В нашето ежедневие, много често се сблъскваме със ситуации, в които се налага да потърсим правна помощ за разрешаване на проблеми, свързани с НАП. В такива моменти е от съществено значение да се обърнем към добър адвокат по данъчно и административно право в София, Бургас и цяла България, който да ни помогне в процеса на обжалване на актове и обезпечителни мерки, наложени от НАП. Обжалването на акт от НАП е сложен процес, който изисква задълбочено познаване на законодателството и специфичните процедури, свързани с данъчното облагане и административните мерки.

Когато говорим за запор от НАП, много хора се интересуват от въпроси като давността на тези запори и как да проверят дали върху тяхното имущество е наложен такъв. Важно е да се знае, че запорът от НАП на физическо лице може да бъде обжалван, но за това е необходимо да се използва професионалната помощ на адвокат, който е запознат с всички тънкости на данъчното право. Адвокатската кантора Колибанекова и партньори предлага широк спектър от услуги, включително обжалване на актове на НАП и представляване в дела срещу НАП, което е от изключителна важност за защитата на правата на данъкоплатците.

Сред най-често задаваните въпроси е кога НАП запорира сметки и какво може да направи един гражданин в случай на принудително събиране на публични вземания. Ние можем да ви консултираме относно обезпечителен запор и давността за неплатени осигуровки, както и да ви помогнем в процеса на подаване на възражение за давност. Правилното попълване на възражение за изтекла давност и изчисляването на 5-годишната давност за данъчни задължения са от критична важност за успешното оспорване на претенциите на НАП.

Ако сте изправени пред проблеми с НАП и нуждаете се от добър адвокат за обжалване на актове и запори, нашата адвокатска кантора е тук, за да ви помогне. Можем да съдействаме при подаването на молба за погасяване на задължения по давност и да ви предоставим образци на необходимите документи. Нашата цел е да ви осигурим пълна правна защита и да ви помогнем да намерите най-доброто решение за вашите данъчни и административни проблеми.

Накрая, ако искате да научите повече за абсолютната давност за данъчни задължения и други важни аспекти на данъчното и административното право, свържете се с нас. Адвокатската кантора Колибанекова и партньори е вашият надежден партньор в борбата срещу неправомерни действия на НАП.

Какво означава "обезпечителни мерки" според ДОПК? Какви видове има и как се налагат в ревизионно производство?

В хода на ревизионно производство според Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) могат да бъдат наложени различни видове обезпечителни мерки с цел предотвратяване на сделки и действия, които биха затруднили или направили невъзможно събирането на публични вземания. Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на ревизираното лице. Тези мерки са предназначени да гарантират събираемостта на данъци и задължителни осигурителни вноски, които биха възникнали вследствие на ревизията.

Какво означава понятието "обезпечителни мерки" по ДОПК?

Обезпечителните мерки по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) представляват правни инструменти, които се използват от органите по приходите с цел гарантиране на събираемостта на публични вземания като данъци и задължителни осигурителни вноски. Тези мерки се налагат, когато съществува риск събирането на вземанията да бъде възпрепятствано или значително затруднено. Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, обезпечителните мерки могат да бъдат поискани от органа по приходите и наложени с постановление на публичния изпълнител.

Основната цел на обезпечителните мерки е да предотвратят извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, които биха могли да затруднят или направят невъзможно събирането на задълженията. Те могат да се прилагат в хода на ревизията или при издаване на ревизионен акт, като целта е да се осигури адекватно обезпечение на бъдещите вземания. Чл. 121, ал. 2 от ДОПК предвижда, че предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 и могат да бъдат обжалвани по реда на чл. 197.

Как се определят обезпечителните мерки?

Обезпечителните мерки се определят чрез строги процедури, насочени към гарантиране на събираемостта на публични вземания, които са установени и изискуеми.

Важно! Съгласно чл. 195, ал. 1 от ДОПК, подлежат на обезпечение САМО тези вземания, които са установени и изискуеми.

Обезпечителни мерки се налагат, когато без тях ще бъде невъзможно или значително затруднено събирането на публичното задължение, включително когато то е разсрочено или отсрочено (чл. 195, ал. 2 от ДОПК).

Процедурата по налагане на обезпечителни мерки започва с постановление на публичния изпълнител. Това постановление може да бъде издадено по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане, или когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно след получаване на изпълнителното основание (чл. 195, ал. 3 от ДОПК). Важно е да се отбележи, че длъжникът не се уведомява предварително за искането за обезпечение (чл. 195, ал. 4 от ДОПК).

В случаите на уведомяване по реда на чл. 77, ал. 1 и чл. 78, ал. 1, когато от данъчно-осигурителната сметка на лицето, от търговската му и счетоводната документация или от други налични данни може да се направи извод, че лицето дължи данъци или задължителни осигурителни вноски, публичният изпълнител може да наложи обезпечителни мерки върху имуществото му въз основа на мотивирано искане от орган по приходите (чл. 195, ал. 5 от ДОПК).

Обезпеченията се извършват по стойност на активите в следната последователност:

1. По данъчната оценка, определена съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси за недвижими имоти или по застрахователната стойност за моторни превозни средства, вписана в застрахователния договор. Ако моторното превозно средство не е застраховано, обезпечението се извършва по пазарната цена, срещу която може да се купи друго превозно средство от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта (чл. 195, ал. 6, т. 1 от ДОПК).
2. По застрахователната стойност, вписана в застрахователния договор на активи, различни от моторните превозни средства. Ако активът не е застрахован, обезпечението се извършва по балансовата му стойност (чл. 195, ал. 6, т. 2 от ДОПК).
3. По застрахователната стойност, вписана в застрахователния договор на движими вещи, различни от тези по т. 1, които са собственост на физически лица. Ако вещта не е застрахована и представлява амортизируем дълготраен материален актив съгласно Националните счетоводни стандарти, обезпечението се извършва по придобивната стойност, намалена с 20% годишно, включително за годината на придобиване. Ако вещта не е застрахована и не представлява амортизируем дълготраен материален актив, обезпечението се извършва по придобивната стойност (чл. 195, ал. 6, т. 3 от ДОПК).

Обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на чл. 195, ал. 5 от ДОПК. Тези мерки се налагат с постановление на публичния изпълнител, което осигурява ефективното събиране на публичните задължения и предпазва интересите на държавата и общините.

Какъв е редът за налагане на предварителни обезпечителни мерки? Кога НАП запорира сметки?

Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител и могат да се обжалват по реда на чл. 197. Те се прилагат върху активи, които не водят до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, като наложените мерки не трябва да спират извършваната дейност, ако това е възможно (чл. 121, ал. 3 от ДОПК).

Важно! В случай, че в срок от 4 месеца от налагането на първата предварителна обезпечителна мярка не е издаден ревизионен акт, мерките се считат за прекратени, освен ако не е направено искане за продължаването им пред административния съд (чл. 121, ал. 4 от ДОПК).

При извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, правилата са специални, като органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител незабавно налагане на предварителни обезпечителни мерки (чл. 121а от ДОПК). Тези мерки се налагат с цел обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, и могат да се прилагат в случаи като нарушаване на техническите средства за контрол или несъответствие между декларираните и установените при проверката вид и количество на стоката.

Видове обезпечителни мерки

Видовете обезпечителни мерки са регламентирани в чл. 198, ал. 1 от ДОПК и включват:

• Налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб
• Запор на движими вещи и вземания на длъжника,
• Запор на сметките на длъжника и запор на стоките в оборот на длъжника.

Публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения до размера на вземането (чл. 198, ал. 2 от ДОПК). Не могат да се налагат запор и възбрана върху имуществата, които са освободени от принудително изпълнение по чл. 213 от ДОПК.

Важно е да се отбележи, че длъжникът не се уведомява за искането за обезпечение (чл. 195, ал. 4 от ДОПК), а постановлението за налагане на обезпечителна мярка трябва да съдържа информация като имената и длъжността на органа, който го издава, наименованието и датата на издаване на акта, фактическите и правни основания за издаването му, размера на публичното задължение и лихвите, вида на обезпечителната мярка и имуществото, върху което се налага, както и забраната за разпореждане с това имущество (чл. 196, ал. 1 от ДОПК).

Важно! Съгласно чл. 199 от ДОПК, публичният изпълнител или съдът може по искане на длъжника да допусне заменянето на обезпечение с друго равностойно обезпечение. Длъжникът има право винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, като паричната гаранция се прави по сметката на публичния изпълнител. В тези случаи, наложените запори и възбрани следва да се отменят незабавно! В случай, че публичния изпълнител откаже да замени наложеното обезпечение, включително на обезпечителните мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5, неговият отказ подлежи на обжалване по реда на чл. 197 от ДОПК!

Как се обжалва обезпечителен запор, възбрана или други обезпечителни мерки?

Обжалването на обезпечителен запор, възбрана или други обезпечителни мерки, наложени по реда на ДОПК, е ясно регламентирано в чл. 197 от закона.

Обжалване по административен ред

Постановлението за налагане на такива мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава пред директора на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП). Директорът е длъжен да се произнесе с мотивирано решение в срок от 14 дни, а в случаите на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 - в срок от 7 дни от получаването на жалбата (чл. 197, ал. 1 от ДОПК).

Обжалване по съдебен ред

За съжаление, много често на етапа на обжалване по административен ред от НАП отхвърлят жалбите на гражданите и фирмите. В случай, че решението на директора не е удовлетворяващо за Вас или Вашата фирма, то може да бъде обжалвано пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя. Срокът за обжалване е 7 дни от връчването на решението на жалбоподателя и на публичния взискател. ‍

В случай на непроизнасяне на решаващия орган в установените срокове (тоест НАП изобщо не са се произнесли по Вашата жалба по административен ред), това се счита за потвърждение на постановлението, което може да бъде обжалвано в срок от 14 дни след изтичането на срока за произнасяне, съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК.

Съдът има правомощието да отмени обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. Освен това, мярката може да бъде отменена, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки съгласно чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК.

Решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване (чл. 197, ал. 4 от ДОПК). Трети лица имат право да обжалват обезпечителната мярка, наложена от публичния изпълнител, само ако тя е наложена върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират във владение на тези лица. Жалбата няма да бъде уважена, ако се установи, че вещта е била собственост на длъжника при налагането на запора или възбраната (чл. 197, ал. 5 от ДОПК).

Важно е да се отбележи, че изпълнението на постановлението за налагане на обезпечението не може да бъде спряно поради неговото обжалване (чл. 197, ал. 6 от ДОПК). Това гарантира, че обезпечителните мерки ще продължат да действат до окончателното решаване на въпроса от компетентните органи.

Какъв е законовия ред за налагане на запор от публичен изпълнител?

Налагането на запор от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) започва с издаването на постановление за обезпечение (чл. 200 от ДОПК). След това, конкретните действия за налагане на запора зависят от вида на имуществото, което подлежи на запор.

Запор на движими вещи се извършва чрез опис, оценка и предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице, или чрез изземване и съхранение на вещите. Публичният изпълнител може да постави запорен знак (стикер) върху вещта (чл. 201, ал. 1 от ДОПК). В случаите, когато запорът се налага върху моторно превозно средство, съобщение за наложения запор се изпраща до органите на Министерството на вътрешните работи, като не се допуска промяна на регистрацията преди вдигането на запора (чл. 201, ал. 3 от ДОПК). Ако запорът се налага върху гражданско въздухоплавателно средство, съобщение за наложения запор се изпраща до Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" за вписване в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства (чл. 201, ал. 4 от ДОПК).

Запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се счита за наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити и вложени вещи в трезори (чл. 202, ал. 1 от ДОПК). Запорът върху ликвидно или изискуемо вземане, което длъжникът има към трето лице, се налага чрез запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, третото задължено лице и банките и други доставчици на платежни услуги, в които третото задължено лице има сметки (чл. 202, ал. 2 от ДОПК). Налагането на запор върху вземания по изпълнителни листове се извършва чрез опис и изземване от публичния изпълнител, който ги предава за съхранение в банка (чл. 202, ал. 4 от ДОПК).

Запор върху ценни книжа и дялове се налага чрез опис и изземване на наличните ценни книжа от публичния изпълнител, който ги предава за съхранение в банка (чл. 203, ал. 1 от ДОПК). Запорът върху налични поименни акции или облигации се извършва чрез уведомяване на дружеството, което издава акциите или облигациите (чл. 203, ал. 2 от ДОПК). Запорът върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до централния регистър на ценни книжа и уведомяване на съответното дружество (чл. 203, ал. 3 от ДОПК).

Запор върху парични средства на длъжника в национална или чужда валута се извършва чрез описване, изземване и внасяне на средствата по сметката на публичния изпълнител (чл. 204 от ДОПК). При преизчисляване на курса на чуждата валута се прилага курсът на банката, чрез която се извършва операцията по внасяне на валутата.

Как да се защитим при запор от публичен изпълнител и изобщо в рамките на производство за принудително събиране на публични вземания?

При налагането на запор от публичен изпълнител и в рамките на производството за принудително събиране на публични вземания, длъжникът има няколко механизма за правна защита, които гарантират неговите права и интереси. Законодателството предвижда възможност за отмяна на обезпечението, защита на определени видове имущество и недействителност на определени сделки.

Първо, отмяната на обезпечението може да се извърши служебно от публичния изпълнител или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването на искането, след като публичното задължение бъде погасено. Също така, ако има съществена несъразмерност между наложените обезпечителни мерки и размера на публичното вземане, публичният изпълнител може служебно да отмени обезпечението (чл. 208, ал. 1 от ДОПК). Ако публичният изпълнител откаже да отмени обезпечението, този отказ може да бъде обжалван по реда на чл. 197 в 7-дневен срок от съобщаването му, а мълчаливият отказ може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне (чл. 208, ал. 2 от ДОПК).

Съгласно чл. 213, ал. 1 от ДОПК, принудителното изпълнение не може да се насочва върху определени видове имущество, като: вещите за всекидневна употреба на длъжника и неговото семейство, единственото жилище на длъжника (с определени изключения за площ), суми по банкови сметки до 250 лв. за всеки член на семейството, земеделски земи до определена площ и необходимия инвентар, трудовото възнаграждение до определен размер, обезщетенията по трудово правоотношение, пенсията или стипендията до минималната работна заплата месечно (чл. 213, ал. 1, т. 1-5 от ДОПК). Допълнително, принудителното изпълнение не се допуска върху обезщетения по социалното осигуряване, социалните помощи, суми по дарение за лица с трайни увреждания и вземания за издръжка, определени от съда (чл. 213, ал. 2 от ДОПК).

Длъжникът също така може да се възползва от разпоредбите на чл. 216, които предвиждат недействителност на определени действия и сделки, сключени след датата на деклариране или установяване на публичното задължение. Тези сделки включват безвъзмездни сделки с имуществени права, възмездни сделки, при които даденото значително надхвърля полученото, непарични вноски и други действия, които могат да увредят публичните взискатели (чл. 216, ал. 1 от ДОПК). Недействителността на тези действия се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс (чл. 216, ал. 2 от ДОПК).

При производствата за принудително събиране на публични вземания, публични взискатели и кредитори с обезпечени вземания могат да се присъединят към производството, което им дава същите права като първоначалния взискател (чл. 217 от ДОПК). Това включва възможността за противопоставяне на вземанията на публичния взискател въз основа на писмени доказателства с достоверна дата (чл. 218 от ДОПК).

В случаите на несъстоятелност на длъжника, публичният изпълнител започва производство за принудително събиране на публични вземания след установяването на тези вземания по предвидения ред, като се спазват специални условия за продажба на имущество, което е обект на наложени обезпечителни мерки (чл. 224 от ДОПК).

Накрая, производството по принудително изпълнение на публичните вземания може да бъде прекратено с разпореждане на публичния изпълнител при погасяване на задължението, обявяване на акта за нищожен, липса на наследници или други предвидени в закона случаи (чл. 225 от ДОПК). В тези случаи публичният изпълнител вдига служебно наложените запори и възбрани (чл. 225, ал. 2 от ДОПК).

Какъв е давностният срок за публични задължения по ДОПК? Има ли давност за запор от НАП?

Давностният срок за публични задължения по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е пет години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок (чл. 171, ал. 1 от ДОПК). Освен това, всички публични вземания се погасяват с изтичането на десетгодишен давностен срок, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в определени случаи като отсрочване, разсрочване или обжалване (чл. 171, ал. 2 от ДОПК).

Давността може да бъде спряна при определени условия, като започнало производство по установяване на публичното вземане, спиране на изпълнението на акта, обжалване на акта или налагане на обезпечителни мерки (чл. 172, ал. 1 от ДОПК). Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като след прекъсването започва да тече нова давност (чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК).

Запорът, наложен от НАП, не прекъсва автоматично давността за публичните вземания. Въпреки това, налагането на обезпечителни мерки, включително запори, може да спре давността за периода на действие на тези мерки (чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК). Това означава, че давността не тече по време на действие на обезпечителната мярка, но след нейното вдигане давностният срок продължава да тече оттам, откъдето е спрял.

След изтичане на давностния срок, публичните вземания се отписват служебно (чл. 173, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК). Важно е да се отбележи, че доброволно платените публични задължения след изтичане на давностния срок не подлежат на връщане (чл. 174 от ДОПК).

Що се касае до въпроса "Има ли давност за запор от НАП?", то това е по-скоро разговорно питане, което смесва редица правни понятия. На първо място, запорът е обезпечителна мярка, която се налага вследствие наличието на изискуеми публични задължения, които длъжникът не плаща. Съответно правилно би било да се разгледа дали тези задължения са отпаднали по давност и ако да, да бъдат предприети съответните процедури за позоваване на давността и вдигане на запора, както коментирахме по горе.

Защо ни е нужен добър адвокат по данъчно и административно право при запор от НАП или наложена обезпечителна мярка?

Необходимостта от добър адвокат по данъчно и административно право при запор от НАП или наложено предварително обезпечение е от съществено значение поради сложността и спецификата на правната материя. На първо място, адвокатът осигурява професионална консултация и защита, като гарантира, че всички правни процедури са спазени и че правата на клиента са защитени в максимална степен. В случай на неправомерно наложен запор или обезпечение от НАП, адвокатът от нашата кантора може да подготви и подаде необходимите жалби и искове за отмяна на мерките, като следва строго регламентираните процедури по чл. 197 и чл. 208 от ДОПК.

Адвокатът също така може да предостави ценни съвети относно възможностите за отмяна на обезпечителните мерки поради съществена несъразмерност с размера на публичното вземане или при погасяване на задълженията, като подаде искане по съответния ред. Той има умението да навигира сложните процесуални изисквания и да представи убедителни аргументи пред съда, ако е необходимо.

При наличието на специфични защити срещу принудително изпълнение, като защита на единствено жилище, трудови възнаграждения или социални помощи (чл. 213 от ДОПК), адвокатът ще може да идентифицира и аргументира тези защити пред компетентните органи, което е от критична важност за запазването на основните средства за съществуване на клиента.

И накрая, в случаите на несъстоятелност, адвокатът ще може да координира действията с публичния изпълнител и да осигури, че всички законови изисквания са спазени, което е от съществено значение за успешното приключване на производството и защита на интересите на клиента (чл. 224 от ДОПК).

В обобщение, добър адвокат по данъчно и административно право предоставя необходимата правна експертиза и защита, която е жизненоважна при запор от НАП или наложено предварително обезпечение, като гарантира, че правата на клиента са адекватно защитени и че всички правни действия са предприети в съответствие със законовите изисквания.