Научете как се издава лична карта и ЛНЧ на чужденец в България, какви са основанията, какъв е срокът, има ли такса, как се извършва подмяна и преиздаване на разрешение за пребиваване и други важни аспекти, свързани с престоя на чужденци в нашата страна. Адвокатска кантора "Колибанекова и партньори" разполага с опитен екип от юристи, специализирани в имиграционното право, които могат да Ви предоставят професионална правна помощ и съвети по всички въпроси, свързани с издаването на лични документи на чужденци в България.
Много наши клиенти се интересуват от процедурите и таксите за издаване на лична карта на чужденец, особено тези, които са женени за български граждани и се нуждаят от личен номер на чужденец (ЛНЧ). Възможностите и изискванията за издаване на лична карта на чужденец в София, както и необходимите документи за подмяна на лична карта, също са чести запитвания, на които нашият екип може да отговори.
Потребителите често питат за срока за издаване на първа лична карта, както и за сроковете за смяна на лична карта при навършване на 18 години. Разглеждаме и въпроси, свързани с временна лична карта за чужденци, като обясняваме разликата между ЕГН и ЛНЧ в България, както и процедурата по регистриране на трудов договор на чужденец в НАП.
Адвокатска кантора "Колибанекова и партньори" е на разположение да отговори на всякакви запитвания, свързани с осигуряване на чужденец от трета страна, както и с издаване на ЛНЧ на чужденец от НАП. Нашите експерти са готови да предоставят цялостна правна подкрепа по всички аспекти на Закона за чужденците в Република България, включително и подмяната на лични карти на чужденци и издаването на лични номера на чужденци. Ако търсите добър адвокат по имиграционно право в България, не се колебайте да се свържете с нас за консултация.
На пребиваващите в Република България чужденци се издават различни видове документи за самоличност, които удостоверяват тяхната самоличност и правото им на пребиваване. Съгласно чл. 14 от Закона за българските лични документи, видовете документи за самоличност, които могат да бъдат издадени на чужденци, включват: карта на бежанец, карта на чужденец, получил убежище, карта на чужденец с хуманитарен статут, временна карта на чужденец, удостоверения за пътуване зад граница и други специфични документи. На чужденци, които са получили разрешение за пребиваване по Закона за чужденците в Република България, се издават документи за пребиваване, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г.
На продължително или постоянно пребиваващите в Република България чужденци, които са членове на семействата на граждани на ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария, се издават документи за пребиваване, наречени "карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза", съгласно чл. 14, ал. 3. Освен това, на акредитираните служители в дипломатическите и консулските представителства на други държави, както и на служителите в структури на НАТО и техните зависими лица, се издават специфични документи, които удостоверяват техните привилегии и имунитети.
Личният номер за чужденец (ЛНЧ) играе ключова роля в идентифицирането на чужденците, които пребивават в България. Съгласно чл. 16, ал. 4 от закона, ЛНЧ идентифицира еднозначно продължително, постоянно и дългосрочно пребиваващите чужденци в страната, както и военнослужещите и членовете на цивилния компонент на структура на НАТО и техните зависими лица. ЛНЧ служи за административно идентифициране на чужденците и се използва в различни контексти, включително при регистрация на трудови договори, социално осигуряване и други административни процедури.
ЛНЧ се издава и на гражданите на ЕС и на държавите по Споразумението за ЕИП, които пребивават в България, както и на членовете на техните семейства, които не са граждани на ЕС или ЕИП, съгласно чл. 16, ал. 5. Начинът на формиране на ЛНЧ се определя с акт на Министерския съвет, като се гарантира уникалността и еднозначността на идентификацията на всяко лице.
Чисто практически, разлика между ЕГН и ЛНЧ няма. Това са два уникални нумерични идентификатора, с които се индивидуализира дадено лице и правната им роля е една и съща!
Въпреки това, следва да отбележим, че ЕГН (Единен граждански номер) се предоставя на всички български граждани и е уникален номер, който идентифицира всяко лице еднозначно в административната система на страната. Според чл. 11, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, ЕГН е административен идентификатор за подлежащите на регистрация физически лица. Номерът се формира по електронен път и се вписва в регистъра на единните граждански номера, като неговата валидност се удостоверява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
От друга страна, ЛНЧ се издава на чужденци, които пребивават дългосрочно в България, и служи за тяхното административно идентифициране в страната. Според чл. 16, ал. 3 от Закона за българските документи за самоличност, ЛНЧ идентифицира еднозначно дългосрочно пребиваващите чужденци в Република България. Начинът на формиране на ЛНЧ се определя от Министерския съвет и неговото издаване е свързано с престоя на чужденеца в страната.
ЕГН съдържа информация за датата на раждане на лицето, докато ЛНЧ не включва такава информация. Освен това, ЕГН се издава автоматично на всички български граждани при раждането им или при придобиване на гражданство, докато ЛНЧ се издава на чужденци при предоставяне на разрешение за дългосрочно пребиваване в България.
Както Единния граждански номер (ЕГН), така и Личния номер на чужденец (ЛНЧ) са широко използвани за всички административни и правни процедури в страната, включително регистрация на трудови договори, данъчни задължения и социално осигуряване, ЛНЧ се използва също и за идентификация на чужденци в контекста на техния престой и административни права и задължения в България. Съгласно чл. 75 от Закона за българските документи за самоличност, ЛНЧ се използва за регистрация на дългосрочно пребиваващи чужденци, като процесът на неговото издаване включва предоставяне на редица документи и изпълнение на определени процедури, определени от закона и подзаконовите актове.
Чужденците, които пребивават на територията на Република България, имат определени задължения, свързани с издаването на лични карти и други документи за самоличност, съгласно Закона за българските лични документи. Съгласно чл. 4, ал. 2, чужденец, пребиваващ в страната, има право на документ за самоличност или документ за пребиваване, както и на свидетелство за управление на моторно превозно средство в случаите, определени със закон. Това означава, че чужденците трябва да се явят пред съответния орган, за да подадат заявление за издаване на необходимите документи.
Чужденците са длъжни да се явят лично при подаване на заявления за издаване на лични документи, както е посочено в чл. 5 от закона. Те трябва да удостоверят своята самоличност при поискване от компетентните длъжностни лица, съгласно чл. 6. Това включва представяне на всички необходими документи и спазване на установените процедури за идентификация и верификация на предоставените данни.
Съгласно чл. 7, ал. 1, чужденците, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. В случай на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на документите, те трябва да декларират това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи в срок до три дни, както е предвидено в чл. 8, ал. 2. Това задължение може да бъде изпълнено и по електронен път, както е указано в чл. 8, ал. 3.
При промяна на личните данни като имена, единен граждански номер (личен номер/личен номер на чужденец), пол, гражданство или при настъпили съществени и трайни изменения на образа, чужденецът е длъжен да подаде заявление за издаване на нови документи в срок до 30 дни, според чл. 9, ал. 1. При промяна на постоянния адрес също е необходимо да се подаде заявление за нова лична карта или документ за пребиваване в рамките на същия срок.
Чужденците нямат право да дават или приемат в залог, както и да използват или преотстъпват личен документ на друго лице, съгласно чл. 11 от закона. Освен това, при смяна на работодател, те трябва да подадат заявление за ново разрешение за пребиваване, като новото разрешение се издава за срока на валидност на предишното, както е указано в чл. 9, ал. 3.
Съхранението на личните документи е задължение на лицата, на чието име са издадени, както и на техните законни представители в случай на малолетни или поставени под пълно запрещение лица, според чл. 8, ал. 1. Върнатите български лични документи подлежат на унищожаване, като условията и редът за унищожаването им се уреждат с инструкция на съответния орган, съгласно чл. 10, ал. 2.
Процедурата по издаване на личен документ на чужденец в България започва с подаване на заявление до компетентните органи, както е регламентирано в чл. 17 от Закона за българските лични документи. Заявлението се подава лично от лицето, което е задължено да го подпише в присъствието на упълномощено длъжностно лице, което също така снема биометрични данни в предвидените от закона случаи. Биометрични данни като пръстови отпечатъци не се снемат на деца до 12-годишна възраст или на лица с физическа невъзможност за снемане на пръстови отпечатъци.
Лицето може да не се яви лично за подаване на заявление за издаване на български лични документи, когато няма промяна на личните данни като име, ЕГН (личен номер или ЛНЧ), пол, гражданство или не са настъпили съществени и трайни изменения на образа на лицето, и когато са му снети необходимите биометрични данни в рамките на 59 месеца от датата на подаване на заявлението. В тези случаи заявителят може да бъде представляван от лице с нотариално заверено изрично пълномощно.
Получаването на български личен документ става лично, а по изключение, когато заявлението е подадено лично, може да бъде получено от упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно. Личният документ може също да бъде получен чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга при определени условия, ако заявлението е подадено в дипломатическо или консулско представителство на България в чужбина и са посочени необходимите адреси и платени разходи за изпращане и връщане на документа.
Заявленията за издаване на документи за самоличност съдържат различни лични данни в зависимост от вида на документа. Заявлението за издаване на документи за пребиваване по чл. 59, ал. 2 и 3 съдържа данни като име, дата на раждане, място на раждане, пол, единен граждански номер (личен номер или ЛНЧ), гражданство, променени имена, наличие на друго гражданство, постоянен и настоящ адрес, образование, семейно положение, телефон за връзка и номер на друг документ за самоличност.
Съгласно чл. 18а, заявление за издаване на български лични документи може да се подава и по електронен път при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, ако на лицето са издадени български лични документи по заявление, подадено лично до 59 месеца преди датата на подаване на ново заявление, ако лицето притежава валидно квалифицирано удостоверение за електронен подпис или валидно удостоверение за електронна идентичност и ако са му снети необходимите биометрични данни. Личният документ, заявен по електронен път, се получава лично след еднозначно установяване на самоличността на получателя.
Процедурата по издаване на лични документи на чужденци е съществена част от управлението на административния статус и правата на пребиваващите в страната чужденци, осигурявайки им достъп до необходимите документи за самоличност и пребиваване.
Сроковете на валидност и сроковете за издаване на лични документи за чужденци в България са ясно определени в закона. На пребиваващите в България чужденци се издават различни видове документи за самоличност, всеки от които има специфичен срок на валидност. Според чл. 59, документите за самоличност на чужденци включват:
Документите за пребиваване, които се издават на чужденците, са също различни видове с определени срокове на валидност. Разрешението за пребиваване на продължително пребиваващ чужденец се издава със срок на валидност до една година, а разрешението за дългосрочно пребиваващ в ЕС чужденец – със срок на валидност пет години. Разрешението за постоянно пребиваване се издава за срок в зависимост от валидността на националния документ за самоличност, с който лицето е влязло в България, но за не повече от пет години. За членове на семейства на граждани на ЕС и ЕИП, разрешението за пребиваване е със срок на валидност до пет години за продължително пребиваване и до десет години за постоянно пребиваване.
Сроковете за издаване на тези документи са също регламентирани. Според чл. 63б, ал. 11, документите за самоличност на чужденци и документите за пребиваване се издават в срок до 30 дни от датата на подаване на заявлението.
Адвокат по имиграционно право е необходим при издаването на лични документи на чужденци в следните случаи:
Адвокатът играе ключова роля в осигуряването на законните права на чужденците и гарантира, че процесът по издаване на лични документи протича гладко и законно.
Ако Вие сте изпаднали в проблемна ситуация и ви е нужен добър адвокат по миграционно право в София, Бургас или кой да е град в България, не се колебайте да се свържете с нас!
За подаване на заявление за издаване на личен документ на чужденец в Република България са необходими няколко основни документа. Първо, е нужно попълнено и подписано заявление, което се подава лично от лицето или от упълномощен представител. На следващо място, трябва да се представи валиден национален документ за самоличност, като паспорт или друг документ за задгранично пътуване. Ако чужденецът вече притежава разрешение за пребиваване, този документ също трябва да бъде представен. Освен това, е необходима актуална снимка, съобразена с изискванията за биометрични данни. За финализиране на заявлението е нужно и удостоверение за платена такса. В зависимост от конкретния случай, могат да бъдат изискани и допълнителни документи като удостоверение за семейно положение и адресна регистрация.
При изгубване на личен документ в България, чужденецът трябва да предприеме няколко важни стъпки. На първо място, е необходимо незабавно да уведоми най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи за изгубването на документа. След това, трябва да попълни и подаде заявление за издаване на нов документ в съответното звено за административно обслужване на чужденци. Задължително е да представи доказателства за идентичността си, като например друг наличен документ за самоличност и други документи, удостоверяващи статута му на пребиваване. Необходимо е също така да заплати административна такса за издаването на новия документ. Процесът по издаване на новия документ обикновено отнема до 30 дни от датата на подаване на заявлението.
Чужденец с издаден личен документ за пребиваване в България има право на редица привилегии и услуги. На първо място, той има право на свободно придвижване и пребиваване в границите на Република България. Освен това, чужденецът има достъп до медицинска помощ и здравни услуги при условията на българското законодателство. Той също така има право на работа и достъп до образователната система при спазване на съответните регулации и изисквания. Социалните права на чужденеца включват достъп до социални услуги и подпомагане, предвидени за пребиваващите чужденци. Накрая, чужденецът има право на защита от органите на реда и съдействие в случай на нарушения или заплахи за сигурността му.
Ако чужденец не подаде заявление за подновяване на изтекъл личен документ в установения срок, може да се сблъска с различни санкции. Най-често налаганата санкция е глоба, която варира между 20 и 150 лева за неспазване на срока за подмяна на личния документ. Освен глобата, могат да бъдат наложени и допълнителни санкции или административни мерки в зависимост от обстоятелствата. Неподаденото заявление може да доведе до административни пречки и забавяне при бъдещи взаимодействия с държавните органи. Това може да създаде проблеми с легалността на пребиваването в страната и при необходимост от използване на услуги или влизане и излизане от страната.