Адвокатска кантора Колибанекова и партньори е специализирана в административното право и предлага професионална правна помощ при обжалване на наказателни постановления, глоби и имуществени санкции в София, Бургас и цяла България. При получаване на наказателно постановление е от съществено значение да се запознаете с основанията за обжалване на наказателно постановление, както и с процеса на подаване на жалба срещу наказателно постановление образец. Кантората предоставя услуги по изготвяне на образец за обжалване на акт, както и консултации по въпроси като проверка на наказателно постановление и срок за обжалване на наказателно постановление.

Клиентите често се сблъскват с въпроси относно срока за обжалване на акт от КАТ ( бившата дирекция "Контрол на автомобилния транспорт" към МВР и настоящият Сектор "Пътна полиция" към МВР) и процедурите за обжалване на наказателно постановление пред районен съд. Ние предлагаме експертна помощ и при изчисляване на разноски при обжалване на наказателно постановление, като гарантираме точност и ефективност във всеки етап от процеса. За тези, които търсят информация и съвети относно кога влиза в сила наказателно постановление и как се връчва наказателно постановление от КАТ, нашата кантора предоставя детайлна правна подкрепа.

Разглеждаме всички аспекти на административните нарушения, включително срок за съставяне на АУАН (Акт за установяване на административно нарушение) и проверка на акт за установяване на административно нарушение. Ние също така предоставяме информация относно различните видове административни наказания, регламентирани в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания), и помагаме на клиентите да разберат техните права и възможности за обжалване.

Независимо дали се нуждаете от правна консултация или представителство пред съда, нашите адвокати са готови да ви съдействат. Обжалването на наказателно постановление може да бъде сложно и изисква специфични познания и опит, с които нашият екип разполага. Доверете се на добър адвокат по административно право в София, Бургас и цяла България, за да защитите своите права и интереси.

Какво означава "административно нарушение" по смисъла на българското право?

Административното нарушение е правен термин, който е дефиниран в българското законодателство и се регулира от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Според чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Нарушенията могат да бъдат както действия, така и бездействия, които противоречат на установените правила и регулации, регулиращи различни аспекти на държавното управление. За да бъде едно деяние квалифицирано като административно нарушение, то трябва да бъде извършено виновно, което според чл. 7 от ЗАНН означава, че трябва да е извършено умишлено или по непредпазливост. В случаите на непредпазливост, наказания се налагат само ако това е изрично предвидено в закона.

Чл. 8 от ЗАНН уточнява, че не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. Това означава, че ако дадено деяние е извършено с цел да се избегне непосредствена и неправомерна атака или за да се предотвратят значителни вреди, то не може да бъде считано за административно нарушение.

Чл. 9 от ЗАНН посочва, че приготовлението към административно нарушение не се наказва, освен в определени изключения, предвидени в закона, като например митнически и валутни нарушения. Същевременно, чл. 10 допълва, че подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите на административни нарушения, се наказват само в случаите, когато това е предвидено в съответния закон или указ.

По въпросите на вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, чл. 11 от ЗАНН препраща към разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Това означава, че принципите на наказателното право се прилагат субсидиарно и към административните нарушения, когато става въпрос за тези основни въпроси.

В заключение, административното нарушение по смисъла на българското право обхваща широк кръг от деяния, които нарушават реда на държавното управление и за които са предвидени конкретни административни наказания. Разбирането и правилното прилагане на тези норми е от съществено значение за правоприлагането и за защитата на правата и законните интереси на гражданите и организациите в България.

Какво представлява термина "Наказателно постановление"? Как се определят административните наказания?

Наказателно постановление е официален документ, който се издава от компетентен орган с цел налагане на административно наказание на лице, което е извършило административно нарушение. Според чл. 53, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), наказващият орган издава наказателно постановление, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. Наказателно постановление се издава и в случаите, когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина (чл. 53, ал. 2).

Определяне на административните наказания

Административните наказания се определят съгласно разпоредбите на ЗАНН и са насочени към превъзпитание и предупреждение на нарушителя, както и към възпитателно въздействие върху останалите граждани. Чл. 27 от ЗАНН регулира процеса на определяне на административните наказания. Според чл. 27, ал. 1, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на закона в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя (чл. 27, ал. 2). Смекчаващите обстоятелства водят до налагането на по-леко наказание, докато отегчаващите обуславят налагането на по-тежко наказание (чл. 27, ал. 3). Заменяването на предвидените за нарушенията наказания с по-леки по вид не се допуска освен в случаите, предвидени в чл. 15, ал. 2 (чл. 27, ал. 4).

Освен това, не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закона случаи (чл. 27, ал. 5).

Какво означава "маловажен случай" на административно нарушение?

Чл. 28 от ЗАНН въвежда понятието за "маловажен случай" на административно нарушение, при което наказващият орган може да не наложи наказание, а вместо това да отправи писмено предупреждение към нарушителя. В предупреждението се уточнява, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид в рамките на една година ще бъде наложено административно наказание. Тази разпоредба се прилага и за непълнолетни нарушители, както и за еднолични търговци и юридически лица, в случаите на маловажно неизпълнение на задължения към държавата или община (чл. 28, ал. 5 и 6).

Чл. 29 от ЗАНН уточнява, че разпоредбата на чл. 28 не се прилага за нарушения, свързани с безопасността на движението за всички видове транспорт, извършени след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози.

В заключение, наказателното постановление е ключов инструмент за налагане на административни наказания, които се определят в зависимост от тежестта на нарушението, подбудите и обстоятелствата, свързани с деянието. ЗАНН осигурява ясна рамка за справедливо и пропорционално налагане на наказания, с цел превъзпитание и защита на обществения ред.

Как протича административно наказателното производство?

Административно наказателното производство в България започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Този акт се съставя от упълномощени длъжностни лица, които могат да бъдат определени както в съответните нормативни актове, така и от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините. Възможно е актове да съставят и представители на обществеността, ако са овластени с нормативен акт. Актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа определени елементи, включително описание на нарушението, законовите разпоредби, които са нарушени, и данни за нарушителя и свидетелите.

След съставяне на акта, той се предявява на нарушителя, който може да направи обяснения или възражения. Ако нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява с подпис на свидетел. В случаите, когато нарушителят не може да бъде намерен, актът може да се състави и в негово отсъствие, а предявяването му се извършва на негов постоянен адрес.

След предявяването на акта и след евентуалните възражения на нарушителя, административно-наказателната преписка се изпраща на наказващия орган. Наказващият орган проверява акта за неговата законосъобразност и обоснованост и преценява събраните доказателства. При необходимост, той може да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства.

Наказващият орган е длъжен да се произнесе по административно-наказателната преписка в срок от един месец от получаването ѝ. Ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, преписката се връща на актосъставителя за отстраняване на този недостатък. В случаите, когато има пострадали от нарушението, наказващият орган уведомява и тях за съставения акт.

Наказателното постановление се издава от наказващия орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение и събраните доказателства. В постановлението се посочват всички обстоятелства около нарушението, доказателствата за него, както и наложеното административно наказание. Постановлението трябва да бъде връчено на нарушителя, от което започва да тече 7-дневен срок за обжалване.

Ако наказателното постановление е издадено след изтичане на шестмесечния срок от съставянето на акта, административно-наказателното производство се прекратява. Обжалването на наказателното постановление се извършва чрез подаване на жалба до районния съд, в района на който е извършено нарушението. Подаването на жалба спира изпълнението на постановлението, което означава, че наложената глоба не може да бъде събирана до окончателното решение на съда.

Производството пред съда включва разглеждане на жалбата и всички представени доказателства, след което съдът се произнася с решение. Решението на районния съд може да бъде обжалвано пред административния съд по касационен ред. В производството пред административния съд делото се разглежда от състав от трима съдии и решението е окончателно.

По този начин административно наказателното производство осигурява възможност за справедливо разглеждане и защита на правата на всички страни в процеса, като същевременно гарантира изпълнението на законовите изисквания и норми.

Каква е процедурата за издаване на наказателно постановление?

Наказателното постановление (НП) е официален документ, с който се налага административно наказание на лице, извършило административно нарушение. Процедурата за издаване на НП започва с изготвянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от представители на административни органи като РИОКОЗ, НАП, агенция „Митници”, МВР, ДАМТН и други.

След съставяне на АУАН, наказващият орган трябва да издаде НП въз основа на установените факти и доказателства. Важно е да се спазят следните изисквания:

1. Установяване на нарушението - НП се издава само когато факта на извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина са установени по несъмнен начин.
2. Срок за издаване - Според чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), НП трябва да бъде издадено в срок до шест месеца от съставянето на АУАН. В противен случай административно-наказателното производство се прекратява.
3. Връчване на НП - След издаване на НП, то трябва да бъде връчено на нарушителя, от което започва да тече 7-дневен срок за обжалване пред компетентния съд.

Как да защитим правата си, когато наказателното постановление е издадено след законово определения срок?

Когато наказателното постановление е издадено след изтичане на шестмесечния срок от съставянето на АУАН, налице е нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В такъв случай, лицето има право да обжалва НП на следните основания:

1. Подаване на жалба - Жалбата се подава чрез административния орган, който е издал НП, до съответния районен съд. Административният орган има задължението в 7-дневен срок да комплектова цялата преписка и да я изпрати заедно с жалбата до съда.
2. Съдържание на жалбата - В жалбата трябва да се посочат данните на жалбоподателя (три имена, ЕГН, адрес, телефон, електронен адрес), номерът на обжалваното НП и органът, който го е издал. Освен това, трябва да бъде описано всичко, което се счита за незаконосъобразно, неправилно и несправедливо, както и какво се иска от съда (отмяна на НП или намаляване на наложената санкция).
3. Спиране на изпълнението - Подаването на жалба пред съда спира изпълнението на постановлението. Това означава, че наложената глоба не може да бъде събирана, включително и принудително, преди да се произнесе съдът с решение.

Важно е да се отбележи, че ако намерението е да се обжалва наложената глоба, не трябва да се заплаща глобата преди съдът да се произнесе. За пълна прецизност на извършваната процедура, е препоръчително да се използват услугите на квалифициран адвокат.

След получаване на решението от районния съд, то може да бъде обжалвано пред съответния горестоящ съд. Това осигурява допълнителна защита на правата на нарушителя и гарантира, че административно-наказателното производство ще бъде проведено справедливо и в съответствие с закона.

На какви основания може да се обжалва наказателно постановление в България?

Обжалването на наказателно постановление е правото на всяко лице, което смята, че наложеното му административно наказание е неправомерно или несправедливо. В България, основанията за обжалване на наказателни постановления, както и други актове като електронни фишове и предупреждения, са ясно регламентирани в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Според чл. 58д от ЗАНН, на обжалване и протестиране подлежат:

1. Наказателното постановление;
2. Предупреждението по чл. 28;
3. Резолюцията за прекратяване на административно-наказателното производство;
4. Електронният фиш.

Основания за обжалване на наказателното постановление

1. Неправилно приложение на материалния закон: - Съдът отменя наказателното постановление, когато при издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон (чл. 63, ал. 3, т. 1).
2. Съществени процесуални нарушения: - Ако в административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, това също е основание за отмяна на акта (чл. 63, ал. 3, т. 2).
3. Издаване на наказателното постановление след законово определения срок - Ако наказателното постановление е издадено след изтичане на шестмесечния срок от съставянето на АУАН, налице е нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Това е основание за прекратяване на административно-наказателното производство.
4. Неправилно определяне на наказанието: - Обжалване може да се направи и когато се смята, че наложеното наказание не е съобразено с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства (чл. 27, ал. 2).

Процедура за обжалване

1. Подаване на жалба - Жалбата се подава чрез наказващия орган, който е издал наказателното постановление, до съответния районен съд в 14-дневен срок от връчването му (чл. 59, ал. 2).
2. Комплектоване на преписката - Наказващият орган трябва в 7-дневен срок от получаване на жалбата да я изпрати заедно с цялата преписка на съответния районен съд (чл. 60, ал. 2).
3. Разглеждане на делото - Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение, което може да отмени, измени или потвърди акта (чл. 63, ал. 1 и 2).
4. Спиране на изпълнението - Подаването на жалба пред съда спира изпълнението на наказателното постановление, което означава, че наложената глоба не може да бъде събирана преди съдът да се произнесе (чл. 63).

Въззивно обжалване пред горестоящия съд. Апелация.

Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 63а, ал. 1). Жалбата или протестът се подават в 14-дневен срок от постановяването на решението (чл. 63а, ал. 2). Административният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание и решението му е окончателно (чл. 63а, ал. 3 и 4).

Как се определят разноските за адвокат при обжалване на наказателно постановление?

Разноските за адвокат при обжалване на наказателно постановление се определят в съответствие с разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Според чл. 63 от ЗАНН, при разглеждане на делото от районния съд, съдът се произнася и по въпроса за веществените доказателства, отнетите вещи в полза на държавата и разноските по делото. Това означава, че ако съдът отмени или измени наказателното постановление, той може да присъди и направените разноски, включително адвокатски хонорари.

За да бъдат присъдени разноските за адвокат, те трябва да бъдат действително направени и това обстоятелство да е удостоверено със съответните документи. В съдебните производства по обжалване на наказателни постановления и електронни фишове, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В чл. 143, ал. 1-4 от АПК се регламентира редът за присъждане на разноски, но за случаите на изменение на акта или наказателното постановление се прилага чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който предвижда, че разноските се присъждат съразмерно на изхода от спора.

Ако съдът само намали размера на наказанието, се взема предвид съотношението между наложеното наказание и определения от съда размер. Промяната в законодателството от 29 ноември 2019 г. създаде пряк процесуален ред за реализиране на отговорността за разноски по административно-наказателни дела. Разноските включват платените държавни такси, възнаграждения за вещо лице, както и възнаграждението за един адвокат.

Важно е да се отбележи, че ако съдебният акт е неблагоприятен за жалбоподателя и държавният орган, издал наказателното постановление, е представляван от юрисконсулт, жалбоподателят ще трябва да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение. Този размер е сравнително нисък и обикновено е около 100 лв. Максималният размер на юрисконсултското възнаграждение се определя съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ. За производства по ЗАНН, възнаграждението е между 80 и 150лв., което е и максималният размер, който съдът може да присъди, ако делото бъде загубено, както е предвидено в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Тази промяна в законодателството улеснява гражданите, които искат да защитят правата си пред съда, като им дава възможност да си възстановят разноските за адвокатски хонорар при отмяна на наказателното постановление.