В днешната динамична политическа обстановка, въпросът за обжалване на изборни резултати придобива все по-голямо значение. Обжалването на избори е ключов механизъм, който гарантира прозрачността и законността на изборния процес, както на местно, така и на парламентарно ниво. В адвокатска кантора "Колибанекова и партньори" разполагаме с дългогодишен опит и експертиза в областта на административното право, като предоставяме професионални консултации и представителство във връзка с обжалване на изборни резултати в София, Пловдив, Бургас, Варна и цяла България.

Процесът на обжалване на резултат от местни избори или парламентарни избори е сложен и изисква познаване на специфични законови разпоредби и процедури. В нашата кантора, ние сме наясно с всички детайли по темата, включително сроковете за обжалване на изборни резултати и кой има правото да подаде жалба. Ние ще Ви помогнем да разберете как се обжалват изборни резултати и какво включва обжалването на решение на ЦИК и ОИК.

Кантората ни е специализирана в делата по чл. 459 от Изборния кодекс (ИК), чл. 58 от Изборния Кодекс и чл. 30, ал. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). С нашата помощ, ще получите компетентно съдействие и увереност, че вашите права и интереси ще бъдат защитени по най-добрия възможен начин.

Обжалването на изборни резултати е сложна и отговорна задача, която изисква опитен адвокат по административно право. В адвокатска кантора "Колибанекова и партньори", ние сме посветени на това да осигурим най-доброто правно обслужване и представителство на нашите клиенти. Независимо дали става въпрос за местни избори или парламентарни избори, ние ще бъдем до Вас във всяка стъпка от процеса на обжалване, предоставяйки необходимата правна помощ и експертиза.

Какви са правомощията на ЦИК и как се обжалват нейни решения?

Централната избирателна комисия (ЦИК) в България има обширни правомощия, които включват осъществяване на дейности и контрол по прилагането на Изборния кодекс и свързаните с него нормативни актове. Според чл. 57, ал. 1 от Изборния кодекс, ЦИК има следните основни правомощия:

1. Осъществява дейностите и упражнява контрол по прилагането на кодекса и свързаните с него нормативни актове.
2. Осъществява методическо ръководство и контрол върху дейността на избирателните комисии.
3. Издава методически указания за работата на избирателните комисии по прилагане на кодекса.
4. Осигурява и обезпечава създаването на интернет страници на районните и общинските избирателни комисии.
5. Назначава районните и общинските избирателни комисии и секционните избирателни комисии извън страната и утвърждава списъци на резервните членове. Назначава и секционните избирателни комисии в страната, когато районната или общинската избирателна комисия не ги е назначила в определения срок.
6. Освобождава членове на избирателните комисии при нарушения на кодекса и на решенията на ЦИК.
7. Определя размера на възнагражденията на членовете на избирателните комисии и на специалистите към тях.
8. Утвърждава образеца на печата на избирателните комисии и начина му на защита.
9. Води публичен регистър на избирателите и осигурява възможност за справка по единен граждански номер.
10. Регистрира, обявява и издава удостоверения на партиите и коалициите за участие във всички видове избори, както и на инициативните комитети за участие в определени избори.
11. Заличава регистрацията на партии, коалиции и инициативни комитети при неспазване на изискванията на кодекса.
12. Регистрира и обявява кандидатските листи за избори за президент, вицепрезидент, членове на Европейския парламент и народни представители извън страната.
13. Води публични регистри на партиите, коалициите, инициативните комитети и кандидатските листи за различни видове избори.
14. Определя условията и реда за участие на наблюдатели и ги регистрира.
15. Регистрира застъпниците извън страната и им издава удостоверения.
16. Определя структурата и съдържанието на единната номерация на избирателните секции.
17. Определя местата за образуване на избирателни секции извън страната.
18. Формира и утвърждава единните номера на избирателните секции извън страната.
19. Утвърждава техническия образец и защитата на бюлетината.
20. Публикува списък с номерата и адресите на избирателните секции и броя на избирателите в тях.
21. Определя чрез жребий поредните номера в бюлетината за партиите, коалициите и независимите кандидати при различни избори.
22. Определя условията и реда за провеждане на предизборната кампания.
23. Контролира провеждането на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги с национален обхват.
24. Изисква информация от Съвета за електронни медии за извършения специализиран мониторинг на медиите.
25. Определя условията и реда за извършване на социологически проучвания в изборния ден и води публичен регистър на социологическите агенции.
26. Разглежда всички жалби и сигнали за нарушения на изборния процес и се произнася по тях в срок до 24 часа, а в изборния ден до един час.
27. Определя реда за разглеждане на жалбите и сигналите и ги публикува на интернет страницата си.
28. Води публичен регистър на жалбите и сигналите и на решенията по тях.
29. Определя условията и реда за машинното гласуване.
30. Определя реда за проверка за гласуване в нарушение на правилата на кодекса и възлага извършването на проверката на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване".
31. Предоставя резултатите от проверката на заинтересованите лица и при установяване на нарушение сезира прокуратурата.
32. Организира разяснителна кампания относно правата и задълженията на гражданите във връзка с изборите.
33. Определя изискванията към организацията и технологията на компютърната обработка на данните от гласуването и възлага изпълнението на "Информационно обслужване" АД.
34. Определя условията и реда за видеонаблюдението и видеозаснемането на преброяването на гласовете.
35. Определя формата и структурирания електронен вид на списъците за участие на независими кандидати и възлага проверката на списъците на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване".
36. Определя реда за проверка на списъците с избирателите, подкрепящи регистрацията на партиите и коалициите.
37. Определя единната номерация и начина на защита на удостоверенията за гласуване на друго място.
38. Съобщава данни за броя на гласувалите избиратели.
39. Обявява края на изборния ден.
40. Публикува междинни резултати от обработката на протоколите на секционните избирателни комисии.
41. Публикува резултатите от гласуването по избирателни секции и предоставя тези резултати на технически носител на партиите, коалициите и инициативните комитети.
42. Публикува резултатите от изборите по избирателни секции в бюлетин.
43. Предава протоколите на секционните, районните и общинските избирателни комисии в Националния архивен фонд.
44. Утвърждава образците на указателните табели и табла, както и на отличителните знаци на застъпниците, наблюдателите и представителите на партии, коалиции и инициативни комитети.
45. Взема решение за премахване или изземване на агитационни материали, поставени в нарушение на кодекса.
46. Определя реда за водене и поддържане на публичните регистри от избирателните комисии.
47. Извършва анализ на проведените избори и внася доклад в Народното събрание с предложения за усъвършенстване на изборното законодателство.
48. Приема правила по прилагането на кодекса.
49. Съвместно с Комисията за защита на личните данни издава указания относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес.

Решенията на ЦИК се обявяват незабавно чрез публикуване на интернет страницата на комисията и в бюлетина на Българската телеграфна агенция (чл. 57, ал. 2).

Как се обжалва решение на ЦИК?

Според чл. 58 от Изборния кодекс, решенията на ЦИК могат да се обжалват пред Върховния административен съд (ВАС) или съответния административен съд, в зависимост от характера на решението.

Решенията на ЦИК, които подлежат на обжалване пред ВАС, включват:

1. Решенията за назначаване на районните и общинските избирателни комисии и секционните избирателни комисии извън страната (чл. 57, ал. 1, т. 5).
2. Решенията за освобождаване на членове на избирателните комисии при нарушения на кодекса (чл. 57, ал. 1, т. 6).
3. Решенията за регистрация и издаване на удостоверения на партиите и коалициите за участие във всички видове избори, както и на инициативните комитети (чл. 57, ал. 1, т. 10).
4. Решенията за заличаване на регистрация на партии, коалиции и инициативни комитети при неспазване на изискванията на кодекса (чл. 57, ал. 1, т. 11).
5. Решенията за регистрация и обявяване на кандидатските листи за избори за президент, вицепрезидент, членове на Европейския парламент и народни представители извън страната (чл. 57, ал. 1, т. 12 и т. 12а).
6. Решенията за регистрация на наблюдатели и издаване на удостоверения, както и водене на публичен регистър на наблюдателите (чл. 57, ал. 1, т. 14).
7. Решенията за регистрация на застъпници извън страната и издаване на удостоверения (чл. 57, ал. 1, т. 15).
8. Решенията за определяне на местата, в които се образуват избирателни секции извън страната (чл. 57, ал. 1, т. 17).
9. Решенията за определяне на условията и реда за провеждане на предизборната кампания (чл. 57, ал. 1, т. 22).
10. Решенията за контролиране на провеждането на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги (чл. 57, ал. 1, т. 23).
11. Решенията за определяне на условията и реда за извършване на социологически проучвания в изборния ден (чл. 57, ал. 1, т. 25).
12. Решенията за разглеждане на всички жалби и сигнали за нарушения на изборния процес (чл. 57, ал. 1, т. 26 и т. 26а).
13. Решенията за определяне на условията и реда за машинното гласуване (чл. 57, ал. 1, т. 29).
14. Решенията за определяне на реда за проверка на списъците с избирателите (чл. 57, ал. 1, т. 30).
15. Решенията за определяне на изискванията към организацията и технологията на компютърната обработка на данните от гласуването (чл. 57, ал. 1, т. 33).
16. Решенията за премахване или изземване на агитационни материали, поставени в нарушение на кодекса (чл. 57, ал. 1, т. 45).

Жалбата срещу тези решения трябва да се подаде чрез ЦИК в тридневен срок от обявяването им. В жалбата трябва да се посочат решението, което се обжалва, основанието, в какво се състои искането, имената и адресът на жалбоподателя, както и телефон, факс или електронен адрес. ЦИК изпраща незабавно жалбата и преписката към нея на ВАС, който разглежда жалбата и се произнася с решение в тридневен срок от получаването ѝ. Решението на съда се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.

Решенията на ЦИК извън гореспоменатите случаи могат да се обжалват пред съответния административен съд в тридневен срок от обявяването им. Административният съд разглежда жалбата и се произнася с решение в тридневен срок от получаването ѝ, като призовава жалбоподателя, ЦИК и заинтересованите лица. Решението на съда се обявява незабавно и може да се обжалва пред ВАС в тридневен срок от обявяването му. ВАС разглежда жалбата и се произнася по същия ред, като решението му е окончателно.

При издаване на общите административни актове и обжалване на решенията на ЦИК сроковете по Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат. Сроковете се изчисляват в календарни дни и изтичат в последния им ден.

Как се обжалват решения на районни и общински избирателни комисии, както и на секционни избирателни комисии извън България?

Обжалването на решенията на районните избирателни комисии (РИК), общинските избирателни комисии (ОИК) и секционните избирателни комисии извън България е регламентирано в Изборния кодекс и включва специфични процедури и срокове.

Обжалване на решения на общинските избирателни комисии (ОИК)

Според чл. 88 от Изборния кодекс, решенията на общинските избирателни комисии могат да се оспорват в тридневен срок от обявяването им пред Централната избирателна комисия (ЦИК). ЦИК се произнася в тридневен срок с решение. Ако решението на ОИК бъде потвърдено от ЦИК, то подлежи на обжалване пред тричленен състав на административния съд по местонахождение на съответната ОИК по реда на чл. 98, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В останалите случаи, решението на ЦИК се обжалва пред Върховния административен съд (ВАС).

Обжалване на решения на районните избирателни комисии (РИК)

Според чл. 73 от Изборния кодекс, решенията на районните избирателни комисии могат да се оспорват в тридневен срок от обявяването им пред ЦИК. ЦИК се произнася в тридневен срок с решение. Ако решението на РИК бъде потвърдено от ЦИК, то подлежи на обжалване пред тричленен състав на административния съд по местонахождение на съответната РИК по реда на чл. 98, ал. 2 от АПК. В останалите случаи, решението на ЦИК се обжалва пред ВАС.

Обжалване на действията на секционните избирателни комисии извън страната

Според чл. 109 от Изборния кодекс, действията на секционните избирателни комисии извън страната могат да се оспорват пред ЦИК. Жалбата може да се подаде в ЦИК по електронен път или чрез ръководителя на дипломатическото или консулското представителство, който я изпраща незабавно в ЦИК. ЦИК се произнася незабавно, до един час от постъпване на жалбата и преди края на изборния ден. Решението се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.

При обжалване на решенията на ОИК и РИК се прилага и чл. 58 от Изборния кодекс, който регламентира, че жалбата трябва да съдържа решението, което се обжалва, основанието за обжалване, в какво се състои искането, имената и адресът на жалбоподателя, както и телефон, факс или електронен адрес. Върховният административен съд разглежда жалбата и се произнася с решение в тридневен срок от получаването ѝ в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, ЦИК и заинтересованите лица. Решението на съда се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.

Какви са правомощията и задълженията на ЦИК при местни избори за общински съветници и кметове?

Централната избирателна комисия (ЦИК) има обширни правомощия и задължения във връзка с провеждането на местни избори за общински съветници и кметове в България. Тези правомощия са регламентирани в Изборния кодекс, като целта е да се осигури законосъобразното провеждане на изборния процес и защита на избирателните права на гражданите.

Според чл. 402, ал. 1 от Изборния кодекс, ЦИК упражнява контрол върху регистрацията на партиите, коалициите, инициативните комитети и кандидатите в общинските избирателни комисии (ОИК). ЦИК констатира и обявява за недействителна регистрацията на кандидатите, които не отговарят на изискванията на чл. 413, ал. 1 - 4. Тази дейност е от съществено значение за осигуряване на справедливост и равнопоставеност между участниците в изборния процес.

ЦИК организира и провежда разяснителни кампании чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин относно условията, при които гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз, могат да избират общински съветници и кметове и да бъдат избирани за такива (чл. 402, ал. 1, т. 3). Разяснителната кампания започва не по-късно от 15 дни преди изтичането на съответния срок, от който произтичат права и задължения за тези граждани във връзка с изборите.

В съответствие с чл. 402, ал. 1, т. 4, ЦИК при поискване от компетентните органи на държавите - членки на ЕС, извършва проверка на обстоятелствата, посочени в декларациите на българските граждани, подадени в съответната държава, и изпраща информацията до 5 работни дни от получаване на искането. Тази процедура е важна за защита на избирателните права на българските граждани, пребиваващи в други държави - членки на ЕС.

ЦИК предлага на президента на републиката да насрочи избори за общински съветници или кметове в 14-дневен срок от получаване на предложението в случаите, посочени в чл. 465, т. 1, 2, 4, 5, 6 и 7, както и при предсрочно прекратяване пълномощията на кмет (чл. 402, ал. 1, т. 5). Това правомощие осигурява своевременното провеждане на избори при възникване на извънредни обстоятелства.

Решенията на ЦИК по ал. 1, т. 2 и 5 от чл. 402 могат да се обжалват пред Върховния административен съд по реда на чл. 58 от Изборния кодекс (чл. 402, ал. 2). Тази възможност за обжалване гарантира правото на правна защита и осигурява контрол върху действията на ЦИК, като по този начин се съблюдава принципът на правовата държава.

Как се определят изборните резултати на местни избори от общинската избирателна комисия (ОИК)?

Определянето на резултатите от местните избори от общинската избирателна комисия (ОИК) е процес, който следва строго определени законови разпоредби, за да се гарантира прозрачността и коректността на изборите. В рамките на този процес, ОИК има няколко основни задължения и стъпки, които трябва да изпълни.

Първата стъпка е приемането и проверката на протоколите на секционните избирателни комисии и останалите книжа и материали, съгласно чл. 445 от Изборния кодекс. ОИК приема и проверява протоколите за всеки вид избор на секционните избирателни комисии, като сверява фабричните номера на протоколите с вписаните в протокола за предаването и приемането на изборните книжа и материали. При установяване на несъответствие или съществени грешки, които не могат да бъдат отстранени от секционната избирателна комисия, се извършва ново преброяване на гласовете.

ОИК също така има задължението да осигури точността на въвеждане на данните от протоколите в изчислителния пункт на комисията (чл. 445, ал. 4) и при установяване на очевидни фактически грешки, те се отбелязват и подписват от членовете на секционната избирателна комисия (чл. 445, ал. 5).

След приемането на протоколите, ОИК издава подписана разписка, която съдържа числовите данни от протоколите. Тази разписка се поставя до копието на съответния протокол в района на секцията (чл. 445, ал. 6). Всички бюлетини, протоколи и останалите материали се съхраняват до следващите общи избори в помещения, определени от кмета на общината, които се запечатват с уникален печат (чл. 445, ал. 8).

На следващия етап, въз основа на данните от протоколите на секционните избирателни комисии, ОИК отчита резултатите от гласуването в изборния район и съставя протоколи за всеки вид избор (чл. 447). ОИК също определя избраните независими кандидати в изборния район, като използва общинска избирателна квота въз основа на подадените действителни гласове (чл. 448).

Протоколите на ОИК съдържат детайлна информация за гласуването и са в два идентични екземпляра, които се предават съответно на Централната избирателна комисия и общината (чл. 449). Протоколите включват броя на секционните избирателни комисии, броя на избирателите, действителните и недействителните бюлетини и други важни данни (чл. 450).

Всички членове на ОИК трябва да подпишат протоколите, като при несъгласие могат да го направят с особено мнение (чл. 451). Протоколите се публикуват на видно място и копия от тях се предоставят на заинтересованите лица (чл. 455).

Общинската избирателна комисия създава база данни чрез компютърна обработка на протоколите на секционните избирателни комисии и предава всички необходими документи на Централната избирателна комисия (чл. 456 и чл. 457). Всички изборни книжа и материали се съхраняват от общинските администрации до следващите общи избори (чл. 457, ал. 5).

Този комплексен процес на приемане, проверка и отчитане на резултатите от местните избори от ОИК гарантира законосъобразността и прозрачността на изборния процес в България.

Кога е възможно обжалване на изборни резултати от местни избори? Кога се насрочват нови избори?

Обжалването на резултатите от местните избори е важен механизъм за гарантиране на законността и прозрачността на изборния процес. Според чл. 459 от Изборния кодекс, всеки кандидат за общински съветник или кмет, партиите, коалициите и лицето, което представлява инициативния комитет, регистрирали кандидати за съответния вид избор, могат да обжалват решението на общинската избирателна комисия за определяне на резултатите от изборите пред съответния административен съд в 7-дневен срок от обявяването на решението.

Жалбата се подава чрез общинската избирателна комисия в два екземпляра, като трябва да е написана на български език и да съдържа имената и адреса, телефон, факс или електронен адрес на жалбоподателя. Общинската избирателна комисия изпраща жалбата и преписката към нея на съответния административен съд в тридневен срок от получаването ѝ заедно с решението, което се оспорва. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.

Съдът насрочва открито заседание в 7-дневен срок от постъпването на жалбата и се произнася по законосъобразността на решението на общинската избирателна комисия в 14-дневен срок от образуване на производството, като разглежда само обстоятелствата, посочени в жалбата, подадена в срока по ал. 1. Решенията и определенията на съда по производствата могат да бъдат оспорени пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните. Върховният административен съд се произнася по жалбата в 14-дневен срок от постъпването ѝ в съда.

Съдът може да потвърди решението на общинската избирателна комисия или да обяви избора за недействителен. Когато съдът установи резултат, различен от отразения в протокола на общинската избирателна комисия – поради допусната техническа грешка, грешка в пресмятането или неправилно определена общинска избирателна квота или предпочитания (преференции), отменя решението и връща книжата на съответната общинска избирателна комисия за обявяване на действителните резултати. Производството пред съответния административен съд и Върховния административен съд приключва в срок до два месеца от подаването на жалбата (чл. 459, ал. 10).

Влезлите в сила решения на съответния административен съд и на Върховния административен съд не подлежат на отмяна (чл. 460). Когато съдът е спрял изпълнението на решението или е обявил резултата от изборите за недействителен, кметът, чийто срок на пълномощия е изтекъл, или временно изпълняващият длъжността кмет продължава да изпълнява функциите си до полагане на клетва от новоизбрания кмет (чл. 461).

Когато съдът обяви резултата от изборите за недействителен по отношение на кмет, се произвежда нов избор (чл. 462, ал. 1). Ако съдът обяви резултата за недействителен по отношение на кандидат за общински съветник, издигнат от партия или коалиция, мястото му се заема от следващия в листата кандидат. Когато в листата няма повече кандидати, мястото остава незаето до края на мандата (чл. 462, ал. 2). Ако обявен за недействителен е независим кандидат за общински съветник, мястото остава незаето до края на мандата (чл. 462, ал. 3).

Новите избори се произвеждат в случаите, когато на втори тур няма избран кмет, при създаване на нова община или кметство, когато изборът за общински съветници или кметове е обявен за недействителен, или когато в общините или кметствата се стигне до промяна при условията на Закона за административно-териториалното устройство на Република България (чл. 465). В 14-дневен срок от узнаване на обстоятелствата Централната избирателна комисия предлага на президента на републиката да насрочи нови избори, които президентът насрочва в 14-дневен срок от предложението (чл. 466).

Обжалване на изборни резултати от парламентарни избори

Оспорването на изборни резултати от парламентарни избори в България се регулира от Изборния кодекс, като процесът включва няколко ключови етапа. Споровете относно законността на изборите за народни представители и на избора на народен представител се решават от Конституционния съд (чл. 304). Кандидатите за народни представители, партиите, коалициите и лицето, представляващо инициативния комитет, регистрирали кандидати в изборите, могат да оспорят законността на изборите пред орган по чл. 150, ал. 1 от Конституцията в 7-дневен срок от обявяването на решението с резултатите от изборите от Централната избирателна комисия (чл. 305, ал. 1). В рамките на 15 дни от обявяването на решението с резултатите от изборите от ЦИК, органът по чл. 150, ал. 1 от Конституцията може въз основа на постъпилото оспорване или по своя инициатива да сезира Конституционния съд с мотивирано искане за произнасяне по законността на изборите или на избора на народен представител (чл. 305, ал. 2).

Искането се разглежда при условията и по реда на Закона за Конституционен съд и правилника за организацията на дейността му (чл. 306, ал. 1). Конституционният съд разглежда искането и се произнася в двумесечен срок от постъпването му, като искането не спира изпълнението на решението на ЦИК (чл. 306, ал. 2). Решението на Конституционния съд за незаконност на изборите или на избора на народен представител се изпраща на Народното събрание, ЦИК и заинтересованите лица (чл. 306, ал. 3). При обявяване на незаконност на изборите за народни представители се произвежда нов избор за Народно събрание не по-късно от два месеца от постановяването на решението на съда (чл. 306, ал. 4).

В случай на оспорване на незаконност на избора на народен представител и установяване на съществени нарушения, повлияли върху крайния резултат, ЦИК определя резултатите от изборите по методика съгласно приложение № 1 и обявява разпределението на мандатите и имената на избраните народни представители. Решението на ЦИК в този случай не подлежи на обжалване (чл. 306, ал. 5). Тези разпоредби осигуряват правова защита на участниците в изборите и гарантират справедливост и прозрачност в изборния процес.

Какви са правомощията на ЦИК при избори за членове на Европейския парламент?

Централната избирателна комисия (ЦИК) има широки правомощия при организирането и провеждането на избори за членове на Европейския парламент от Република България. Едно от основните ѝ задължения е да осъществява контрол по прилагането на Изборния кодекс и свързаните с него нормативни актове. ЦИК осъществява методическо ръководство и упражнява контрол върху дейността на избирателните комисии, издава методически указания и осигурява създаването на интернет страници на районните и общинските избирателни комисии.

При избори за членове на Европейския парламент ЦИК изпраща незабавно до компетентните органи на държавите-членки на Европейския съюз списък на гражданите на тези държави, които са вписани в част II на избирателния списък, както и извлечение от регистъра за гражданите, които са регистрирани като кандидати. ЦИК при поискване от компетентните органи на държавите-членки извършва проверка на обстоятелствата, посочени в декларациите на българските граждани, подадени в съответната държава, и изпраща информацията до 5 работни дни от получаване на искането.

ЦИК също така констатира и обявява за недействителна регистрацията на кандидати, които не отговарят на изискванията на чл. 364, ал. 1 или 3 от Изборния кодекс. Заличава регистрацията на кандидатите, когато се установи, че не отговарят на условията по чл. 351, ал. 1 или 2, или когато подписката в подкрепа на независимия кандидат не отговаря на изискванията на чл. 367, ал. 1, или в случаите по чл. 368, ал. 5.

ЦИК организира и провежда разяснителна кампания чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин относно условията, при които гражданите на друга държава-членка на Европейския съюз могат да избират и да бъдат избирани за членове на Европейския парламент от Република България. Разяснителната кампания започва не по-късно от 15 дни преди изтичането на съответния срок, от който произтичат права и задължения за гражданите на друга държава-членка на ЕС във връзка с изборите.

ЦИК обявява резултатите от изборите и издава удостоверения на избраните членове на Европейския парламент от Република България, обнародва резултатите в "Държавен вестник" незабавно след обявяването им и предоставя информация за резултатите от изборите на президента на републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя. Решенията на ЦИК по чл. 354, ал. 1, т. 3 и 4 могат да се обжалват пред Върховния административен съд по реда на чл. 58.

Как се оспорват изборни резултати от избори за членове на Европейския парламент?

Споровете относно законността на избора на член на Европейския парламент от Република България се решават от Конституционния съд по подобна процедура на тази при обжалване на изборни резултати при избори за народни представители в българското Народно събрание. Право на оспорване на изборните резултати имат кандидатите за членове на Европейския парламент от Република България, партиите, коалициите и лицето, което представлява инициативния комитет, регистрирали кандидати в изборите. Те могат да оспорят законността на избора пред орган по чл. 150, ал. 1 от Конституцията в 7-дневен срок от обявяването на решението с резултатите от изборите от Централната избирателна комисия.

Органът по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, въз основа на постъпилото оспорване или по своя инициатива, може в 15-дневен срок от обявяването на решението с резултатите от изборите да сезира Конституционния съд с мотивирано искане да се произнесе по законността на избора. Искането се разглежда при условията и по реда на Закона за Конституционния съд и правилника за организацията на дейността му.

Конституционният съд разглежда искането и се произнася в двумесечен срок от постъпването му. Искането не спира изпълнението на решението на Централната избирателна комисия. Решението за незаконност на избора на член на Европейския парламент от Република България се изпраща на Народното събрание, Централната избирателна комисия и заинтересованите лица.

При оспорване на законността на избора и установяване на съществени нарушения, които са повлияли върху крайния резултат, Централната избирателна комисия по методика съгласно приложение № 3 с решение определя резултатите от изборите, като обявява разпределението на мандатите и имената на избраните членове на Европейския парламент от Република България. Решението на Централната избирателна комисия не подлежи на последващо обжалване.