В този материал, подготвен от адвокатска кантора "Колибанекова и партньори", ще разгледаме важни аспекти, свързани с анулиране на разрешение за постоянно пребиваване или вид на жителство в България. Нашият екип от опитни адвокати по имиграционно право е на ваше разположение, за да ви предостави точна и актуализирана информация за правата и задълженията на чужденците в страната.

Престоят на чужденци в България е регулиран от Закона за чужденците в Република България, който включва разпоредби за издаване, замяна и анулиране на разрешения за пребиваване, краткосрочни, дългосрочни и имиграционни визи, както и документи за идентификация, като лични карти за чужденци и адресна регистрация. Разбирането на тези процедури е от съществено значение, тъй като неправилно изпълнение на изискванията може да доведе до отнемане на правото на пребиваване.

Ще обсъдим най-вече хипотезите, в които се налага отнемане на разрешение за пребиваване, както и условията, при които може да се наложи анулиране на вид на жителство, включително липсата на законно основание за престой, неверни представени данни или промени в обстоятелствата, като например прекратяване на инвестиция, които са били основание за получаването на ПМЖ (постоянно местожителство) в България за чужденци.

Освен това, нашият екип ще предостави информация относно последиците от отнемане на правото на пребиваване, както и съвети за предпазване от такива ситуации. Обсъдени ще бъдат и въпроси, свързани с общоевропейския вид на жителство, и колко време може да отсъства човек от страната, без да му бъде анулиран видът на жителство.

Целта на тази статия е да ви осигури необходимата правна подкрепа и да защити вашите интереси като чужденци в България, като ви помогне да разберете и спазвате местните закони, за да осигурите вашето законно пребиваване в страната.

Какви са основанията за анулиране и отнемане на разрешение за пребиваване на чужденец в България?

Основанията за анулиране и отнемане на разрешение за пребиваване на чужденец в България са подробно регламентирани в Чл. 40 от Закона за чужденците в Република България. Този закон урежда редица случаи, при които може да бъде отнето правото на пребиваване, като основанията се делят на няколко основни категории:

Законодателството предвижда процедури за гарантиране, че отнемането на правото на пребиваване се осъществява при спазване на дължимия процес. Включени са също мерки, като предоставяне на срок за доброволно напускане на страната, особено когато това е възможно без риск за обществената сигурност.

Нашият екип от адвокати по имиграционно право е на разположение да помогне на клиентите да разберат тези процедури и да предоставят съвети за подходящите стъпки при риск от отнемане на правото на пребиваване или в случай на възникване на проблеми, свързани със законността на техния престой в Република България.

Какви са условията за отнемане на разрешение за продължително пребиваване (вид на жителство)?

Условията за отнемане на разрешение за продължително пребиваване (вид на жителство) в България са дефинирани в Закона за чужденците в Република България и обхващат редица сценарии, които могат да доведат до прекратяване на това разрешение. Разрешението за продължително пребиваване се издава по чл. 24 от закона и има свои специфични изисквания и условия за отнемане.

Основни условия за отнемане на разрешението:

1. Отпадане на първоначалното основание за издаване на разрешението: Ако причините или обстоятелствата, на базата на които е издадено разрешението за продължително пребиваване, престанат да съществуват. Например, ако разрешението е издадено на основание на работна заетост, а чужденецът вече не работи при същия работодател или позиция.
2. Неистински документи или неверни данни: Ако се установи, че при кандидатстването за разрешение са предоставени фалшиви документи или неверни данни, което е довело до издаване на разрешението на неправомерни основания.
3. Загуба на статут: Ако чужденецът е придобил статут на дългосрочно пребиващ в друга държава-членка на Европейския съюз, което автоматично води до необходимостта от преразглеждане на неговия статут в България.
4. Продължително отсъствие от страната: Отсъствие от територията на държавите-членки на Европейския съюз за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на обявено извънредно положение или ако пребиваването е разрешено по специален ред.
5. Заплаха за сигурността на страната: Ако присъствието на чужденеца представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред.

Процедурни стъпки при отнемане на разрешение:

При иницииране на процедура за отнемане на разрешение за продължително пребиваване, чужденецът трябва да бъде уведомен за основанията за отнемане и да му бъде предоставена възможност да представи своята позиция или да обжалва решението пред съответните административни или съдебни органи. Това осигурява спазването на принципите на правовата държава и защита на правата на чужденците.

Какви са основанията за отнемане на разрешение за постоянно пребиваване в България ( т.нар. ПМЖ)?

Разрешението за постоянно пребиваване в България (ПМЖ) предоставя на чужденци възможността да живеят и работят в страната наравно с българските граждани, без времеви ограничения. Въпреки тази стабилност, съществуват строго определени обстоятелства, при които това право може да бъде отнето. Основанията за отнемане на ПМЖ са изчерпателно изложени в чл. 40, чл. 43 и свързаните с него регулации от Закона за чужденците в Република България. Те включват следните сценарии:

1. Промяна на обстоятелствата: Отнемането на ПМЖ може да се наложи, ако първоначалните условия за неговото предоставяне вече не са налице. Това включва случаи като прекратяване на инвестицията, за която е издадено разрешението, или значителни промени в семейните обстоятелства, които са били основа за получаването му.
2. Подвеждаща или невярна информация: Ако е установено, че разрешението за ПМЖ е издадено на базата на неверни данни или подвеждаща информация, предоставена от кандидата.
3. Заплаха за обществения ред или националната сигурност: Разрешението за ПМЖ може да бъде отнето, ако лицето представлява реална и сериозна заплаха за обществения ред или националната сигурност на Република България.
4. Дългосрочно отсъствие от страната: Постоянното пребиваване може да бъде отнето в случай на отсъствие от територията на Република България за период от повече от 6 години.

Тези условия са създадени, за да гарантират, че лицата, на които е предоставен ПМЖ, продължават да отговарят на правните и регулаторни изисквания. Всеки случай за отнемане на разрешение за постоянно пребиваване се разглежда индивидуално, като се вземат предвид всички обстоятелства и доказателства.

Какви са процедурните особености при отнемане на разрешение за пребиваване?

В рамките на българското законодателство, процедурните особености, свързани с лишаването от право на пребиваване, се регламентират от разпоредбите на Закона за чужденците в Република България, като се осигурява строго следване на процедурните стъпки и защита на правата на засегнатите лица.

Принудителните административни мерки се налагат чрез заповеди, издавани от ръководители на ключови дирекции в структурата на Министерството на вътрешните работи, включително Държавната агенция „Национална сигурност“ и дирекциите „Национална полиция“, „Гранична полиция“ и „Борба с организираната престъпност“. Важно е да се отбележи, че основанията за налагане на такива мерки могат да бъдат подробно изложени в отделен документ, особено ако включват класифицирана информация, което гарантира съответствие със Закона за защита на класифицираната информация.

При определянето на мярката и държавата, към която чужденецът трябва да бъде върнат или експулсиран, се изисква изключителна точност. Заповедите трябва да посочват конкретната дестинация, като съществува възможност за промяна на тази дестинация, ако настъпят основателни причини за това.

При налагане на мерките, компетентните органи вземат под внимание множество фактори, включително продължителността на пребиваване на чужденеца в страната, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците, семейното положение на лицето, както и наличието на културни и социални връзки с държавата по произход или с България. Това осигурява балансиран подход при вземането на решения за лишаване от право на пребиваване, като се зачитат както националните интереси на сигурност, така и човешките права на засегнатите индивиди.

Срок за обжалване на заповед за отнемане на разрешение за пребиваване

Срокът за обжалване на заповед за отнемане на разрешение за пребиваване в Република България е строго регламентиран. Съгласно българското административно законодателство, засегнатите лица имат право да обжалват такава заповед пред съответния административен съд в срок от 14 дни от датата на съобщаване на заповедта.

Този срок е императивен, което означава, че след изтичането му, правото на обжалване се губи и заповедта влиза в сила, ако не е подадена жалба в установения срок. Жалбата се подава по местонахождение на административния орган, който е издал заповедта. Важно е да се подчертае, че подаването на жалба не спира автоматично изпълнението на заповедта, освен ако съдът изрично не постанови такова спиране.

Този процедурен механизъм е важен аспект от правата на чужденците, позволяващ им да търсят съдебна защита при възможно неправомерно отнемане на правото на пребиваване, като по този начин се гарантира справедлив процес и достъп до правосъдие.

Може ли да се счете за връчена заповед за отнемане на разрешение за пребиваване в мое отсъствие от България?

Да, заповед за отнемане на разрешение за пребиваване може да се счита за връчена дори във ваше отсъствие от България, според разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 18а от кодекса, ако съобщението не може да бъде връчено лично поради ваше отсъствие или по друга причина, то се поставя на таблото за обявления или на интернет страницата на съответния орган за срок, който не може да бъде по-кратък от 7 дни. След изтичането на този срок, съобщението се смята за връчено.

Това означава, че административният орган има правото да обяви заповедта за връчена, ако сте били недостъпни на посочения от вас адрес за получаване на кореспонденция или на последния известен адрес. Такива действия осигуряват правната възможност административните процедури да продължат, дори при ваше физическо отсъствие.

Важно е да се отбележи, че процесуалните правила за връчване на административни актове са стриктни, и неправомерното връчване може да бъде основание за обжалване на заповедта, особено ако това е довело до неспазване на процедурните права на засегнатото лице.

В контекста на възможностите за електронно връчване, ако лицето е предоставило електронен адрес за кореспонденция в официалния регистър или е декларирало изрично, че приема електронно връчване, тогава документите могат да бъдат връчени и по този начин, като по този начин се считат за връчени след изтичане на определен срок след изпращането им.