В адвокатска кантора "Колибанекова и партньори" ние разбираме колко сложен и стресиращ може да бъде процесът по обжалване на акт и глоба от Инспекцията по труда. Независимо дали става въпрос за работник без трудов договор, служител - чужденец или други специфични случаи, нашият екип от опитни адвокати по международно трудово и административно право в София, Бургас, Пловдив, Варна и цяла България е тук, за да ви помогне.
"Какви са правомощията на Инспекцията по труда и какви са най-често налаганите глоби?" Това е един от основните въпроси, които често получаваме от нашите клиенти. Също така, важен е въпросът "Как да подам възражение срещу акт от Инспекцията по труда?" - особено когато става въпрос за принудителни административни мерки по Закона за защита на труда (ЗДВП) или предписания по Кодекса на труда.
Клиентите ни също често се интересуват от "Каква е давността на актовете, издадени от Инспекцията по труда?" и "Какви са правните последици и глоби за наемане на работник без трудов договор или чужденец без разрешение за работа?". Тези въпроси са особено актуални, когато става въпрос за работа без трудов договор в големите градове като София, Пловдив, Варна и Бургас.
Един друг важен аспект е "Как да обжалвам акт или предписание от Инспекцията по труда?" и "Къде да подам сигнал за работа без трудов договор?". В контекста на почасова работа без трудов договор, тези въпроси са от съществено значение за много наши клиенти.
Ако сте се сблъскали с глоба за работа без трудов договор през 2024 година или сте получили предписание от Инспекцията по труда, е важно да знаете как да реагирате и да защитите правата си. Нашата кантора предоставя детайлни консултации и правна помощ във връзка с обжалването на актове и глоби, като ви помагаме да разберете и изпълните изискванията по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
В тази статия ще разгледаме подробно всички тези въпроси и ще предоставим необходимата информация и насоки за обжалване на акт и глоба от Инспекцията по труда. Нашите адвокати са тук, за да ви подкрепят във всеки етап от процеса и да ви осигурят компетентна правна помощ.
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" (ГИТ) е основният орган в България, който осъществява контрол по спазването на трудовото законодателство. Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащането на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от ГИТ към министъра на труда и социалната политика (чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда). Освен това, ГИТ осъществява специализирана контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение (чл. 399, ал. 2 от Кодекса на труда).
Контролните органи на ГИТ имат широки правомощия, включващи правото да посещават по всяко време министерствата, другите ведомства, предприятията и местата, където се извършва работа, помещенията, ползвани от работниците и служителите, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се представят с документ за самоличност (чл. 402, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда). Те могат да изискват от работодателя или от органа по назначаването обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола (чл. 402, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда). Освен това, контролните органи имат право да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, включително данни за заплащането на труда (чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда).
Работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции (чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда). Контролните органи на ГИТ уведомяват Националната агенция за приходите за служебно заличаване на вписано трудово правоотношение в регистъра на заетостта, когато работодател или длъжностно лице не е изпълнил в срок влязло в сила задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 11 или в случаите на чл. 404, ал. 5 (чл. 402, ал. 3 от Кодекса на труда).
Контролните органи са задължени да пазят в тайна поверителните и за служебно ползване сведения, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола, както и да не използват тези сведения в своя стопанска дейност (чл. 403, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда). Те също така трябва да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение на трудовото законодателство или на законодателството, свързано с държавната служба (чл. 403, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда).
Външноведомственият контрол за спазване на трудовото законодателство се осъществява от други държавни органи по силата на закон или акт на Министерския съвет (чл. 400 от Кодекса на труда). Вътрешноведомственият контрол се упражнява от министрите, ръководителите на други ведомства, както и от местните органи на държавно управление чрез техните специализирани органи (чл. 401 от Кодекса на труда).
Работодателят има важни задължения във връзка с контрола за спазване на трудовото законодателство, които трябва да изпълнява при проверка от Инспекцията по труда. На първо място, дружеството работодател е длъжно да представи всички документи, изискани от Инспекцията по труда. Най-често от там изпращат призовка по реда на административнопроцесуалния кодекс и описват внимателно всички документи, които работодателят е длъжен да предостави.
На второ място, в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред. Той също така трябва да предостави списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа. Това включва заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време (чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда).
Освен това, работодателят е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на Инспекцията по труда (чл. 403а, ал. 2 от Кодекса на труда). Тези длъжностни лица трябва да са запознати с всички необходими документи и процедури, свързани с трудовото законодателство и да могат да предоставят пълна и точна информация на контролните органи по време на проверката.
При изпълнение на своите задължения, работодателят трябва да осигури пълно съдействие на контролните органи, като предоставя всички необходими документи и информация. Това включва документи, свързани с наемането и уволнението на служители, разпределението на работното време, изплащането на трудови възнаграждения и обезщетения, както и спазването на здравословните и безопасни условия на труд. Работодателят трябва да съдейства на контролните органи, като осигурява достъп до работните места и предоставя исканите документи и обяснения в кратки срокове.
При проверка от Инспекцията по труда, работодателят трябва да предостави редица документи, които се изискват от контролните органи. Тези документи обикновено включват:
Всички тези документи трябва да бъдат предоставени на контролните органи при поискване, като работодателят е длъжен да съдейства напълно и да осигури достъп до цялата необходима документация за проверката.
Според Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за отстраняване на вредните последици от тях (чл. 22 ЗАНН). Случаите, в които могат да се прилагат тези мерки, техният вид и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон (чл. 23 ЗАНН).
Разликата между предписание и акт за административно нарушение е съществена. Предписанието е административен акт, който изисква отстраняване на установени нарушения или предприемане на определени действия за привеждане на условията на труд в съответствие със законовите изисквания. Актът за административно нарушение, от друга страна, е документ, който установява извършено нарушение и служи като основание за налагане на административна санкция, посредством наказателно постановление!
Инспекцията по труда има широк спектър от правомощия за налагане на задължителни предписания и принудителни административни мерки, които са предназначени да предотвратяват и прекратяват нарушенията на трудовото законодателство. Тези мерки включват даване на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Те също така могат да спират въвеждането в експлоатация на сгради, машини и съоръжения, ако не са спазени съответните правила (чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда).
При по-сериозни нарушения, които застрашават живота и здравето на работниците, инспекцията има правото да спре дейността на предприятия, производства и обекти, включително строежа и реконструкцията им. Тя може също така да постави специален знак, указващ приложената принудителна административна мярка, който не може да бъде премахнат без разрешение, иначе се носи административнонаказателна отговорност (чл. 404, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда).
Инспекцията по труда може да спре изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, както и да отстрани от работа работници, които не са запознати с правилата за здравословни и безопасни условия на труд или не притежават необходимата правоспособност. Тя има правото също така да дава предписания за въвеждане на специален режим за безопасна работа при сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето на работещите (чл. 404, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от Кодекса на труда).
Една от важните мерки, която инспекцията може да предприеме, е спирането на дейността на работната площадка или на предприятието при повторно нарушение на трудовото законодателство. Освен това, инспекцията може да даде задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушения, свързани с начисляване на суми във ведомостите за заплати, и при неизпълнение на предписанието може да спре дейността на предприятието (чл. 404, ал. 1, т. 7 и т. 8 от Кодекса на труда).
Задължителните предписания включват също даване на указания за изменение на трудовите договори от непълно към пълно работно време, когато са налице условията по чл. 138, ал. 4 от Кодекса на труда. Инспекцията има правото да изисква от работодателите да впишат трудовото правоотношение в регистъра на заетостта, ако установи, че това не е направено в установения срок (чл. 404, ал. 1, т. 9 и т. 10 от Кодекса на труда).
Съдебната практика потвърждава, че задължителните предписания на Инспекцията по труда трябва да бъдат изпълнявани стриктно и навременно. При обжалване на предписанията, съдът преценява законосъобразността и целесъобразността на наложените мерки, като при противоречие между съдебно решение и задължително предписание, изпълнява се съдебното решение (чл. 404, ал. 4 от Кодекса на труда).
Основанията за оспорване на административните актове са няколко. Те включват липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона (чл. 146 АПК). Това означава, че жалбоподателят може да аргументира, че предписанието е издадено от некомпетентен орган, че не е спазена необходимата форма, или че са допуснати съществени процедурни нарушения.
Правото на оспорване имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от акта, или за които той поражда задължения. Прокурорът също може да подаде протест срещу акта в определени случаи (чл. 147 АПК). Административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако не е предвидено друго в закона (чл. 148 АПК).
Срокът за оспорване на административните актове е 14 дни от съобщаването им. Ако актът е бил оспорен по административен ред, срокът започва да тече от съобщението за решението на по-горестоящия административен орган, или от крайната дата, на която е следвало да се произнесе (чл. 149 АПК).
Жалбата или протестът се подават в писмена форма и трябва да съдържат посочване на съда, трите имена и адрес на жалбоподателя, означение на обжалвания административен акт, указание в какво се състои незаконосъобразността на акта, в какво се състои искането и подпис на подателя (чл. 150 АПК). Към жалбата трябва да се приложат доказателствата, които жалбоподателят иска да бъдат събрани, както и писмените доказателства, с които разполага.
Жалбата се подава чрез органа, издал оспорвания акт, който в тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване изпраща жалбата заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта на съда и уведомява подателя за това (чл. 152 АПК). Ако органът не изпълни задълженията си, съдът изисква преписката служебно въз основа на копие от жалбата или протеста.
Страните по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, и всички заинтересовани лица (чл. 153 АПК). Съдът конституира страните служебно и при необходимост определя срок за изпълнение на задълженията на административния орган (чл. 154 АПК). Оспорващият може да оттегли жалбата си на всеки етап от делото или да се откаже от нея изцяло или отчасти (чл. 155 АПК).
Наемането на работник без трудов договор е сериозно нарушение на трудовото законодателство в България и води до значителни санкции за работодателя. Ако се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на разпоредбите, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на Инспекцията по труда (чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда). В този случай, трудовото правоотношение може да се установи с всички доказателствени средства, а постановлението определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.
Работодателят, който наема работник без трудов договор, подлежи на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице може да бъде глобено с между 1000 и 10 000 лв. за всяко отделно нарушение (чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда). При повторно нарушение, санкциите са още по-строги - глобата за работодателя е между 15 000 и 20 000 лв., а за виновното длъжностно лице - между 5 000 и 10 000 лв. (чл. 414, ал. 4 от Кодекса на труда).
Важно! Съгласно чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, приемането на работа на работник без трудов договор, което е част от нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, НЕ се счита за маловажно нарушение и подлежи на горната санкция от 1500 до 15000 лева!
Инспекцията по труда има правото да налага и други принудителни административни мерки, включително спиране на дейността на предприятия, производства и обекти, ако се установи, че работната сила се използва в нарушение на трудовото законодателство. При системни нарушения, глобите могат да достигнат от 20 000 до 30 000 лв. за работодателя и от 10 000 до 20 000 лв. за виновното длъжностно лице (чл. 414, ал. 7 от Кодекса на труда).
Въз основа на постановлението за установяване на трудовото правоотношение, контролните органи на Инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. Ако между страните не се сключи трудов договор, постановлението замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден (чл. 405а, ал. 6 от Кодекса на труда).
В България, работодателите, които нарушават трудовото законодателство, подлежат на различни глоби и имуществени санкции в зависимост от вида и тежестта на нарушението. Кодексът на труда предвижда следните санкции за нарушения на трудовото законодателство:
В България, наемането на чужденци без необходимите разрешителни води до сериозни глоби и санкции за работодателите. Според Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" може да прилага няколко принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на такива нарушения.
Контролните органи на Инспекцията по труда имат правомощия да дават задължителни предписания на работодателите за преустановяване на нарушенията на закона. Например, ако работодател е наел незаконно пребиваващ чужденец, контролните органи могат да издадат предписание за начисляване и изплащане на дължимите плащания на работника (чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност). Ако работодател не изпълни задължителното предписание, глобите са в размер от 1500 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 20 000 лв. (чл. 75, ал. 1).
Работодатели, които пречат на контролните органи да изпълнят служебните си задължения, подлежат на глоби от 10 000 до 20 000 лв. (чл. 75, ал. 2). На работодател, който е наел чужденец без съответното разрешение или регистрация, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение - санкцията може да достигне до 40 000 лв. (чл. 75а, ал. 2 и ал. 4).
Законът също така предвижда, че работодателите, които не са декларирали наемането на граждани на трети държави в законоустановения срок, подлежат на глоби от 2500 лв., а при повторно нарушение - до 5000 лв. (чл. 76, ал. 3).
Санкциите са строги и за физическите лица. Чужденец, който предоставя работна сила без съответното разрешение, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. (чл. 75а, ал. 1). Тези глоби могат да достигнат до 10 000 лв. при повторно нарушение (чл. 75а, ал. 4).
Работодателите също така са задължени да заплатят наложените им санкции в срок от 30 дни от влизане в сила на наказателното постановление, като при неспазване на този срок, дължат лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта (чл. 415а и 415б от Кодекса на труда). Именно поради тази причина е от първостепенно значение веднага след като получите наказателно постановление да се свържете с добър адвокат по международно трудово и административно право, който да го обжалва, за да избегнете изпускане на сроковете и влизането му в законна сила!
Обжалването на глоба и акт от Инспекцията по труда в България е детайлно регулирано в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Процедурата започва с подаването на възражение срещу акта за установяване на нарушение, а в последствие – обжалване на издаденото наказателно постановление.
Процедурата започва със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение от контролните органи на Инспекцията по труда. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Актът трябва да съдържа всички необходими данни като: дата и място на извършване на нарушението, описание на нарушението, законовите разпоредби, които са нарушени, данни за нарушителя и свидетелите, ако има такива (чл. 42 от ЗАНН).
След съставяне на акта, той се предявява на нарушителя, който може да го подпише или да откаже да го подпише, като това се удостоверява с подпис на свидетел (чл. 43 от ЗАНН). Нарушителят има право да подаде писмени възражения в срок от 7 дни от датата на съставяне на акта. Възраженията трябва да съдържат всички доказателства и обяснения, които нарушителят смята за релевантни за своето оправдание. Те се прилагат към акта и се изпращат на наказващия орган – Инспекцията по труда (чл. 44 от ЗАНН).
След като получи акта и възраженията, Инспекцията по труда разглежда всички материали и издава наказателно постановление, ако установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. Наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, наложената санкция и правата на нарушителя, включително правото на обжалване (чл. 53 и чл. 57 от ЗАНН).
Наказателното постановление се връчва на нарушителя, който може да го обжалва пред районния съд в 14-дневен срок от връчването му (чл. 59 от ЗАНН). Обжалването се извършва чрез Инспекцията по труда, която е длъжна да изпрати жалбата и цялата преписка на съответния районен съд в 7-дневен срок (чл. 60 от ЗАНН).
Районният съд разглежда жалбата в открито съдебно заседание, като призовава нарушителя, наказващия орган и всички заинтересовани страни (чл. 61 от ЗАНН). Съдът може да потвърди, отмени или измени наказателното постановление. Съдът отменя постановлението, ако установи, че при издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон или съществено нарушение на процесуалните правила (чл. 63 от ЗАНН).
Решението на районния съд може да бъде обжалвано пред административния съд, ако има основания за това, предвидени в закона. Касатационното обжалване се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс (чл. 63в от ЗАНН).
Работодателят има право на информация за правата и задълженията си по време на проверката, включително правото да получи копие от акта за установяване на административно нарушение. Работодателят също така има право да присъства на съставянето на акта и да представи обяснения и доказателства в своя защита. Инспекцията по труда е длъжна да информира работодателя за процедурата и да осигури прозрачност на процеса, като работодателят може да подаде възражения в 7-дневен срок от съставянето на акта (чл. 36 и чл. 42 от ЗАНН).
При неизпълнение на задължително предписание от Инспекцията по труда, работодателят подлежи на санкции съгласно чл. 415 от Кодекса на труда. Наказанията включват имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лева, а при повторно нарушение – от 3 000 до 20 000 лева. Ако работодателят продължи да не изпълнява предписанията, инспекцията може да приложи допълнителни принудителни административни мерки, които да доведат до още по-строги санкции и ограничения за дейността на работодателя.
Наемането на работници без трудови договори води до сериозни санкции за работодателя. Съгласно чл. 414 от Кодекса на труда, глобата за такова нарушение е между 1 500 и 15 000 лева за всяко отделно нарушение. При повторно нарушение, санкциите се увеличават и могат да достигнат до 20 000 лева. Освен финансовите санкции, Инспекцията по труда може да издаде задължителни предписания за сключване на трудови договори със засегнатите работници и да обяви съществуването на трудови правоотношения със задна дата (чл. 405а от Кодекса на труда).
Наемането на незаконно пребиваващи чужденци също води до значителни санкции. Съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, работодателят може да бъде глобен с суми между 1 500 и 10 000 лева, а при повторно нарушение – до 20 000 лева (чл. 75 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност). Освен финансовите санкции, работодателят може да бъде включен в публичен списък на работодатели, нарушили закона, което може да навреди на неговата репутация и бизнес отношения. Инспекцията по труда може също така да издаде задължителни предписания за уреждане на правния статут на наетите чужденци.
%402x.svg)
.webp){kind=icon}
.webp){kind=icon}
