Запечатването на търговски обект от НАП е сериозна принудителна административна мярка, която може значително да засегне бизнеса Ви. В тази статия, подготвена от адвокатска кантора "Колибанекова и партньори", ще разгледаме процеса на обжалване на принудителната административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект, съгласно чл. 186 и чл. 187 от Закона за ДДС в България. Нашата цел е да Ви предоставим детайлна информация и да отговорим на въпросите, които често възникват при нашите клиенти.
Какви документи трябва да има в търговски обект при проверка от НАП? Как протича проверката от НАП на фирма и какви са сроковете за нейното провеждане? Какви права имате при проверка от НАП и как можете да обжалвате протокол от проверка на НАП? Тези и други въпроси са от изключителна важност за всички търговци и собственици на търговски обекти в България.
Нашата кантора предоставя експертни правни услуги, включително и в областта на данъчното право и защитата при проверки от НАП в София, Бургас, Пловдив, Варна и цяла България. В статията ще разгледаме и следните въпроси: какви са необходимите документи при проверка от НАП, какви писмени обяснения могат да бъдат поискани и какви образци за тях съществуват, както и какви права имате като физическо лице при данъчна проверка по сигнал. Ще обсъдим също така и условията за запечатване на обект от НАП и как можете да обжалвате тази мярка.
Ако се нуждаете от добър адвокат по данъчно право и защита при проверки от НАП, не се колебайте да се свържете с адвокатска кантора "Колибанекова и партньори". Нашият екип от опитни адвокати е готов да Ви предостави професионална помощ и да отговори на всички Ваши въпроси.
Принудителната административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект представлява временно преустановяване на дейността на търговския обект поради установени нарушения, свързани с данъчното законодателство. Запечатването на обект може да бъде наложено за срок до 30 дни и е независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Тази мярка се прилага на лица, които не издават съответен документ за продажба, не въвеждат в експлоатация или не регистрират фискални устройства, или използват такива, които не отговарят на изискванията за одобрен тип.
При запечатването на търговски обект се забранява достъпът до обекта и наличните стоки в обекта и прилежащите складове се отстраняват. В случай, че стоките не са отстранени в указания срок, органът по приходите ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази и без да носи отговорност за тяхното повреждане или загуба, като разходите са за сметка на лицето. Тази мярка се прекратява след като административнонаказаното лице заплати наложената глоба или имуществена санкция изцяло, като лицето има задължение да съдейства за отпечатването на обекта.
Една от основните причини за налагане на мярката е неиздаването на касови бележки за извършени продажби. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка или системен бон. При неспазване на това изискване, органите по приходите имат право да запечатат обекта.
Освен това, запечатването може да бъде наложено и при други нарушения, като например невъвеждане в експлоатация или нерегистриране на фискално устройство в НАП, или използване на фискално устройство, което не отговаря на изискванията за одобрен тип, съгласно чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. В тези случаи, фискалното устройство може да бъде отнето в полза на държавата и унищожено.
Обжалването на заповедта за запечатване се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като лицето може да подаде жалба в 14-дневен срок пред териториалния директор на НАП. Важно е да се отбележи, че заповедта за запечатване подлежи на предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1-7 от Административнопроцесуалния кодекс, а определението на съда за предварителното изпълнение не подлежи на обжалване. Според чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, мярката може да бъде прекратена, ако глобата или имуществената санкция бъде заплатена изцяло.
Дефиницията на търговски обект, съгласно Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е изключително широка и обхваща разнообразни места и съоръжения, от които се извършват продажби на стоки или услуги. Според § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, търговски обект е всяко място, помещение или съоръжение, като това може да включва маси, сергии и други подобни на открито или под навеси.
Търговски обект може да бъде и всяко помещение, от което се извършват продажби, независимо че същевременно може да служи и за други цели. Например, това може да бъде офис, жилище или друга част от притежаван недвижим имот, като гараж, мазе или стая. Също така, производствен склад или дори превозно средство, от което се извършват продажби, попада в дефиницията на търговски обект.
Тази широка дефиниция цели да обхване всички възможни места и съоръжения, от които могат да се извършват търговски дейности, независимо от тяхната първоначална или основна функция. Това е важно за осигуряване на данъчна дисциплина и проследяване на търговските операции, извършвани от различни субекти.
Срокът за обжалване на принудителната административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект, е 14 дни от връчването на заповедта за запечатване. Това е предвидено в чл. 186, ал. 4 от Закона за ДДС. Обжалването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Важно е да се действа бързо при обжалването на ПАМ, тъй като заповедта за запечатване на търговски обект подлежи на предварително изпълнение съгласно чл. 60 от АПК. Това означава, че заповедта влиза в сила незабавно и може да бъде изпълнена преди окончателното ѝ разглеждане и евентуално отмяна от съда. Предварителното изпълнение е допустимо, когато това се налага за защита на важни държавни или обществени интереси или когато съществува опасност, че изпълнението на акта може да бъде осуетено или сериозно затруднено, както и при риск от значителна или трудно поправима вреда.
Съгласно чл. 60, ал. 5 от АПК, разпореждането за предварително изпълнение може да се обжалва в тридневен срок от съобщаването му чрез административния орган пред съда. Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание и не спира допуснатото предварително изпълнение, освен ако съдът не реши да го спре до окончателното ѝ решаване.
Ако съдът отмени разпореждането за предварително изпълнение, административният орган е длъжен да възстанови положението, съществувало преди изпълнението. Това е предвидено в чл. 60, ал. 7 от АПК. Определението на съда подлежи на обжалване съгласно чл. 60, ал. 8 от АПК.
Съдебната практика потвърждава необходимостта от бързо и ефективно действие при обжалване на ПАМ. В редица случаи съдилищата са потвърдили предварителното изпълнение на заповедите за запечатване, като са се основали на важността на държавния интерес и необходимостта от осигуряване на фискалната дисциплина.
Важно! Съветваме Ви да се обърнете към адвокат по данъчно право незабавно когато започне проверката, за да успеем своевременно да обжалваме разпореждането за предварително изпълнение в 3-дневен срок и да спрем запечатването! Своевременното обжалване може да предотврати значителни загуби и негативни последици за бизнеса.
Обжалването на принудителната административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект, протича по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Първоначалната заповед за запечатване подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването ѝ, като жалбата се подава до териториалния директор на НАП, който се произнася в еднодневен срок. Ако жалбата не бъде уважена, лицето има право да подаде нова жалба до административния съд в 7-дневен срок от уведомлението за отказа или след изтичане на срока за произнасяне.
Обжалването на ПАМ е особено важно, тъй като тази мярка обикновено включва предварително изпълнение съгласно чл. 60 от АПК. Това означава, че заповедта за запечатване влиза в сила веднага, преди да бъде разгледана по същество от съда. Съгласно чл. 60, ал. 1, предварителното изпълнение се допуска, когато това е необходимо за защита на важни държавни или обществени интереси, за да се предотврати опасността от осуетяване или затрудняване на изпълнението на акта, или ако закъснението на изпълнението може да доведе до значителна или трудно поправима вреда.
Разпореждането за предварително изпълнение се мотивира и може да бъде обжалвано в тридневен срок пред съда. Съдът разглежда жалбата незабавно в закрито заседание и може да спре предварителното изпълнение до окончателното решаване на жалбата. В този контекст е важно да се действа бързо, тъй като допуснатото предварително изпълнение не се спира автоматично при подаване на жалба.
Според съдебната практика и тълкуването на релевантните законови разпоредби, националната правна уредба допуска едновременното налагане на имуществена санкция и принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект, но това налага определени условия. Върховният административен съд (ВАС) многократно е разглеждал въпроса за съвместимостта на тези мерки и тяхната пропорционалност.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции за същото нарушение. Това означава, че НАП може да наложи запечатване на търговски обект за срок до 30 дни, дори ако вече е наложена имуществена санкция за същото деяние. ВАС потвърждава, че тези мерки имат различни цели - ПАМ цели да предотврати или преустанови административните нарушения и последиците от тях, докато имуществената санкция има наказателен характер.
Решение № 9778 от 02.11.2022 г. на ВАС подчертава, че ПАМ има санкционен характер и е насочена към дисциплиниране на търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност. Също така, решението № 8034 от 23.06.2020 г. на ВАС посочва, че ПАМ се налага независимо от наложените глоби или имуществени санкции, като нейната законосъобразност се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели.
Същевременно, Съдът на Европейския съюз (СЕС) в своето решение по дело MV – 98 подчертава, че националната правна уредба трябва да осигурява координация между производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки и да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Това означава, че националните органи трябва да прилагат мерките по начин, който е пропорционален на извършеното нарушение и да гарантират, че кумулирането на мерките не води до излишно натоварване на данъчнозадълженото лице.
Принудителната административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект, може да бъде счетена за необоснована и следва да се отмени в няколко конкретни случая, според съдебната практика и съответните законови разпоредби.
Първо, когато мярката не съответства на целта на закона. Целта на ПАМ е да принуди търговските субекти да отчитат коректно приходите си и да предотвратят бъдещи нарушения. Решение № 1148 от 02.02.2023 г. по адм. д. № 3260 / 2022 г. на ВАС подчертава, че ако мярката се прилага за нарушение, извършено преди дълъг период без текущи вредни последици, тя може да не съответства на превантивната функция и целта на закона.
Второ, мярката трябва да бъде съразмерна на нарушението. Решение № 9493 от 26.10.2022 г. по адм. д. № 8228 / 2021 г. на ВАС посочва, че при първо нарушение и липса на конкретно определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за 14 дни е несъразмерно. Допълнително, решение № 5200 от 01.06.2022 г. по адм. д. № 9995 / 2021 г. подчертава, че принудителните мерки не трябва да причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел.
Трето, заповедта за ПАМ трябва да бъде добре мотивирана. Липсата на конкретни мотиви относно продължителността на ПАМ, както е посочено в решение № 2074 от 04.03.2022 г. по адм. д. № 8009 / 2021 г. на ВАС, препятства съда да прецени съответствието на мярката с целта на закона. Това нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е достатъчно основание за отмяна на административния акт.
Четвърто, правилното прилагане на принципа на съразмерност е задължително. Според решение № 4685 от 17.05.2022 г. по адм. д. № 9389 / 2021 г. на ВАС, самото посочване в заповедта, че е спазен принципът на съразмерност, не е достатъчно. Съдът трябва да прецени дали мярката е действително пропорционална на тежестта на нарушението.
Накрая, административният орган трябва да обоснове решението си с конкретни факти и обстоятелства. Решение № 1752 от 16.02.2023 г. по адм. д. № 6214 / 2022 г. на ВАС подчертава, че определеният срок на ПАМ трябва да бъде мотивиран с конкретни данни за извършеното нарушение. Липсата на такива мотиви е нарушение на материалния закон и води до отмяна на мярката.
Обжалването на заповедта за запечатване на търговски обект се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). След връчването на заповедта, засегнатото лице има 14-дневен срок за подаване на жалба до териториалния директор на Националната агенция за приходите (НАП). В случай че жалбата не бъде уважена, лицето може да подаде нова жалба до административния съд в 7-дневен срок от уведомлението за отказа или след изтичането на срока за произнасяне. Жалбата не спира автоматично изпълнението на заповедта, освен ако съдът не реши друго. Важно е да се действа бързо и ефективно, за да се защити правото на бизнеса и да се минимизират негативните последици от заповедта за запечатване.
За да обжалвате заповедта за запечатване на търговски обект, е необходимо да подготвите и представите редица документи. Основните от тях включват: копие от заповедта за запечатване, всички налични документи, свързани с установените нарушения (като протоколи от проверки, актове за установяване на административни нарушения и други), доказателства за коректно отчитане на приходите (като касови бележки, счетоводни отчети и други), както и писмени обяснения и възражения. Подготовката на тези документи трябва да бъде извършена внимателно и в съответствие с изискванията на закона, за да се осигури максимална защита на правата на търговеца.
Наложената принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, може да има сериозни последици за бизнеса. Основната последица е временното прекратяване на дейността на обекта за срок до 30 дни, което може да доведе до значителни финансови загуби и загуба на клиенти. Освен това, наложената мярка може да увреди репутацията на бизнеса и да доведе до допълнителни проверки и санкции в бъдеще. Важно е търговците да предприемат бързи и ефективни действия за обжалване на мярката и защита на своите интереси, като се консултират с квалифицирани адвокати по данъчно право в София, Бургас и цяла България и подготвят необходимите документи и доказателства.
По време на проверка от Националната агенция за приходите (НАП), която може да доведе до запечатване на търговски обект, търговците имат редица права съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Търговците имат право на уважение към честта и достойнството им (чл. 17, ал. 1, т. 1 от ДОПК). Те трябва да бъдат информирани за правата си и последствията от неизпълнението на задълженията (чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК). Също така, органите по приходите са длъжни да осигурят възможност на търговците да упражнят правото си на защита (чл. 6, ал. 3 от ДОПК). Търговците имат право на конфиденциалност на данъчната информация (чл. 17, ал. 1, т. 3 от ДОПК) и могат да изискват от органите по приходите да се легитимират и да покажат акта, въз основа на който се предприемат действия (чл. 17, ал. 1, т. 4 от ДОПК). Осигуряването на безплатна информация и достъп до документи също е част от техните права (чл. 17, ал. 1, т. 5 от ДОПК). Всяко лице има право да обжалва актове и действия на органите по приходите, които засягат законните му права и интереси (чл. 17, ал. 1, т. 8 от ДОПК). Органите по приходите трябва да осигурят възможност на търговците да изразят становище по събраните доказателства (чл. 17, ал. 2 от ДОПК).
%402x.svg)
.webp){kind=icon}
