на събранието или е бил редовно уведомен за него. В случай че съдружникът или акционерът не е бил уведомен или присъствал, срокът за обжалване е 14 дни от деня, в който е научил за решението, но не по-късно от три месеца след датата на общото събрание.
Тези срокове са задължителни и при тяхното неспазване, възможността за обжалване на решението отпада. Освен това, след изтичането на този срок, нови основания за отмяна, които не са били включени в първоначалния иск, не могат да бъдат разглеждани от съда..
Важно е да се отбележи, че по време на висящо производство по чл. 74 ТЗ, не могат да бъдат въвеждани допълнителни основания за отмяна, които не са били заявени в рамките на установения преклузивен срок. Това правило беше потвърдено и в решение на Върховния касационен съд (ВКС) -т.6 на ТР № 1/6.12.2002 г. по ТД № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, което подчертава строгото спазване на процедурните изисквания, заложени в закона.
Така, при подготовка на иска за отмяна на решение на общото събрание, е критично важно да се консултирате с адвокат, специализиран в корпоративно и търговско право, за да гарантирате, че всички процедурни и срочни изисквания са спазени и вашите права са ефективно защитени.
Искът за отмяна на решение на общото събрание на търговско дружество по чл. 74 от Търговския закон (ТЗ) се базира на няколко ключови предпоставки. На първо място, дружеството трябва да бъде валидно учредено и вписано в търговския регистър, което му придава статут на юридическо лице съгласно чл. 67 ТЗ. Второ, искът може да бъде предявен, ако на общо събрание на дружеството е взето решение, което е в противоречие с повелителните разпоредби на закона или с учредителния договор или устава на дружеството.
Законът разграничава незаконосъобразните решения, които подлежат на отмяна по чл. 74 ТЗ, от нищожните решения, които се атакуват с общ установителен иск без да има определен срок за това или с възражение. Примери за незаконосъобразни решения включват принудителното обезсилване на акции, което не е предвидено в устава, или разпределение на печалбата непропорционално на дружествените дялове, без това да е уговорено в устава. На обратно, решения, които са изрично определени от закона като нищожни, са такива като тези по чл. 75, ал. 2 или чл. 197, ал. 3, изр. 2 ТЗ. Нищожно е и липсващо (невзето) решение на общото събрание, което е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в Търговския регистър. В тези случаи съдружникът (акционерът) може да защити правата си с иск по чл. 124, ал. 1 или ал. 3 и 4 ГПК (ако решението не е вписано в търговския регистър), стига да е налице правен интерес от установяване несъществуване на съответното решение.
Важно е да се подчертае, че решенията на общото събрание не се третират като сделки по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), поради което стандартите за преценка на тяхната действителност са различни. Например, дори и волята на участник в общото събрание да бъде опорочена от грешка, измама, заплашване или крайна нужда, това не прави решението нищожно. В такива случаи може да се установи неговата незаконосъобразност поради липса на кворум или мнозинство или с оглед другите, изчерпателно изброени в Търговския закон основания.
Освен това, чл. 74 ТЗ позволява атакуване на всякакви решения на общото събрание, независимо дали те подлежат на вписване в търговския регистър. Това разширява обхвата на защитните механизми за съдружниците и акционерите, като предоставя възможност за оспорване на решения, дори ако те са извън рамките на задължителните вписвания.
По отношение на процесуалните аспекти, допустимостта на иска не е обусловена от наличието на конкретен правен интерес или накърнени субективни права. За предявяване на иска е достатъчно ищецът да утвърди, че е член на дружеството и че решението е в противоречие със закона или устава. Така, важно е също така ищецът да докаже качеството си на съдружник или акционер, както и наличието на порок в решението на общото събрание, като се изисква представяне на съответния протокол или други документи, доказващи провеждането на събранието и съдържанието на взетото решение.
Съдът е компетентен да разгледа иска и да определи дали решението следва да бъде отменено. Процесуалните стъпки и изисквания са строго регламентирани, като се включва задължително изслушване на всички страни и преценка на представените доказателства. Това подчертава значението на задълбочения анализ и прецизното спазване на процесуалните норми в рамките на търговското право.
Искът по чл. 74 ТЗ позволява на всеки съдружник или акционер да встъпи в делото като съищец наред с първоначалния ищец. Това е възможно до приключване на устните състезания в първата инстанция. Тази възможност е особено важна, защото позволява на съдружниците и акционерите, които може би не са били инициатори на делото, да се присъединят и да защитават своите интереси. Също така, важно е да се отбележи, че след изтичане на 14-дневния преклузивен срок за предявяване на иска, присъединяването на нови ищци не е допустимо, което подчертава необходимостта от бързо реагиране при оспорване на решенията на общото събрание.
Съгласно тълкувателно решение на Върховния касационен съд, искът по чл. 74 ТЗ не може да се обезпечава чрез спиране на вписването на съдебното решение в Търговския регистър или други подобни мерки, които биха спрели действието на решението на общото събрание. Това подчертава самостоятелния характер на конститутивния иск и ограниченията, които законът налага върху начините за обезпечаване на правата на съдружниците и акционерите преди окончателното съдебно решение.
Когато съдът уважи иск по чл. 74 ТЗ, взетото решение е конститутивно и служи за отмяна на незаконосъобразното решение на общото събрание. Въпреки че това решение не представлява основание за непосредствено изпълнение (например принудително събиране на вземания), то задължава дружеството да предприеме действия в съответствие със заключенията и указанията на съда. Ако дружеството не се съобрази с тези указания, взети решения след това могат да бъдат обявени за нищожни.
В случай че съдебното решение по чл. 74 ТЗ води до отмяна на решение, което е било вписано в търговския регистър, съдът има задължението служебно да предприеме действия за заличаване на вписаните данни, което осигурява връщането на дружеството към правното състояние, в което е било преди вписването на отмененото решение.
Решението за изключване на съдружник от дружество по чл. 126, ал. 3, т. 3 от Търговския закон (ТЗ) поради "действие против интересите на дружеството" може да бъде незаконно в определени контексти, особено когато съдружникът действа в качеството си на управител. В този случай, според наличната съдебна практика, могат да възникнат противоречия относно правилното прилагане на закона.
Съдружник, действащ като управител, носи двойни задължения: едни произтичащи от членството му като съдружник в дружеството, и други като част от управленските му функции. Това двойно качество може да доведе до преплитане на задълженията, особено когато става дума за действия, които могат да бъдат разглеждани като противодействащи на интересите на дружеството.
Според чл. 126, ал. 3 от ТЗ, съдружник може да бъде изключен за:
От друга страна, чл. 145 ТЗ постановява, че управителят и контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди, което подчертава имуществената отговорност на управителя, независимо от неговото качество на съдружник.
Въз основа на съдебната практика, според Върховния касационен съд (ВКС), действията на управителя, който е и съдружник, могат да бъдат основание за неговото изключване като съдружник, когато те попадат под хипотезите на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ. Това означава, че общото събрание има правомощието да освободи управителя от неговите функции и да го изключи като съдружник, ако се установи, че действията му, дори и извършени в качеството на управител, противоречат на интересите на дружеството.
Така, решението за изключване на съдружник по чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ е незаконно, ако:
В случай на спор относно законосъобразността на решение за изключване, съдружникът може да потърси правата си чрез съдебен иск за обявяване на решението за недействително или за неговото отмяна.
Иск за отмяна на решение на общото събрание по чл. 74 ТЗ е правно средство, което позволява на съдружниците или акционерите да оспорят решения на общото събрание, които са в противоречие със законовите изисквания или устава на дружеството. Този иск е приложим към всички видове решения, освен към тези, които са изрично определени като нищожни.
За да предявите иск по чл. 74 ТЗ, необходимо е да сте съдружник или акционер в дружеството, от което оспорвате решението. Освен това, решението трябва да нарушава императивните разпоредби на закона или уставните документи на дружеството. Искът се предявява в 14-дневен срок от узнаването за решението или в 3-месечен срок от датата на неговото вземане.
За да докажете незаконосъобразността на решение на общото събрание, трябва да предоставите доказателства за спазването или нарушаването на процедурните и материални законови изисквания при вземането на решението. Това може да включва предоставяне на протоколи от общото събрание, покани, доказателства за неправомерно свикване или водене на събранието.
Да, съдружник или акционер, който не е присъствал на общото събрание, може да предяви иск за отмяна на решение по чл. 74 ТЗ. Такъв иск трябва да се предяви в 14-дневен срок от узнаването за решението, но не по-късно от три месеца след датата на провеждане на събранието. Това позволява на всички съдружници и акционери, включително и тези, които не са били информирани или поканени надлежно, да защитят своите права.