Адвокатска кантора "Колибанекова и партньори" се специализира в предоставянето на правни консултации и помощ по имиграционни и визови въпроси както за България, така и за Шенгенското пространство. Много от нашите клиенти се сблъскват с различни проблеми и въпроси, свързани с отказа за издаване на виза "Д" и шенгенска виза "С", което води до необходимостта от търсене на добър адвокат по имиграционно право и визови въпроси.
Въпросите, които най-често възникват, включват: "Как изглежда отказ за шенгенска виза?" и "Какво да направя при отказ за виза без печат?". Нашите клиенти също питат за конкретни случаи като отказ от издаване на виза по т. 10 и клауза за отказ на виза 10. Възможността за получаване на гарантирана виза след отказ и последиците от отказ за шенгенска виза са други често задавани въпроси. Едновременно с това, много от тях искат да знаят "Какво ще стане, ако получите виза и не отидете?" и "Кога трябва да заминете след получаване на визата си?".
Ние също така предоставяме образци на обжалващи писма за отказ на виза и консултираме нашите клиенти относно времето за обработка на обжалването за шенгенска виза и българска виза. Въпросите "Как да обжалвам отказ за шенгенска виза?" и "Какви са шансовете за получаване на шенгенска виза след отказ?" също са от съществено значение за нашите клиенти. В тази връзка, ние предлагаме примерни писма за обжалване за отказ на студентска виза и шенгенска виза, включително в PDF формат.
Кантората ни има богат опит в успеха на обжалванията за шенгенска виза и предоставя експертни съвети и подкрепа по време на целия процес. Ние сме наясно с всички законови изисквания и процедури, които трябва да се следват, за да се осигури максимален шанс за успех. В допълнение, ние помагаме на нашите клиенти да разберат как изглежда отказът на виза и какви действия могат да предприемат в случай на отказ без печат.
Адвокатска кантора "Колибанекова и партньори" е тук, за да ви помогне във всеки аспект на вашите имиграционни и визови въпроси, като предоставя надеждна и професионална правна помощ. Ние разбираме важността на тези въпроси за нашите клиенти и се ангажираме да осигурим най-доброто възможно решение за вашите нужди.
Визовият режим в България е строго регламентиран съгласно Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим. В съответствие с чл. 1 от наредбата, условията и редът за издаване на визи от Република България за влизане, пребиваване, транзитно преминаване или летищен транзит са ясно дефинирани. Изискването за притежаване на виза, както и освобождаването от това задължение, се определят от правото на Европейския съюз и сключените от ЕС договори с трети държави за визов режим, законодателството на Република България и двустранните споразумения на Република България с трети държави (чл. 2).
Визата, съгласно чл. 3 (1) от наредбата, представлява разрешение, издадено от Република България, за влизане и пребиваване, транзитно преминаване или летищен транзит. Тя се издава под формата на единен визов стикер по образец на Европейския съюз (чл. 3 (2)), положен в редовен документ за задгранично пътуване или в друг заместващ го документ. В случаите, когато документът за пътуване не е признат от Република България, визовият стикер се полага върху бланка по единен образец на Европейския съюз (чл. 3 (3)).
Гражданите на държавите, посочени в приложение 1 на Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета, влизат и пребивават или преминават транзит през територията на Република България с визи (чл. 4 (1)). Съгласно чл. 4 (2), гражданите на трети държави имат право на транзитно преминаване без виза при условията на Решение № 582/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Решение № 586/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Определеният в ал. 1 визов режим се прилага и за лица без гражданство, лица с неустановено гражданство или лица със статут на бежанци, ако документите им за пътуване са издадени от трета държава, посочени в Приложение 1 и 2 на Регламент (ЕС) 2018/1806 (чл. 4 (3)).
Гражданите на държавите, посочени в Приложение 2 на Регламент (ЕС) 2018/1806, могат да влизат и пребивават или преминават транзит през територията на Република България без виза за срок не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период (чл. 4 (4)). Когато между Европейския съюз и трета държава е в сила споразумение за визов режим, влизането и пребиваването на граждани на тази държава се уреждат съгласно това споразумение (чл. 4 (5)). Лицата, придобили статут на "лице без гражданство" или на "бежанец", влизат и пребивават в Република България без визи, когато са придобили този статут в държава членка и притежават документ за пътуване, издаден от тази държава (чл. 4 (6)).
Визовият режим на Република България включва три основни вида визи, всяка от които служи за различни цели и е предназначена за различни категории чужденци. Видовете визи са: за летищен транзит (виза вид "А"), за краткосрочно пребиваване (виза вид "С") и за дългосрочно пребиваване (виза вид "D") (чл. 5).
Визата за летищен транзит (виза вид "А") се издава на чужденци, притежаващи редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, издаден от държава, посочена в приложение № 1 (чл. 6, ал. 1). Тази виза може да бъде еднократна, двукратна или многократна със срок на валидност до 3 месеца от датата на издаването ѝ (чл. 6, ал. 2). Тя дава право на чужденеца да премине или да пребивава в международната транзитна зона на летището при междинно кацане или смяна на полет с цел продължаване на пътуването към друга държава (чл. 6, ал. 3). Лицата, които пребивават в транзитна зала с тази виза, се считат за недопуснати на територията на Република България и нямат право да напускат транзитната зала (чл. 6, ал. 4).
Визата за краткосрочно пребиваване (виза вид "С") се издава с цел транзитно преминаване или планирано пребиваване. В случаите на транзитно преминаване, визата е с продължителност на пребиваване до 48 часа, ако не е предвидено друго в международен договор, и дава право на едно, две или няколко транзитни преминавания (чл. 7, ал. 1 и 2). Общата продължителност на пребиваване с такава виза не може да надхвърля 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, считано от датата на първото влизане на територията на Република България (чл. 7, ал. 3).
За планирано пребиваване, визата се издава за еднократно, двукратно или многократно влизане за общ срок на пребиваване не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период (чл. 8, ал. 1). Многократна виза за краткосрочно пребиваване може да бъде издадена със срок на валидност до 5 години при изпълнение на определени условия (чл. 8, ал. 2), включително за чужденци с трайни делови контакти в България, членове на семействата на български граждани или на граждани на държави членки на ЕС, водачи от международния транспорт и други категории (чл. 8, ал. 3).
Визата за дългосрочно пребиваване (виза вид "D") се издава със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни за чужденци, желаещи да се установят продължително или постоянно в България на едно от основанията, посочени в Закона за чужденците в Република България (чл. 9, ал. 1). Тази виза може да бъде издадена и със срок на валидност до една година и право на пребиваване до 360 дни за научни изследвания, обучение, командировки или инвестиции (чл. 9, ал. 2). Визата за дългосрочно пребиваване дава право на многократно влизане на територията на България в рамките на срока на нейната валидност (чл. 9, ал. 3). Тя се анулира при издаване на разрешение за пребиваване от органите за административен контрол на чужденците (чл. 9, ал. 4).
Законодателството на Република България предвижда конкретни основания за отказ за издаване на виза, които са 29 на брой, както и правото на чужденците да обжалват тези откази. Съгласно чл. 10 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец при наличието на някои от следните обстоятелства:
В случаите по чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ, отказът за издаване на виза може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс относно тяхната законосъобразност (чл. 10а, ал. 1 ЗЧРБ). Оправомощените длъжностни лица са длъжни да уведомят писмено кандидата за виза за правното основание и мотивите за решението (чл. 10а, ал. 2 ЗЧРБ). Мотивите за отказите за издаване на визи по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 3, както и когато разкриването на данните и обстоятелствата, въз основа на които е взето решението, засягат или биха могли да засегнат непосредствено външната политика и международните отношения на Република България или националната сигурност, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните компетентни органи (чл. 10а, ал. 3 ЗЧРБ).
На практика, най-често в случаите на отказ за издаване на виза се прибягва до субективни основания, които добър адвокат по имиграционно право може да оспори. Важното е да се изготвят добре обосновани жалби, подкрепени с необходимите доказателства и правни аргументи, които да демонстрират несъстоятелността на отказа. Това дава възможност за преразглеждане на случая и евентуално удовлетворяване на искането за виза.
За да се защитите от евентуален визов отказ за издаване на Шенгенска виза, е важно да се вземат няколко ключови мерки и да се следват стриктно законовите изисквания и процедури. Първо, трябва да се уверите, че всички документи, необходими за подаване на заявление за виза, са изрядни и пълни. Това включва правилно попълнено заявление, валиден паспорт, актуални снимки, доказателства за осигурено настаняване, доказателства за финансови средства за пребиваване и завръщане, медицинска застраховка и всички други документи, изисквани според конкретната цел на пътуването.
Необходимо е също така да предоставите убедителни и достоверни доказателства за целта на вашето пътуване. Например, ако пътувате по бизнес причини, трябва да предоставите покана от българска фирма, която уточнява причината за посещението и продължителността на престоя ви. Ако пътувате за туризъм, трябва да представите резервации за хотели и план за пътуване.
За да избегнете отказ на основание съмнение относно достоверността на предоставените документи, трябва да се уверите, че всички приложени документи са автентични и съдържат вярна информация. Това включва внимателна проверка на данните в паспортите, визовите заявления и всички съпътстващи документи. Освен това, е полезно да приложите придружителни писма, които ясно обясняват целта и обстоятелствата на вашето пътуване.
Съгласно чл. 10 от Закона за чужденците в Република България, отказите за издаване на виза могат да бъдат основани на различни причини, включително опасения за националната сигурност, съмнения относно достоверността на предоставената информация или предишни нарушения на визовия режим. За да минимизирате риска от отказ, трябва да демонстрирате своята добросъвестност и съобразителност с визовите правила.
Ако сте получили отказ, важно е да разберете конкретните причини за отказа, които трябва да бъдат посочени в писмената мотивировка на решението. На тази база можете да изготвите обоснована жалба, подкрепена с нови доказателства или корекции на представените документи, ако това е необходимо. В този контекст, помощта на добър адвокат по имиграционно право може да бъде от съществено значение за правилното формулиране на жалбата и представянето на вашите аргументи пред компетентните органи.
Ето някои конкретни стъпки, които може да предприемете:
Следвайки тези препоръки и стриктно спазвайки законовите изисквания, можете да минимизирате риска от отказ за издаване на Шенгенска виза и да осигурите успешно разрешение за пътуването си.
Редът за обработване на заявленията за издаване на виза за Република България е стриктно регламентиран и изисква спазване на редица процедури и проверки, което е особено важно при евентуален визов отказ. Процедурата започва с подаването на заявление в дипломатическите или консулските представителства, като компетентните органи са отговорни за неговото разглеждане и вземане на решение.
Съгласно чл. 27 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, решенията за издаване на визи за краткосрочно пребиваване със срок на валидност до 1 година се вземат от консулски длъжностни лица, определени със заповед на министъра на външните работи. Тези лица извършват проверки на декларираните данни и представените документи и изпращат заявлението до Националния визов център за допълнителни проверки в автоматизираните национални информационни фондове и системите на Европейския съюз (чл. 27, ал. 6).
В случаите, когато консулските длъжностни лица не могат да вземат самостоятелно решение, информацията се изпраща в дирекция "Консулски отношения" за съгласуване и провеждане на необходимите консултации с други държави членки, прилагащи изцяло достиженията на правото на Европейския съюз от Шенген (чл. 28).
Решението по заявленията за виза вид "А" или "С" се взема в срок до 15 календарни дни от датата на подаване на заявлението, като в някои случаи срокът може да бъде удължен до 45 или дори 60 дни при необходимост от допълнително разглеждане или представяне на допълнителни документи (чл. 29). Решенията за виза се изпращат чрез Националния визов център и се отразяват в системата като "издадена виза", "отказ на виза", "оттеглено заявление" или "неприемливо заявление" (чл. 29, ал. 4).
Важно е да се спазва цялата процедура при обработването на заявленията, тъй като всяка стъпка и всяка проверка играят съществена роля за законосъобразността на крайното решение. При евентуален визов отказ, нарушението на установената процедура може да служи като основа за успешно обжалване на отказа. Съгласно чл. 34, отказът за издаване на виза трябва да бъде мотивиран и основан на конкретни правни основания, посочени в Закона за чужденците в Република България (29-те основания, които изброихме по-горе). Формулярът за отказ се съставя в два екземпляра, като един се връчва на кандидата, а другият се прилага към заявлението и придружаващите го документи.
Спазването на всички тези процедури е важно, защото:
За да се избегне евентуален отказ и да се осигури успешното обработване на визовото заявление, е важно да се предоставят всички необходими документи и информация, да се спазват установените процедури и, при необходимост, да се потърси правна помощ от опитен адвокат по имиграционно право.
Процедурата за обжалване на отказ за издаване на Шенгенска виза или виза "Д" в България е регламентирана в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и изисква спазване на определени стъпки и условия.
Съгласно чл. 145 от АПК, административните актове, включително отказът за издаване на виза, могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. Оспорването може да бъде основано на липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби или несъответствие с целта на закона (чл. 146).
Право на оспорване имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от административния акт, или за които той поражда задължения (чл. 147). Оспорването може да се извърши пред съда, без да е изчерпана възможността за административно оспорване, освен ако в специален закон е предвидено друго (чл. 148).
Жалбата срещу отказ за издаване на виза трябва да бъде подадена в писмена форма и да съдържа всички необходими данни, включително посочване на съда, трите имена и адрес на жалбоподателя, означение на обжалвания административен акт, указание в какво се състои незаконосъобразността на акта, искането и подпис на лицето, което подава жалбата (чл. 150). Към жалбата трябва да се приложат необходимите документи, като удостоверение за представителство, пълномощно, ако жалбата се подава от пълномощник, документ за платена държавна такса и преписи от жалбата и приложенията за останалите страни (чл. 151).
Жалбата се подава чрез органа, издал оспорвания акт, който в тридневен срок от изтичането на срока за оспорване изпраща жалбата заедно с преписката на съда (чл. 152). Съдът конституира страните служебно и определя срок за изпълнение на задълженията, ако те не са изпълнени от административния орган (чл. 154).
Процедурата за обжалване включва няколко етапа:
Обжалването на отказ за издаване на виза е важен механизъм за защита на правата на гражданите и гарантира, че решенията на административните органи са законосъобразни и обосновани. Добър адвокат по имиграционно право може да помогне на жалбоподателя да изготви и подаде необходимите документи, както и да представи убедителни аргументи пред съда.
Кога има сериозна вероятност да загубим дело за обжалване на визов отказ?
При подаване на заявление за виза за България, кандидатът трябва да предостави следните основни документи: валиден паспорт с поне две празни страници и валидност, покриваща поне три месеца след планираното напускане на България; попълнено и подписано заявление за виза; актуална паспортна снимка; доказателство за осигурено настаняване (като хотелска резервация или покана от лице, пребиваващо в България); доказателства за финансова стабилност (като банкови извлечения или писмо от работодател); медицинска застраховка, покриваща евентуални медицински разходи по време на престоя; и допълнителни документи, свързани с целта на пътуването (като покана за бизнес среща, учебна програма или туристически маршрут). Осигуряването на всички необходими документи и тяхната изрядност е от съществено значение за успешното подаване на заявлението и намаляване на риска от отказ.
Ако кандидатът получи отказ за виза поради липса на доказателства за финансова стабилност, първата стъпка е да се анализира точно какви доказателства са били предоставени и какви допълнителни документи могат да бъдат представени. Важно е да се съберат актуални банкови извлечения, които показват наличните средства и транзакциите за последните няколко месеца. Освен това, може да се предоставят документи, доказващи постоянен доход, като трудов договор и писмо от работодател, удостоверяващи размера на заплатата и стабилността на работното място. При наличието на спонсор, е необходимо да се представи спонсорско писмо, което ясно посочва поетите ангажименти и финансовата стабилност на спонсора, подкрепено с неговите банкови извлечения и документи за доходите. След събиране на необходимите доказателства, кандидатът може да подаде жалба срещу отказа, като аргументира, че новопредставените документи доказват финансова стабилност и осигуряват възможност за самофинансиране по време на престоя в България.
Националният визов център играе ключова роля при издаването на визи за България, като осъществява проверки и консултации, необходими за вземането на окончателно решение по заявлението. След като консулски длъжностни лица приемат и регистрират заявлението за виза, те изпращат информацията за декларираните данни и представените документи до Националния визов център. Центърът извършва проверки в автоматизираните национални информационни фондове, Шенгенската информационна система и Визовата информационна система на Европейския съюз. Освен това, центърът провежда консултации с други държави членки на Шенгенското пространство, когато това е необходимо. Тези проверки и консултации са от съществено значение за установяване на достоверността на предоставените данни и документи, както и за оценка на риска от евентуални заплахи за националната сигурност и обществения ред. Решението за издаване или отказ на виза се основава на резултатите от тези проверки и консултации, което подчертава важността на Националния визов център в процеса.
Обжалването на отказ за виза, основан на съображения за националната сигурност, е особено предизвикателно, тъй като решенията в такива случаи обикновено се основават на конфиденциална информация и становища от Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Въпреки това, жалбоподателят все още има правото да оспори отказа пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При обжалването, жалбоподателят трябва да предостави доказателства, които опровергават твърденията за заплаха за националната сигурност. Това може да включва доказателства за законно пребиваване и работа в други държави, доказателства за добросъвестно поведение и липса на криминално досие. В съда, обаче, процесът може да бъде затруднен поради ограничената възможност за достъп до класифицираната информация, на която се основава отказът. В такива случаи, правната помощ от опитен адвокат по имиграционно право е от съществено значение за представянето на силни аргументи и защита на правата на жалбоподателя.