В адвокатска кантора Колибанекова и партньори предоставяме пълна правна помощ и консултации по различни въпроси, свързани с развалянето на договори в България. Нашите клиенти често се интересуват от разваляне на договори за наем, лизинг и аренда на земеделска земя, както и от разваляне на договори за покупко-продажба на недвижими имоти и моторни превозни средства (МПС). В тази статия ще разгледаме основните аспекти и правни процедури, свързани с развалянето на тези видове договори.

Развалянето на договор за наем е често задаван въпрос от нашите клиенти. Този процес може да бъде сложен и да изисква прецизно спазване на законовите изисквания. Също така, развалянето на договор за лизинг или аренда на земеделска земя има свои специфики, които трябва да се вземат предвид. При разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, например, е важно да се знае какъв е давностният срок и какви са условията за едностранно прекратяване.

Една от най-често срещаните ситуации е разваляне на договор за покупко-продажба на МПС. Нашите клиенти често питат за правните последствия и какви неустойки могат да се наложат при разваляне на този вид договор. Специално внимание обръщаме и на договорите за покупко-продажба на МПС нов внос, както и на възможността за разваляне на фиктивни покупко-продажби на имоти.

Въпросите за неустойките при разваляне на договори също са много важни за нашите клиенти. Ние предоставяме консултации относно допустимия размер на неустойките, изчисляването им и условията, при които може да се прекрати договор без неустойка. Също така, разглеждаме тълкувателните решения относно неустойките и как те могат да бъдат приложени в конкретни случаи.

Когато става въпрос за покана за разваляне на договор, нашите адвокати подготвят всички необходими документи и дават подробни инструкции за процедурата. Освен това, предлагаме правни съвети и при търсеното "едностранно прекратяване на граждански договори", включително договори за издръжка и гледане.

Ако имате въпроси относно давностните срокове за разваляне на договори за покупко-продажба на недвижими имоти или МПС, нашите опитни адвокати по гражданско и търговско право в София, Пловдив, Бургас, Варна и цяла България са на разположение да ви помогнат. Ние ще ви предоставим компетентна правна помощ и ще ви насочим към най-доброто решение за вашия конкретен случай.

В адвокатска кантора Колибанекова и партньори сме тук, за да отговорим на всички ваши въпроси и да ви предоставим професионална правна помощ във всяка ситуация, свързана с развалянето на договори в България. Свържете се с нас за консултация и ще получите необходимата подкрепа от екип от опитни адвокати.

Какво представляват договорите и как се сключват?

Договорите представляват съглашения между две или повече лица, които целят създаване, уреждане или прекратяване на правна връзка между тях, съгласно чл. 8 от Закона за задълженията и договорите. Това съглашение позволява на страните да удовлетворяват своите интереси, като обаче те не могат да упражняват правата си в противоречие с интересите на обществото.

Съгласно чл. 9 от закона, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, стига това да не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Тази свобода на договаряне е основен принцип в гражданското право, но трябва да се спазват определени рамки и ограничения, наложени от законодателя.

При сключването на договори, страните са длъжни да действат добросъвестно. Ако това изискване не бъде спазено, съгласно чл. 12 от закона, те дължат обезщетение. Тази разпоредба подчертава важността на честното и коректно поведение по време на преговорите и при сключването на договора.

Предложението за сключване на договор обвързва предложителя до изтичането на срока, определен в него или обикновено необходим според обстоятелствата за пристигане на приемането, както е описано в чл. 13. Ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето пристигне преди или едновременно с предложението.

Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя, според чл. 14. Това означава, че моментът на сключване на договора е от съществено значение за определяне на правните последици и задълженията на страните. Също така, мястото на сключване на договора е мястото, където е направено предложението.

Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на тези общи условия, според чл. 16. В случай на несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия, първите имат предимство, дори и вторите да не са заличени. Това правило осигурява яснота и предсказуемост в договорните отношения.

При прикрито съглашение, чл. 17 постановява, че се прилагат правилата относно прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност. Това означава, че истинската воля на страните е от съществено значение, независимо от формалните уговорки.

Договорите за прехвърляне на собственост или учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт, според чл. 18. Това изискване цели да осигури сигурност и публичност на правните сделки, свързани с недвижими имоти.

Предварителният договор за сключване на окончателен договор (например за покупко-продажба на недвижим имот) трябва да бъде в писмена форма и да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, съгласно чл. 19. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор, като в такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.

Тълкуването на договорите се основава на търсенето на действителната обща воля на страните, както е предвидено в чл. 20. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка една с друга и всяка трябва да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Тази разпоредба подчертава важността на контекста и целта на договора при разрешаването на евентуални спорове.

Кога един договор е недействителен според българското право?

Договорите в България могат да бъдат недействителни поради различни причини, които са уредени в Закона за задълженията и договорите. Недействителността на договорите се дели на два основни вида: нищожност и унищожаемост.

Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и тези, които накърняват добрите нрави, включително договорите върху неоткрити наследства, както е посочено в чл. 26. Нищожни са също така и договорите, които имат невъзможен предмет, липса на съгласие, предписана от закона форма или основание, както и привидните договори. При нищожните договори не е необходимо да се предприемат специални действия за тяхното обявяване за недействителни, тъй като те се считат за такива от самото си сключване.

От друга страна, унищожаеми са договорите, които могат да бъдат обявени за недействителни по искане на заинтересованата страна. Според чл. 27, унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни лица или техни представители без спазване на законовите изисквания, както и тези, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. В случай на грешка в предмета, договорът може да бъде унищожен, ако грешката се отнася до съществени качества на предмета (чл. 28). Ако договорът е сключен при измама, т.е. едната страна е била подведена чрез умишлено въвеждане в заблуждение от другата страна, той също може да бъде унищожен (чл. 29).

Заплашването също е основание за унищожаемост, когато едната страна е била принудена чрез възбуждане на основателен страх да сключи договора (чл. 30). Договор, сключен от дееспособно лице, което не е могло да разбира или ръководи действията си при сключването, също е унищожаем (чл. 31). Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност, която започва да тече от момента на разкриване на грешката, измамата или заплашването, или от деня на сключването на договора в останалите случаи (чл. 32).

Унищожаем е и договор, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще, освен ако другата страна предложи да отстрани ощетяването (чл. 33). Правото да се иска унищожение поради крайна нужда се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.

Когато договорът бъде признат за нищожен или унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила (чл. 34). Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска унищожението му, чрез писмен акт или чрез доброволно изпълнение на договора, знаейки основанието за унищожаемостта (чл. 35).

Накратко, разликата между нищожност и унищожаемост е, че нищожните договори са недействителни от самото им сключване и не изискват допълнителни действия за обявяването им за такива, докато унищожаемите договори са валидни до момента, в който не бъдат унищожени по искане на заинтересованата страна.

Какви са общите правила за разваляне на договор?

Договорите в България имат силата на закон за страните, които са ги сключили, съгласно чл. 20а от Закона за задълженията и договорите. Те могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Основното правило е, че договорът поражда правни действия между страните, а спрямо трети лица само в предвидените в закона случаи, като тези трети лица дължат обезщетение, ако недобросъвестно попречат за изпълнението на договора (чл. 21).

Може да се договаря и в полза на трето лице, като тази уговорка не може да бъде отменена след като третото лице заяви, че иска да се ползва от нея (чл. 22). Ако договорът включва задължения или действия на трето лице, което откаже да се задължи или не извърши обещаното, страната, която е обещала това, дължи обезщетение на другата страна (чл. 23).

Прехвърлянето на собственост и учредяването или прехвърлянето на вещни права върху определени вещи настъпва по силата на самия договор, без да е нужно предаване на вещта (чл. 24). В случаите на прехвърляне на собственост върху вещи, определени по род, собствеността се прехвърля след като вещите бъдат определени по съгласие на страните или бъдат предадени при липса на такова съгласие.

Действието или прекратяването на договор може да бъде поставено в зависимост от бъдещо несигурно събитие, като условието се смята за сбъднато, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно попречи то да настъпи (чл. 25).

Ако длъжникът не изпълни задължението си поради причина, за която отговаря, кредиторът може да развали договора след като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален (чл. 87). Това предупреждение трябва да бъде направено писмено, ако договорът е сключен в писмена форма. Кредиторът може да развали договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Развалянето на договорите за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти става по съдебен ред.

Развалянето има обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение (чл. 88). Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. При частична невъзможност за изпълнение, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение (чл. 89).

Когато продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. Продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта (чл. 189). Ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата и обезщетение или намаление на цената и обезщетение за вредите (чл. 190).

При продажбата на движима вещ продавачът може да развали договора без спазване на изискванията на чл. 87, ако купувачът не заплати цената на срока или не се яви да получи вещта (чл. 201). Продавачът трябва да съобщи на купувача в течение на 7 дни от изтичане на срока, че е развалил договора.

Разваляне на договор за покупко-продажба

При разваляне на договор за покупко-продажба в България съществуват специфични особености, уредени в Закона за задълженията и договорите. Договорът за продажба задължава продавача да прехвърли собствеността на вещ или друго право на купувача срещу заплащане на определена цена (чл. 183). Ако при сключването на договора вещта е била унищожена, договорът е нищожен, а ако е била унищожена само част от вещта, купувачът има право да се откаже от договора или да иска намаление на цената (чл. 184).

Едно от основните задължения на продавача е да предаде продадената вещ на купувача в състоянието, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете от тогава (чл. 187). Продавачът носи отговорност, ако трети лица имат права върху вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако купувачът е знаел за тези права (чл. 188). Ако продадената вещ изцяло принадлежи на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът трябва да върне платената цена и да заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта (чл. 189).

Когато само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение. Ако според обстоятелствата купувачът не би сключил договора, ако знаеше това, той има право на обезщетение или намаление на цената (чл. 190). Продавачът отговаря и когато продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или предвиденото в договора употребление (чл. 193). Продавачът не отговаря за недостатъци, известни на купувача при продажбата.

Ако купувачът открие недостатъци на вещта, той трябва да уведоми продавача незабавно след прегледа на вещта, освен ако недостатъците не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед (чл. 194). В случаи, когато продавачът отговаря за недостатъци, купувачът може да върне вещта и да поиска обратно цената, да задържи вещта и да иска намаление на цената, или да отстрани недостатъците за сметка на продавача (чл. 195). Ако вещта е погинала или повредена поради нейните недостатъци или поради случайно събитие, купувачът има същите права (чл. 196).

Исковете на купувача за недостатъци се погасяват с изтичане на една година при продажбата на недвижими имоти и на шест месеца при продажбите на движими вещи. Ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, срокът е тригодишен (чл. 197). Ако купувачът прави възражение за недостатъци на продадената вещ, която му е изпратена от друго място, той трябва да я държи на разположение на продавача и да се грижи за нейното запазване (чл. 198).

При продажбата на движима вещ продавачът може да развали договора без спазване на изискванията на чл. 87, ако купувачът не заплати на срока цената или не се яви да получи вещта (чл. 201). Продавачът трябва да съобщи на купувача в течение на 7 дни от изтичане на срока, че е развалил договора. Ако не е даден срок за плащането на цената и купувачът получи вещта без да плати, продавачът може да иска връщане на вещта в 15-дневен срок от предаването, ако тя е още у купувача и в състоянието, в което е била предадена (чл. 202).

Особеностите на разваляне на договор за покупко-продажба включват и специфични правила за продажби с уговорка за опитване или преглеждане, за продажби на изплащане и при продажба на наследство. Например, при продажба на движими вещи на изплащане продавачът може да запази собствеността на продадената вещ, докато получи последната вноска, но рискът преминава върху купувача от предаването (чл. 205).

Тези правила осигуряват защита както за продавача, така и за купувача и уреждат ясно условията, при които договорът може да бъде развален. Те също така установяват процедурите и правата на страните при възникване на спорове, свързани с договора за покупко-продажба.

Разваляне на договор за наем

Договорът за наем представлява съглашение, при което наемодателят предоставя на наемателя вещ за временно ползване, а наемателят се задължава да му плати определена цена (чл. 228). Съществуват определени особености при разваляне на договора за наем, които се основават на различни условия и задължения на страните по договора.

Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години, освен ако е търговска сделка. За лица, които могат да вършат само действия по обикновено управление, срокът е ограничен до три години (чл. 229). Ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета. Ако вещта не е предадена в надлежно състояние, наемателят може да иска поправяне или съразмерно намаление на наемната цена, или да развали договора, както и да иска обезщетение (чл. 230).

Наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта (чл. 232). Той също така е длъжен да върне вещта в добро състояние и дължи обезщетение за причинените вреди, освен ако докаже, че те не са по негова вина (чл. 233). Ако договорът не предвижда друго, наемателят може да пренаеме части от наетата вещ без съгласието на наемодателя, но остава отговорен за изпълнението на договора (чл. 234).

В случай че наемодателят не извърши необходимите поправки на вещта, наемателят може да прибегне до поправки с грижата на добър стопанин и да прихване стойността им срещу наема (чл. 231). Наемателят трябва да уведоми незабавно наемодателя за всякакви повреди или посегателства върху вещта.

Ако след изтичане на наемния срок наемателят продължи да използва вещта със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок (чл. 236). Ако наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения по прекратения наемен договор.

При прехвърляне на недвижим имот, договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър. Договорът, сключен преди прехвърлянето на имота, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето, ако има достоверна дата. Ако наемателят бъде лишен от ползването на имота поради прехвърляне, наемодателят дължи обезщетение (чл. 237).

Ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Ако наемът е уговорен на ден, е достатъчно предупреждение от един ден (чл. 238).

Разваляне на договор за изработка

Договорът за изработка в България се урежда от специфични разпоредби в Закона за задълженията и договорите. Той се отличава с някои особености, свързани с правата и задълженията на страните, както и с условията за развалянето му.

С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на другата страна, която от своя страна се задължава да заплати възнаграждение (чл. 258). Ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства (чл. 259). Важно е изпълнителят да предупреди веднага поръчващия, ако даденият му проект или доставеният материал са неподходящи за правилното изпълнение на работата. В противен случай, той носи отговорност за причинените вреди (чл. 260).

Изпълнителят трябва да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение (чл. 261). Поръчващият има право да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига да не пречи на изпълнителя. Ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок или по уговорения начин, поръчващият може да развали договора и да иска обезщетение (чл. 262).

Рискът от случайно погиване или повреда на материала се носи от страната, която го е предоставила, освен ако другата страна е в забава (чл. 263). Поръчващият е длъжен да приеме извършената работа, като при приемането трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение. Ако не го направи, работата се счита приета (чл. 264).

Ако изпълнителят се е отклонил от поръчката или работата има недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на работата или съответно намаление на възнаграждението. Ако отклонението или недостатъците са съществени и правят работата негодна за договорното предназначение, поръчващият може да развали договора (чл. 265).

Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа, като размерът се установява при приемането, ако е уговорено по единични цени (чл. 266). Ако изпълнението на работата стане невъзможно по причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма право на възнаграждение, освен ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия (чл. 267).

Поръчващият може да се откаже от договора, дори ако изпълнението е започнало, при наличие на основателни причини, като заплати направените разходи, извършената работа и печалбата, която изпълнителят би получил (чл. 268). Ако изпълнителят умре или стане неспособен да извърши работата, договорът се прекратява, освен ако наследниците му не се съгласят да продължат изпълнението (чл. 269).

Разваляне на договор за поръчка

Развалянето на договор за поръчка в България е уредено в Закона за задълженията и договорите и има свои специфики и правила, които трябва да бъдат спазени от страните по договора. С договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия (чл. 280). Довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с нея (чл. 281).

Довереникът може да се отклони от поръчката, ако това е необходимо за запазване на интересите на доверителя и не е възможно да се вземе неговото съгласие (чл. 282). Той е длъжен да извърши възложеното му действие лично, освен ако е овластен от доверителя или ако заместването е необходимо за запазване на интересите на доверителя (чл. 283). Довереникът трябва да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката и да даде сметка за всичко, което е получил в изпълнение на поръчката (чл. 284).

Относно развалянето на договора, чл. 287 предвижда, че договорът за поръчка се прекратява при оттегляне на поръчката от доверителя, отказ от довереника, смърт или поставяне под запрещение на някоя от страните, както и с прекратяването на юридическото лице, ако то е било доверител или довереник. Оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на направените разноски и уговореното възнаграждение (чл. 288).

Ако изпълнението на поръчката стане невъзможно, доверителят трябва да заплати на довереника направените разноски и възнаграждение съответно на извършената работа. Довереникът, който се откаже от поръчката без достатъчно основание и без да уведоми своевременно доверителя, дължи обезщетение за причинените от отказа вреди (чл. 289).

В случай че довереникът извърши действия в изпълнение на поръчката, без да знае и да може да знае за нейното прекратяване, тези действия задължават доверителя (чл. 290). При прекратяване на поръчката поради смърт, поставяне под запрещение или прекратяване на юридическо лице, наследниците, настойникът, попечителят или ликвидационният орган трябва незабавно да уведомят другата страна и да вземат мерки за запазване на интересите ѝ (чл. 291).

Разваляне на договор за лизинг

Развалянето на договор за лизинг в България се регулира от Търговския закон и има специфични правила, които трябва да бъдат спазени от страните по договора. Лизингът е вид търговска сделка, при която лизингодателят, който се счита за търговец по смисъла на Търговския закон и Законът за защита на потребителите, предоставя на лизингополучателя вещ за ползване срещу възнаграждение (чл. 342, ал. 1). При финансовия лизинг, лизингодателят придобива вещ от трето лице, при условия, определени от лизингополучателя и му я предоставя за ползване срещу възнаграждение. (чл. 342, ал. 2).

Едно от основните задължения на лизингополучателя е да поеме риска от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг (чл. 343). Лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл. 230 от Закона за задълженията и договорите, което включва задължението да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета. При финансовия лизинг, лизингодателят трябва да прехвърли правата си срещу третото лице заедно с прехвърлянето на собствеността върху вещта (чл. 344).

Лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, което включва задължението да използва вещта съгласно предназначението ѝ и да я върне след изтичане на срока на договора. Разноските по поддържане на вещта също са за сметка на лизингополучателя (чл. 345).

Развалянето на договор за лизинг може да се случи при различни обстоятелства. Една от причините за разваляне може да бъде неизпълнение на договорните задължения от страна на лизингополучателя. Лизингодателят може да развали договора, ако лизингополучателят не плаща дължимите вноски или не поддържа вещта в добро състояние. За да се развали договорът, е необходимо да се спазят определени процедури и срокове за уведомяване.

Също така, лизингополучателят може да развали договора, ако вещта не отговаря на уговореното или ако има съществени недостатъци, които правят ползването ѝ невъзможно или значително затруднено. В тези случаи лизингополучателят трябва да уведоми лизингодателя за намерението си да развали договора и да предостави подходящ срок за отстраняване на недостатъците.

Лизингополучателят има право да предостави ползването на вещта на друго лице (сублизинг) само със съгласието на лизингодателя (чл. 346). Това означава, че лизингополучателят не може едностранно да прехвърли правата и задълженията си по договора на трето лице без изричното съгласие на лизингодателя.

При разваляне на договор за лизинг, страните трябва да следват процедурите, предвидени в договора и закона, за да избегнат правни спорове и да осигурят защита на своите интереси. Лизингодателят може да изисква връщане на вещта и заплащане на дължимите вноски до момента на развалянето на договора. Лизингополучателят има право да претендира за възстановяване на платените суми, ако развалянето е поради вина на лизингодателя или поради недостатъци на вещта.

Кога едно лице има качеството потребител и защо е важно с оглед неравноправни клаузи и развалянето на договор?

Качеството "потребител" в контекста на българското законодателство е дефинирано в Закона за защита на потребителите. Потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Също така, потребител е всяко физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Това разграничение е важно поради няколко причини, особено когато става въпрос за неравноправни клаузи в потребителските договори и развалянето на договори. Според чл. 143 от Закона за защита на потребителите, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Когато в договор, сключен с потребител, се включат неравноправни клаузи, те се считат за нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Това означава, че тези клаузи не могат да бъдат наложени на потребителя и не произвеждат правни последици, което защитава потребителя от несправедливи условия. Преценката дали една клауза е неравноправна се извършва като се вземат предвид видът на стоката или услугата, обстоятелствата при сключването на договора и всички останали клаузи на договора (чл. 145).

Неравноправните клаузи могат да включват условия, които освобождават или ограничават отговорността на търговеца за смърт или телесни повреди, причинени на потребителя, изключват или ограничават правата на потребителя по закон, поставят изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от неговата воля, или налагат необосновано високи неустойки и обезщетения на потребителя (чл. 143, ал. 2). Тези клаузи са забранени, защото създават значително неравновесие между страните по договора.

Важно е също така, че при съмнение относно смисъла на определено условие в договора, то се тълкува по начин, благоприятен за потребителя (чл. 147). Това гарантира допълнителна защита за потребителите, като им предоставя по-голяма правна сигурност и възможност да се защитят от несправедливи търговски практики.

При развалянето на договор с потребител, тези неравноправни клаузи играят съществена роля. Потребителят има право да развали договора, ако включва неравноправни клаузи, които създават неблагоприятни условия за него. Търговецът няма право да налага условия, които изключват или ограничават правата на потребителя да предяви иск или да използва други средства за решаване на спорове (чл. 143, ал. 2, т. 17).

Освен това, в случай на изменение в общите условия на договора, търговецът е длъжен да уведоми потребителя и потребителят има право да се откаже от договора, без да дължи обезщетение или неустойка, ако не е съгласен с измененията (чл. 147б).ю

Какви са особеностите на разваляне на договор за покупко-продажба на МПС поради скрит дефект?

Развалянето на договор за покупко-продажба на моторно превозно средство (МПС) поради скрит дефект е правно уредено в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и включва специфични стъпки и изисквания. Когато купувате употребяван автомобил, е възможно да се сблъскате с дефекти, които не са били видими или известни при покупката. Тези дефекти могат да бъдат явни (лесно видими) или скрити (трудно откриваеми дори при внимателен преглед).

Продавачът носи обективна отговорност за всички дефекти на продадената вещ, включително за тези, които не е знаел. Според чл. 193 от ЗЗД, продавачът отговаря за недостатъци, които съществено намаляват цената или годността на вещта за обичайното или договорното ѝ предназначение. Продавачът не отговаря за недостатъците, които купувачът е знаел при покупката.

Купувачът има задължение да прегледа вещта и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Това е от съществено значение, защото ако купувачът не направи това своевременно, отговорността на продавача отпада (чл. 194 от ЗЗД). Ако недостатъците се открият по-късно, купувачът отново трябва незабавно да уведоми продавача.

В случай на скрити дефекти, купувачът има следните възможности:

1. Разваляне на договора и връщане на вещта:Купувачът може да избере да върне автомобила и да поиска връщане на платената цена заедно с разноските за продажбата. Това е най-радикалната мярка, която възстановява първоначалното правно положение. Продавачът е задължен да върне платената сума и да заплати разноските, свързани с продажбата.
2. Намаляване на цената:Ако автомобилът може да бъде използван, въпреки дефектите, купувачът може да избере да задържи автомобила и да иска съответно намаление на цената. Това се прави, когато дефектите не правят автомобила напълно неизползваем, но намаляват стойността му.
3. Отстраняване на недостатъците за сметка на продавача:Купувачът може да избере да отстрани дефектите за сметка на продавача. Това може да се извърши чрез ремонт от трето лице или самият продавач да извърши ремонта. Целта е автомобилът да бъде приведен в съответствие с уговореното качество.

Продавачът носи отговорност за всички преки вреди, ако е бил недобросъвестен и е знаел за недостатъците на автомобила (чл. 194 от ЗЗД). В такъв случай, купувачът може да претендира за претърпените загуби и пропуснатите ползи.

Давностният срок за предявяване на иск за недостатъци при движими вещи, като МПС, е шест месеца от предаването на вещта (чл. 197 от ЗЗД). Ако продавачът е премълчал съзнателно недостатъка, срокът е тригодишен.

Важно е да се отбележи, че ако купувачът е прегледал и одобрил автомобила при наличие на явни недостатъци, отговорността на продавача за тези недостатъци отпада. Следователно, незабавното уведомяване на продавача за всякакви открити дефекти е от критично значение за запазване на правата на купувача.

Как се сключва и разваля договор за аренда на земеделска земя в България?

Сключването на договор за аренда на земеделска земя в България е регламентирано в Закона за арендата в земеделието. Според чл. 1, ал. 2 от този закон, арендните отношения се уреждат с аренден договор. Обект на арендния договор могат да бъдат земеделската земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство.

Според чл. 3, ал. 1, договорите за аренда трябва да бъдат сключени в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, извършени едновременно. Нотариусът проверява спазването на изискванията и съхранява скици на имотите, предмет на договора. Тези скици се предоставят от страна в нотариалното производство или се заявяват за получаване от нотариус чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър.

След нотариалното удостоверяване, договорите за аренда се вписват в службата по вписванията и се регистрират в съответната общинска служба по земеделие (чл. 3, ал. 2). Вписването и регистрацията гарантират правната сила на договора и осигуряват защита на правата на страните.

Според чл. 4, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, минималният срок на договора за аренда е пет стопански години. Това осигурява стабилност на арендните отношения и предвидимост за двете страни.

Права и задължения на страните по договора за аренда

Арендодателят е длъжен да осигурява спокойното и безпрепятствено ползване на обекта на договора от арендатора (чл. 6, ал. 1). Той трябва да предаде обекта в състояние, което отговаря на ползването му по договора и да го поддържа в това състояние за срока на арендата (чл. 6, ал. 2).

Ако обектът не е предаден в надлежното състояние, арендаторът може да иска привеждането му в съответствие с изискванията, да извърши това сам за сметка на арендодателя или да развали договора (чл. 6, ал. 3).

Арендаторът е длъжен да ползва арендувания обект с грижата на добър стопанин съгласно определеното с договора предназначение (чл. 9, ал. 1). Той трябва да плаща арендното плащане в уговорения вид и срокове (чл. 8, ал. 1). Текущото поддържане на обекта, наложило се поради обикновеното употребление, е за сметка на арендатора (чл. 7, ал. 1).

Прекратяване и разваляне на договора за аренда

Прекратяването на договора за аренда може да стане по няколко начина, които са подробно регламентирани в закона.

Прекратяване поради изтичане на срока

Според чл. 27, ал. 1, т. 1, договорът за аренда се прекратява с изтичане на срока, за който е сключен. Това е естественият край на арендните отношения.

Прекратяване поради неизпълнение

Ако арендаторът не изпълнява своите задължения, арендодателят може да развали договора по общия ред, доколкото в закона не е предвидено друго (чл. 27, ал. 1, т. 2). Например, ако арендаторът забави плащането на арендното плащане за повече от три месеца, арендодателят има право да развали договора (чл. 28, ал. 1).

Прекратяване по взаимно съгласие

Договорът за аренда може да бъде прекратен и по взаимно съгласие на страните, изразено писмено с нотариална заверка на подписите (чл. 27, ал. 1, т. 3). Това позволява гъвкавост и възможност за договаряне на нови условия.

Прекратяване с едностранно предизвестие

В някои случаи законът позволява прекратяване на договора с едностранно предизвестие. Например, договорът за аренда, сключен без определен срок, може да бъде прекратен едностранно от всяка от страните с писмено предизвестие след изтичането на четвъртата година (чл. 29, ал. 1).

Права на арендодателя и арендатора при прекратяване на договора

След прекратяване на арендния договор, арендаторът е длъжен да върне обекта на договора в състоянието, в което го е приел, като се отчита обикновеното изхабяване в резултат на ползването с грижата на добър стопанин (чл. 30, ал. 1).

Ако арендаторът не върне обекта на договора, арендодателят има право на обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи за времето на задържането (чл. 30, ал. 3). В случай на прекратяване на договора поради недостатъци, арендаторът може да иска обезщетение или намаляване на арендното плащане (чл. 23, ал. 1).