Адвокатска кантора "Колибанекова и партньори" е изградила репутация на доверен и компетентен защитник на правата на чужденците в България. С годините нашият екип от опитни юристи се е специализирал в областта на имиграционното право, предоставяйки професионална помощ и правна защита в случаи на експулсиране и екстрадиране. В настоящата статия ще разгледаме ключови аспекти и често задавани въпроси, свързани с обжалването на заповеди за експулсиране на чужденци от страната и тънкостите при незаконните екстрадиции.
Законът за чужденците в Република България урежда редица процедури относно престоя, възможностите за получаване на различни видове защита, както и последиците от тяхното нарушаване. От особено значение за нашата практика е разбирането на процесите, водещи до анулиране на разрешения за пребиваване и възможностите за защита на нашите клиенти в такива случаи.
Често срещан въпрос е дали и как депортацията може да повлияе на правото на влизане в други страни и как се осъществява връщането на бежанци в техните родни страни. Също така, разглеждаме ситуации, в които лица с постоянен или дълготраен престой могат да бъдат лишени от своите статуси, което предизвиква значителни правни и лични последици.
Нашата мисия е да осигурим защита и правна подкрепа за всеки чужденец, изправен пред предизвикателствата на имиграционния процес в България. Разчитайки на обширния си опит и дълбоките познания в сферата, ние предоставяме експертна правна помощ, управлявайки комплексни случаи с професионализъм и отдаденост. В следващите раздели ще разгледаме детайлно всеки от тези въпроси, като предоставим ясни насоки и професионални съвети, базирани на текущата законодателна рамка и най-добрите практики в областта.
Експулсирането и екстрадирането са две различни правни процедури, свързани с международното и имиграционно право, които често предизвикват объркване поради своята прилика в контекста на принудителното премахване на лица от държава.
Експулсирането представлява административна мярка, която се прилага от държавни органи с цел принудително преместване на чужденци извън границите на страната. Тази мярка обикновено се прилага когато чужденец нарушава визовите или имиграционни регулации, или когато неговото присъствие в страната е оценено като заплаха за обществения ред или националната сигурност. Процедурата се осъществява по административен ред и е регламентирана от националното законодателство.
Екстрадирането, от друга страна, е процес, който включва предаването на лице от една държава на друга по искане на последната, с цел лицето да бъде съдено или да излежи наказание за извършено престъпление. Екстрадицията се базира на международни договори и споразумения и се урежда от специфични закони, които уреждат взаимните отношения между държавите по отношение на преследване на престъпления.
В Закона за чужденците в Република България са урегулирани случаите, при които могат да се налагат принудителните мерки експулсиране и връщане в страна на произход. Тези мерки са предназначени да регулират престоя на чужденци на територията на страната в съответствие с националното законодателство и международните ангажименти на България.
Мярката връщане се прилага в няколко основни случая, определени в Чл. 41 на закона. Тя се налага когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред (Чл. 41, ал. 1, т. 1), или не напусне страната до изтичане на разрешения му срок (Чл. 41, ал. 1, т. 2). Също така, връщането се прилага при установено пребиваване в страната с неистински или преправен документ за пътуване (Чл. 41, ал. 1, т. 3), или когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище (Чл. 41, ал. 1, т. 4).
От друга страна, експулсирането се налага при по-строги условия и обикновено е свързано със сериозни заплахи за обществения ред или националната сигурност. Според Чл. 42, експулсиране се налага, когато присъствието на чужденеца в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред (Чл. 42, ал. 1, т. 1). Освен това, мярката може да се приложи при наличие на основания по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4, като например предходни престъпления или други нарушения (Чл. 42, ал. 1, т. 2).
И при двете мерки, законодателството предвижда възможности за съдебен контрол и защита на правата на засегнатите лица. Процесите трябва да бъдат изпълнени съгласно законовите разпоредби и с пълно уважение към правата на човека, което е съществен аспект от демократичното управление на страната и нейните международни задължения.
Процедурата за налагане на принудителни административни мерки като експулсиране и връщане в страната на произход се регулира от Чл. 44 на Закона за чужденците в Република България. Тези мерки се прилагат чрез заповеди, издавани от различни упълномощени служители и директори на ключови дирекции като Национална полиция, Гранична полиция, Дирекция "Миграция", и други.
Заповедите за принудителни мерки се издават от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции, областните дирекции и директора на дирекция "Миграция". Фактическите основания за налагане на конкретната мярка, ако съдържат класифицирана информация, се посочват в отделен документ, изготвен по реда на Закона за защита на класифицираната информация.
При налагане на мерките, органите вземат под внимание продължителността на пребиваването на чужденеца в България, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците, семейното положение на чужденеца, и наличието на семейни, културни и социални връзки с държавата на произход.
Заповедите се изпълняват от службите за административен контрол на чужденците или от органите за граничен контрол, след като влязат в сила. Някои заповеди, като тези за отнемане на правото на пребиваване или за налагане на забрана за влизане и пребиваване, подлежат на незабавно изпълнение.
Заповедите могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен в изключителни случаи, когато съдът служебно може да спре предварителното изпълнение на заповедта.
Така процедурата за налагане на принудителни мерки включва строги регулации относно издаването, съображенията при налагане, изпълнението и възможностите за обжалване на заповедите, гарантирайки съобразяване с правата на чужденците и задълженията на България по международно право.
Процедурата за налагане на мярка за принудително настаняване на чужденец в "Специален дом за временно настаняване на чужденци" започва с издаването на заповед от упълномощени длъжностни лица, включително директори на различни дирекции на Министерство на вътрешните работи или от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност". Такива заповеди се издават, когато са налице основания, свързани с нарушения на имиграционното законодателство, представляващи заплаха за обществения ред или националната сигурност, или когато има опасност чужденецът да се укрие.
В заповедта се посочват конкретните фактически обстоятелства, които могат да включват класифицирана информация, обработена и представена съгласно закона за защита на класифицираната информация. Освен това, в заповедта трябва ясно да се уточни държавата, към която чужденецът ще бъде върнат, като този елемент може да бъде променян при настъпване на основателни причини.
След издаване на заповедта, службите за административен контрол на чужденците или органите за граничен контрол предприемат стъпките за нейното изпълнение. Важно е да се отбележи, че изпълнението на заповедта става веднага след влизането й в сила, освен ако не е предвидено предварително изпълнение от издаващия орган.
Процесът на обжалване на заповед за принудително настаняване е регламентиран и предоставя на засегнатите лица правото да оспорват законността на мерките пред административен съд. Заповедта може да се обжалва в 14-дневен срок от издаването й или от фактическото настаняване. Жалбата се разглежда от съда, който трябва да насрочи заседание в рамките на три дни от постъпване на жалбата и да вземе решение в срок до седем дни от образуването на делото. Важно е да се подчертае, че подаването на жалба не спира изпълнението на заповедта за настаняване, освен ако съдът специално не реши друго. Решението на първоинстанционния съд може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд, който също трябва да се произнесе в срок до 14 дни.
Така законодателството предвижда ясни процедури за гарантиране на правата на чужденците, като в същото време позволява на държавата да реагира адекватно при необходимост от мерки за обезпечаване на обществената сигурност и ред.
Чужденците, задържани за нарушения на имиграционното законодателство, имат право на достъп до правна помощ, право на превод и тълкуване, ако не владеят български език, както и право да бъдат информирани за причините за задържането и предстоящите процедури. Те също така имат право да бъдат информирани за възможностите си за обжалване на мерките, които се предприемат срещу тях.
Да, чужденец, на който е наложена мярка за принудително настаняване, може да бъде освободен преди изтичане на срока на мерката, ако съдът или съответният административен орган прецени, че са отпаднали основанията за нейното прилагане. Такова решение може да се базира на промяна в обстоятелствата, които са довели до налагане на мярката, или на успешно обжалване на решението.
В такива случаи могат да бъдат наложени различни обезпечителни мерки, включително задължението чужденецът редовно да се явява в определена териториална структура на Министерството на вътрешните работи, депозиране на парична гаранция или предаване на паспорт или друг документ за пътуване в залог до окончателното решаване на случая.
Чужденец, който е получил отказ за предоставяне на международна закрила и на когото след това е наложена заповед за експулсиране, ще трябва да напусне страната в съответствие с издадената заповед. Той има право да обжалва заповедта в съответствие със законовите разпоредби. В случай, че обжалването не бъде успешно, чужденецът ще бъде върнат в държавата по произход или в друга страна, където има право на пребиваване, като всичко зависи от особеностите на случая!.
%402x.svg)
.webp){kind=icon}
